Добър вечер! 🍀
Да очакваме все пак Керем да участва в подкаста на Джъстин Балдони 😘
💗
Да очакваме все пак Керем да участва в подкаста на Джъстин Балдони 😘
💗
- Публикувана: 13 дек. 2021, 13:12 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2021, 13:30 ч.
Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 109)
Здравейте, момичета! 
Пожелавам ви приятна вечер! 
Е, да започваме
Епизод 14 на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Излъчен на 14.10.2020 год.
В началото правя уговорката, че и този път съм си позволила да споделя свои мисли и разсъждения
за героите и случващото се в епизода. Сложила съм ги в спойлер, ако ви се чете, четете, ако не- недейте.
Нищо лично.
Не може да има такова съвпадение!
Серкан: Такова нещо не може да стане! Такова нещо не може да бъде! Искам да видя всички подробности, ясно ли е? Затова искам да видя всички документи, където и да са. Такова нещо не може да бъде! Не може да има такова съвпадение!
Айдан: Серкан, документите са у нас. Сега е такава ситуация, която не можем да отречем. В миналото е станала грешка.
Серкан: В миналото е станала грешка, така ли? И без това заради вашите грешки миналото ми беше съсипано. Ясно ли е? Затова аз...Няма да позволя тази глупост. Където и да са тези документи, искам да ги видя с очите си. Това е всичко. Разбрахме ли се?
Серкан: Тук е записано, че това е сем Йълдъръм.
Алптекин: Да, фамилията им е Йълдъръм. Но после са я променили на Йълдъз. Но причината не знам. Всички детайли, освен този, са вътре в папката.
Серкан: Това, което е станало в миналото, не е моя грешка, още по-малко на Еда. Нас това не ни засяга. Няма да поемам отговорност. Няма да позволя.
Няма да изтърпя, веднага ще кажа!
Еда: Няма да изтърпя, веднага ще кажа. Момичета, Серкан идва с мен в Италия. Наел е къща и офис. Момичета, много съм влюбена, не мога да стоя на едно място. Нещо ми стана. Дори си сложих червено червило. Чак толкова. Да направим нещо, да пазаруваме, да поговорим, да се разходим.
Мело: Говориш, без да спираш и се усмихваш. Това е прекрасно.
Еда: Но има един проблем. Леля. Много се страхувам, че няма да приеме.
Фифи: Нормално е, защото отначало отрича ситуацията.
Еда: Защо е нормално?
Фифи: В такива ситуации, първо върви отрицанието, после гневът, после преговори, после депресия и накрая приемане.
Еда: Значи сме на 1-ви етап?
Ще си кажа. Не ми се сърдете... Не харесвам Еда/Ханде с плътно поставено яркочервено червило.
Някак ми се губи естествената красота на устните й. Не личат гънките, извивките. Лично мнение!
Пожелавам ви приятна вечер! Е, да започваме
Епизод 14 на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Излъчен на 14.10.2020 год.
В началото правя уговорката, че и този път съм си позволила да споделя свои мисли и разсъждения
за героите и случващото се в епизода. Сложила съм ги в спойлер, ако ви се чете, четете, ако не- недейте.
Нищо лично.
Не може да има такова съвпадение!
Серкан: Такова нещо не може да стане! Такова нещо не може да бъде! Искам да видя всички подробности, ясно ли е? Затова искам да видя всички документи, където и да са. Такова нещо не може да бъде! Не може да има такова съвпадение!
Айдан: Серкан, документите са у нас. Сега е такава ситуация, която не можем да отречем. В миналото е станала грешка.
Серкан: В миналото е станала грешка, така ли? И без това заради вашите грешки миналото ми беше съсипано. Ясно ли е? Затова аз...Няма да позволя тази глупост. Където и да са тези документи, искам да ги видя с очите си. Това е всичко. Разбрахме ли се?
Серкан: Тук е записано, че това е сем Йълдъръм.
Алптекин: Да, фамилията им е Йълдъръм. Но после са я променили на Йълдъз. Но причината не знам. Всички детайли, освен този, са вътре в папката.
Серкан: Това, което е станало в миналото, не е моя грешка, още по-малко на Еда. Нас това не ни засяга. Няма да поемам отговорност. Няма да позволя.
Няма да изтърпя, веднага ще кажа!
Еда: Няма да изтърпя, веднага ще кажа. Момичета, Серкан идва с мен в Италия. Наел е къща и офис. Момичета, много съм влюбена, не мога да стоя на едно място. Нещо ми стана. Дори си сложих червено червило. Чак толкова. Да направим нещо, да пазаруваме, да поговорим, да се разходим.
Мело: Говориш, без да спираш и се усмихваш. Това е прекрасно.
Еда: Но има един проблем. Леля. Много се страхувам, че няма да приеме.
Фифи: Нормално е, защото отначало отрича ситуацията.
Еда: Защо е нормално?
Фифи: В такива ситуации, първо върви отрицанието, после гневът, после преговори, после депресия и накрая приемане.
Еда: Значи сме на 1-ви етап?
Ще си кажа.
Не ми се сърдете... Не харесвам Еда/Ханде с плътно поставено яркочервено червило. Някак ми се губи естествената красота на устните й. Не личат гънките, извивките. Лично мнение!
Скрит текст: 
Много ми липсваше
Еда: Много ми липсваше
Еда: Роклята е много красива. Благодаря. Но нямам къде да я обличам.
Серкан: Ще намерим.
Еда: Тогава...
Серкан: Какво е това?
