Започваме 
Приятно гледане на всички
П.С.
БРО, как е положението?
Приятно гледане на всички
П.С.
БРО, как е положението?
- Публикувана: 29 дек. 2021, 13:20 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2022, 21:55 ч.
Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 110)
Привет, момичета! 
18 епизод на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Излъчен на 11.11.2020 година
Хаштагът при излъчването : #çokseviyorum "Много те обичам"
18 епизод е пълен със случки и диалози, които, според мен, са важни, свързани както с миналото на персонажите, така и със случващото се в момента и евентуално бъдещо развитие. Много трудно избрах най-важните. Дано да сте съгласни с изборът ми!
Според мен това е епизодът на г-жа Айдан! Страхотна Айдан Болат, страхотна игра на актрисата Неслихан Йелдан.
Замислям се какво символизира мотора във входната зала на сградатана Art Life, но още не съм го измислили!
Очаквам отново вашата подкрепа, момичета
Заедно ще преодолеем това
Еда: Виж, има нещо. Станало е нещо. Изпратили са грешните чертежи.
Серкан: Не
Еда: Станало е нещо...Знам ли, някой е направил нещо, но аз ще ти го докажа. Заедно ще преодолеем това. Моля те. Ясно ли е?
Заедно ще преодолеем това... Това е вълшебната формула. Каквото и да се е случило, който и да го е направил, когато сме заедно, ще преодолеем всичко. Защото любовта е вяра. Любовта е съпричастност, всеотдайност, грижа.
Единстветното, което ни свързва, е фамилията ни
Алптекин: Притеснявах се за теб, не издържах и дойдох. Настанала е голяма суматоха, а?
Серкан:Така е.
Алптекин: Аавторитетът на холдинга може да бъде под риск. Важното е , че никой не е завел дело. Иначе щеше да загубиш големите си клиенти. Моля за извинение. Ти разбира се, имаш план.
Серкан: Какво имаш предвид под план? Да прикрия станалото като теб ли? Не разбрах? Направих грешка и приемам това. Не се притеснявай, ще защитя някак клиентите и авторитета на холдинга.
Алптекин: Работата не е в това. Просто се притеснявах за теб, затова дойдох.
Серкан: Извинявай, сега разбрах. Мислиш, че сме равни ли? Защото ти си направил грешка в миналото, а аз сега правя, затова сме равни ли?
Алптекин: Разбираш ме неправилно. Нямам това предвид. Само се опитвам да наредя отношенията ни...
Серкан: Между нас няма да има никакви отношения. Не. Ясно ли е? Единстветното, което ни свързва, е фамилията ни. Нищо друго, освен това. А сега позволи да работя. Трябва да управлявам кризата.
Алптекин: Добре
Първото нещо, което спомена Алптекин е холдингът. Авторитетът на холдинга. Грижата за състоянието на синът му е някаде назад в мислите му. Ако въобще го е грижа за емоционалното състояние на Серкан. Алптекин говори със Серкан като с бизнес партньор, не като със син. Резултат от дългогодишната му политика, пардон, възпитание, да създава на Серкан трудности и конкуренция, вместо насърчаване, поощряване и подкрипа. Може и вътрешно да има добри намерения, но действията му и резултатите показват друго – няма връзка между тях. На думи иска да поправи отношенията си със Серкан, но не може да намери правилния начин, не може да намери път към ума и сърцето на Серкан. Няма по-голямо наказание за родител да чуе, че единственото, което го свързва с детето му, е еднаквото фамилно име.
Но и Серкан понякога е доста суров в отношението си към баща си. Човек трябва да се научи и да прощава, защото хората заслужават втори шанс. Трудно можеш да бъдеш щастлив, когато си гневен и обиден на някого. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не простиш. Прощавайки, преодолявш отчуждението, омразата, безразличието.
Аз ще намеря. Ще видиш, ще намеря.
