Майкъл Джексън- истината за живота на един гений!

Ще се опитам малко да ви разкажа.
Официално съм фен на Майкъл от 1990 година, като "виновник" е  филма "Moonwalker", както се случи с много от феновете в България. Реално, обаче, го слушам от 1988. Ще разкажа за това подробно друг път.
През 1992 по телевизията излъчиха част от първият концерт от Dangerous Tour, този от Мюнхен. Освен, че бях залепена за телевизора с приятели и вълнението беше много голямо, успях да уговоря майка ми да отида поне на един концерт, след писъците, виждайки на екрана, че Майкъл ще посети Букурещ, Истанбул, Измир, Атина... Незнайно защо, въпреки че софийските фенове ме уговаряха за Букурещ, който ми е и много близо, реших да отида на концерта в Истанбул и да гледам този от Румъния по телевизията.
На 2.10.1992 от София тръгнаха много автобуси с хора, които искаха да присъстват на същият концерт! Един от тях беше и нашият. Помня, че освен фенове, пътуваха и някакви туристи... Фирмата се казваше Меридиан М или нещо подобно, ако не се лъжа. Родителката ми подписва някакви документи, защото бях само на 17 години, и така пътувах за първи път сама в чужбина. Пътуването беше забавно. Споделяхме си разни неща за Краля, попълвахме си тематични лексикони и цареше мир и любов. В приятелска обстановка няма как да е друго.
Ще спестя подробностите, но само искам да спомена, че няколко дни преди заминаването сънувах, че съм с фенове в голям МОЛ /нямах идея тогава какво е това/, звучи песента "Jam" и изведнъж един силен глас през смях ни казва, като на високоговорител: "Няма да стане, чувате ли? Няма да стане!" И всичко се срути върху нас!...
На 4.10. се упътихме цялата група към стадион "Юньоню", май така се пише, като приятелката ми Антония, която виждате на снимката, каза: "Прекалено е хубаво, за да е истина!" Оттогава не обичам този израз!...
Слязохме от автобуса пълни с ентусиазъм, развълнувани, с разни знамена, а около стадиона вече имаше мнооого народ. Дочухме възгласи: "Булгаристан, булгаристан!" Не помня как, но скоро се озовахме най- отпред на нашата опашка, която се виеше пред централната врата. През тази първа година имах билет за терена и бях убедена, че първият ред е мой... Държах се за решетките в очакване да влезем, с билета в ръце. По някое време един охранител отвътре ме перна с полицейска палка през ръцете, да не се държа там!...
Мисля, че беше малко след 16.00ч когато вратите се отвориха и с приятелката ми бяхме сред първите няколко човека, които минаха през тях. Деляха ни секунди от това да скъса охраната билетите и... шок и ужас! Избутаха ни назад и тряснаха огромните врати под носа ни! Никога няма да забравя този звук! В следващият момент по високоговорителите съобщиха, че концерта се отлага! Всъщност, отначало не разбрахме какво става, защото говореха на турски, естествено, но виждайки как всички се хващат за главите и чувайки разни писъци, се паникьосахме. Питахме едно момче до нас и то на английски ни съобщи, че се отлага за 24 часа и ние заявихме, че там ще си стоим... След което отново гръмнаха уредбите и разбрахме, че концерт... йок!   Разплаках се неудържимо, отново хванах решетките и се разкрещях: "Майкъл, защооо?!", и отново ме пернаха през ръцете, този път по- силно, но хич не ми пукаше! Опитахме някак да си тръгнем оттам, плачейки като бебета, и в този миг срещу нас засвяткаха камери! Повярвайте ми, в такъв момент никак не е приятно! Разбрах защо звездите се крият когато ги снимат... Когато се добрахме до автобуса, близо до морето, при нас дойде журналист, който ни взе интервю. Как и какво сме говорили, нямам идея. Някакъв бегъл спомен за това, че сме българи и на колко сме години... Тогава чухме и разни версии за отмяната на концерта, но главната беше, че MJ се е разболял. Е, поболяхме се и ние от мъка и рев! Подлудихме ръководителката на групата, особено аз с истерията си. На следващият ден, да се разсеем, отидохме на разходка из града, из Капалъ чарши най- вече. Забелязахме по улиците, двете с Антония, че хората много ни гледат и сочат. Скоро разбрахме защо. Взехме си от една будка вестници и видяхме себе си на първите страници! Вярвам, че и Майкъл е видял що за ревли сме!
Когато се прибрахме в България и всички в нашият град научиха новината, вече никой не ме дразнеше на тема Майкъл Джаксън, само ме снабдяваха с материали от пресата. Сега ми е смешно, но тогава изживях голяма драма.
За щастие на следващата година и Майкъл, и аз се върнахме в Истанбул, но това е една друга история.