Еда: Плодове и листа от глог. За сърцето на баща ти. Много добре ще му се отрази. Ще кажа и на г-н Сейфи да направи чай. Ще му обясна как точно.
Серкан: Еда, няма нужда.
Еда: Знам. Разбирам, че все още не сте се сближили толкова. Но на колкото и години да си, на всеки син е нужен баща, Серкан. Надявам се да не боледува повече.
Серкан: Какъв човек си?
Еда: Какъв човек съм?
Серкан: Някакъв вид. Прекрасен.
Еда: Учиш се полекичка. В такъв случай е ред н твоя подарък. Минутка. Много е голям.
Серкан: Какво е това?
Еда: Нещо много хубаво. Във възторг съм. Надявам се да ти хареса.
Серкан: Робот.
Еда: Не е ли много красиво?
Серкан: Има ли си име?
Еда: Има си име. РоБо. Робот Болат. Нали е много хубаво. Робот Болат.
Звъни Лейля,пита еда дали серкан е с нея. Във фирмата имало проблем. Телефона си ли си изключил?
Серкан, добре ли си?
Серкан: Аха. Искам да прекарам време с теб.
Еда: Много ми липсваше
Еда: Роклята е много красива. Благодаря. Но нямам къде да я обличам.
Серкан: Ще намерим.
Еда: Тогава...
Серкан: Какво е това?
Еда: Плодове и листа от глог. За сърцето на баща ти. Много добре ще му се отрази. Ще кажа и на г-н Сейфи да направи чай. Ще му обясна как точно.
Серкан: Еда, няма нужда.
Еда: Знам. Разбирам, че все още не сте се сближили толкова. Но на колкото и години да си, на всеки син е нужен баща, Серкан. Надявам се да не боледува повече.
Серкан: Какъв човек си?
Еда: Какъв човек съм?
Серкан: Някакъв вид. Прекрасен.
Еда: Учиш се полекичка. В такъв случай е ред н твоя подарък. Минутка. Много е голям.
Серкан: Какво е това?
Еда: Нещо много хубаво. Във възторг съм. Надявам се да ти хареса.
Серкан: Робот.
Еда: Не е ли много красиво?
Серкан: Има ли си име?
Еда: Има си име. РоБо. Робот Болат. Нали е много хубаво. Робот Болат.
Звъни Лейля,пита еда дали серкан е с нея. Във фирмата имало проблем. Телефона си ли си изключил?
Серкан, добре ли си?
Серкан: Аха. Искам да прекарам време с теб.
Никога няма да й простя
Серкан: Какво правиш?
Еда: Това са семена на цветя. Събрах ги с мама, когато бях малка.
А тя ми каза:“ Посади ги там, където ще бъдеш най-щастлива“.
Серкан: Тук ли е мястото, където си най-щастлива?
Еда: Това е едно от местата, където съм много щастлива. Точно тук започна всичко за нас. И в къщи посадих.
И в цветарския магазин има. А после едни ден, когато създадем семейство и имаме деца, ще ги предам на тях.
И децата ми ще ги садят на местата, където са най-щастливи.
Серкан: Еда. Тежко ли е? Да оставиш миналото назад?
Еда: Както казват...Полезно е да забравиш. Разбира се...Не всичко може да се забрави.
Тъгата, болката...Гневът. Тези чувства не се забравят така лесно.
Серкан: Тъгата и болката ги разбирам. Родителите ти. А гневът към какво е?
Еда: Към баба ми. Знаеш ли, баба ми изобщо не е искала майка ми. Набелязала си била друго момиче за баща ми. И винаги отблъсквала мама. Но татко така силно обичал мама...Откaзал се от семейството, от богатството, загърбил всичко и се оженил за мама. Нашите... Тоест, след злополуката. Искали са да ме заведат в Мардин. Но леля отказала. Разбира се, т.к. баба ми е жена, която не е свикнала с откази, настоявала. Но леля ми променила фaмилията.
Серкан: Как ти е променила фамилията?
Еда: Моята истинска фамилия не е Йълдъз, а Йълдъръм. Йълдъз е моминската фамилия на мама.
Серкан: Добре, а забравяйки миналото...Не мислиш ли да простиш на баба си?
Еда: Не. Тя се е намесила в съдбите им. Значи малка намеса може да стане причина за голяма трагедия. В това, че родителите ми сега не са до мен...Макар и косвена, има нейна вина. Затова никога няма да й простя.
Серкан: Аз малко...Ще поработя.
Бедният Серкан...Откровението на Еда и твърдото й убеждение, че никога няма да прости на баба си за намесата в живота на родителите й, станала косвена причина за тяхната смърт, се“стовари“ върху него. Терзания, мъка, страх, любов! Това са чувствата, които го владеят в момента! И най-убийственото усещане, че току що открил света на любовта, може да я загуби безвъзвратно! Върви самотен, погълнат в мислите си, не чува и не вижда нищо около себе си. Защото и неговото семейство има косвена вина родителите на Еда да не са до нея. Ще иска ли да прости Еда, ще може ли да прости?
Момичета, за да кача следващата част на преговора, трябва някоя от вас да постне нещо,
дори само едно емотиконче! В противен случай постовете стават много дълги и са трудни
за четене и прелистване. Моляяя!
Серкан: Какво правиш?
Еда: Това са семена на цветя. Събрах ги с мама, когато бях малка.
А тя ми каза:“ Посади ги там, където ще бъдеш най-щастлива“.
Скрит текст:
Семената са доста “възрастни“, минали са около 20 години от времето на събирането им. Семената губят голям % от кълняемостта си някъде след 5-6 година. Зависи, разбира се, от вида на растението.
