Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума

  • 1 053 524
  • 11 995
  •   5
Отговори
# 11 850
  • Мнения: 8 106
И двамата са ги кръщавали децата. Миш оригинално е Михаил, защото го намериха в деня, когато Горбачов почина. Мегатрон е кръстен така, за да не му казват "малкия", както бяха взели да свикват.

# 11 851
# 11 852
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 017
Леле какви ушаци и какъв страхотен цвят на очите!

# 11 853
  • Мнения: 533
Много фотогенични котаци!
Сина нещо не е на кеф, обаче!

# 11 854
  • Бургас
  • Мнения: 9 876
Сина е аристократ.
Той пази поведение и статус, затова е съсредоточен.
Над простолюдието е Joy

# 11 855
  • Мнения: 1 370
Сина е египетски жрец! Heart

# 11 856
  • Мнения: 1 726


Само се прозява.

Искат да пият вода от банята ,независимо ,че имат купички .

# 11 857
  • Мнения: 6 306
Мойто Попи яде сняг, а водата и стои непобутната. Все повредени животни отглеждаме.

# 11 858
# 11 859
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 017
Joy

# 11 860
  • Мнения: 622
Прави ми впечатление, че на котаците се дават имена интуитивно, както и аз на моите Веса и Закуска.
Това само ми потвърждава мнението, че котките и стопаните им имат необикновена и много силна връзка!  💏
Може би и при останалите домашни любимци е така, но аз имам само котки 😺

Последна редакция: пн, 05 яну 2026, 21:47 от MoSt new

# 11 861
  • Мнения: 2 328
Малко ме е срам да го напиша, ама моето бабче се казва Трътка. Защото като беше бебе имаше малка глава и един голям тумбак, погледната отгоре приличаше на триъгълник. Та заради голямата трътка я нарекохме така. Последно като беше на ветеринар и трябваше да я запишат в системата, хъката мъката казахме името, докторката се засмя. Каза... споко, ние какви ли не котешки имена сме чували. Simple Smile
Ей го бабчето, на 13 години е.

# 11 862
  • Бургас
  • Мнения: 26 355
Ха,каква хубава Трътка!
Много е миловидна!

# 11 863
  • на Мелмак
  • Мнения: 12 473
Моята кучана е Суза, но ѝ казваме Шушон. Много ни крадеше чорапите. Joy
Без чорап не заспиваше.

# 11 864
  • Мнения: 5 337
   Последният котарак на майка ми, светла му котешка памет, се казваше Шошо. Тежеше 17 кг (не е грешка) и почина на 17 години. Преди бяха имали и други котараци, сестра ми ги кръщаваше на известни оперни певци. А майка ми винаги ги наричаше "Шошко, шошенце". Като взеха този, се спогледахме със сестра ми. "Има ли нужда да го кръщавам? - каза тя. Нали знаеш как ще го наричат." Така и се казваше - Шошо.

Общи условия

Активация на акаунт