То с тези маски кой кой е трудно се различава🙂, усъмни ме скъсената коса.Последно на 31 декември видяхме снимка, нали 🤔
- Публикувана: 31 дек. 2021, 21:17 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2022, 12:43 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 417
Момичета, ето и превода на разказа на Енгин от Barisea - с благодарност.
У ДОМА
EVDE
сп. „Kafasına göre“, бр. 42
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Така започна връзката между Синан и Еда. Синан произнезе това изречение с искрена вяра, че сърцето му дълго ще носи тази любов и лицето му винаги ще я изразява. Но нещо се случи, промени се, не потръгна и с времето над техните отношения се спусна тъмен облак. Хората казват, че така не става – не може да се излекуваш, без да препикаеш раната в главата си. Синан ли я обичаше прекалено силно, Еда ли прикриваше любовта си... Отношенията им се препъваха, не мърдаха напред, кръжаха на едно място, подуваха се и им докарваха стомашно разстройство. Когато в една връзка всеки сочи с пръст другия, се стига до там, че времето затяга примката и се появява желание да стоиш по-далеч. Ако в разгара на скандалите поне единият млъкнеше, всичко щеше да си дойде на мястото; и двамата щяха да си спомнят колко се обичат. Но те така усвоиха присъщото на нездравите отношения поведение, че даже забравиха за същността и чувствата си... Не се поучиха нито от съветите на приятелите си, нито от тежките им фрази, които ги удряха като плесници, и продължиха болезнените си отношения.
На Синан от дълго време му се въртеше в главата идеята за раздяла, но местата, където тази идея (по-точно оправданието за нея) можеше да пусне корени и да даде плод, така и не се появи. Те живяха заедно практически две години. Трябваше да сложат край не само на отношенията, но и на съвместния си живот, на навиците си. Проблемът не беше само в скандалите; те обсъждаха това много пъти, спориха, но не можеха да сложат точка и да стигнат до общ извод. Синан разбираше, че скандалите не са причина за раздяла. Всеки път, когато обсъждаха проблема, той го наричаше „нездрави, неразвиващи се отношения“. Разговорът приключваше с прегръдки и плач, и не оставаше нищо друго, освен да превържат отворените си рани. Синан беше твърдо решен, но последната година мина в неуспешни опити да се раздели с любимата и това положение го изнервяше още повече.
Всеки път тоналността на скандалите се покачваше с един тон. Синан не знаеше, не можеше да разбере дали и тя иска да се раздели с него, но не ѝ стига смелост. Животът и младостта им станаха пленници на омагьосания кръг, роден от липсата на смелост. Може би, ако махнеха някои неща, щяха да се придвижат напред. Синан не можеше да избие от главата си едно оправдание, попаднало в него като куршум от упор, изстрелян сякаш от дявола. А оправданието си го биваше – в крайна сметка, болните клетки трябва да се изрязват. По принцип, в подобна ситуация не е трудно да се съчини лъжа, но той беше противоречиво същество, на което не му стигаше смелост да пусне лъжата в оборот. Считаше за по-морално да вярва в своя лъжа, отколкото в лъжа, изречена от друг, и се опита сам да убеди себе си:
- Аз обичам друга...
Ако хвърлите такова изречение, сте длъжни следващото да е още по-силно. Синан се постара, веднъж хвърлил лъжата на масата, да не сменя посоката. Не му беше лесно изведнъж да пусне на свобода това изречение, дълго време чакало напълно готово в дъха му. Последните три месеца бяха претъпкани с тълпи изтощителни изречения, очакващи да бъдат запалени и хвърлени. „Аз обичам друга“ и повече никакви логично построени фрази, които да сложат край на връзката. Вътре в него имаше една огромна празнина, усещаше я; може би вече беше прекалено изморен и просто искаше да се усамоти някъде.
Еда се опита да не покаже чувствата си, да не изпусне натъпканите в себе си очакващи сълзи. Ако изпуснеше задържания въздух, щеше да се разридае на висок глас. Затова пое дъх, стана от масата и излезе. Дъха, който тя не можа да изпусне, го изпусна Синан и в тялото му се разля непознато безименно облекчение.
