?Въпроси всякакви за СО? 2022

Здравейте отново! Само да кажа, че не чета редовно подфорума и не съм писала от две години тук, така че другата подобна тема не е моя.
Ще се опитам, колкото мога да отговоря на някои въпроси, които зададохте. Дали ми е просто непривлекателен или неприятен на живо? Ами... май е второто. Той няколко пъти се опита даже да ме погали по ръката и постоянно беше залепен за мен, което ме притесняваше и исках да не се случва.
Определено в моите очи не виждам нищо чаровно физически в него. Това, което ме стряска онлайн, е колко еднакви са ни вкусовете за музика и филми. Не съм срещала досега друг човек, с когото чак толкова да съвпадат. И е доста интелигентен, т.е. начетен. И знае как да пише, има стил, който... ако не го бях виждала на живо, щях да си кажа, "ох, как хубаво пише и говори" и да се прехласвам по думите му.
Но да се върна на мен... имам още малко до 30-те. Не съм се притеснила, че ще остана без мъж, но определено имам проблеми в тази област и много големи страхове. Сигурно заради тях не мога да мисля трезво. Не съм жена, която знае какво иска и която отсича от раз и се справя с хората. Много съм зависима от мнението на близките си, както и от по-широката "публика". Ако започна да излизам с грозен мъж (в моите очи) се чувствам все едно... губя обществените симпатии и затвърждавам убеждението, че съм смотла и т.н., защото той изглежда смотан (в моите очи). Ето затова казвам, че съм повърхностна, но не мога да го преодолея. Искам да имам поне малко симпатичен физически мъж до себе си и да му се радвам. Иначе съм и религиозна донякъде, което допълнителна ме кара да се критикувам - как така ще гледам по този начин на хората, а няма да виждам красотата на душата им...
Иначе неговата напоритост може би е червен флаг, защото още преди да сме се видяли на живо, той такова внимание ми обърна, че направо беше плашещо. Видяхме се в обстановка с други наши приятели, където аз бях "новата" и той каза, че просто искал да ми помогне да се отпусна в тази среда. Да, бе, да. И през това време, когато бяхме там с другите, постоянно ме търсеше с очи, търсеше ми вниманието и т.н. Не изпитах абсолютно никакво привличане тогава. Откакто всеки си отиде по домовете, той отново почна да ми пише и понеже разговорът беше приятен, започнах да се чувствам объркана и да премислям. Говореше как сме щели да излезем, без дори да ме попита аз дали искам. Не знам...

Щом ти е неприятен, няма какво да разсъждаваме. А комбинацията от неприятен и напорист е... възможно най-анти, поне за мен.

Е, ако те харесва, нормално да те търси с поглед. Ти си неуверена и се влияеш от чуждото мнение, не значи, че си повърхностна, а податлива и лабилна ми се струваш.
Не живееш през собствените си усещания, а през очите на другите за теб. По-добре не се занимавай и не давай надежди на човека. Дистанцирай се, ако не умееш да си директна и категорична и той постепенно ще спре да те търси.

Ще е хубаво да се отърсиш от мисленето тип какво ще кажат хората. Аз преди време не си и помислях, че мога да обърна внимание на по-нисък от мен мъж, ама ей ме на. По-добре никой не се е държал с мен и изобщо не ми пука дали някой ще ми се смее, че съм по-висока от него. То е ясно, че с този няма да стане нищо, но не бъди толкова категорична. Отделно всеки си има различен вкус, в твоите очи може да е Апалон, а в моите да не става.

Притиска я и тя не знае дали да откаже.
Откажи, не си сигурна изобщо, гледай своите лампи, остави чуждите.

Не е твоят човек, дистанцирай се и бай.

Аз не разбирам защо изобщо продължава комуникация с някого, който и създава такъв дискомфорт.

Защото онлайн е безопасно и забавно.

Никоя религия не задължава да усещаш физическо привличане към някого, чиято душа, характер или интелект харесваш, нито те задължава да се влюбваш в него. Това си е избор на сърцето и правото за този избор не може да бъде отнето от нито една религия.

Ама като ти е неприятен, защо се мъчиш? И другата в подобния казус питах - да сте само двамата на самотен остров, да разбера, ама инак защо?
Еднакви вкусове за филми и книги, голямата работа.

Много лесно мога да харесам вкуса ти за всичко онлайн.Това не е критерий.

- Харесвам "Война и мир".
- Ти сериозно ли? Любимата ми книга! Чета я откак бях петгодишен! А кой е любимият ти филм?
- "Титаник"!
- Не е възможно!!! Гледал съм го седемнайсет пъти! Това е най-добрият филм за всички времена!

Нещо такова ли?

Значи, за връзка не е достатъчно само еднакви вкусове или само еднакво образование, или само еднакви цели...
Настръхвам от идеята, че някоя може да се прежали заради две песни и филм. Това е ниво на общуване 'училищен кръжок', не 'обожемой, ще се омъжа за този'.

Критериите за омг на всеки са различни. За връзки и сватби тоже. Една ѝ е уау, че са били на 1 също ясто по едно и също време, друга кариерата на мъжа, трета външността, четвърта да имат общи интереси. Няма тук място за теглилки и сравнения. И 2 книги и 2 филма да харесват общи пак могат да се земат. НО. ако има химия и физика взаимна.

Когато общуваш с някого онлайн, обикновено си създаваш някаква своя представа за него и след това я търсиш на живо. И, след като човекът не отговаря на представата ти, си разочарована. В този смисъл може би е добре да се видиш с него още веднъж, за да си сигурна, че ти е противен.
Навремето, така се колебаех за един мой приятел. Бяхме много добри приятели, прекарали сме безкрайни часове в приказки, разходки с кучета, ходене на кино, на танци, на кафета и какво ли още не. В един момент човекът ми каза, че е влюбен в мен. А аз не бях. Започна да ме притиска леко. Аз се колебаех, защото като цяло го харесвах, беше перспективен, от семейство и т. н. Чудех се какво да направя, не беше за изпускане. Накрая една приятелка ми каза: "Преценявай си нещата, но имай предвид, че вечер ще заспиваш до него, сутрин ще се събуждаш пак до него. Готова ли си на това?" Е, не бях готова и нещата се разпаднаха.