Един от вестниците с нас. Аз съм ревливото с бялата тениска, с "BAD" MJ.





Тук е много подходяща тази моя изключително любима песен!

Kim29 , страхотно увлекателно разказваш. Чак си представих как аз пътувам с вас . И аз бих се разплакала, ако след толкова дълго очакване, пътуване и нагласа концерта се отмени, така че те разбирам напълно,  На мен винаги ми е било мечта да отида на концерт на М.ДЖ и мислех, че това ще се случи на This is it, но уви знаем как се развиха нещата. Затова ще ми е много интересно да ни разкажеш за емоциите ти и преживяванията на коцертите му. Също така ще се радвам да споделиш какво мислиш за М.ДЖ като човек и изпълнител  от впечатленията ти от концертите, а и като цяло.
Пътуването ти е било няколко месеца преди да се запознае с Лиса Мари Пресли и да даде интервюто на Опра през февруари 1993г. И двете както знаем важни събития, които предначертават следващите няколко години на М.ДЖ.

От мен една хубава снимка на М.ДЖ от 1992.

Благодаря! Щом ти харесва, няма да спирам с разказването. А докато разказвам за концертите ще си проличи и отношението ми към Майкъл като човек и изпълнител. Дано успея да предам и преживените емоции, че е трудна работа.  
С Лиса се запознава още докато тя е малка, но аз хич не обичам да говоря за нея. Не ми е любимка, а навремето много ревнувах от появата ѝ. Имам забавна история и за това, и за първото гледане на интервюто на Опра. Тази лицемерна гад! Много шокирана бях от поведението ѝ в последните години!...

Малко прекрасни снимки.

Да, запознават се като малки, но после губят контакт. Общ приятел ги събира в дома си през февруари 1993г. Аз съм със смесени чувства за Лиса. Първоначално не я харесвах, но после ми допадна. Освен това наистина доста го е обичала, макар и да е направила доста грешки. Но най-важното е, че Майкъл си я харесвал. Ще е интересно да разкажеш историята и с нея.
Ето една от песните й, посветени на М.ДЖ след смъртта му.

Току- що видях тези снимки, с невероятно качество, от Истанбул 1993 и дъхът ми спря!   Утре вечер ще разкажа как изживях първият си концерт на Майкъл.

Kim29, супер, нямам търпение да ни разкажеш за концерта на М.ДЖ.
И поздрав с една емблематична песен на Майкъл.

Съжалявам, че не си изпълних обещанието, но външни фактори ми повлияха.  Утре, честна Майкълска!
Междувременно, да се насладим на красотата и на прекрасните вокали на Майкъл!

P.S: Моля, пишете нещо, за да мога да пусна разказа за Истанбул 1993! Благодаря!

Радвам се, че мога да пиша след себе си.   Ще цитирам своя разказ за концерта, който съм писала още през 2009. Приятно четене!
.......