Студения, роботът Серкан Болат е сложил за парола на лаптопа си координатите на звездата Еда Йълдъз. Не е ли романтично! Всеки път, когато започва работа, ще се сеща за Еда. Понеже му пречи на работата и понеже не иска тя да го разсейва! Как се притеснява, почти се срамува, докато диктува цифрите на Еда.
След проверката се оказва, че чертежите са различни. Еда подозира в корекцията на цифрите Селин, Серкан – Ефе.
Еда: Аз ще намеря. Ще видиш, ще намеря.
Серкан: Да. Инатът на Еда Йълдъз. Ако казваш, че ще намериш, значи ще намериш, нали? Добре, хубаво. Но в момента трябва да спася имиджът на фирмата. После и без това ще ти докажа, че го е направил Ефе.
Еда:Ще видим
Серкан: Нали? Благодаря, Еда.
Серкан съобщава новината за различните чертежи на Енгин, Пъръл и Селин.
Селин отново премълча и не каза за разговора си с Ефе и неговите закани. В качеството си на служител, приятел, партньор би трябвало да е отдала нужното внимание на думите на Ефе и сега да разкаже за това. Както се казва "Да, ама не!"
18 епизод на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı
Излъчен на 11.11.2020 година
Хаштагът при излъчването : #çokseviyorum "Много те обичам"
18 епизод е пълен със случки и диалози, които, според мен, са важни, свързани както с миналото на персонажите, така и със случващото се в момента и евентуално бъдещо развитие. Много трудно избрах най-важните. Дано да сте съгласни с изборът ми!
Според мен това е епизодът на г-жа Айдан! Страхотна Айдан Болат, страхотна игра на актрисата Неслихан Йелдан.
Замислям се какво символизира мотора във входната зала на сградатана Art Life, но още не съм го измислили!
Очаквам отново вашата подкрепа, момичета
Заедно ще преодолеем това
Еда: Виж, има нещо. Станало е нещо. Изпратили са грешните чертежи.
Серкан: Не
Еда: Станало е нещо...Знам ли, някой е направил нещо, но аз ще ти го докажа. Заедно ще преодолеем това. Моля те. Ясно ли е?
Заедно ще преодолеем това... Това е вълшебната формула. Каквото и да се е случило, който и да го е направил, когато сме заедно, ще преодолеем всичко. Защото любовта е вяра. Любовта е съпричастност, всеотдайност, грижа.
Единстветното, което ни свързва, е фамилията ни
Алптекин: Притеснявах се за теб, не издържах и дойдох. Настанала е голяма суматоха, а?
Серкан:Така е.
Алптекин: Аавторитетът на холдинга може да бъде под риск. Важното е , че никой не е завел дело. Иначе щеше да загубиш големите си клиенти. Моля за извинение. Ти разбира се, имаш план.
Серкан: Какво имаш предвид под план? Да прикрия станалото като теб ли? Не разбрах? Направих грешка и приемам това. Не се притеснявай, ще защитя някак клиентите и авторитета на холдинга.
Алптекин: Работата не е в това. Просто се притеснявах за теб, затова дойдох.
Серкан: Извинявай, сега разбрах. Мислиш, че сме равни ли? Защото ти си направил грешка в миналото, а аз сега правя, затова сме равни ли?
Алптекин: Разбираш ме неправилно. Нямам това предвид. Само се опитвам да наредя отношенията ни...
Серкан: Между нас няма да има никакви отношения. Не. Ясно ли е? Единстветното, което ни свързва, е фамилията ни. Нищо друго, освен това. А сега позволи да работя. Трябва да управлявам кризата.