Като страна, която си тръгва, излъгала, че обича друг, той си събра нещата в ден, когато Еда я нямаше, и замина. Очакваше го нов живот. Нека безпокойството, причинено от неизвестността, да го гризе отвътре; мисълта, че вече е свободен от скандали и шум, че е изрязал и изхвърлил болните клетки, и е предпочел здравето, го обгръщаше с щастие. Премести се в квартирата на далечен познат, далеч от дома, в който бяха живели с Еда. Все пак, ще плаща само половин наем и ще се отърве от задължението да купува нови вещи. Трябваше внимателно да подбере кои вещи да вземе със себе си. Казано без гръмки думи, просто умората на дните и всяко ново нещо го караха да се чувства добре.
Съквартирантът му работеше в банка и двамата не се засичаха често вкъщи. Той не говореше за нищо друго, освен за проценти и сметки, дори погледът му беше пресметлив. Тази ситуация устройваше Синан. През деня се занимаваше с преводи, а вечер, когато съквартирантът банкер се прибираше, той излизаше навън. На практика, те никога не сядаха да си приказват. Очевидно не си допадаха, така че дори не се поздравяваха.
Макар да се чувстваше по-добре, навикът и липсата на утешително присъствие на човек до него в мигове на тишина, от време на време пробождаше душата му. Искаше му се да вярва, че времето лекува всичко, че за всяка отрова си има противоотрова, но потискаше стягащата гърлото му сила и не можеше да се освободи. Още обичаше Еда, не можеше да я забрави. Интересно му беше какво е направила тя след неговата лъжа, как се е почувствала, как е подстригана сега. А веднъж намеси ли се любопитството, става като червей в ябълка – изваждането му от нея е сложна работа. Той направи всичко, за да забрави и да не тъгува – изтри снимките, опита да заличи спомените, които му напомняха за себе си с импулсите на угризенията; понякога подробности свързани с Еда събуждаха в него копнежа, характерен за зависимите хора. Синан опитваше да се влюби, да привлече в живота си нова жена, но не постигна успех. Не можа да се почувства по-добре, нито да се примири с това, че не можа. В лицата и очите на момичетата, с които се запознаваше, търсеше елементи от Еда; като някакъв миньор се стараеше да проникне дълбоко в личния им живот и го правеше още на първата среща, първия чай и първия разговор. Срещаше се с такива, които го възпламеняваха и учестяваха дишането му, но после под гравираната повърхност се появяваха житейски истории, описващи неговите собствени болезнени отношения, неговите пътеки.
Както винаги, Синан се прибра късно и без да влиза в хола, се запъти направо към стаята си. Всъщност, беше час, в който съседът му трябваше да спи отдавна в съседната стая, след като е преброил овцете си. Но оттам се носеха гласове, мъжко и женско дишане, из целия апартамент се носеше кикот. Да, с банкера си имаха уговорка, но той канеше гости рядко. Съжителството на двама ергени в едно жилище е сложна работа и може да доведе до мъчителен позор. Синан не искаше да възпира съня, надигащ се откъм дъното. Но щом затвореше очи, звукът на кикотенето го връщаше в реалността и той изплуваше от полусънното си състояние на повърхността. Гласовете от съседната стая идваха в тоналност, нарушаваща неговото усамотение. Опита се да заспи със слушалки на главата, с музика в ушите. На фона на гласовете, идващи от съседната стая, започна да мисли за Еда. В такива напрегнати моменти, когато не можеше да заспи, Еда внезапно пленяваше сърцето му и той прекарваше часове потопен в спомените, скътани дълбоко в него.
Влезе в съобщенията на телефона и започна да пише съобщение, което искаше да напише отдавна, но не можеше; не можеше да го изпрати.
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Преди да изпрати съобщението, той усети, че се усмихва. Душевното състояние на постоянно очакване може да ни превърне както в преизпълнени с надежда живи същества, така и да ни захвърли в неизвестна посока.
Синан улови усмивката си и натисна бутона „изпрати“, който сам по себе си е инструмент за забавяне на сериозните неща. Веднага щом го изпрати, от съседната стая се чу звук от получено съобщение, но то потъна сред дихания и гласове. Известно време Синан с вълнение следи дали съобщението е прочетено. От облекчение, че вече го е изпратил, очите му почнаха да се затварят. В дългата секунда между съня и събуждането той успя така да вмести мечтите си, че отново заживя под един покрив с Еда и даже при първа възможност ѝ направи предложение. Отдаден на мечти, Синан заспа с мирния сън, за който толкова жадуваше.
Когато първата светлина се процеди през прозореца, Синан отвори очи и погледна телефона. Беше ли отговорила? Съобщението все още стоеше непрочетено. Едно непрочетено съобщение създава надежда, докато едно прочетено съобщение без отговор подсилва душевното състояние, в което вече се намираш.
