Сам и самотен

Момичета, прочетете първият пост.
Човекът обича идеализацията на обектите с години, емоционално привързан е, не е “свободен”.
Той не трепти на чистота “търся”, тлее си там на несподелените любови, страда ги, преживява ги.
Централните настройки трябва да се барнат, не дънките и перчема.

Интровертите не живеят само в манастири. И те си намират, било интровертки, та да не им правят гюрултия, или отворени жени, които слушат, както някой слуша радиото. Ей, ако човек малко си разчупи мисленето, ще си намери момиче. Все пак готините мъже нямат хареми. Те обират готините мадами, а всички останали си се разпределят, и за всяко гърне се намира похлупак.

Несподелените любовни страдания ще излетят, в момента, в който срещне споделена. Въпросът е да се случи.
Има хора, на които им минава бързо, но има и такива, които си страдат с месеци, зависи в какъв контакт си бил с обекта на чувствата. Ако си прекарал доста време с някой, и изведнъж трябва да го забравяш, отбягваш и да се правиш, че не съществува.. ами да, стрес си е, загуба е.
Особено с момичето, което е било в неговият клас. Всеки ден я вижда и общо взето е бил в капан тогава за доста дълъг период от време.

Има върху какво да помисли, при все, че това не са споделени чувства.
Ако физически и емоционално се обвърже, не ми се мисли за девойката....

На 23 си млад и целия живот е пред теб. Грамотен си и имаш интелигентен изказ, ако си казал за образование и езици не съм прочела, но имаш потенциал определено. Но работи върху себе си, надграждай и търси по- добре платена работа в по- голям град. Не си за сферата на строителството определено. Там "тона" е коренно различен и не знам как се вписваш изобщо.
Тренирай , опитвай се да се обличаш по- модерно и на прическата обърни внимание.

Реално най- много ще ти помогне ти сам да си повярваш и да престанеш да се възприемаш като смотаняк. Себеоценката ти се усеща от околните, никоя жена не иска смотльо.

И повярвай ми, колкото по - зает си, толкова по- малко време има за мислене и съжаления. Поработи върху това да се захаресваш сам.

Във всяка любов има доза идеализиране. И най-вероятно, когато срещне момиче, което иска да е с него, да, ще й се стоварят цялата любов и неопитност на света. Вероятно нещата ще са натоварени с емоции, но явно през това ще трябва да мине неговото трупане на опит. Добре ще е да е наясно с това - че ще опита да компенсира за всички липси до този момент, та ще е добре да внимава. Да се балансира.

Ако имаше универсално правилна рецепта за намиране на любов, човечеството щеше да си е спестило доста сълзи и разочарования. Все пак, моите скромни 20 стотинки по темата са:

- Срещи с много и разнообразни хора - трудно, ако си интроверт, в малък град, така е, но това е нещо, за което си заслужава да полагаш усилия. Всеки от нас е малко или много ограничен от средата си, важното е да опитваш да излезеш от нея и да се виждаш и с хора, с които живота не би те срещнал, и които са извън обичайните пътеки на у-ще, университет, колеги, съседи и т.н.

- Смелост и положително отношение - никоя жена не обича смачкани и неуверени мъже. Може да не е първи красавец, да нямаш Порше, но ако си естествен, искрен, топъл в комуникацията и усмихнат, много жени ще са щастливи и доволни да прекарват време с теб. Най-хубавите жени, които познавам, не са задължително с първи красавци, нито с мъже, които са финансово симпатични, а с момчета, които са интелигентни, тежат си на мястото професионално, имат хобита и чувство за хумор, кавалери са.

- Колкото можеш, не цикли в отношения и не се фиксирай в личности. Не може всеки да ни харесва, това е мнението на един човек, а не е оценка за цялостната ти личност. Колкото можеш по-бързо прекратявай фиксации и страдания, научи се да приемаш отхърляния. Това е много важно житейско умение и за работа, и за отношения с хора. Мога роман да напиша за това колко е важно да имаш самоуважението да не циклиш с неща, които не са градивни за теб като личност и не допринасят за щастието и развитието ти. За съжаление, мога да го напиша от гледната точка на човек, който я е настъпвал тази мотика и професионално, и лично.

Не е лесно, не е бързо, процес е, но за мен стъпките в тази насока само добро ще ти донесат.

Аз съм интроверт, и то един от най-отнесените профили, с рационалното поставено над емоционалното, та ако се затворя, ще съм бетон. Но съм общителна, отворена, позитивна, приказлива (когато ми е интересна темата) и като цяло нямам задръжки в общуването. Просто в даден момент социализацията ми идва изморително, и имам нужда малко да се усамотя, но това в никакъв случай няма отношение към качеството, само към количествената нужда от общуване. Та не бъркайте интровертността със срамежливостта, асоциалността, липсата на социални умения, емоционална интелигентност или зрялост. Може би интровертите са по-склонни към такива неща, защото те не търсят толкова интензивно общуване и съответно може да им липсва опит, но едното по никакъв начин не е равно на другото. Интровертността е личностна характеристика, а другото са по-скоро дефицити, които подлежат на корекция, която в никакъв случай не засяга това ти кой си като човек.

Между другото, като интроверт, и може би точно заради това, се разбирам супер с екстроверти. Те ме отварям много, пък и обикновено им харесва да се занимават с нещата, които на мен са ми скучни или ме изморяват. Та това е много добра комбинация.

И тези личностни характеристики си вървят по някаква скала все пак. Нямам проблем да общувам с екстроверти в някакви граници. Никога не бих изтърпяла човек, който всеки ден има нужда да излиза с приятели, компании, вечно нещо да се случва около него и да не можем една вечер да прекараме на спокойствие вкъщи... примерно. Предполагам такъв човек, и той няма да изтърпи мен.

Права си, Лъвичке. Интроверсията не значи асоциалност, не значи и обреченост на самобитуване.

Не означава тези неща, но означава доста по-трудно намиране на среда, в която се чувстваш добре и не те изтощава за отрицателно време. Ако вече си извън училище, университет, работиш си нещо там, имаш няколко близки приятели, с които се виждаш от дъжд на вятър, това означава, че любовните трепети трябва специално да ги търсиш и специално да трябва да се поставяш в такива ситуации, които не са ти много естествени.
И с годините не става по-лесно, защото и малкото приятели, които имаш вече може да си имат деца, семейство, излизанията намаляват още повече... и да.

Много се забавлявам на всички вицове и мемета за интроверти. Аз съм такъв по природа, но това означава, че имам нужда от лично тихо време, за да презаредя наново батериите. А, не, че мразя да излизам и да се виждам с хора - напротив, обичам и го правя постоянно.
Разбира се, че краен интроверт и екстроверт няма как да мелят брашно, но не разбрах кой иска да ги събира тези хора? Подобни с подобни и готово.

Няма нужда авторът да си променя вкуса към жени, които намира за привлекателни, въпросът е да бъде реалист може ли да си ги позволи. Ако, да - супер. Ако, не - да работи в посока да може. Пък, ако не му се занимава - взима това, което не изисква усилия и се научава да бъде доволен.

Елу, аз съм интроверт с изключително широк кръг интереси и познанства.
Социална пеперудка съм с особености и хората си ме знаят.

Ами аз съм интроверт с изключително широк кръг от интереси и много тесен кръг на познанства. :Д
Преди повече от две години приключих 6-годишна връзка, ела да видиш какви мъки са. Направо ми се реве като отворя тоя тиндър, писна ми вече :Д

Дай и теб да те извеждаме