Алптекин: Добре
Първото нещо, което спомена Алптекин е холдингът. Авторитетът на холдинга. Грижата за състоянието на синът му е някаде назад в мислите му. Ако въобще го е грижа за емоционалното състояние на Серкан. Алптекин говори със Серкан като с бизнес партньор, не като със син. Резултат от дългогодишната му политика, пардон, възпитание, да създава на Серкан трудности и конкуренция, вместо насърчаване, поощряване и подкрипа. Може и вътрешно да има добри намерения, но действията му и резултатите показват друго – няма връзка между тях. На думи иска да поправи отношенията си със Серкан, но не може да намери правилния начин, не може да намери път към ума и сърцето на Серкан. Няма по-голямо наказание за родител да чуе, че единственото, което го свързва с детето му, е еднаквото фамилно име.
Но и Серкан понякога е доста суров в отношението си към баща си. Човек трябва да се научи и да прощава, защото хората заслужават втори шанс. Трудно можеш да бъдеш щастлив, когато си гневен и обиден на някого. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не простиш. Прощавайки, преодолявш отчуждението, омразата, безразличието.
Аз ще намеря. Ще видиш, ще намеря.
Студения, роботът Серкан Болат е сложил за парола на лаптопа си координатите на звездата Еда Йълдъз. Не е ли романтично! Всеки път, когато започва работа, ще се сеща за Еда. Понеже му пречи на работата и понеже не иска тя да го разсейва! Как се притеснява, почти се срамува, докато диктува цифрите на Еда.
След проверката се оказва, че чертежите са различни. Еда подозира в корекцията на цифрите Селин, Серкан – Ефе.
Еда: Аз ще намеря. Ще видиш, ще намеря.
Серкан: Да. Инатът на Еда Йълдъз. Ако казваш, че ще намериш, значи ще намериш, нали? Добре, хубаво. Но в момента трябва да спася имиджът на фирмата. После и без това ще ти докажа, че го е направил Ефе.
Еда:Ще видим
Серкан: Нали? Благодаря, Еда.
Серкан съобщава новината за различните чертежи на Енгин, Пъръл и Селин.
Селин отново премълча и не каза за разговора си с Ефе и неговите закани. В качеството си на служител, приятел, партньор би трябвало да е отдала нужното внимание на думите на Ефе и сега да разкаже за това. Както се казва "Да, ама не!"
Дали няма да се излъжат и да ни пуснат някоя "семейна" снимчица 
zlati_ru, момичета 
Трябва да направя нещо относно Еда.
Алптекин: Моля за извинение. Много грубо се отнесох към теб.
Айдан: Не. Беше прав. Нашият син е самотен, работохолик, и мъж, недоверяващ се на хората. И ние сме виновни за това. И двамата.
Алптекин: Да.
Айдан : Надявам се, че Серкан някой ден ще ти прости, Алптекин.
Алптекин: Де да можеше.
Айдан: Трябва да направя нещо относно Еда.
Алптекин: Ако ще се опитваш да го накараш да забрави Еда, не се старай напразно.
Айдан : Вече няколко дена мисля за това. Ние направихме грешка. Еда трябва да научи истината. Може тогава да прости на Серкан.
Алптекин: И как ще стане това?
Айдан: С времето. Както Еда с времето спечили доверието ми, както спечели любовта ми...Така и аз ще спечеля любовта й. И тя ще се научи да ми се доверява. И тя ще разбере, че Серкан не е правил грешка, че е невинен. С времето. Но първо трябва да изляза от тази къща.
Не съм съвсем съгласна с Айдан – истината трябва да се казва веднага, всяко отлагане усложнява ситуацията, защото се случват нови неща, към премълчаното или лъжата се трупат нови лъжи и нови премълчавания.
Съгласна съм обаче, че доверие се печели постепенно.
Казват, че времето лекува всичко. Донякъде е вярно – просто с времето напрежението от преживяното, емоциите, малко отслабват, спомените избледняват, изтласкани от нови спомени. Вече не боли толкова много, че дъхът ти да спира. Може би това се има пред вид под „излекуване“. Все още боли, но не толкова много.
Искаш да си тръгна ли?
Серкан: Еда...Може ли малко да поговорим?
