Ето такива теории ми развиваше реномирана педиатърка, с многогодишна практика, 1 ден преди да ме изпишат с 2рото ми дете от АГ-то. И аз само си кимах с глава, и си казвах на акъла "Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша..."
Лошото е, че другото майче което беше в стаята беше за пръв път майка, не можа да се цеди, не можа да даде на бебо да засуче (хлътнали зърна, и то много, целия персонал на отделението се опита да й помогне, но не би), та тя я слушаше доста внимателно, и като нищо ще вземе да последва всеки един от тези съвети! Колкото й остарели да са и отречени от модерната медицина.
А да, и една от детските сестри, като я питахме защо не е оставила шишенце на другото бебче за през нощта ако огладнее каза: Ми давайте му само вода! Тая жена сърце има ли? Кой може да изтърпи на рева на гладно бебе? Добре че нощната смяна после донесоха шешенце с АМ, иначе ако бебето беше огладняло щях аз да го накърмя, както ми се наложи един път в престоя ни там.