От съседната стая долетяха гласове, после от хола и после от прага на външната врата, където банкерът изпращаше гостенката си. През процепа на вратата се просмука течение, промъкна се през пукнатините и погали краката на Синан, сякаш искаше да му каже нещо. Синан изчака момичето да си тръгне и затова остана още малко в стаята си. Като чу звука от затварянето на външната врата, излезе на терасата. Съквартирантът-банкер гледаше към улицата и пушеше. Синан пое дълбоко дъх и погледна телефона в ръката си.
Вратата на входа се отвори и оттам излезе Еда в червено яке и червена шапка. Появи се в полезрението на стоящите на балкона мъже. Банкерът ѝ махна, а Синан гледаше телефона си. Банкерът, гледайки Еда:
- Влюбен съм.
И Синан, гледайки съобщението в телефона си:
- Аз също.
С очи пълни с надежда, двамата мъже гледаха към своето бъдеще.
Марианка, благодарности на Барисеа за превода!
Araselia, Марта, да споделя личния си опит с ваксините и бустерите (един пример естествено не е основание за каквото и да било обобщение, но все пак в случая е потвържение на правилото, според мен). Имам еднодозова Янсен от рано през пролетта, антителата ми след два месеца бяха много под нивата, очаквани за ваксинирани или преболедували, но въпреки това ме предпазиха (още 2 месеца по-късно) от заразяване по време на сватба, на която почти всички неваксинирани се разболяха (вкл. едно от децата ми, което беше с нас) и нито един от ваксинираните или преболедували. Осем месеца след ваксината си сложих бустер Пфайзер, а изследването за антитела, което направих след това, даде резултат 2800 (при 150, които се изискват за зеления сертификат), т.е. след бустера имах около 70 пъти повече, отколкото след първото ваксиниране.
И още нещо, Araselia, внимавайте да излекувате гнойната ангина успешно. За съжаление, моят син, 26-годишен здрав, прав, кипящ от енергия, стигна до Военна болница пролетта, след като 14-дневното лекуване на гнойната ангина с антибиотици в къщи не помогна. Е, оздравя, оправи се бързо след болницата, но аз честно казано, бях шокирана, че с гнойна ангина стигна до болница, защото аз самата като дете редовно беледувах от тази болест, но винаги оздравявах в къщи.
Приятна неделя на всички от тази сладуранка!
Araselia, Марта, да споделя личния си опит с ваксините и бустерите (един пример естествено не е основание за каквото и да било обобщение, но все пак в случая е потвържение на правилото, според мен). Имам еднодозова Янсен от рано през пролетта, антителата ми след два месеца бяха много под нивата, очаквани за ваксинирани или преболедували, но въпреки това ме предпазиха (още 2 месеца по-късно) от заразяване по време на сватба, на която почти всички неваксинирани се разболяха (вкл. едно от децата ми, което беше с нас) и нито един от ваксинираните или преболедували. Осем месеца след ваксината си сложих бустер Пфайзер, а изследването за антитела, което направих след това, даде резултат 2800 (при 150, които се изискват за зеления сертификат), т.е. след бустера имах около 70 пъти повече, отколкото след първото ваксиниране.
И още нещо, Araselia, внимавайте да излекувате гнойната ангина успешно. За съжаление, моят син, 26-годишен здрав, прав, кипящ от енергия, стигна до Военна болница пролетта, след като 14-дневното лекуване на гнойната ангина с антибиотици в къщи не помогна. Е, оздравя, оправи се бързо след болницата, но аз честно казано, бях шокирана, че с гнойна ангина стигна до болница, защото аз самата като дете редовно беледувах от тази болест, но винаги оздравявах в къщи.
Приятна неделя на всички от тази сладуранка!
Добро утро! Чудесна изненада с преведения разказ - Барисея 
Мариана ,благодаря ви много. Както всеки път, беше удоволствие за четене - толкова реалистично,и същевременно деликатно и със самоирония. Обаче сега ме остави в чуденка - какво пише в съобщението, от къде се познават съквартиранта и Еда, ама че съвпадение ,а дали е такова 
Искам продължение, моля 
Аз виждам сюжет за много интересен филм ,отново .
Burkina
Приятен ден! Аз пак ще си прочета разказа като мога, сега мятам закуската и другите задачи .
