Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега

Значи виждаш как липсата на бой не води до безнаказаност и деградация. Отпада основният аргумент в полза на боя.

Не води задължително, да. Кой е твърдял такова нещо? Преиначавате думите ми.
Но и пълната безнаказаност при агресивни хулиганчета не е добра идея.

Нищо не изопачавам. Обяснявам, че боят не е градивно възпитателно средство, колкото и да им се иска на агресорите да виждат себе си като водени от благородни подбуди.

И не, на останалите родители не са им се паднали все кротки деца. По-вероятно е да са намерили неагресивен начин да зададат и отстояват въпросните граници на възпитанието и социално приемливото поведение.

Вижте, "наказаността" на хулиганчетата минава през родителите. Не можеш да накажеш дете, ако си чужд човек, а ако си учител или друго лице според служебните му задължения, то може да наказва само според правилника, примерно да пише забележка на ученика за лоша дисциплина, да го предложи за административно наказание на учителския съвет и др. И тъй като децата са малолетни в повечето случаи, то евентуално се приема, че детето е в риск и се работи с родителите, не само с детето, защото родителите са тези, които отговарят за възпитанието на детето си. Повярвайте, никой родител не иска да го викат на килимчето в директорския кабинет или да му правят проверки от ОЗД. Никой ,дори тези, които иначе са много уверени колко добри родители са и как никой не може да им каже как да си възпитават децата или са на позицията "деца са, ще се бият, и ние сме се били, пък сме станали хора". Може някой сега да каже, че постоянно го пиша това. Да, пиша го, за да дам информация какво може да се случи и как да се случи, независимо в коя роля се намира детето ви и вие. Има начини, има система и най-малкото родителите могат да се постреснат, директорите имат лостове. Но не се саморазправяйте, не влизайте в пряка комуникация с чуждите деца или с родителите им. Има си административен ред.

Следя темата от началото и почти всичко съм изчела. Може да е имало и други, но аз помня един случай, в който баща ми ме удари. Със сигурност съм била под 10-годишна възраст. Убедена съм, че не го заслужавах, не беше правилно и все трябва да е имало и друг начин. Физически не ме заболя кой знае колко, но беше много неприятна изненада. И до днес не проумявам как някой, който твърди, че те обича, е способен да те удари. Иначе и двамата са ме обиждали, втълпявали са ми, че за нищо не ставам. Не е нормално родителите да карат детето си да се чувства непълноценно, поправете ме, ако греша. А аз бях не просто кротко, а направо плахо дете, в тяхно присъствие понякога все още съм.

За един шамар и аз се сетих. Не помня за какво е било и не ме и интересува. Иначе се сещам за милиони случаи, в които баща ми ме е глезил, отстъпвал ми е, направил е много за мен и изобщо той е страхотен баща. Как пък няма да го намразя, че преди сто години ме е шляпнал за нещо. Имало е за какво сигурно, а и да е нямало, все тая. Големи хора сме, чак толкова да не се впрягаме за миналото.

Сигурно и аз нямаше да се впечатля от някакъв единичен случай, ако през по-голямата част от останалото време се бях чувствала обичана и подкрепяна от родителите си, но не беше точно така.

Ей това е истината, Лорелада. И мен ме притесняват такива психопатски деца които вкъщи са много добри за пред мама, а в училище са чудовища. Или такива дето се милят за царя на обкръжението си защото никога не е бил наказван и тормози родителите си даже. Това са наченките на нарцисизма.

Андариел, ти ако си мислиш, че с приказки можеш да омиротвориш всички деца много се лъжеш. Твойте са слушкали, моите си имат собствено мнение. Има деца които изобщо не те взимат под внимание. Може да е поколенческо, може да е Плутона и Сатурна им да са в идиотка зодия и оттам цялото поколение да е бунтарско... Незнам вече, чета ли чета и медитирам. Ние не сме били такива деца навремето. А мен не са ме били като малка, аз имах мярка в изстъпленията. В момента повечето ми познати с деца на тази възраст са точно в същото положение. Говорят им, децата не ги слушат, постоянно нарушават забраните, лъжат, мамят, честно не ги отчитат въобще и никакво подвикване, или ръмжене, или пляскане по дупето не работи (говоря ти за ежедневното мъмрене). И всички се чудим, как е възможно ние да сме били добри, послушни, а нашите деца не.

Нашите, понеже баща им обича доктори и психолози ги записа на консултации. Аз съм ок с това, тъй като харесвам съвети от специалисти, а ако децата не слушат им се казва, че ще ги водим на доктор. Това ни е "плашилото". Това работи.
Мисля че и синът ни попорастна и помъдря малко та не е агресивен вече към сестра си. Но тя е напаст...Само го провокира, и на нея нищо не можеш да кажеш. Тя просто ще се спука от нерви, но трябва да направи това което иска. Надявам се, че тя също ще помъдрее като стане на 5.5, както брат и се промени.

Меко казано не е добра идея. Но защо говориш за пълна безнаказаност? Някой в темата е твърдял, че трябва да има такава? Защото за мен и домашното насилие (дори под формата на леко пошляпване), и пълната безнаказаност са еднакво отровни.

Дона, вече сигурно за четвърти път пиша и трия написаното, защото мисля, че в момента не искаш да чуеш и да осмислиш това, което пиша. Не, не става въпрос колко моите са слушали, не съава въпрос за моите деца. От доста време съм с чуждите деца, виждам и познавам всякакви деца и родители. Не, не е от поколението. Деца като деца. Малко са децата, които имат някакви изначални проблеми в поведението. Обикновено се случват или не се случват някакви неща вкъщи. Децата не са кучета, които водиш при треньор да ги дресира и да ги върне  възпитани в спокойствие и поведение на стопаните им. Възрастните в семейството задават основата и възпитанието. Тук включвам и бабите и дядовците, не само родителите. Първо се започва от себе си като възрастен и като родител - кое е важно и какиска да бъдат отношенията между децата. И без оправдания как всички имали проблеми.
Ако не става с думи какда стане?

Съгласна съм. Не казвам че не съм, но има разни фактори, които могат и да ти саботират усилията. Ако двамата родители не са на един акъл, не очаквайте мирни деца.

Аз лично не очаквам. Дете от нашето разширено семейство живее при майка си, но всяка седмица прекарва дни с баща си. Пълен разнобой във възпитанието, дневния режим, храненето, настройване, разпити как е хранени, обличано, къде е водено, с цел да се дискредитира майката. Детето е ужасно нервно, раздразнително, объркано, не слуша.
Не виждам боят да е работещ в посока на поправяне на поведението, нито консултации с психолог (понеже са в чужбина).
Докато родителите не си оправят отношенията, детето няма да си поправи поведението, всички сме им го казали, а те сами се оплакват, че детето било лошо и поколението сбъркано. А то е още само втори клас и си е най-нормално,а даже доста разбрано.дете.

Тогава трябва да станат на един акъл. Иначе ще имат още ядове и влачене по психолози или да лекуват физически травми.
Много често на хората не им се занимава. Една обща дейност или игра с децата на карти е досадна и изтощителна, защото яде време и възрастните трябва да са регулатори и учители в поведението на децата. Като работа е, особено когато децата не умеят да общуват спокойно помежду си. Искат се здрави нерви и последователност.

Дообре. Дай примери за безобидни, щадящи наказания с възпитателен ефект.

Ако единият шамар беше от мъжа ти, който много те е глезил и обгрижвал, пак ли щеше да мислиш така?
Те много жени мислят, че са си заслужили шамарите.......