Новата майка и непоисканите съвети

Подозирам, че не е баш говорене 🤣
Остави ти тая работа с говоренето. При някои хора и на челна стойка да застанеш, чуваемост и сработване няма да получиш.

Ще родя, когато му дойде времето. Но мнението ми за наглит хора във всеки аспект от живота няма да ми се промени

Изобщо не виждам някаква причина да си длъжна да обясняваш каквото и да е било на когото и да е било за ТВОЕТО ДЕТЕ, казваш акъли ако искам ще питам и толкова... Ти ако продължаваш да бъдеш мекушава от ръцете ти ще го вземат и в тях ще си го закарат накрая...

Хайде, хайде сега, Викииии!

Така говоря - тихо и равно и накрая винаги питам - някой нещо не разбрал?

Jane122, може да не ти се промени, но пък ще се научиш кога си стрива

Ана, това е една типична за младата майка ревност, желание да е най-важната, да се съобразяват с нея, да я питат за всяко нещо. Само тя знае как да се справи и бебето е добре само в нейните ръце. Нормално е, човещина е Когато майката добие увереност, такива дреболии никак не могат да я разстроят.

Свекъра не може да го нахрани и преоблече (едва ли някой ще му позволи изобщо да опита), но да го гушка може, а това не е малко.
Айде сега представи си свекървата - значи, тая снахата никакво доверие ни няма, не ни зачита изобщо. Остави ни детето, то се разплака, ей, веднага дойде да го успокоява, все едно ние не можем.

Имали сме в семейството случай, в който с огромна любов чакахме да се появи бебе, за да го нагушкаме и да му се радваме, но се оказа, че младата майка не си го дава, не й е приятно. Ами съобразихме се всички. Не сме го коментирали, камо ли да се възмущаваме и припадаме. Няколко месеца по-късно тя самата се радваше някой да го вземе от ръцете й, за да си почине и ние само това и чакахме, де Мисълта ми е, че от по-възрастните се очаква да намерят път, вече са го минали това ниво на играта. Майката е уморена, понякога неуверена, доста често ходеща хормонална бомба - какво има да я тормозиш, да й взимаш бебето от ръцете, да я ядосваш? Малко са й безсънните нощи сигурно? Аз дипломация и такт от жена, която току-що е родила и се грижи за малко бебе не очаквам, достатъчно й е трудно и без това. А да видиш, че повръща пък... баба ли е най-важната?

Взимам те за свекърва 😁
Майтапа на страна, споделям същото мислене. Докато е малко бебето няма какво да се размята и мачка. А и повечето майки имат точно този инстинкт, дали породен от хормони, дали природа, дали характер.
След шестия- седмия месец майката сама се отпуска и отваря. Няма нужда да се изнасилва.

Нормално е, дори в някаква степен е добре, че майката е вперила поглед в бебето и не обича друг да й го пипа. Често бабите това не го разбират, сякаш са забравили времето, когато те са били родилки и кърмачки и какво е чувството, особено с първото бебе, а като баби искат да се докажат или просто не съобразяват. А снахата-майка по-трудно допуска или вярва на свекървата, защото го има и този лек антагонизъм. Но като цяло майчинството се учи и то от бабите, а не от книгите за раждане и гледане на бебета. Бабите искат да се радват и да се грижат за внуците, защото ги обичат.
Авторке, ще ти мине и след още малко време всеки момент, в който свекървата е готова да помага за бебето и особено да го вземе малко да го погледа, а ти да си починеш, ще е огромна радост за теб. Палачинката се обръща.

Най-нормален инстинкт на майката е да отиде да си вземе бебето когато го чуе, че плаче, особено ако още е кърмаче. В този случай бабата и дядото как точно ще го успокоят? Как ли няма да слушам, че ми реве бебето от съседната стая и да чакам дядо му да го дондурка сакън да не го разсърдя (вдетенилия се дядо)?!

Иначе е чудесно децата да имат хубава връзка с баба си и дядо си, стига последните да са адекватни и да има желание и разбиране от всички страни. Но когато бабата и дядото още в началото не зачитат мнението ти като родител, по-натам ще имат още по-сериозни проблеми вероятно...
А с двумесечно кърмаче няма каква връзка толкова да изграждат като го мачкат до повръщане и когато се разреве за майка си, не й го дават, все едно е жива кукла.

При мен това с “препоръките на педиатъра” не помогна, беше ми казано: “Стига ги слуша тЕя лекари”. Също и при вземане на детето от ръцете на свеки, когато плаче, за да го успокоя, бивам преследвана с думите: “Аз все едно деца не съм гледала!”. Не мога да понасям бебето ми да плаче, камо ли да чакам някой друг да се опита да го успокои, само за да си начеше крастата, че е спец в гледането на бебета. Това с целувките не се спазва. Това, че са болни се крие, само и само да не би случайно да пропуснат среща с внучето. Че ще е болно след това и на моята глава, голяма работа. Как да имаш доверие на човек, който е егоист?

Тая тема стана като свекървенската... 😂

Авторке, предполагам, че си се изнервила от непоисканите съвети по телефона, те наистина могат да бъдат доста дразнещи. Би могла да кажеш - аз съм решила така, благодаря за съвета, но ще направя както преценя. Или лафа за педиатъра. Никой не обича да се разправя, така че и те, като видят, че си имаш своя позиция, ще спрат да ти говорят.

