С какво ви дразнят свекървите? – 133

Бор_яна, подарявай лакомства на децата. Ще ги оценят и няма да пилееш личните си средства. Знам, че пенсионерите сте затруднени финансово. Чета те отдавна. Съобразяваш се прекалено със снахата и капризите и. Рискуваш, да бъдеш подценена, заради толерантността си.
От дете съм наблюдавала всеотдайни баби и дядовци. Радват се на всяка дума, рисунка или жест на внимание. Щастливи са, ако са оценени приживе...
Независимо от възраст, характер или особености на ценностната с-ма, културата на общуване има стандарти.

Това е безкрайно грубо и невъзпитано. На кого е нужно да изтърси подобна простотия? Но предишните страници ме убеждават, че е голямо усилие да зарадваш някого с думите "Много мило, благодаря", а след това да направиш с полученото каквото си искаш.

О, имам рисунки от внучката, като и кажат ,че идват насам започва да ми прави подарък, тя умее повече, момчетата са бавнички.Не съм в час с героите от детски филмчета , но ги имам и пазя.Носи ги и  първо ми подарява, после търси своя подарък ,къде са изненадите пита. Лакомства не са  предпочитани, купуваме зрънчо с подарък заради подаръците-изненади и хвърляме   другото ,те знаят, че е вредно.В градинката при люлките това ни е ритуал, да купим, да се изненадаме и изхвърлим пуканките.
Те харесват да са тук, защото било широко според баща им, но според мен защото са свободни.Правят каквото искат и  участвам с тях .
Аз се дразня с това"ще се изцапат" нали за това са тук, да се цапат свободно.Правя "боя" с тази за яйца и с четки боядисват дето им падне, то избледнява с времето, а  и има къде.Хамбара  е освободен, има играчки ,масичка ,столчета, летвите боядисват.
При мен всичко е позволено стига да не наранява, но така развалям дисциплината.Тримата виновни сме и се хилим и пак лудуваме.Месихме тесто, правихме мъфини, въобще каквото ни хрумне става.Децата искат да си постоянно ангажиран с тях, ама съм мислела за щастието, а  възпитанието изостава, игнорирам го. Ама си караме нахално щастливо.Да се възпитават в София ,тук сме невъзпитани.

И лакомствата са един капан... Ако снахата не иска децата да ядат сладко, и един шоколад може да се превърне в драма.
За мен най-компромисният вариант е да се дадат пари на родителите, те да купят нещо по свое усмотрение, а на децата да кажат, че подаръкът е от баба. Или да го дадат на баба да го поднесе. Или поне да кажат какво конкретно да купи бабата.
Днес децата са презадоволени от всичко и наистина е трудно да се избере нещо, което вече нямат и което ще харесат. И което родителите ще одобрят.

Нищо лошо не виждам, да се каже иситната. А да си харчи парите за дрехи, които отиват в коша по-добре ли е? Вместо да разбере причината поради която дрехите са нежелани, то са цупни?! Явно или материята или цветовете не са ок. Ако изборът в съответния град е малък - да се купува друго вместо дрехи и готово. И все пак темата е с какво дразнят свекървите, а не снахите!

Ами свекървата(аз)дразни.

О, няма нищо лошо в казването на истината. Само че е добре да претеглим ползата от казването на истината и от премълчаването ѝ. Какво точно ще спечеля, като кажа на някого, че съм изхвърлила подаръка му в боклука? Начесване на жалкото си его мейби? ОК, ако на някого това му е важно да действа. Но не е лошо да се сещаме, че подаръкът е преди всичко жест. Стоките и сами можем да си ги купим.

Афродита, сигурно ще си много доволна, ако разбереш, че твой подарък е метнат в коша от получателя и той ти  каже това направо. Страшно приятно ще ти стане, нали?

При нас НЕ снахата не иска дрехи, а самата ми внучка. Тя ми казва направо, че не иска дрехи, а  играчки. Лично аз ѝ оставям сутрин дрехи -мои подаръци, тя отива и си взима от гардероба, каквото тя реши.  Има толкова много  играчки, че магазин можем да отворим и пак това иска.

Родителите ми никога не са ми налагали модели за обличане. Ограничаването е при вредните храни. Всяка дете е наясно кои са те. Но мнозинството си ги купуват, подведени от приятели или глупави промоции. Детето има право на избор, вкус и щастливи занимания, без излишни ограничения. Казарменият принцип често води до противоположен отпор, в по-зряла възраст.
Бор_яна, на каква възраст са внуците?