Но семената на Еда със сигурност ще поникнат!
И аз съм запалена градинарка-аматьор, имам цветя, дадени ми от скъпи на сърцето ми хора, и винаги, когато ги погледна, се сещам за човека , поводът, времето и мястото, когато са ми били дадени. Някои от тях са „оригиналните“, но в желанието си да не ги „загубя“ ги „подновявам“ през няколко години.
Но семената на Еда със сигурност ще поникнат!
И аз съм запалена градинарка-аматьор, имам цветя, дадени ми от скъпи на сърцето ми хора, и винаги, когато ги погледна, се сещам за човека , поводът, времето и мястото, когато са ми били дадени. Някои от тях са „оригиналните“, но в желанието си да не ги „загубя“ ги „подновявам“ през няколко години.
Серкан: Тук ли е мястото, където си най-щастлива?
Еда: Това е едно от местата, където съм много щастлива. Точно тук започна всичко за нас. И в къщи посадих.
И в цветарския магазин има. А после едни ден, когато създадем семейство и имаме деца, ще ги предам на тях.
И децата ми ще ги садят на местата, където са най-щастливи.
Серкан: Еда. Тежко ли е? Да оставиш миналото назад?
Еда: Както казват...Полезно е да забравиш. Разбира се...Не всичко може да се забрави.
Тъгата, болката...Гневът. Тези чувства не се забравят така лесно.
Серкан: Тъгата и болката ги разбирам. Родителите ти. А гневът към какво е?
Еда: Към баба ми. Знаеш ли, баба ми изобщо не е искала майка ми. Набелязала си била друго момиче за баща ми. И винаги отблъсквала мама. Но татко така силно обичал мама...Откaзал се от семейството, от богатството, загърбил всичко и се оженил за мама. Нашите... Тоест, след злополуката. Искали са да ме заведат в Мардин. Но леля отказала. Разбира се, т.к. баба ми е жена, която не е свикнала с откази, настоявала. Но леля ми променила фaмилията.
Серкан: Как ти е променила фамилията?
Еда: Моята истинска фамилия не е Йълдъз, а Йълдъръм. Йълдъз е моминската фамилия на мама.
Серкан: Добре, а забравяйки миналото...Не мислиш ли да простиш на баба си?
Еда: Не. Тя се е намесила в съдбите им. Значи малка намеса може да стане причина за голяма трагедия. В това, че родителите ми сега не са до мен...Макар и косвена, има нейна вина. Затова никога няма да й простя.
Серкан: Аз малко...Ще поработя.
Бедният Серкан...Откровението на Еда и твърдото й убеждение, че никога няма да прости на баба си за намесата в живота на родителите й, станала косвена причина за тяхната смърт, се“стовари“ върху него. Терзания, мъка, страх, любов! Това са чувствата, които го владеят в момента! И най-убийственото усещане, че току що открил света на любовта, може да я загуби безвъзвратно! Върви самотен, погълнат в мислите си, не чува и не вижда нищо около себе си. Защото и неговото семейство има косвена вина родителите на Еда да не са до нея. Ще иска ли да прости Еда, ще може ли да прости?
Скрит текст:
До сега така и не разбрахме нищо за миналото на Айфер, освен това, че е последвала брат си, когато той е дошъл в Истанбул заедно с майката на Еда. И след тяхната внезапна смърт, противопоставяйки се на майка си е отгледала сама, без чужда помощ Еда. Може би тогава щяхме да я разберем по-добре. Защо се страхува от отношенията мъж-жена, защо е винаги подозрителна, защо се съмнява, защо не вярва на никого, защо не се доверява?
За намесата на бабата на Еда в живота на родителите й:
Всеки човек трябва да изживее живота си, без чужда намеса. Да взема своите решения. Да направи своите грешки, да постигне своите победи. Да знае, че сам е творец на съдбата си. От мое личен опит и от живота на хората около мен съм разбрала, че всяка, дори и най-малката намеса в нечий живот може да има огромни последствия. За самия човек, за отношението му към себе си и околните, към света, към живота въобще. Разбрала съм, че не трябва да даваш непоискани съвети. Можеш да имаш мнение, можеш да го споделиш, ако някой се интересува, но никога не трябва да се опитваш да го налагаш. Хората трябва да разговарят – открито, без заобиколки, честно.И всеки за избира какво, как и с кого ще прави и с кого, как и защо ще живее. Така разбирам аз нещата.
За намесата на бабата на Еда в живота на родителите й:
Всеки човек трябва да изживее живота си, без чужда намеса. Да взема своите решения. Да направи своите грешки, да постигне своите победи. Да знае, че сам е творец на съдбата си. От мое личен опит и от живота на хората около мен съм разбрала, че всяка, дори и най-малката намеса в нечий живот може да има огромни последствия. За самия човек, за отношението му към себе си и околните, към света, към живота въобще. Разбрала съм, че не трябва да даваш непоискани съвети. Можеш да имаш мнение, можеш да го споделиш, ако някой се интересува, но никога не трябва да се опитваш да го налагаш. Хората трябва да разговарят – открито, без заобиколки, честно.И всеки за избира какво, как и с кого ще прави и с кого, как и защо ще живее. Така разбирам аз нещата.
Момичета, за да кача следващата част на преговора, трябва някоя от вас да постне нещо,
дори само едно емотиконче! В противен случай постовете стават много дълги и са трудни
за четене и прелистване. Моляяя!
Злати,
не, няма да е конкурент на Серкан, поне не и за сърцето на Еда. Той ще й е нещо като ментор и по-голям брат по-скоро.
