Проблемът е в това,че ти вършиш всичко и той няма ангажименти.
...И като няма ангажименти си намира с какво друго да се занимава и забавлява,че да не му е скучно и да има какво да прави.Ами ангажирай го-ти направи това,той онова, като после не му намирай кусури ами даже го похвали.
Сигурно в началото е правил нещо,но ти си го скастряла ,че не го прави както трябва.И така се е отдръпнал ... оставил те е сама да си правиш нещата по твой начин.
Да ама няма ли заедност и споделеност и в труда и забавлянията става така.После се усещаш,че сама опъваш каиша,че и не те забелязва.
За много неща съм се съобразявала, вкл. да заживея в по-малък град, а съм от София. Това не ми е било проблем. Но да живееш където съвсем не искаш (село напр.) мисля, че не е честно. После ще обвиняваш и себе си, и другите. Губи се смисъла. 