Еда: Пред всички, пред Селин...Наясно ли си в какво трудно положение ме постави? За какво ще говориш с мен след всичко това?
Серкан: Вътре постъпи несправедливо. А и проблемът не е Селин.
Еда: Всъщност проблемът си ти, Серкан. Можеш да държиш други в живота си. При това оставяйки ме настрана като някаква безполезна вещ. Обиждаш! Постоянно правиш едно и също.
Серкан: Какво общо има това? Така се лъжеш...До ден днешен никого не съм ценил така, както теб.
Еда: Какво е това ценене? Да ме нагрубяваш пред Селин ли? Или да ме изоставиш заради работата? Така ли ме цениш? Знаеш ли, какво ми е инересно? След всичко, което сте преживели, след всичко, което е направила...Как можеш да бъдеш толкова близък със Селин и така жесток с мен? Какво съм ти направила?
Серкан: Никога не съм я обичал. Ясно ли е? Повече не издържам да те виждам в офиса.
Еда: Искаш да си тръгна ли? Защото те е изплашила жената, която те е обичала повече от всичко. Отдръпни се.
И двамата говорят верни неща, но са в различно емоционално състояние и не могат да се разберат. Еда е обидена, ядосана, наранена, неразбираща все още какво се случва и защо. Серкан се измъчва от поведението и думите на Еда, защото държи на нея, защото я обича, не иска тя да страда, но все още не може да преодолелее гордостта си и да признае, че направи грешка, разделяйки се с нея, премълчавайки истината.
Трябва да направя нещо относно Еда.
Алптекин: Моля за извинение. Много грубо се отнесох към теб.
Айдан: Не. Беше прав. Нашият син е самотен, работохолик, и мъж, недоверяващ се на хората. И ние сме виновни за това. И двамата.
Алптекин: Да.
Айдан : Надявам се, че Серкан някой ден ще ти прости, Алптекин.
Алптекин: Де да можеше.
Айдан: Трябва да направя нещо относно Еда.
Алптекин: Ако ще се опитваш да го накараш да забрави Еда, не се старай напразно.
Айдан : Вече няколко дена мисля за това. Ние направихме грешка. Еда трябва да научи истината. Може тогава да прости на Серкан.
Алптекин: И как ще стане това?
Айдан: С времето. Както Еда с времето спечили доверието ми, както спечели любовта ми...Така и аз ще спечеля любовта й. И тя ще се научи да ми се доверява. И тя ще разбере, че Серкан не е правил грешка, че е невинен. С времето. Но първо трябва да изляза от тази къща.
Не съм съвсем съгласна с Айдан – истината трябва да се казва веднага, всяко отлагане усложнява ситуацията, защото се случват нови неща, към премълчаното или лъжата се трупат нови лъжи и нови премълчавания.
Съгласна съм обаче, че доверие се печели постепенно.
Казват, че времето лекува всичко. Донякъде е вярно – просто с времето напрежението от преживяното, емоциите, малко отслабват, спомените избледняват, изтласкани от нови спомени. Вече не боли толкова много, че дъхът ти да спира. Може би това се има пред вид под „излекуване“. Все още боли, но не толкова много.
Искаш да си тръгна ли?
Серкан: Еда...Може ли малко да поговорим?
Еда: Пред всички, пред Селин...Наясно ли си в какво трудно положение ме постави? За какво ще говориш с мен след всичко това?
Серкан: Вътре постъпи несправедливо. А и проблемът не е Селин.
Еда: Всъщност проблемът си ти, Серкан. Можеш да държиш други в живота си. При това оставяйки ме настрана като някаква безполезна вещ. Обиждаш! Постоянно правиш едно и също.
Серкан: Какво общо има това? Така се лъжеш...До ден днешен никого не съм ценил така, както теб.