Аз пък на близки хора (семейство и приятели) директно съм си казвала какви подаръци не ми харесат.
Мразя прахосъбирачки и с казване, дори може и грубо да е било според вашите критерии, се преборих да не ми се носят сувенири след пътувания.
Също и с подаръци за РД, казвала съм директно, когато някой подарък няма да ползвам никога.
Не виждам причина да се харчат пари от близките ми хора за излишни неща, поради криворазбрано възпитание.
Понякога имам по-остър тон, не е нарочно, може и някой да се е обидил. Но аз вярвам, че колкото повече е откровеността във връзки и приятелства, толкова повече те вървят добре в дългосрочен план.
Трудно е да купиш детски дрешки за деца, които не виждаш често. Какво лошо има да се каже, ако не стават за носене, вместо да се лъже? Така следващия път подаръците ще бъдат по-адекватни, може дрехи да се купуват само когато идват и внуците, за да мерят.
Не сте ли се дразнили като гледате някой филм и героите крият и премълчават, уж за добро, и не мислите ли "Айде бе, кажи му, какво мълчиш като пукал!"?
Мисля че Елин Пелин беше написал, че истината ти прави живота спокоен, а хубавата лъжа ти прави живота приятен. 😉

Баба ми, родена 1923 г., имала шест или седем бременности, спонтанен аборт в шести месец някъде, близнаци живели само няколко дни, оцелели са две деца, баща ми и чичо ми. Баща ми е роден 1954 .

Никога не съм писала в тая тема и не я чета редовно, но ума ми не побира как и защо възрастен човек (предполага се без умствени дефицити) ще нарани грубо и грозно близък, който се e опитал да го зарадва.  Защото бил близък  ? WTF ?

Аз например обидих по подобен начин МАЙКА ми, да не речете, че е свекърва ми. Директно пред нея метнах нещо в коша. Нещата започват отдалече - първо казваш да не се купува нещо, с идеята да те послуша. После обясняваш точно защо да не се купува. Повтаряш, потретваш, накрая ти писва и го метваш в коша. Ей така стават нещата.

Боряна, в темата беше питала за подарък, още преди да се родят децата, ако помниш. Всички до един ти казаха, че дрехите са най-неподходящото, ако не е изрично уговорено с родителите. Като са новородени, та чак до към третата година сменят размер за по-малко от месец. На изписване,  погача, празници или РД толкова се събират, че детето не може да ги износи, а за следващия размер няма и пак трябва да се купува. Затова най-добре да са грижа на родителите. Писала си много пъти за подаръци и винаги дрехи е първия ти пример.
Разбирам разочарованието ти от думите на снаха ти, да невъзпитано е, но може би и ти имаш вина. Спомням си твои думи, от обсъждане именно да дрехи за подарък, че по-добре тях, отколкото нищо. Още тогава ти казах, че по-добре подаръците да са по повод и обсъден със снаха ти, отколкото да ги учиш, че всеки път нещо трябва да получават. Ето, за дребните неща сте намерили начин, остава да се научиш подаръците да не са дрехи. Явно вкусовете ви се разминават кардинално.
Ако за толкова години, това са основните ти подаръци, а вече ясно си разбрала, че не са подходящи, нито може да се сърдиш, че не се носят, нито на грубите думи на снаха ти.
Независимо дали става въпрос за манджи или за дрехи, когато е отказано няколко пъти, в крайна сметка трябва даващия да си извади извода, а не получаващия
Докато публикувам, Янтра и тя го е обяснила

Уф, помня все още.
Казвахте и да не ходя, но истината е ,че синът ме повика.
Това е традиция  у нас ,свекървата да облече с един кат дрехи новороденото,  и понеже са две деца си става багаж.И пелени ,бархет ,които искаха и дадоха размер и бяха много доволни, а то бе метраж.С тях подсушаваха и за чаршафче ползваха.И за посрещането храна трайна , а  и там в приятелка ,дето отседнах пресни неща.Бяхме два часа , те така искаха, след изписването да минава всичко.Няма проблем за тези неща, ползваха се.
Нататък е  "проблемът", наистина имам вина ,защото като ги виждаш рядко, няма точна преценка ,сега използвах сина като бе тук ,насила ,да прецени от сайт.Стана.

Има разминаване, няма как като не познаваш човека да е по неговото.
Няма как два пъти - на Коледа и рожден ден без по-големи подаръци, ще е другото - нищо не даде.
Приела съм ,че може да се изхвърли.
Приела съм ,че може да не се хареса.
Надявам се на израстване  и то става постепенно.Не съм ревнала ,спокойно, казвам в прав текст , че оценявам като не се харесва да се каже.Но   и насоки не са дават, аз да преценявам.Нямало да е подарък иначе като си го избират.Опитвах, мисля че сега стана. Те вече имат предпочитания.Изнудих да ги питат коя играчка иска да им донесе коледа от рекламите и ги купихме кой каквото иска.
През останалото време купувам евтини неща ,на които децата се радват ,играчки с ясно съзнание, че са еднократни, но за някои
 питат може ли да си ги вземат-панда например плюшена..Или ходим на магазина и си избират.Последно бе кола на батерии, питах  за нея  сина ,каза че стои ,защото тук зареди малко ,  а там свършила зарядката  и нямал време да зареди. Рядко питам, но това бе толкова желано ,че бях любопитна ползва ли или се насити да знам за нататък.
На какво не отговорих?