В края на пролетта на 1993 разбрахме,че Майкъл ще продължава турнето! С Тонка,Михаела и Люси от Русе решихме да ходим на концерт в Москва.За момента беше най-близката дестинация. Намерихме си фирма в София,която ни уреждаше пътуване с влак/спален вагон/ и билети за концерта. Цяло лято работихме из Русе. Продавахме детски книжки и други джунджории по детските градини,станахме представители на Пепси за района... Концерта беше обявен за 15.09.Мисля,че в началото на август отидохме двете с Антония до столицата с парите и на четирите да платим всичко. Но ни се случи случка. На Централна гара,като извади парите да си плати закуската Тонка я обраха едни циганки! Останаха само моите пари,които си бяха в мен. Не е истина колко се притеснихме! Но все пак отидохме до фирмата да разучим. Е, парите не ни стигаха. Вечерта щяхме да спим у една моя приятелка в Люлин. От там звънах, изпаднала в истерия, на майка ми! Пращай ми, казвам, две хиляди лева! И тя на сутринта наистина ми ги прати! Не я знам какви ги свърши, но получих парите! И пак сме във фирмата. Но искаха за концертните билети повече пари от нормалното и то не за терен! Така се отказахме от злополучната Москва! Парите които ми прати майка отидоха за връщане на Михаела и Люси. Продължихме да си работим и си изплатихме всичкия дълг към двете момичета. Междувременно разбрахме, че се завръща нашия човек в Истанбул на 23.09! Ето ти стимул за лятна работа! Но Антония така и не можа да събере нужните пари и стана така, че я видях за пръв път да плаче, изпращайки ме за Истанбул! Е, утеши се с концерт на Скорпиънс, но не е същото... Дни преди тръгването имах поредния си пророчески сън. Сънувах се на концерта и видях как на сцената изкарват момиче с червен панталон, бяла блуза и с малка плитчица отстрани, с червен конец! Изглеждаше ми позната, но не се сетих коя е...Пътуването с автобуса до Турция много приличаше на това от миналата година и някои от нас бяхме леко напрегнати. Страхът, честно казано, си го имаше. Пак запознанства, тетрадки, музиката на Майкъл... Този път направихме /не помня на кого му хрумна/ малка книжка-хармоничка с наши снимки и послания, за Майкъл! Писах на английски! Озовахме се в хотел близо до този от 1992... Въобще, ситуацията беше подобна и вълнуваща. Малко преди да тръгнем за познатия стадион се бяхме събрали няколко фенчета в едната стая. Докато бърборим и се смеем Ради от Дупница се заля с кафе. Преоблече се, взе да се върти пред огледалото и каза: "Дали Майкъл ще ме хареса така?!" Тогава обърнах внимание на дрехите й и... СЪНЯТ МИ! Беше облечена по същия начин! В автобуса казах на седналата до мен Милена от Русе /с нея и Роси от София бяхме в една стая/: "Виждаш ли момичето на първата седалка? Сънувах я така и така,но не казвай нищо,да ме помислят за луда." Ох,пропуснах да кажа, че и аз не събрах парите които исках и имах билет за трибуните, но...щях да съм ТАМ! Не бях само аз. Групичка си бяхме пред вратите за трибуните. И пак българите не бяхме малко, макар и не като предната година. Имах време да оглеждам многото народ и ми направи впечатление разнородната публика- деца, тийнове, родители, дори баби и дядовци! И фен с блузка на The Doors! По едно време към нас се понесоха еуфорични сънароднички! Няколко софиянки се бяха отделили от групата преди да тръгнем за стадиона, не знам как. И ходили не знам къде, май край хотела на Майкъл. Идват към нас и крещят: "Катрииииин!" Всички зяпаха към нас и не можеха да схванат какво става!...Включително и ние! Оказа се,че са срещнали Катрин, снимали се с нея, дори говорили! Мисля,че те й предадоха хармоничката...А Капка й казала: "Благодарим ти за сина,който ни даде!"
Този път вратите на стадиона се отвориха, без после да бъдат затворени под носовете ни! Тичахме по едни дълги коридори под седалките и си харесахме с Милена едни готини местенца вляво, някак по средата...Ох,ако намеря снимка на стадиона /да ме пита човек защо съм нямала апарат тогава/ ще покажа къде точно бях. Срещу нас, доста близо беше единия огромен екран. Там, отвисоко, гледахме как стадиона се пълни малко по малко. И най-бързо долу на терена! Гледахме тичащите долу фенове и ни се плачеше... Приближихме се по едно време до оградата, деляща ни от терена, с намерение незабелязано да я прескочим, но бяхме усетени набързо от един охранител и изпратени на местата ни. Зад нас имаше 2 турски фенки, с които си побъбрихме доста /на инглиш!/ преди шоуто. А пред мен едното момче беше доста височко, но тактично се дръпна, така че да виждам добре /а аз му се отблагодарих с истерични крясъци в ушите, едва ли ме е забравил! /Абсолютно всички се кефихме много на Culture Beat, подгряващите. Там и доста време след това си пеехме:..."I want you,couse I am Michaels fan"! Сцената се виждаше идеално от нашата позиция. Насладихме се на цялото шоу, в пълния му блясък, без да се вторачваме само в главното действащо лице. Майкъл го виждах като движеща се точка,там долу, но присъствието му изпълваше целия стадион и имах странното усещане /сред 50 000 души/, че пее само за мен! Не можех да проумея, че случващото се е действителност, че той е реален и дишам един въздух с него! Усетих се по-жива и щастлива отвсякога! А изкачането...велик момент! Един от най-ярките ми спомени от тогава! Шеметното му, реално нахлуване в живота ми, след което нищо вече не можеше да е същото! Емоцията от момента е неописуема! Невероятно красива гледка са светлините от Human Nature и Will You Be There! Прорязват небето и те карат да онемееш! Майкъл беше в страхотно настроение! Бъркаше реплики, но вместо да се притесни, все се смееше, сладура! Шоуто беше някак...сякаш сме на репетиция и в това беше чара! Не помня в кой момент, но изведнъж се чу: "I love you,Bulgaria"! Беше и някакво затишие на стадиона и от първите редове се чу мощен истеричен отговор! Всички около нас ни зяпнаха учудени и усмихнати. А ние с Милена няколко минути бяхме неадекватни и само се питахме: "Ама и ти ли го чу? Това ли наистина каза?!" Не можехме да вклчючим какво стана... Оказа се,че не сме чак толкова луди и наистина това е казал! Но ни предстоеше още по-велик момент!