Мариана ,благодаря ви много. Както всеки път, беше удоволствие за четене - толкова реалистично,и същевременно деликатно и със самоирония. Обаче сега ме остави в чуденка - какво пише в съобщението, от къде се познават съквартиранта и Еда, ама че съвпадение ,а дали е такова Искам продължение, моля Аз виждам сюжет за много интересен филм ,отново .Burkina
Скрит текст:
Аз съм с Пфайзер, 3-тата също. В МОЛа до нас има подвижен пункт, 2-3ма чакаха ,стана бързо. Нормално е всеки да говори от собствен опит и наблюдения, но нали се сещаш за термина "магарешки инат" - е те това е тука широко разпространено. Да приемем ,че ваксината няма да предпази или че е просто натриев хлорид (има всякакви луди теории, какво ли не съм чула ,пък уж хора с образование в 21век 
- какво можеш да изгубиш, ако си я сложиш, при положение ,че си човек със семейство, родил и порастил децата си. Пари не - безплатно е, живота си ли - нещо вече 2 години изпробвано на толкова хора , има такава огромна информация за странични ефекти .Ама след време какво ще станело - ами то утре може да те блъсне кола , някой пиян или дрогиран, дай да си стоим в къщи и да не излизаме.
За гнойната ангина - от години не е правил , дано се справим без големи проблеми.Истината е , че моите деца откакто е пандемията боледуват много по-рядко, а като не ходиха на училище съвсем ,така че мерките си действат .Друг е въпросът, че не е добре тази изолация за децата - и като образование,и като социални умения.
- какво можеш да изгубиш, ако си я сложиш, при положение ,че си човек със семейство, родил и порастил децата си. Пари не - безплатно е, живота си ли - нещо вече 2 години изпробвано на толкова хора , има такава огромна информация за странични ефекти .Ама след време какво ще станело - ами то утре може да те блъсне кола , някой пиян или дрогиран, дай да си стоим в къщи и да не излизаме.За гнойната ангина - от години не е правил , дано се справим без големи проблеми.Истината е , че моите деца откакто е пандемията боледуват много по-рядко, а като не ходиха на училище съвсем ,така че мерките си действат .Друг е въпросът, че не е добре тази изолация за децата - и като образование,и като социални умения.
Приятен ден! Аз пак ще си прочета разказа като мога, сега мятам закуската и другите задачи .
-Марианка:sparkling_heart:,Барисея:heartpulse:
Здравейте,
Момичета, ето и превода на разказа на Енгин от Barisea - с благодарност.
У ДОМА
EVDE
сп. „Kafasına göre“, бр. 42
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Момичета,
Здрава и приятна неделя.
Момичета, ето и превода на разказа на Енгин от Barisea - с благодарност.
У ДОМА
EVDE
сп. „Kafasına göre“, бр. 42
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Скрит текст:
Така започна връзката между Синан и Еда. Синан произнезе това изречение с искрена вяра, че сърцето му дълго ще носи тази любов и лицето му винаги ще я изразява. Но нещо се случи, промени се, не потръгна и с времето над техните отношения се спусна тъмен облак. Хората казват, че така не става – не може да се излекуваш, без да препикаеш раната в главата си. Синан ли я обичаше прекалено силно, Еда ли прикриваше любовта си... Отношенията им се препъваха, не мърдаха напред, кръжаха на едно място, подуваха се и им докарваха стомашно разстройство. Когато в една връзка всеки сочи с пръст другия, се стига до там, че времето затяга примката и се появява желание да стоиш по-далеч. Ако в разгара на скандалите поне единият млъкнеше, всичко щеше да си дойде на мястото; и двамата щяха да си спомнят колко се обичат. Но те така усвоиха присъщото на нездравите отношения поведение, че даже забравиха за същността и чувствата си... Не се поучиха нито от съветите на приятелите си, нито от тежките им фрази, които ги удряха като плесници, и продължиха болезнените си отношения.
На Синан от дълго време му се въртеше в главата идеята за раздяла, но местата, където тази идея (по-точно оправданието за нея) можеше да пусне корени и да даде плод, така и не се появи. Те живяха заедно практически две години. Трябваше да сложат край не само на отношенията, но и на съвместния си живот, на навиците си. Проблемът не беше само в скандалите; те обсъждаха това много пъти, спориха, но не можеха да сложат точка и да стигнат до общ извод. Синан разбираше, че скандалите не са причина за раздяла. Всеки път, когато обсъждаха проблема, той го наричаше „нездрави, неразвиващи се отношения“. Разговорът приключваше с прегръдки и плач, и не оставаше нищо друго, освен да превържат отворените си рани. Синан беше твърдо решен, но последната година мина в неуспешни опити да се раздели с любимата и това положение го изнервяше още повече.