Когато е по телефона, донакъде е по-лесно, но когато си при тях?
Бих те посъветвала за твое добро първо да се успокоиш. Да, може да не правят 1:1 каквото им кажеш, защото те също са гледали деца и имат свой стил.  Струва ми се, че леко преувеличаваш тяхното влияние върху повръщането на детето. По-скоро се дразниш и притесняваш да не направят нещо на ТВОЕТО бебе, което няма да се случи, просто реагираш леко прекалено.

Дишай, нищо няма да му стане, ако го погушкат за ден-два. Няма да се разглези, няма да прояде шоколад само от това, че е за ден в ръцете на баба си. Ти вече си си подготвила история за 21 години напред. Ами, нищо толкова не е станало, само са го гушкали и са ти давали непоискани съвето. Гушкането е за малко, съветите можеш да парираш любезно - няма проблем, не се зареждай от сега с излишна омраза.

В моя случай, преди около 6 години също ме заливаха съвети.. Добре беше, че само по телефон бяха. Рядко виждаха, и без това болната ми дъщеря като бебе. Беше със сърдечен проблем и за операция - пазеха я.

Като поотрасна малката - да е била на 1 г и половина... Един следобед баща ми, който има ново семейство и много адекватна жена - те двамата ми помагат и гледат децата ми, я завел на мойта си майка, да ѝ се порадва и помолил да ѝ измие косата - лято е, навън 37 градуса.

Маминка, дето ме е "отгледала" на село при баба ми (да се чете, че баба ми е била водещия гледащ), изкъпва детето с много топла вода, после я качва на втория етаж на къщата, където лятото е адски горещо и я завива в олекотен юрган.
У дома детето спи по 1 потник и памперс, понякога и само по памперс...

Резултат - на прибиране от селото - 40 км, детето повръща и се нааква няколко пъти в колата (никога не повръща от пътуване) ... В града температурата ѝ е 40 градуса и не може да диша.... Малко са си изкарали акъла бабата и дядото... Не ми казаха веднага - разбрах след месеци, но още съм бясна на майка ми... Получих отговор, че тя откъде да знаела, че лятото не спим с олекотен юрган у нас....
Просто детето не понася топло. И тя мноооого добре го знае...
Няма въобще да отварям въпроса със здравето на сърцето и 40 градуса....

Втори опит:
Аз съм с детето на село. Маминка направила кекс с орехи. Малката не беше яла орехи никога. 2,5 годишна беше.. Докато ме попита маминка и аз докато кажа "НЕ" - кекса с ореха беше бутнат в устата....
Като я попитах, ако сега падне на земята и се задуши детето какво ще правим??? Получих само тъп празен поглед и уплашено изражение!

Толкова с помощта.
Разбирате, че повече детето и по-късно - децата, сами с майка ми не остават...

От другата страна - пак има забележки, че съм много строга. Но на първото море - 7 дни, баща ми и жена му, сами с 2те деца (Изцяло по тяхно желание), баща ми се обади и каза - "аз чак сега разбрах колко ти е трудно".

Бях им дала карт бланш - да се оправят както могат... Ами спазваха МОЯ и на ДЕЦАТА режим, защото е най-естественото нещо.... И ме признаха най-после като авторитет и човек, който може да се оправя и си гледа децата по най-добрия начин... Но трябваха 6 години....

За другите баба и дядо нямам претенции - там се оправя синът им, но и те козируват, защото осъзнават, че са го възпитали по този начин и неговата дума се слуша...

Честно казано такива проблеми ги решава мъжът ми. Аз съм малко по-внимателна, притеснявам се да не обидя някой, да не ме разберат накриво, той е доста по-рязък.
Особено след като се роди дете ни и естествено всички се опитваха да дават акъли, да ни обясняват как идея си нямаме от гледане на бебе, ще го уморим и т.н. Честно казано на моменти съм смятала, че той реагира прекалено грубо, но е факт, че на повечето баби нещо им става след раждането на внучето и игнорират всякакви опити за диалог.
 Ако смяташ, че той може да се справи със ситуацията, нека действа. В крайна сметка става въпрос за вашето дете и неговият комфорт е най-важен.

Аз съм директна, още като бременна отрязах всякакви съвети.Имах тежка, рискова бременност, никой от близките ми не беше минавал през такова нещо.
Свекърва ми се пробва с някакви идеи за дрехи за бебето, но като видя, че не възприемам се отказа. После пак ми даваше съвети, аз директно я отрязах, че както реша, така ще си гледам детето. Ами като не възприемат от деликатен намек...
Бяхме упреквани с мъжа ми, че не къпем както трябва, не храня както трябва, нося твърде много на ръце, не оставям детето да плаче докато схване, че няма да получи каквото е поискало...
Резултата е, че аз съм много по-спокойна, защото детето е пред очите ми. Да, сами се справяме, мога да разчитам само на една моя приятелка ако имам нещо наистина спешно. Имам много повече доверие на учителите в детската градина отколкото на роднините ми. На баба и дядо ходим на гости за час-два максимум.
Не съжалявам за избора си, децата растат бързо, аз съзнателно съм решила да съм майка, не съм очаквала някой да ми гледа детето.
Но да ми го дондуркат до откат, да експериментират с храни и преживявания- не!