Здравейте!
Аз съм самотна майка с дете на 16 години. С бащата сме разделени от 8 години. От тогова до сега съм имала 2 по-сериозни връзки, но се стига винаги до раздяла. От повече от година съм сама и някак си, като че ли свикнах и сега дори мисълта за някой, който да ми се мота в краката ме кара да се откажа моментално от всякакви такива мисли. Като че ли съм си станала самодостатъчна и нямам желание да се свържа отново с друго човешко същество. Въпросът ми е дали нещо в мен не е в ред или просто съм се предала или оставила на рутината. Естествено, че вие няма как да ми кажете какво става в моята глава, но бих искала да прочета дали има други жени като мен, които си гледат по-скоро спокойствието, отколкото да са във връзка на всяка цена. На 47 години съм.
Аз съм самотна майка с дете на 16 години. С бащата сме разделени от 8 години. От тогова до сега съм имала 2 по-сериозни връзки, но се стига винаги до раздяла. От повече от година съм сама и някак си, като че ли свикнах и сега дори мисълта за някой, който да ми се мота в краката ме кара да се откажа моментално от всякакви такива мисли. Като че ли съм си станала самодостатъчна и нямам желание да се свържа отново с друго човешко същество. Въпросът ми е дали нещо в мен не е в ред или просто съм се предала или оставила на рутината. Естествено, че вие няма как да ми кажете какво става в моята глава, но бих искала да прочета дали има други жени като мен, които си гледат по-скоро спокойствието, отколкото да са във връзка на всяка цена. На 47 години съм.
почва здраво да дразни. 
То вече бракът излезе от мода. Пък и предполагам тинейджър вкъщи си е предостатъчно ако ти се прище да обгрижваш някого, ако и намирате общ език да си приказвате съвсем не ти трябва друг само да ти пълни пералнята 
