Ми то се вижда! С вас си запълвам времето 😜
- Публикувана: 1 ян. 2022, 00:03 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2022, 05:37 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през януари
Ми то се вижда! С вас си запълвам времето 😜
Бабче,Бдйлис се разрежда с уиски 😛
Навремето, когато се запознахме, МУ (Бобчи, моят за убиване много ми хареса 
) много искаше да се изнесем някъде в чужбина. Аз категорично отказвах. Напоследък често изпадам в размисли и ми се струва, че сгреших с този категоричен отказ. Не съм живяла никога в чужбина, може би греша в представите си, но ме блазни идеята за правилата и спокойствието навън.
) много искаше да се изнесем някъде в чужбина. Аз категорично отказвах. Напоследък често изпадам в размисли и ми се струва, че сгреших с този категоричен отказ. Не съм живяла никога в чужбина, може би греша в представите си, но ме блазни идеята за правилата и спокойствието навън. 
Абе друго си е ЕвропаТА, да ви кажа.
Точно като се загаджихме с ММ, той вече имаше виза за Канада, имаше приятели, при които да отседне, всичко си беше подготвил и уредил. И остана, заради мен. Аз тогава, прясно прибрала се от специализация в чужбина, а и отделно живяла в чужбина покрай работата на баща ми, го раздавах патриотка. Надявам се към днешния момент да не съжалява и все още да вярва, че е взел правилното решение навремето. Всъщност, зная, че е така.
След това пък неговата работа така се завъртя, че живяхме в Азия известен период от време (тогава вече окончателно намразих жегите) и пак се върнахме на Стария континент. Наскоро имаше възможност за далечния Изток, но в последния момент отказа. Просто Европа си е Европа. Усещането е различно. Но го осъзнах сравнително наскоро.
Точно като се загаджихме с ММ, той вече имаше виза за Канада, имаше приятели, при които да отседне, всичко си беше подготвил и уредил. И остана, заради мен. Аз тогава, прясно прибрала се от специализация в чужбина, а и отделно живяла в чужбина покрай работата на баща ми, го раздавах патриотка. Надявам се към днешния момент да не съжалява и все още да вярва, че е взел правилното решение навремето. Всъщност, зная, че е така.
След това пък неговата работа така се завъртя, че живяхме в Азия известен период от време (тогава вече окончателно намразих жегите) и пак се върнахме на Стария континент. Наскоро имаше възможност за далечния Изток, но в последния момент отказа. Просто Европа си е Европа. Усещането е различно. Но го осъзнах сравнително наскоро.
и като климат, и като храна, пейзажи, романтика 
Aз никога не съм искала да живея извън България. Не би ми харесало, убедена съм. И не заради друго,ами защото съм много привързана към семейството си и приятелите. Не би ми понесло надалеко,познавам се. Не е за всеки това.
току те отвел някой снажен убавец-чужденец, м? Нали няма да откажеш? 
Навремето живях в Испания. Забременях с голямата и патриотично се завърнах да раждам деца на родината. Две. И ме тръшна носталгия по Испания, каквато сега изобщо не изпитвам към Бг. 6 години не съм се прибирала нито за ден. Не ми останаха почти никакви близки, мама пътува 3-4 пъти годишно насам, шепата приятели си ги имам и без да пия кафе всеки ден с тях.
Бабче,Бдйлис се разрежда с уиски 😛
Бобчи, с уиски няма шанс, такова нещо не близвам, по скоро с домашна ракия ще го разредя.
Уиш с бренди си мислех и аз. Всъщност бейлиса ми прилича на едно питие - аероконяк. Имаше го 93-94 година, ММ успяваше да си го направи от мляко, коняк, май имаше и жълтък и още нещо но не помня какво.
А за странни комбинации - прясно мляко с мента, шампанско с мента, скоро ми казаха за мед с малко мента - обратният вариант по ми хареса, мента с малко мед, но аз обожавам ментата във всичките и варианти.
Остава да пробвам ментов бейлис