И един музикален поздрав за всички дами в темата. Предстои да чуем тази песен в изпълнение на Пъръл (Башак), в някой от следващите епизоди, на караокето.
не, няма да е конкурент на Серкан, поне не и за сърцето на Еда. Той ще й е нещо като ментор и по-голям брат по-скоро.
И един музикален поздрав за всички дами в темата. Предстои да чуем тази песен в изпълнение на Пъръл (Башак), в някой от следващите епизоди, на караокето.
Е, братле, разказвай!
Енгин: Да, братле, разказвай. Слушам те.
Серкан: Моля?
Енгин: Серкан, слушай, толкова години съм твой приятел. Знам всяко твое състояние. Тези замислени погледи. Дълбоки, дълбоки въздишки. Това, че не си намираш място. Какво има, братле? Разкажи ми.
Серкан: Има нещо. И това ме изяжда отвътре. Но ще ти разкажа по-късно.
Енгин: Обожавам това момиче. Погледни, целият офис зарежда с позитивизъм.
Серкан: Да. Мисля си, кога ли ще й омръзна?
Енгин: Защо да й омръзне? Не виждаш ли, братле, колко е влюбена? Ще дойда довечера, когато всички си тръгнат. Става ли?
Свършено е с мен, Енгин
Енгин: Е, братле? С часове седим тук, мълчейки. Каза, че ще разкажеш. Слушам те. Какво става, братко?
Серкан: Свършено е с мен, Енгин. Преди много години. Моят баща.
Енгин: Братле, какво говориш? Серкан. Това наистина е ужасно, братко. Но нямаш никаква вина за това.
Серкан: Енгин, какво значение има. ? Ако беше на мястото на Еда, щеше ли да мислиш същото?
Енгин: Наистина не зная това. Братко, не бих искал да дъм на ваше място.
Серкан: Заради глупостите на баща ми...Сега страдам от грешката, която баща ми е извършил в миналото.
Енгин: Братле, какво общо има чичо Алптекин?
Серкан: Как така няма общо?
Енгин: Това е грешка на подизпълнителя. Трябваше да го контролира.
Серкан: Когато имаме работа, защо изучаваме всичко в детайли? Заради това.
Енгин: Да. Изучаваме.
Серкан: Понякога...Мисля, че не ме засяга. Че този случай не трябва да засяга мен и Еда. Но как ще стане това? Как е възможно? Не мога да крия тази тайна. Особено ако мисля за бъдеще с нея. Не мога да крия това. Всеки път, когато я погледна в лицето...Съкрушен съм от нейната доброта. Не. Не заслужавам такава жена, като нея.
Енгин: Не, братко. И двамата не го заслужавате. Но, Серкан. Някой ден ще трябва да го разкажеш. Знаеш г, нали? Еда заслужава това.
След филма...
За всичко има причина. Всичко се случва, за да се даде урок.
Серкан: Бих искал същата машина, като във филма. Която изтрива лошите спомени.
Еда: Ти искаш да изтриеш лошите спомени?
Серкан: Не моите. А твоите искам да изтрия.
Еда: Остави. Вярвам в съдбата. За всичко има причина. Смъртта, болката, любовта. Всичко се случва, за да се даде урок.
Серкан: Да. Научи ме, че не всичко в живота може да се контролира.
Еда: Как така?
Серкан: От първия ден, в който се запознахме. Не контролирам нищо, свързано с теб. Освен себе си.
Еда: Серкан Болат, появи се отскоро в живота ми. Но да видим на какво ще ме научиш ти. Какъв житейски урок ще ми преподадеш. Ще поговорим ли вече? За какво искаше да говориш с мен?
Серкан: Не сега.
Еда: Добре. Не сега.
Това не е Серкан, когото познаваме – срам го е, притеснен е, дори уплашен. Не знае какво да говори,
как да се държи, какво да прави. Няма решение...Не смее, не може да погледне Еда в очите...
Гледа над нея, около нея, „през“ нея,
Енгин: Да, братле, разказвай. Слушам те.
Серкан: Моля?
Енгин: Серкан, слушай, толкова години съм твой приятел. Знам всяко твое състояние. Тези замислени погледи. Дълбоки, дълбоки въздишки. Това, че не си намираш място. Какво има, братле? Разкажи ми.
Серкан: Има нещо. И това ме изяжда отвътре. Но ще ти разкажа по-късно.
Енгин: Обожавам това момиче. Погледни, целият офис зарежда с позитивизъм.
Серкан: Да. Мисля си, кога ли ще й омръзна?
Енгин: Защо да й омръзне? Не виждаш ли, братле, колко е влюбена? Ще дойда довечера, когато всички си тръгнат. Става ли?
Свършено е с мен, Енгин
Енгин: Е, братле? С часове седим тук, мълчейки. Каза, че ще разкажеш. Слушам те. Какво става, братко?
Серкан: Свършено е с мен, Енгин. Преди много години. Моят баща.
Енгин: Братле, какво говориш? Серкан. Това наистина е ужасно, братко. Но нямаш никаква вина за това.
Серкан: Енгин, какво значение има. ? Ако беше на мястото на Еда, щеше ли да мислиш същото?
Енгин: Наистина не зная това. Братко, не бих искал да дъм на ваше място.
Серкан: Заради глупостите на баща ми...Сега страдам от грешката, която баща ми е извършил в миналото.
Енгин: Братле, какво общо има чичо Алптекин?
Серкан: Как така няма общо?
Енгин: Това е грешка на подизпълнителя. Трябваше да го контролира.
Серкан: Когато имаме работа, защо изучаваме всичко в детайли? Заради това.