Всеки път тоналността на скандалите се покачваше с един тон. Синан не знаеше, не можеше да разбере дали и тя иска да се раздели с него, но не ѝ стига смелост. Животът и младостта им станаха пленници на омагьосания кръг, роден от липсата на смелост. Може би, ако махнеха някои неща, щяха да се придвижат напред. Синан не можеше да избие от главата си едно оправдание, попаднало в него като куршум от упор, изстрелян сякаш от дявола. А оправданието си го биваше – в крайна сметка, болните клетки трябва да се изрязват. По принцип, в подобна ситуация не е трудно да се съчини лъжа, но той беше противоречиво същество, на което не му стигаше смелост да пусне лъжата в оборот. Считаше за по-морално да вярва в своя лъжа, отколкото в лъжа, изречена от друг, и се опита сам да убеди себе си:
- Аз обичам друга...
Ако хвърлите такова изречение, сте длъжни следващото да е още по-силно. Синан се постара, веднъж хвърлил лъжата на масата, да не сменя посоката. Не му беше лесно изведнъж да пусне на свобода това изречение, дълго време чакало напълно готово в дъха му. Последните три месеца бяха претъпкани с тълпи изтощителни изречения, очакващи да бъдат запалени и хвърлени. „Аз обичам друга“ и повече никакви логично построени фрази, които да сложат край на връзката. Вътре в него имаше една огромна празнина, усещаше я; може би вече беше прекалено изморен и просто искаше да се усамоти някъде.
Еда се опита да не покаже чувствата си, да не изпусне натъпканите в себе си очакващи сълзи. Ако изпуснеше задържания въздух, щеше да се разридае на висок глас. Затова пое дъх, стана от масата и излезе. Дъха, който тя не можа да изпусне, го изпусна Синан и в тялото му се разля непознато безименно облекчение.
Като страна, която си тръгва, излъгала, че обича друг, той си събра нещата в ден, когато Еда я нямаше, и замина. Очакваше го нов живот. Нека безпокойството, причинено от неизвестността, да го гризе отвътре; мисълта, че вече е свободен от скандали и шум, че е изрязал и изхвърлил болните клетки, и е предпочел здравето, го обгръщаше с щастие. Премести се в квартирата на далечен познат, далеч от дома, в който бяха живели с Еда. Все пак, ще плаща само половин наем и ще се отърве от задължението да купува нови вещи. Трябваше внимателно да подбере кои вещи да вземе със себе си. Казано без гръмки думи, просто умората на дните и всяко ново нещо го караха да се чувства добре.
Съквартирантът му работеше в банка и двамата не се засичаха често вкъщи. Той не говореше за нищо друго, освен за проценти и сметки, дори погледът му беше пресметлив. Тази ситуация устройваше Синан. През деня се занимаваше с преводи, а вечер, когато съквартирантът банкер се прибираше, той излизаше навън. На практика, те никога не сядаха да си приказват. Очевидно не си допадаха, така че дори не се поздравяваха.
Макар да се чувстваше по-добре, навикът и липсата на утешително присъствие на човек до него в мигове на тишина, от време на време пробождаше душата му. Искаше му се да вярва, че времето лекува всичко, че за всяка отрова си има противоотрова, но потискаше стягащата гърлото му сила и не можеше да се освободи. Още обичаше Еда, не можеше да я забрави. Интересно му беше какво е направила тя след неговата лъжа, как се е почувствала, как е подстригана сега. А веднъж намеси ли се любопитството, става като червей в ябълка – изваждането му от нея е сложна работа. Той направи всичко, за да забрави и да не тъгува – изтри снимките, опита да заличи спомените, които му напомняха за себе си с импулсите на угризенията; понякога подробности свързани с Еда събуждаха в него копнежа, характерен за зависимите хора. Синан опитваше да се влюби, да привлече в живота си нова жена, но не постигна успех. Не можа да се почувства по-добре, нито да се примири с това, че не можа. В лицата и очите на момичетата, с които се запознаваше, търсеше елементи от Еда; като някакъв миньор се стараеше да проникне дълбоко в личния им живот и го правеше още на първата среща, първия чай и първия разговор. Срещаше се с такива, които го възпламеняваха и учестяваха дишането му, но после под гравираната повърхност се появяваха житейски истории, описващи неговите собствени болезнени отношения, неговите пътеки.
