Нямам желание за повече връзки

  • 11 400
  • 331
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 559
Но за съжаление мъжете търсят повече кой да ги обгрижва.

Ей от това обгрижване почти забравяме себе си. Ставаш роб на дадена ситуация и дадена персона, колкото и да не го съзнаваш в момента. Трупа се стаен гняв и недоволство, и после идва тема като тази. Ами естествено, че ще си по-добре сама. Отдъхваш си облекчено дори.

# 46
  • Мнения: 12 725
Не виждам смисъл във връзка на всяка цена.

# 47
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 943
Много ме е хубаво, че не трябва да се съобразявам с никой.
Скрит текст:
Да лягам и да ставам, когато аз искам, и никой да не ме събужда, когато ми се спи. Да не чистя и да не готвя, ако не ми се занимава. Да си взема домашен любимец без да търся одобрение от някой. Да отида на нощен клуб,  да се прибера с мъж, и просто да си говорим до сутринта, и няма кой да ми търси обясненията после. Да пътувам, когато аз реша, да отида на гости и да прекарам там хубаво време, и после вкъщи няма да ме посреща недоволна физиономия, че съм се прибрала късно. Да се захвана с някакво странно хоби. Да се обличам както на мен ми харесва, а пък на мен не ми харесва да изглеждам секси. Да си купувам глупости които ме кефят и да не чуя нечие мрънкане по въпроса. Да не търпя вкъщи чужди хора, например приятели на мъжа ми. Или неговите роднини. И така нататък...
Ако реша че все пак ми трябва някой мъж, идеално би било да се срещаме от време на време, но не да живеем заедно. Но даже и в такъв случай, от много неща ще се наложи да се откажа, не съм готова засега.
Ама горното описание е само за конкретен тип мъж, дето те буди като ти се спи, иска да чистиш и готвиш и иска да контролира всеки аспект от живота ти, търси ти обяснения непрекъснато и прочее ограничения. То ясно че ако попаднеш на такъв ще бягаш, но все пак трябва да се спомене, че изборът не винаги е между токсична връзка и нищо.

# 48
  • Мнения: 650
Но за съжаление мъжете търсят повече кой да ги обгрижва.

Ей от това обгрижване почти забравяме себе си. Ставаш роб на дадена ситуация и дадена персона, колкото и да не го съзнаваш в момента. Трупа се стаен гняв и недоволство, и после идва тема като тази. Ами естествено, че ще си по-добре сама. Отдъхваш си облекчено дори.
А защо все така си представяте съвместен живот - като едностранно обгрижване? Не сте ли срещали мъж, който се грижи за партньорката си? То и аз в миналото имах партньорка, на която само аз прислужвах, вкл. пране, готвене, чистене и т.н., но не съм останал с впечатлението, че всички са такива. Мисълта ми е, че можете да попаднете на мил, грижовен и обичащ ви партньор.

# 49
  • Мнения: 377
Грижата към любимия човек не е тежест, а радост, защото и ти в същото време получаваш такава, нещата са двупосочни:)

# 50
  • София
  • Мнения: 4 284
Хора, разбирате погрешно думата. Да, грижата е хубава, влюбен си, не само, че не ти тежи, ами и ти доставя удоволствие. Обаче, когато си се докоснал до свободата за дълго време, тази грижа се превръща в досадно съобразяване. Разбирате ли, искам точно в този момент да си седна да си гледам телевизия и въобще да не се занимавам с никой друг. Или да се кача на Витоша, или да си седя на компютъра, или да седна с комшиите да си пия кафе (образно казано) и да си говорим глупости. А когато има друг човек, все пак трябва да се съобразяваш с него. Да, липсва и усещането да си обгрижена от другия, да чувстваш обич, да си нужна, но тези неща определено са под егоизма ми.

# 51
  • Мнения: 12 473
Точно, защото изключително много държах на комфорта си и самостоятелността си и не направих компромис с това, накрая срещнах истински мил, грижовен и обичащ ме патньор. Няма мъжки или женски задължения, нито задължително съобразяване - има споделяне, обсъждане, взаимно желание за намиране на компромис или всеки с своята си програма за деня или уикенда.