Еда: Какво е това ценене? Да ме нагрубяваш пред Селин ли? Или да ме изоставиш заради работата? Така ли ме цениш? Знаеш ли, какво ми е инересно? След всичко, което сте преживели, след всичко, което е направила...Как можеш да бъдеш толкова близък със Селин и така жесток с мен? Какво съм ти направила?
Серкан: Никога не съм я обичал. Ясно ли е? Повече не издържам да те виждам в офиса.
Еда: Искаш да си тръгна ли? Защото те е изплашила жената, която те е обичала повече от всичко. Отдръпни се.
И двамата говорят верни неща, но са в различно емоционално състояние и не могат да се разберат. Еда е обидена, ядосана, наранена, неразбираща все още какво се случва и защо. Серкан се измъчва от поведението и думите на Еда, защото държи на нея, защото я обича, не иска тя да страда, но все още не може да преодолелее гордостта си и да признае, че направи грешка, разделяйки се с нея, премълчавайки истината.
Това с паролата, беше много мило
Мело защо я нямаше няколко серии?
Че сега уж от сватба на роднини се връща
Мело защо я нямаше няколко серии?
Че сега уж от сватба на роднини се връща
Здравейте и от мен момичета!
И аз съм с вас.
Злати, доколкото си спомням актрисата беше болна с Корона.
На всички приятни минути с любимия ни сериал.
Опс Диамантче писали сме заедно.
Знаеш ли какво ще направим? Да се оженим.
Енгин: Пъръл. Да заживеем заедно в един дом?
Пъръл: Какво говориш? Не се шегувай. Не се шегувай така с мен. Не се шегуваш. Сериозен си.
Енгин: Знаеш ли какво ще направим? Да се оженим.
Пъръл: Аха. Изпуснах го
Енгин: Нищо не е станало.
Пъръл: Правиш ми предложение, използвайки висулката от колието ми? Говори за брак.За брак. Правилно ли разбрах сега? Ще се престоря, че не съм видяла. Нека я взема.
Енгин: Минутка. Добре, докато вдигах колието, висулката остана в ръцете ми. Добре, Пъръл. Няма да се оженим веднага. Но да започнем да живеем в един дом. Пъръл, ще живееш ли с мен в един дом? Моля те.
Пъръл: Добре. Нека да опитаме.
Енгин: Много ти отива. Да ти кажа ли нещо? Получи се великолепно.
Пъръл: И до това ме доведе. И до това. Ще си поговорим.
Енгин: Мисля, че и на теб ти хареса.
-Обичам те много. - И аз теб.
Айдан: Погледни
Серкан: Много добре си спомням този ден. Спомням си, че исках трети сладолед.
Айдан: Четвърти. Беше такъв инат. Изяде всичко. Колко хубав ден беше. Аз, ти, баща ти. Брат ти. Карахме и велосипед.
Серкан: Мамо. Не се разстройвай. Моля те, не отивам далече.
Айдан: Разбирам, че искаш да се отдалечиш от баща си. Колко силно страдаш и не можеш да кажеш на никой. Де да беше иначе. Де да беше.
Серкан: Ще идвам често.
Айдан: Утре ще дойдеш ли? Ще дойдеш ли на закуска. Баща ти ще излезе рано. Ще закусим заедно.
Серкан: Добре, ще се опитам да дойда.
Айдан: Ура. Имам подарък за теб.
Серкан: Дай го.
Айдан: Може би, ще искаш да го поставиш в новия си дом.
Серкан: Мамо, шегуваш се. Толкова години си го пазила.
Айдан: Пазя всички твои рисунки. Изпрати го от Англия. Погледни. Още тогава си рисувал великолепно.
Серкан: Приличам на теб. Дизайнерът е майката, а синът архитект. Може би някога ще работим заедно?
Айдан: Ако можеше.
Серкан: Трябва да тръгвам.
Айдан: Разбира се.
Серкан: Обичам те много.
Айдан: И аз теб.
Трогателна сцена, затрогващ разговор. Не знам дали има майка, която да не пази дрешка, рисунка, любима играчка или вещ, от детските години на детето си...