Енгин: Да. Изучаваме.
Серкан: Понякога...Мисля, че не ме засяга. Че този случай не трябва да засяга мен и Еда. Но как ще стане това? Как е възможно? Не мога да крия тази тайна. Особено ако мисля за бъдеще с нея. Не мога да крия това. Всеки път, когато я погледна в лицето...Съкрушен съм от нейната доброта. Не. Не заслужавам такава жена, като нея.
Енгин: Не, братко. И двамата не го заслужавате. Но, Серкан. Някой ден ще трябва да го разкажеш. Знаеш г, нали? Еда заслужава това.
След филма...
За всичко има причина. Всичко се случва, за да се даде урок.
Серкан: Бих искал същата машина, като във филма. Която изтрива лошите спомени.
Еда: Ти искаш да изтриеш лошите спомени?
Серкан: Не моите. А твоите искам да изтрия.
Еда: Остави. Вярвам в съдбата. За всичко има причина. Смъртта, болката, любовта. Всичко се случва, за да се даде урок.
Серкан: Да. Научи ме, че не всичко в живота може да се контролира.
Еда: Как така?
Серкан: От първия ден, в който се запознахме. Не контролирам нищо, свързано с теб. Освен себе си.
Еда: Серкан Болат, появи се отскоро в живота ми. Но да видим на какво ще ме научиш ти. Какъв житейски урок ще ми преподадеш. Ще поговорим ли вече? За какво искаше да говориш с мен?
Серкан: Не сега.
Еда: Добре. Не сега.
Това не е Серкан, когото познаваме – срам го е, притеснен е, дори уплашен. Не знае какво да говори,
как да се държи, какво да прави. Няма решение...Не смее, не може да погледне Еда в очите...
Гледа над нея, около нея, „през“ нея,
Като затишие пред буря е.
Джерен споделя за Ферит, Мело отново е останала без работа. Обсъждат отношението на Фифи към Ердем.
Фифи: Твоят ден ка мина, Еда
Еда: Mоят...Хем хубава, хем тъжно. Серкан има някакъв проблем. Но не разказва. Тъкмо да разкаже и млъква. Като затишие пред буря е. Мислех, че е заради работата, но...Изглежда проблема е съврзан с мен.
Мело: Не . Няма пролеми, свързани с теб.
Еда: Не зная. Моят вътрешен глас ми казва така. Има проблем. И някак е свързано с мен. Ще видим. Дай боже тази буря да не се разрази.
Сигурна съм, че ще постъпиш правилно
Айдан: Говори ли с Еда?
Серкан клати клава...Тц
Преди много години. Като бях млада се влюбих. Всички започна в училище. След като се върнах от университета от чужбина...Всичко продължи и не приключи. Единствената моя любов. Много години. Наглеждаше конете в нашия чифлик. Красив. Честен, трудолюбив. Разбираше езика на конете, знаеше как да говори с тях. Четеше книги и слушаше песни. Неговата майка беше управителка в дома ни. Моят баща им купи дом. И обучи сина им в университета. Много го обичаше. Веднъж...Решихме да кажем на родителите си, че искаме да се оженим. На следващия ден си тръгна, без да каже нищо. Нито бележка. Нито извинение.
Серкан: Защо?
Айдан:Майка му крадеше. Последния път я хванаха да краде колана на мама. И татко обиди майката на мъж, в когото бях влюбена. Знаеш ли, осъзнах причината след много години. Как ще погледнем в лицата на демействата си? И като един джентълмен, не можеше да ми остави такова бреме.
Серкан: Видя ли го отново?
Айдан: Хм... Не. Но всеки път, когато погледна конете, се го спомням. Можеш да преброиш колко често е. Серкан, Еда е най-невинният човек в тази история. А след нея си ти. Но понякога да си семейство е тежко бреме. Винаги грябва да носим този товар. Сигурна съм, че ще постъпиш правилно. Това ти отива.
Разказвайки му своята история Айдан му подсказа един възможен вариант за изход, за решаване на ситуацията, но и последствията, които води след себе си това решение
Но, струва ми се, че му даде съвет, че трябва да каже на Еда, да не крие, защото тя рано или късно ще разбере, но болката и въпросите ще я съсипят... А дали ще си тръгне или ще опита да остане с нея, ще реши той. Тя ще го подкрепи, ще приеме неговото решение, защото е сигурна, че той ще постъпи правилно.
Джерен споделя за Ферит, Мело отново е останала без работа. Обсъждат отношението на Фифи към Ердем.
Фифи: Твоят ден ка мина, Еда
Еда: Mоят...Хем хубава, хем тъжно. Серкан има някакъв проблем. Но не разказва. Тъкмо да разкаже и млъква. Като затишие пред буря е. Мислех, че е заради работата, но...Изглежда проблема е съврзан с мен.
Мело: Не . Няма пролеми, свързани с теб.
Еда: Не зная. Моят вътрешен глас ми казва така. Има проблем. И някак е свързано с мен. Ще видим. Дай боже тази буря да не се разрази.
Сигурна съм, че ще постъпиш правилно
Айдан: Говори ли с Еда?
Серкан клати клава...Тц
Преди много години. Като бях млада се влюбих. Всички започна в училище. След като се върнах от университета от чужбина...Всичко продължи и не приключи. Единствената моя любов. Много години. Наглеждаше конете в нашия чифлик. Красив. Честен, трудолюбив. Разбираше езика на конете, знаеше как да говори с тях. Четеше книги и слушаше песни. Неговата майка беше управителка в дома ни. Моят баща им купи дом. И обучи сина им в университета. Много го обичаше. Веднъж...Решихме да кажем на родителите си, че искаме да се оженим. На следващия ден си тръгна, без да каже нищо. Нито бележка. Нито извинение.