Един от най-вълнуващите моменти в живота ми! Започна Shes out of my life! Гледах повече в екрана, за да не пропусна нито миг! Качи се момичето... Гледах невярваща красивата среща между Майкъл и момичето, сълзите ми сами си тръгнаха, някъде в далечината чух отново писъците от първите редове... Познах я веднага и се вцепених! Разтресе ме истеричната реакция на Милена: "Ради! Това е Ради!" А аз просто гледах плитката, червения панталон и бялата блуза на приятелката ми и не вярвах! Като слезе от сцената, двете с Милена започнахме да се прегръщаме, да ревем и да крещим! Българка, Боже, българка на сцената! Заразпитваха ни, ама наистина ли е нашенка... А ние не знаехме на кой свят сме! Оттам нататък ми се губят много неща. Помня най-ясно Dangerous /като започна се чудех от къде се взе тая песен,хахаха /, истерията си на моята Beat It и невероятното усещане на Heal The World! Всички пеехме с него! В края на песента светнаха прожекторите на стадиона, а ние и той пеехме... Бяхме всички като една душа! Но нямаше излитане... Концертът свърши с Heal The World и изчезването на Майкъл заедно с децата от сцената. Е,все пак чухме: "Ladys and gentalmans, Michael Jackson... has left  the stadion" /нали така се пише,хаха/! Изчакахме повечето народ да се изнесе и стояхме почти безмълвни двечките, там на пейките. Шокирах се виждайки как оставят стадиона като сметище, сякаш не пяхме преди минути всички Heal The World! Помня,сякаш беше вчера, усещанията си и мислите, докато вървяхме около стадиона докато стигнем до мястото, където трябваше да чакаме автобуса да ни отведе в хотела... Нашите хора се бяха събрали на малка тълпичка около някого... Ради,разбира се! Всички се бяха скупчили около нея и я нападаха с въпроси! Аз само наблюдавах! Чувствах се горда, щастлива и нереално! Ради не беше на себе си! Чух я да казва колко бял и сладък е, как миришел на бебе! И май само тялом беше с нас...
Нощта след концерта, както е редно, премина в разкази кой как е видял Майкъл, какво помни... Роси, дето беше в моята стая разказа,че на първия ред са били една до друга тя и Ради и още 2 момичета, май софиянки. Роси повтаряше: "Можеше и да съм аз!" А на нея, милата й подпалиха, по време на концерта, хубавото яке! Имаше си изгорено на гърба... на якето де. Ради после разказа как охраната се е приближил и я попитал на английски: "Искаш ли да танцуваш с Майкъл?" И тя му се обесила на врата веднага...
На 24.09. излязохме пак на разходка из Истанбул. Отидохме отново на Капалъта. Оказа се, че малко преди нас Майк е бил там! Е гати късмета! Пошляхме се там и следобяд си направихме екскурзия с корабче до азиатската част. На корабчето си носехме и плакатите с надписи: "Michael, Bulgaria loves you" и от сорта... Не спирахме да говорим за него, докато се любувахме на красотите на града и Босфора. Изведнъж някой кресна: "Катрииииин!" Изстреляхме се всички към лявата страна на корабчето...как не се обърна?! И тя беше седнала с един мъж /май тоя от подгряващите/там на брега, пред един замък или каквото е там... Не бяхме много далеч от нея! Видяхме я как ни маха, усмихната и красива! Толкова е шоколадова и сладка! Опънахме плакатите за сина й, а тя направи знак да се приближим! Молехме управляващия корабчето да спрем на брега...но уви! Каза, че на връщане може... Разхождахме се из азиатските улички и магазинчета, но на никой не му беше до това. Всички искахме да се върнем по-скоро и да отидем при Катрин! Но като минавахме навръщане тя вече не беше там! И все пак е толкова хубаво да си наблизо до нея,да запомниш усмивката й!
По-късно една групичка се упътихме без ръководителката към хотела на Майкъл. Пред главния вход се бяхме насъбрали фенове от разни страни, но не чак толкова много. Пеехме си разни негови песни, викахме да се покаже... Майкъл беше на високо, 20 и не помня кой етаж, май 22. Дали ни е чувал?...Една фенка, май Милена, имаше бинокъл. Взех го за малко. Оглеждах прозорците... И се вцепених! От единия, по бял потник и вързана коса /представете си In The Closet,хахаха/ ми се усмихваше и махаше най-красивото същество на света! Прошепнах: "Майкъл!" и бинокъла моментално изчезна от ръцете ми! Но Майк вече беше изчезнал... Всичко стана просто за секунди и чак не разбрах какво точно се случи... По едно време охраната на хотела решиха, че трябва да си ходим и взеха да ни гонят. Но нашите планове бяха други! Бутаха ни грубо, защото крещяхме и не искахме да се махнем! При поредния блъсък креснах на един на чист български: "И да ме блъскаш, аз съм пред хотела на Майкъл и нямам намерение да мръдна!"... Отговорът беше удар с полицейска палка в гърба ми! Нямате идея как боли!... Докато траеше данданията и някои се разотидоха, три или четири момичета /помня ли сега/ се промъкнахме към задния вход. С намерение да влезем вътре... /каква наивност,ха/. Но там се засякохме с двама от личната охрана на Майкъл! Изненада! Е, не ни пуснаха в хотела, но си побъбрихме с тях и после ни изпратиха до нашия хотел, защото беше почнало да се стъмнява. Разказаха ни, че Майкъл е много добричък, обичал да се шляе цял ден из стаята по пижама/ като мен/! Пак от тях разбрахме, че е получил хармоничката и първа я е видяла Катрин и много ѝ харесала! Получил е и картина от Катя от Търново! А, малко преди да почне охраната да ни гони се снимахме пред джипа на Майкъл! Имам негова снимка някъде... Казаха ни също, ако искаме да видим на спокойствие Майкъл, да отидем сутринта нарано пред хотела, ще излизал към 7 часа... Но не можахме! Кой ще ни пусне?! Тогава бяхме се замъкнали тайно. А и на другия ден като се събудим трябваше да тръгваме за БГ... Долу-горе така завърши Истанбулската ми одисея с Майкъл. Първата и непоследна!