Когато младите, децата, продължават живота си с подкрепата и благословията на родителите си, връзката между тях се задълбочава, става още по-здрава и силна. И освен деца и родители, те се превръщат в съмишленици и приятели.
Енгин: Пъръл. Да заживеем заедно в един дом?
Пъръл: Какво говориш? Не се шегувай. Не се шегувай така с мен. Не се шегуваш. Сериозен си.
Енгин: Знаеш ли какво ще направим? Да се оженим.
Пъръл: Аха. Изпуснах го
Енгин: Нищо не е станало.
Пъръл: Правиш ми предложение, използвайки висулката от колието ми? Говори за брак.За брак. Правилно ли разбрах сега? Ще се престоря, че не съм видяла. Нека я взема.
Енгин: Минутка. Добре, докато вдигах колието, висулката остана в ръцете ми. Добре, Пъръл. Няма да се оженим веднага. Но да започнем да живеем в един дом. Пъръл, ще живееш ли с мен в един дом? Моля те.
Пъръл: Добре. Нека да опитаме.
Енгин: Много ти отива. Да ти кажа ли нещо? Получи се великолепно.
Пъръл: И до това ме доведе. И до това. Ще си поговорим.
Енгин: Мисля, че и на теб ти хареса.
-Обичам те много. - И аз теб.
Айдан: Погледни
Серкан: Много добре си спомням този ден. Спомням си, че исках трети сладолед.
Айдан: Четвърти. Беше такъв инат. Изяде всичко. Колко хубав ден беше. Аз, ти, баща ти. Брат ти. Карахме и велосипед.
Серкан: Мамо. Не се разстройвай. Моля те, не отивам далече.
Айдан: Разбирам, че искаш да се отдалечиш от баща си. Колко силно страдаш и не можеш да кажеш на никой. Де да беше иначе. Де да беше.
Серкан: Ще идвам често.
Айдан: Утре ще дойдеш ли? Ще дойдеш ли на закуска. Баща ти ще излезе рано. Ще закусим заедно.
Серкан: Добре, ще се опитам да дойда.
Айдан: Ура. Имам подарък за теб.
Серкан: Дай го.
Айдан: Може би, ще искаш да го поставиш в новия си дом.
Серкан: Мамо, шегуваш се. Толкова години си го пазила.
Айдан: Пазя всички твои рисунки. Изпрати го от Англия. Погледни. Още тогава си рисувал великолепно.
Серкан: Приличам на теб. Дизайнерът е майката, а синът архитект. Може би някога ще работим заедно?
Айдан: Ако можеше.
Серкан: Трябва да тръгвам.
Айдан: Разбира се.
Серкан: Обичам те много.
Айдан: И аз теб.
Трогателна сцена, затрогващ разговор. Не знам дали има майка, която да не пази дрешка, рисунка, любима играчка или вещ, от детските години на детето си...
Когато младите, децата, продължават живота си с подкрепата и благословията на родителите си, връзката между тях се задълбочава, става още по-здрава и силна. И освен деца и родители, те се превръщат в съмишленици и приятели.
Не мога да стоя далеч от теб.
Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Шшш. Търся книга.
Еда: Свършиха ли книгите в къщи?
Серкан: Местя се в нова къща, така че всички книги са в кашони. Не мога без да чета.
Еда: Нова къща?
Серкан: Аха.
Еда: Защо не зная за това? Тоест, не са го обсъждали в офиса.
Серкан: Местя се в една от къщите на Art Life. Пъръл знае.
Еда: Ххм. Как влезе тук. Които не са регистрирани тук, не ги допускат в библиотеката.
Серкан: Да. На нека да ти напомня. Аз построих тази сграда. Благодарение на нея се запознахме.
Еда: Хм. Мозъкът ми изтри и този ненужен момент.
Серкан: Не си ми ядосана вече, нали?