Серкан: Защо?
Айдан:Майка му крадеше. Последния път я хванаха да краде колана на мама. И татко обиди майката на мъж, в когото бях влюбена. Знаеш ли, осъзнах причината след много години. Как ще погледнем в лицата на демействата си? И като един джентълмен, не можеше да ми остави такова бреме.
Серкан: Видя ли го отново?
Айдан: Хм... Не. Но всеки път, когато погледна конете, се го спомням. Можеш да преброиш колко често е. Серкан, Еда е най-невинният човек в тази история. А след нея си ти. Но понякога да си семейство е тежко бреме. Винаги грябва да носим този товар. Сигурна съм, че ще постъпиш правилно. Това ти отива.
Разказвайки му своята история Айдан му подсказа един възможен вариант за изход, за решаване на ситуацията, но и последствията, които води след себе си това решение
Но, струва ми се, че му даде съвет, че трябва да каже на Еда, да не крие, защото тя рано или късно ще разбере, но болката и въпросите ще я съсипят... А дали ще си тръгне или ще опита да остане с нея, ще реши той. Тя ще го подкрепи, ще приеме неговото решение, защото е сигурна, че той ще постъпи правилно.
Дилеми, идвам да те покрия, за да продължаваш да се вихриш. 
Къде е гостувал Керем ?
https://twitter.com/RanaElsayeed/status/1471197228907831301
Къде е гостувал Керем ?
https://twitter.com/RanaElsayeed/status/1471197228907831301
Aз сама направих всичко.
След случилото се в последните дни и днешният разговор с Ферит, Селин изпада в истерия.
Събира и изхвърля дрехите на Ферит, нарязва общите им снимки, ред е на булчинската рокля...
В този момент пристига Еда.
Селин: А аз се опитвам да реша дали да нарежа булчинската си рокля или себе си
Еда: Роклята ми се струва по-добре от ухо. Искаш ли помощ?
Сигурна ли си? Хайде тогава.
Селин: Еха! Чувствам се по-добре! Искам да се отърва от тази рокля! Обикновено не се ядосвам,
знаеш, така че ми дойде добре. Помниш ли денят, в който пробвахме роклите?
Еда: Как мога да забравя?
Селин: Имаше модел, който ти пробва...Откакто се помня, никога не съм си и помислила да нося такива неща. Тоест, не знам защо. Не знам кой ме спира.
Еда: Тъй като не съм имала родители, аз сама правех всичко. Леля не ми се месеше. Какво ще облека, какво ще правя. Нещо не казваше. Тоест, никой не ми е казвал, че булчинската рокля трябва да е семпла. Затова.
Селин: Колко хубаво, затова си оригинална.
Еда: И ти си голяма късметлийка. Ако имаше само...
Селин: Еда, ти си много свободна, тоест ти си напълно различна. Разбирам защо Серкан се влюби в теб.
Еда: Селин, нека не обсъждаме тази тема. Сега ме тревожи.
Селин: Не, моля те, нека да обсъдим. Аз...Влюбих се в Серкан, в главата ми най-вероятно. Опитахме, но не се получи. Но Ферит беше шанс за мен. Животът ми го даде. И го загубих, трябваше да стоя зад решението си. Но няма виновни за това. Защото аз сама направих всичко. Както и да е. Хубаво е, че дойде наистина. Добре ми подейства.
Еда: Дойдох, но дойдох да те заведа на брънча, Селин. Трябва да дойдеш. След като Ферит се появява пред теб, гледа те в очите, и ти ще отидеш. Защо ние жените сме принудени да отстъпим назад? Заставаш пред него и го гледаш в очите. Трябва да си там, Селин.
Селин: Правилно го каза. Добре. Ще дойда.
Еда. Живееш в някаква фантазия.
На брънча Ефе прави предложение да направи съвсем отново пeйзажа на екологичния хотел. Но този проект принадлежи на Арт Лайф архитектура. Няма никаква връзка с холдинга. Този проект е поверен на Еда. Не на холдинга...Но Еда е съгласна да работи с Ефе, все още не е достатъчно опитна. Ефе може да им помогне. След намесата на Пърал и Еда, Серкан се съгласява да чуе идеите на Ефе...
Така и ни ми стана ясно какво точно така ядоса Серкан – идеята на Ефе за пейзажа на хотела, или че Еда ще работи с Ефе, или пък това, че използва цветенцето, което той й подари...
Или всичко му дойде в повече, вече не може да се контролира, бомбата е на път да избухне.
Ама нейсе . Серкан се ядоса и си тръгна, Еда бързо твъгва след него.
Еда: Серкан. Какво става? Защо се държиш така, не разбирам.
Серкан: Не разбираш? Честно казано, аз не те разбирам. Защо си толкова добра? Защо си длъжна да си толкова добра? Само защото бях груб с Ефе, се опитваш да оправиш нещата. Опитваш се да се държиш добре с всички. Защо? Защо помагаш на майка ми? Защо носиш чай на баща ми?
Еда: Що за въпроси са тези? Защото виждам позитивната страна на всичко и на всеки.
Серкан: Ами престани, Едa. Защото тя не съществува. Няма нищо толкова позинтивно в живота, нито в хората.
Еда: Серкан, какво искаш? Какво да направя? Искаш да си преобъна представите за света ли? Не разбирам това ли е въпросът? Какво да направя? Като теб ли да бъда?