Както винаги, Синан се прибра късно и без да влиза в хола, се запъти направо към стаята си. Всъщност, беше час, в който съседът му трябваше да спи отдавна в съседната стая, след като е преброил овцете си. Но оттам се носеха гласове, мъжко и женско дишане, из целия апартамент се носеше кикот. Да, с банкера си имаха уговорка, но той канеше гости рядко. Съжителството на двама ергени в едно жилище е сложна работа и може да доведе до мъчителен позор. Синан не искаше да възпира съня, надигащ се откъм дъното. Но щом затвореше очи, звукът на кикотенето го връщаше в реалността и той изплуваше от полусънното си състояние на повърхността. Гласовете от съседната стая идваха в тоналност, нарушаваща неговото усамотение. Опита се да заспи със слушалки на главата, с музика в ушите. На фона на гласовете, идващи от съседната стая, започна да мисли за Еда. В такива напрегнати моменти, когато не можеше да заспи, Еда внезапно пленяваше сърцето му и той прекарваше часове потопен в спомените, скътани дълбоко в него.
Влезе в съобщенията на телефона и започна да пише съобщение, което искаше да напише отдавна, но не можеше; не можеше да го изпрати.
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Преди да изпрати съобщението, той усети, че се усмихва. Душевното състояние на постоянно очакване може да ни превърне както в преизпълнени с надежда живи същества, така и да ни захвърли в неизвестна посока.
Синан улови усмивката си и натисна бутона „изпрати“, който сам по себе си е инструмент за забавяне на сериозните неща. Веднага щом го изпрати, от съседната стая се чу звук от получено съобщение, но то потъна сред дихания и гласове. Известно време Синан с вълнение следи дали съобщението е прочетено. От облекчение, че вече го е изпратил, очите му почнаха да се затварят. В дългата секунда между съня и събуждането той успя така да вмести мечтите си, че отново заживя под един покрив с Еда и даже при първа възможност ѝ направи предложение. Отдаден на мечти, Синан заспа с мирния сън, за който толкова жадуваше.
Когато първата светлина се процеди през прозореца, Синан отвори очи и погледна телефона. Беше ли отговорила? Съобщението все още стоеше непрочетено. Едно непрочетено съобщение създава надежда, докато едно прочетено съобщение без отговор подсилва душевното състояние, в което вече се намираш.
От съседната стая долетяха гласове, после от хола и после от прага на външната врата, където банкерът изпращаше гостенката си. През процепа на вратата се просмука течение, промъкна се през пукнатините и погали краката на Синан, сякаш искаше да му каже нещо. Синан изчака момичето да си тръгне и затова остана още малко в стаята си. Като чу звука от затварянето на външната врата, излезе на терасата. Съквартирантът-банкер гледаше към улицата и пушеше. Синан пое дълбоко дъх и погледна телефона в ръката си.
Вратата на входа се отвори и оттам излезе Еда в червено яке и червена шапка. Появи се в полезрението на стоящите на балкона мъже. Банкерът ѝ махна, а Синан гледаше телефона си. Банкерът, гледайки Еда:
- Влюбен съм.
И Синан, гледайки съобщението в телефона си:
- Аз също.
С очи пълни с надежда, двамата мъже гледаха към своето бъдеще.[/color][/i][/b]
На Синан от дълго време му се въртеше в главата идеята за раздяла, но местата, където тази идея (по-точно оправданието за нея) можеше да пусне корени и да даде плод, така и не се появи. Те живяха заедно практически две години. Трябваше да сложат край не само на отношенията, но и на съвместния си живот, на навиците си. Проблемът не беше само в скандалите; те обсъждаха това много пъти, спориха, но не можеха да сложат точка и да стигнат до общ извод. Синан разбираше, че скандалите не са причина за раздяла. Всеки път, когато обсъждаха проблема, той го наричаше „нездрави, неразвиващи се отношения“. Разговорът приключваше с прегръдки и плач, и не оставаше нищо друго, освен да превържат отворените си рани. Синан беше твърдо решен, но последната година мина в неуспешни опити да се раздели с любимата и това положение го изнервяше още повече.