Еда: Каква е разликата дали съм ядосана или не?
Серкан: Специално исках да те видя в библиотеката. За да можем да поговорим спокойно.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: А, тук е.
Еда: Добре, тогава говори. Слушам те.
Серкан: Последните два дена бяха наистина много трудни. Ако не беше ти нямаше да се справя.
Еда: Това ли дойде да кажеш?
Серкан: Да
Еда: Добре. Искаш да не се караме?
Серкан: Защо трябва да се караме? Няма нужда от това.
Еда: И как ще стане това? Мислиш ли, че е възможно след всичко, което се случи?
Серкан: Ти ми кажи. Как трябва да бъде?
Еда: Вече ти казах всичко. Стой далеч от мен
Серкан: Не мога да стоя далеч от теб.
Еда: Как така не можеш? Ще стоиш. Сам го каза. Каза ми да стоя далеч от живота ти. Но сам не можеш да го направиш. Наясно ли си? Постоянно ме следиш. Навсякъде. Дори и тук.
Серкан: Да. Но не искам да го правя. Няма нужда. Можем да намерим друго решение.
Еда: И какво е това решение? Като Селин ли?
Серкан: Какво общо има това сега?
Еда: Виж. Например, прояви съчувствие. Знаеш ли какво е съчувствие? Постави себе си...Какво правиш? Слушаш ли ме изобщо? Ела на себе си. Ела на себе си.
„Крепостта“ Серкан Болат вдигна бялото знаме. Той сам се барикадира, но въобще не стоя в крепостта си.
Сега не знае как да покани Еда отново в живота си. Използва различни нападателно-отбранителни техники, с променлив успех. Призна си вече почти всичко, успява да накара Еда да се усмихне и да свали гарда, но накрая все казва нещо, което отново я ядоса!
Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Шшш. Търся книга.
Еда: Свършиха ли книгите в къщи?
Серкан: Местя се в нова къща, така че всички книги са в кашони. Не мога без да чета.
Еда: Нова къща?
Серкан: Аха.
Еда: Защо не зная за това? Тоест, не са го обсъждали в офиса.
Серкан: Местя се в една от къщите на Art Life. Пъръл знае.
Еда: Ххм. Как влезе тук. Които не са регистрирани тук, не ги допускат в библиотеката.
Серкан: Да. На нека да ти напомня. Аз построих тази сграда. Благодарение на нея се запознахме.
Еда: Хм. Мозъкът ми изтри и този ненужен момент.
Серкан: Не си ми ядосана вече, нали?
Еда: Каква е разликата дали съм ядосана или не?
Серкан: Специално исках да те видя в библиотеката. За да можем да поговорим спокойно.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: А, тук е.
Еда: Добре, тогава говори. Слушам те.
Серкан: Последните два дена бяха наистина много трудни. Ако не беше ти нямаше да се справя.
Еда: Това ли дойде да кажеш?
Серкан: Да
Еда: Добре. Искаш да не се караме?
Серкан: Защо трябва да се караме? Няма нужда от това.
Еда: И как ще стане това? Мислиш ли, че е възможно след всичко, което се случи?
Серкан: Ти ми кажи. Как трябва да бъде?
Еда: Вече ти казах всичко. Стой далеч от мен
Серкан: Не мога да стоя далеч от теб.
Еда: Как така не можеш? Ще стоиш. Сам го каза. Каза ми да стоя далеч от живота ти. Но сам не можеш да го направиш. Наясно ли си? Постоянно ме следиш. Навсякъде. Дори и тук.
Серкан: Да. Но не искам да го правя. Няма нужда. Можем да намерим друго решение.
Еда: И какво е това решение? Като Селин ли?
Серкан: Какво общо има това сега?
Еда: Виж. Например, прояви съчувствие. Знаеш ли какво е съчувствие? Постави себе си...Какво правиш? Слушаш ли ме изобщо? Ела на себе си. Ела на себе си.