Kim29, THANK YOU! YOU MADE MY DAY

kim29 - били сме на една и съща екскурзия... така да се каже. И аз бях двата пъти в Истанбул, прегръщах Ради след срещата й с Него, за да попия от него ако може. Емоции.  След това бях в Прага, Будапеща, Букурещ и Виена.
Изчетох те с интерес и се върнах в онова време със същите емоции като твойте. Това са незабравими моменти и спомени.
За мен също той е краля, научих и дъщеря си да го обича, разпознава само от един тон и да пее песните му.

MamaBlonde, а с теб дали не се познаваме? Аз също бях и в Будапеща и Букурещ по време на HIStory tour. Обещала съм да разкажа спомените си и за там, които са още по- вълнуващи от Истанбулските, защото имах късмета да видя Майкъл много по- отблизо. Е, в Будапеща, както ще разкажа, беше и паметно заради едно НЕвиждане също...
Много е хубаво, че дъщеря ти е "наследила" любовта към Краля!   Аз така пофенчвам роднински и приятелски деца. Чрез нас новите поколения се запознават с музиката на Майкъл и ще бъде помнен и обичан!:blush:

Интервю с tour manager-a на М.ДЖ. Nelson Hayes, в което разказва различни случки с Майкъл и също предоставя някои видео кадри, които не са показвани досега.

Аз не бих казала, че съм от най-запалените почитатели на Майкъл, но истински се развълнувах от тази история! Знам какво е след години чакане най-накрая да имаш възможността да видиш любимия си изпълнител на живо и да сбъднеш мечтата си. Уникално и незабравимо преживявяне! Дори след толкова много години спомените ти не са избледнели и помниш и най-малките детайли дори и без снимки. Това е уникално!

Зачетох се в книгата на Шана Мангатал "Michael and me" и ми е интересно какво ви е мнението за нещата, които споделя? Знам, че много фенове са раздвоени, едни й вярват, че е имала отношения с него, други-не и я обвиняват, че просто търси слава.
Ето линк към книгата й:
https://deadline.com/2022/02/michael-jackson-biopic-michael-lion … ition-1234928021/

Здравейте, откъде мога да гледам Leaving Neverland онлайн?