Всеки път тоналността на скандалите се покачваше с един тон. Синан не знаеше, не можеше да разбере дали и тя иска да се раздели с него, но не ѝ стига смелост. Животът и младостта им станаха пленници на омагьосания кръг, роден от липсата на смелост. Може би, ако махнеха някои неща, щяха да се придвижат напред. Синан не можеше да избие от главата си едно оправдание, попаднало в него като куршум от упор, изстрелян сякаш от дявола. А оправданието си го биваше – в крайна сметка, болните клетки трябва да се изрязват. По принцип, в подобна ситуация не е трудно да се съчини лъжа, но той беше противоречиво същество, на което не му стигаше смелост да пусне лъжата в оборот. Считаше за по-морално да вярва в своя лъжа, отколкото в лъжа, изречена от друг, и се опита сам да убеди себе си:
- Аз обичам друга...
Ако хвърлите такова изречение, сте длъжни следващото да е още по-силно. Синан се постара, веднъж хвърлил лъжата на масата, да не сменя посоката. Не му беше лесно изведнъж да пусне на свобода това изречение, дълго време чакало напълно готово в дъха му. Последните три месеца бяха претъпкани с тълпи изтощителни изречения, очакващи да бъдат запалени и хвърлени. „Аз обичам друга“ и повече никакви логично построени фрази, които да сложат край на връзката. Вътре в него имаше една огромна празнина, усещаше я; може би вече беше прекалено изморен и просто искаше да се усамоти някъде.
Еда се опита да не покаже чувствата си, да не изпусне натъпканите в себе си очакващи сълзи. Ако изпуснеше задържания въздух, щеше да се разридае на висок глас. Затова пое дъх, стана от масата и излезе. Дъха, който тя не можа да изпусне, го изпусна Синан и в тялото му се разля непознато безименно облекчение.
Като страна, която си тръгва, излъгала, че обича друг, той си събра нещата в ден, когато Еда я нямаше, и замина. Очакваше го нов живот. Нека безпокойството, причинено от неизвестността, да го гризе отвътре; мисълта, че вече е свободен от скандали и шум, че е изрязал и изхвърлил болните клетки, и е предпочел здравето, го обгръщаше с щастие. Премести се в квартирата на далечен познат, далеч от дома, в който бяха живели с Еда. Все пак, ще плаща само половин наем и ще се отърве от задължението да купува нови вещи. Трябваше внимателно да подбере кои вещи да вземе със себе си. Казано без гръмки думи, просто умората на дните и всяко ново нещо го караха да се чувства добре.
Съквартирантът му работеше в банка и двамата не се засичаха често вкъщи. Той не говореше за нищо друго, освен за проценти и сметки, дори погледът му беше пресметлив. Тази ситуация устройваше Синан. През деня се занимаваше с преводи, а вечер, когато съквартирантът банкер се прибираше, той излизаше навън. На практика, те никога не сядаха да си приказват. Очевидно не си допадаха, така че дори не се поздравяваха.
Макар да се чувстваше по-добре, навикът и липсата на утешително присъствие на човек до него в мигове на тишина, от време на време пробождаше душата му. Искаше му се да вярва, че времето лекува всичко, че за всяка отрова си има противоотрова, но потискаше стягащата гърлото му сила и не можеше да се освободи. Още обичаше Еда, не можеше да я забрави. Интересно му беше какво е направила тя след неговата лъжа, как се е почувствала, как е подстригана сега. А веднъж намеси ли се любопитството, става като червей в ябълка – изваждането му от нея е сложна работа. Той направи всичко, за да забрави и да не тъгува – изтри снимките, опита да заличи спомените, които му напомняха за себе си с импулсите на угризенията; понякога подробности свързани с Еда събуждаха в него копнежа, характерен за зависимите хора. Синан опитваше да се влюби, да привлече в живота си нова жена, но не постигна успех. Не можа да се почувства по-добре, нито да се примири с това, че не можа. В лицата и очите на момичетата, с които се запознаваше, търсеше елементи от Еда; като някакъв миньор се стараеше да проникне дълбоко в личния им живот и го правеше още на първата среща, първия чай и първия разговор. Срещаше се с такива, които го възпламеняваха и учестяваха дишането му, но после под гравираната повърхност се появяваха житейски истории, описващи неговите собствени болезнени отношения, неговите пътеки.