„Крепостта“ Серкан Болат вдигна бялото знаме. Той сам се барикадира, но въобще не стоя в крепостта си.
Сега не знае как да покани Еда отново в живота си. Използва различни нападателно-отбранителни техники, с променлив успех. Призна си вече почти всичко, успява да накара Еда да се усмихне и да свали гарда, но накрая все казва нещо, което отново я ядоса!
Това не е краят, а началото.
Еда: За какво мислиш?
Серкан: Истинска есенна вечер е. Вали дъжд. Листата вече са паднали. Всичко е свършило.
Еда: Всъщност е обратното. Листата падат, но дърветата остават силни. За да се събудят отново, по-силни.....
Серкан: Така ли е?
Еда: Аха. Това, за което мислиш с тъга, всъщност е чудо. Това не е краят, а началото.
Серкан: Тогава може би нещата изобщо не са такива, каквито изглеждат?
Еда: Може би.
Серкан: Студено ли ти е?
Еда: Малко.
Серкан: Има още нещо. Това е за теб. Купих ти нещо. В чест на първия ден.
Еда: Този...Този молив се ползва от много, мнго добри архитекти. Не е ли твърде много за мен?
Серкан: Дори не е достатъчно. Тоест, унищожих възможността ти да учиш. Не ми позволи дори да платя. Поне го приеми от мое име.
Еда: Добре. Ще го използвам, когато работя тази вечер. И ще ти се обаждам често, казвала съм ти го и преди.
Серкан: може да не се налага да се обаждаш. Можем да работим заедно в къщата ми.
Еда: Не искам
Серкан: Не те ли интересува какво представлява новият ми дом? А?
Еда: Всъщност, ако работим заедно, можем да свършим по-бързо.
Серкан: И според мен.
Прекрасна сцена. Имам чувството, че чувам шума стъпките на Серкан и Еда, падащите върху листата капки дъжд, долавам леко тръпчивия аромат на намокрените от дъжда листа. Въздухът е пълен с лека мелахолия, но и с очакване за нещо ново, още по-красиво. И с дълги, дълбоки, проникващи в душата погледи, пълни с надежда, желание и много любов.
Еда: За какво мислиш?
Серкан: Истинска есенна вечер е. Вали дъжд. Листата вече са паднали. Всичко е свършило.
Еда: Всъщност е обратното. Листата падат, но дърветата остават силни. За да се събудят отново, по-силни.....
Серкан: Така ли е?
Еда: Аха. Това, за което мислиш с тъга, всъщност е чудо. Това не е краят, а началото.
Серкан: Тогава може би нещата изобщо не са такива, каквито изглеждат?
Еда: Може би.
Серкан: Студено ли ти е?
Еда: Малко.
Серкан: Има още нещо. Това е за теб. Купих ти нещо. В чест на първия ден.
Еда: Този...Този молив се ползва от много, мнго добри архитекти. Не е ли твърде много за мен?
Серкан: Дори не е достатъчно. Тоест, унищожих възможността ти да учиш. Не ми позволи дори да платя. Поне го приеми от мое име.
Еда: Добре. Ще го използвам, когато работя тази вечер. И ще ти се обаждам често, казвала съм ти го и преди.
Серкан: може да не се налага да се обаждаш. Можем да работим заедно в къщата ми.
Еда: Не искам
Серкан: Не те ли интересува какво представлява новият ми дом? А?
Еда: Всъщност, ако работим заедно, можем да свършим по-бързо.
Серкан: И според мен.
Прекрасна сцена. Имам чувството, че чувам шума стъпките на Серкан и Еда, падащите върху листата капки дъжд, долавам леко тръпчивия аромат на намокрените от дъжда листа. Въздухът е пълен с лека мелахолия, но и с очакване за нещо ново, още по-красиво. И с дълги, дълбоки, проникващи в душата погледи, пълни с надежда, желание и много любов.