Серкан: Като мен?
Еда: Като теб, без капчица любов.
Серкан: Еда. Живееш в някаква фантазия. Животът не е такъв. Животът е пълен с лъжи, с лошотия. Подлудява ме факта, че се дължиш по този ангелски начин в този лош свят.
Еда: Тогава отиди и намери някой, който не те подлудява, Серкан.
Серкан: Права си. Много си права. И без друго самотата най-добре ми подхожда.
Слънчице, благодаря!!!
След случилото се в последните дни и днешният разговор с Ферит, Селин изпада в истерия.
Събира и изхвърля дрехите на Ферит, нарязва общите им снимки, ред е на булчинската рокля...
В този момент пристига Еда.
Селин: А аз се опитвам да реша дали да нарежа булчинската си рокля или себе си
Еда: Роклята ми се струва по-добре от ухо. Искаш ли помощ?
Сигурна ли си? Хайде тогава.
Селин: Еха! Чувствам се по-добре! Искам да се отърва от тази рокля! Обикновено не се ядосвам,
знаеш, така че ми дойде добре. Помниш ли денят, в който пробвахме роклите?
Еда: Как мога да забравя?
Селин: Имаше модел, който ти пробва...Откакто се помня, никога не съм си и помислила да нося такива неща. Тоест, не знам защо. Не знам кой ме спира.
Еда: Тъй като не съм имала родители, аз сама правех всичко. Леля не ми се месеше. Какво ще облека, какво ще правя. Нещо не казваше. Тоест, никой не ми е казвал, че булчинската рокля трябва да е семпла. Затова.
Селин: Колко хубаво, затова си оригинална.
Еда: И ти си голяма късметлийка. Ако имаше само...
Селин: Еда, ти си много свободна, тоест ти си напълно различна. Разбирам защо Серкан се влюби в теб.
Еда: Селин, нека не обсъждаме тази тема. Сега ме тревожи.
Селин: Не, моля те, нека да обсъдим. Аз...Влюбих се в Серкан, в главата ми най-вероятно. Опитахме, но не се получи. Но Ферит беше шанс за мен. Животът ми го даде. И го загубих, трябваше да стоя зад решението си. Но няма виновни за това. Защото аз сама направих всичко. Както и да е. Хубаво е, че дойде наистина. Добре ми подейства.
Еда: Дойдох, но дойдох да те заведа на брънча, Селин. Трябва да дойдеш. След като Ферит се появява пред теб, гледа те в очите, и ти ще отидеш. Защо ние жените сме принудени да отстъпим назад? Заставаш пред него и го гледаш в очите. Трябва да си там, Селин.
Селин: Правилно го каза. Добре. Ще дойда.
Скрит текст:
След всичко, случило се през последните седмици, Селин е емоционална развалина в резултат на разговори, манипулации, намеци, обяснения, премълчавания на хората около нея. И на своята емоционална незрялост , липса на реална преценка за отношението на Серкан към нея, приемане на желаното за действително, приемане на чувствата на Ферит към нея за даденост, нерешителност и невъзможност да вземе правилните за нея решение. Иска й се да споделя, да чува чуждо, различно мнение за нещата, които изпитва, за нещата, които й се случват. Дори е склонна, даже иска, да споделя с Еда, нейната лъжлива и истинска съперница за сърцето на Серкан, слуша и приема нейните съвети. Иска да бъде щастлива, но не е наясно какво е щастието за нея, с кого и как да бъде и ще бъде щастлива. Ужасна липса на родителска подкрепа.От тук идва, може би емоционалната незрялост на Селин, която я прави неспособна да мисли за някой друг освен за себе си, прави невъзможно да бъде приятел, но истински, всеотдаен и жертвоготовен. Затова и тя също няма приятели – истински, готови на всичко за нея. Затова при Селин има ужасна липса на приятелско споделяне, упрек или съвет. И ужасната самота. Пъръл за съжаление е само слушател, регистратор на случващото се със Селин. Рецептата й за всичко – работа. Не съпреживява, не се бори със и за Селин, както прави Енгин за Серкан и момичетата за Еда.
Малко трябва, леко „побутване“, искрена загриженост, добронамерен приятелски жест или съвет, за да може Селин да преодолее кризата и да стъпи здраво на краката си.
Или обратното... Случка, дума, намек, поглед, за да я тласне в обратната посока, в тъмнта страна...
Малко трябва, леко „побутване“, искрена загриженост, добронамерен приятелски жест или съвет, за да може Селин да преодолее кризата и да стъпи здраво на краката си.
Или обратното... Случка, дума, намек, поглед, за да я тласне в обратната посока, в тъмнта страна...
Еда. Живееш в някаква фантазия.
На брънча Ефе прави предложение да направи съвсем отново пeйзажа на екологичния хотел. Но този проект принадлежи на Арт Лайф архитектура. Няма никаква връзка с холдинга. Този проект е поверен на Еда. Не на холдинга...Но Еда е съгласна да работи с Ефе, все още не е достатъчно опитна. Ефе може да им помогне. След намесата на Пърал и Еда, Серкан се съгласява да чуе идеите на Ефе...
Така и ни ми стана ясно какво точно така ядоса Серкан – идеята на Ефе за пейзажа на хотела, или че Еда ще работи с Ефе, или пък това, че използва цветенцето, което той й подари...
Или всичко му дойде в повече, вече не може да се контролира, бомбата е на път да избухне.
Ама нейсе . Серкан се ядоса и си тръгна, Еда бързо твъгва след него.
Еда: Серкан. Какво става? Защо се държиш така, не разбирам.