# 52
  • Мнения: 19 821
Грешката е, че се изхожда от позицията на постоянен компромис. Затова много хора предпочитат да са сами. Не очакват или подозират, че може да има взаимност в отношенията.

# 53
  • Мнения: 114
Аз не мисля, че хората трябва да живеят сами. Това е отхвърляне на желанието за взаимност, споделеност, любов и желание за грижа.
Да.
Темата е много актуална и засяга много широк възрастов диапазон.
Наблюдавам, че много ги мързи, не искат да се раздават, дори когато попаднат на адекватен човек за тях, който дава всичко, или поне се старае да го прави.
Също представите за гореизброените са много изкривени.
Тенденцията е за "емоционална инвалидност и стерилност" в по-младите, а пък на тези на средна възраст вече им е писнало, и си искат спокойствието.
Тези пък с деца, ако финансово не се справят, искат някой да им помогне в отглеждането и грижите.

На 47 и с голямо дете - най -добре да се фиксираш само в себе си и как да се кефиш на живота на макс. Гаджета, връзки - да. Но кой е казал, че трябва да е със сериозни намерения?
То, ако има да се случва, ще се случи. И ще те намери правилния сам, без да ти пречи и нарушава комфорта, който си си изградила.
Баш. Simple Smile

Реално, няма ли допирни точки, свързващи двама, по-добре човек да си е сам.
От компромис до компромис има разлика.
Ако усетя, че има взаимност, бих бил готов винаги на компромис в границите на разумното, именно защото в друга ситуация другият ще го направи.

# 54
  • София
  • Мнения: 4 284
БНД готвеше, переше, простираше, никога не сме делили работата на мъжка и женска, помагаше ми. Обаче, все си е СЪОБРАЗЯВАНЕ с друг човек. Аз съм си самосиндикална.

# 55
  • Мнения: 12 473
Повечето хора имат просто "бъгове" - никога да не поставят себе си на първо място. Щото щяло да се сметне за егоизъм и бла-бла. А после - защо ги мачкат и са неудовлетворени.
Ако държиш на себе си и си пределно ясна - ще спечелиш само позитиви. Мъжете харесват яснотата и прямотата и оценяват. Качествените мъже, де. Тези, които искат партньор, сродна душа и тн.

# 56
  • Мнения: 12 725
Ами да, ако ще трябва да е слугиня на някого, за какво й е?
А любов с главно Л просто трябва да я срещнеш и тогава нещата са различни. Но тя не се въргаля над път и под път. Докато не се спъне в нея, няма и да види за какво да си разваля спокойствието.

# 57
  • Мнения: 19 821
Не става само с търсене и искане. Обикновено човек, когато е готов за определени отношения, тогава ги среща. Или пък се разминава с тях, ако не е. Човек, който се капсулира изключително само около себе си, собствените си изживявания и нужди, обикновено в дългосрочен план губи, тъй като не дава взаимност и емпатия в отношенията. Колкото и да е ясен и конкретен, ако е емоционален инвалид, както се написа по-горе, в един момент това ще отблъсне / дистанцира другия.

# 58
  • Мнения: 12 725
Може да не му е цел на този човек да създава връзки. Някой може да го определи като емоционален инвалид, друг - като самодостатъчен, но изборът да нямаш връзка не е осъдителен, докато този да имаш, да е похвален. Просто и двата са лични избори. Да се натоварват такива избори с някакви оценки от други хора не ми се струва ок.

# 59
  • Мнения: 5 637
Не четох другите отговори, отговарям на първия пост.
Защо считаш, че непременно нещо в теб не е наред?
Защо тълкуваш ситуацията като добра или лоша?
Нещо в сегашното ти положение притеснява ли те?
Имаш ли неудовлетворени нужди от любов, внимание, финансова подкрепа... и всичко каквото би могло да дойде с връзката?
Ако се фрустрираш само заради това какво правят и ти казват, че е редно другите хора, отговора ми е не, няма нищо нередно в теб.
Когато нещо има да ни се случи, то ще дойде като му е времето.

Общи условия

Активация на акаунт