Както винаги, Синан се прибра късно и без да влиза в хола, се запъти направо към стаята си. Всъщност, беше час, в който съседът му трябваше да спи отдавна в съседната стая, след като е преброил овцете си. Но оттам се носеха гласове, мъжко и женско дишане, из целия апартамент се носеше кикот. Да, с банкера си имаха уговорка, но той канеше гости рядко. Съжителството на двама ергени в едно жилище е сложна работа и може да доведе до мъчителен позор. Синан не искаше да възпира съня, надигащ се откъм дъното. Но щом затвореше очи, звукът на кикотенето го връщаше в реалността и той изплуваше от полусънното си състояние на повърхността. Гласовете от съседната стая идваха в тоналност, нарушаваща неговото усамотение. Опита се да заспи със слушалки на главата, с музика в ушите. На фона на гласовете, идващи от съседната стая, започна да мисли за Еда. В такива напрегнати моменти, когато не можеше да заспи, Еда внезапно пленяваше сърцето му и той прекарваше часове потопен в спомените, скътани дълбоко в него.
Влезе в съобщенията на телефона и започна да пише съобщение, което искаше да напише отдавна, но не можеше; не можеше да го изпрати.
„Чувствам се така, сякаш отдавна те чакам...“
Преди да изпрати съобщението, той усети, че се усмихва. Душевното състояние на постоянно очакване може да ни превърне както в преизпълнени с надежда живи същества, така и да ни захвърли в неизвестна посока.
Синан улови усмивката си и натисна бутона „изпрати“, който сам по себе си е инструмент за забавяне на сериозните неща. Веднага щом го изпрати, от съседната стая се чу звук от получено съобщение, но то потъна сред дихания и гласове. Известно време Синан с вълнение следи дали съобщението е прочетено. От облекчение, че вече го е изпратил, очите му почнаха да се затварят. В дългата секунда между съня и събуждането той успя така да вмести мечтите си, че отново заживя под един покрив с Еда и даже при първа възможност ѝ направи предложение. Отдаден на мечти, Синан заспа с мирния сън, за който толкова жадуваше.
Когато първата светлина се процеди през прозореца, Синан отвори очи и погледна телефона. Беше ли отговорила? Съобщението все още стоеше непрочетено. Едно непрочетено съобщение създава надежда, докато едно прочетено съобщение без отговор подсилва душевното състояние, в което вече се намираш.
От съседната стая долетяха гласове, после от хола и после от прага на външната врата, където банкерът изпращаше гостенката си. През процепа на вратата се просмука течение, промъкна се през пукнатините и погали краката на Синан, сякаш искаше да му каже нещо. Синан изчака момичето да си тръгне и затова остана още малко в стаята си. Като чу звука от затварянето на външната врата, излезе на терасата. Съквартирантът-банкер гледаше към улицата и пушеше. Синан пое дълбоко дъх и погледна телефона в ръката си.
Вратата на входа се отвори и оттам излезе Еда в червено яке и червена шапка. Появи се в полезрението на стоящите на балкона мъже. Банкерът ѝ махна, а Синан гледаше телефона си. Банкерът, гледайки Еда:
- Влюбен съм.
И Синан, гледайки съобщението в телефона си:
- Аз също.
С очи пълни с надежда, двамата мъже гледаха към своето бъдеще.[/color][/i][/b]
Момичета,
Здрава и приятна неделя.
Аз нося кафе и десертче 😋 И две хубави очи 😍
Пак прочетох разказа първоначално останах с впечатление, че Синан е получил съобщение от еда и гледа това в телефона си. Но сега не съм сигурна, в какво е надеждата му - че тя още не е прочела съобщението. Вие как мислите 🤔
Ей тоя Енгин, този път ни остави в неизвестност, да си блъскаме главите 🙂
Пак прочетох разказа първоначално останах с впечатление, че Синан е получил съобщение от еда и гледа това в телефона си. Но сега не съм сигурна, в какво е надеждата му - че тя още не е прочела съобщението. Вие как мислите 🤔
Ей тоя Енгин, този път ни остави в неизвестност, да си блъскаме главите 🙂
araselia, точно така, Еда не е прочела съобщението на Синан.
Когато първата светлина се процеди през прозореца, Синан отвори очи и погледна телефона. Беше ли отговорила? Съобщението все още стоеше непрочетено. Едно непрочетено съобщение създава надежда, докато едно прочетено съобщение без отговор подсилва душевното състояние, в което вече се намираш.
Той така и не разбра, че Еда е била в съседната стая...
Допълвам и едно виео от сета днес: https://twitter.com/Xochitl71467638/status/1482710324566503424