Серкан: Не разбираш? Честно казано, аз не те разбирам. Защо си толкова добра? Защо си длъжна да си толкова добра? Само защото бях груб с Ефе, се опитваш да оправиш нещата. Опитваш се да се държиш добре с всички. Защо? Защо помагаш на майка ми? Защо носиш чай на баща ми?
Еда: Що за въпроси са тези? Защото виждам позитивната страна на всичко и на всеки.
Серкан: Ами престани, Едa. Защото тя не съществува. Няма нищо толкова позинтивно в живота, нито в хората.
Еда: Серкан, какво искаш? Какво да направя? Искаш да си преобъна представите за света ли? Не разбирам това ли е въпросът? Какво да направя? Като теб ли да бъда?
Серкан: Като мен?
Еда: Като теб, без капчица любов.
Серкан: Еда. Живееш в някаква фантазия. Животът не е такъв. Животът е пълен с лъжи, с лошотия. Подлудява ме факта, че се дължиш по този ангелски начин в този лош свят.
Еда: Тогава отиди и намери някой, който не те подлудява, Серкан.
Серкан: Права си. Много си права. И без друго самотата най-добре ми подхожда.
Скрит текст:
Лично мнение
Дааа... Много бързо й свърши търпението на Еда.
Тя може да иска от Серкан да преобърне представите си за света, да иска той да се промени, според нейните критерии за добро и лошо и да е съвсем уверена, че има право да постъпва така, че нейната гледна точка за нещата е правилната....
Но когато Серкан изложи своята гледна точка, своето виждане за света и нещата в него...не издържа.
Доста незряло и детинско поведение на Еда– не ти харесва какво казвам и как се държа, тогава си намери друга, не искам да говоря и споря по въпроса. И обвинение... за капчицата любов.
Не е ли Серкан, който е намерил пребития Сириус, който го е лекувал и го е дарил с много обич, не е ли Серкан, който живее близо до майка си, която от години не можи дори да прекрачи прага на двора, не е ли Серкан, който в памет на брат си ходи на свири в неговото ателие, с неговата кирата? Не е ли Серкан, който е помогнал на Лейля, когато е била болна, който е платил обучението на сестра й, който дава пари за домове за деца-сираци. Не е ли Серкан, който познава характерите, силните и слаби страни, мечтите на своите колеги и приятели?
Просто той не демонстрира своята доброта и загриженост, няма показност в действията му. Затова не съм съгласна с мантрата, която Еда припява от самото начало- той е груб, безсърдчен, без капчица любов.
Не коментирам кой е прав и кой не, кое е общоприетото правилно, и кое не е . Според мен, отношението ни към хората, случките, света около нас е субективно. Според възраста, средата, обкръжението, жизнения опит на всеки, всичко е субективвно. И защото сме хора, живеем в общности, доброволно, а понякога и не толкова доброволно, сме приели да се подчиняваме или по-точно да спазваме и да се придържаме към определени правила, които да осигуряват нормален живот и нормални отношения в общността. И всяко време, всяко поколение, всеки народ, наред с планетарните, общочовешките правила и норми, си има свои традиции, правила и норми.
А по въпроса дали трябва да се промениш, ако портньорът ти го иска от теб и защото го обичаш си склонен да го направиш, ще разсъждавам друг път, когато му дойде времето...Но стига толкова...
И както винаги истината е някъде по средата!?!?
Дааа... Много бързо й свърши търпението на Еда.
Тя може да иска от Серкан да преобърне представите си за света, да иска той да се промени, според нейните критерии за добро и лошо и да е съвсем уверена, че има право да постъпва така, че нейната гледна точка за нещата е правилната....
Но когато Серкан изложи своята гледна точка, своето виждане за света и нещата в него...не издържа.
Доста незряло и детинско поведение на Еда– не ти харесва какво казвам и как се държа, тогава си намери друга, не искам да говоря и споря по въпроса. И обвинение... за капчицата любов.
Не е ли Серкан, който е намерил пребития Сириус, който го е лекувал и го е дарил с много обич, не е ли Серкан, който живее близо до майка си, която от години не можи дори да прекрачи прага на двора, не е ли Серкан, който в памет на брат си ходи на свири в неговото ателие, с неговата кирата? Не е ли Серкан, който е помогнал на Лейля, когато е била болна, който е платил обучението на сестра й, който дава пари за домове за деца-сираци. Не е ли Серкан, който познава характерите, силните и слаби страни, мечтите на своите колеги и приятели?
Просто той не демонстрира своята доброта и загриженост, няма показност в действията му. Затова не съм съгласна с мантрата, която Еда припява от самото начало- той е груб, безсърдчен, без капчица любов.
Не коментирам кой е прав и кой не, кое е общоприетото правилно, и кое не е . Според мен, отношението ни към хората, случките, света около нас е субективно. Според възраста, средата, обкръжението, жизнения опит на всеки, всичко е субективвно. И защото сме хора, живеем в общности, доброволно, а понякога и не толкова доброволно, сме приели да се подчиняваме или по-точно да спазваме и да се придържаме към определени правила, които да осигуряват нормален живот и нормални отношения в общността. И всяко време, всяко поколение, всеки народ, наред с планетарните, общочовешките правила и норми, си има свои традиции, правила и норми.
А по въпроса дали трябва да се промениш, ако портньорът ти го иска от теб и защото го обичаш си склонен да го направиш, ще разсъждавам друг път, когато му дойде времето...Но стига толкова...
И както винаги истината е някъде по средата!?!?
Слънчице, благодаря!!!