Възможно ли е любовта да ме подмине...

Както често казвам, на 15-та годишнина от завършването на класа бях единствената неомъжена. На 25-та годишнина бях една от малкото омъжени.

Може ли и аз да споделя наблюденията ми? Те се простират върху 33-40 годишните. Остарявам, какво да се прави. Около 30така всички влизаме в повече или по-малко сериозни връзки. Което е нормално, имаме сериозна работа, понякога и кредит за малко жилище, минали сме възрастта с многото купони и странни познати. Малко или много ситото на живота ни е отредило място в йерархията на обществото. Знаем какво искаме и защо няма да се съгласим на по-малко. И нещата просто се случват. Не съм забелязала мъжете специално да се дърпат от семейство, а жените да натискат. Това само в СО го чета и го приемам като някаква бг екзотика, ако въобще съществува. Наистина между 33 и 40 има по-малко ергени поради горните причини. Но пък в последствие идва "нов внос" от прясно разведените. И хоп - ребелот. Срещи, аху-иху и често нов брак и ново дете. Типичната famille recomposée. И като че ли жените са с предимство в тази игра. Забелязала съм, че по-бързо намират нова половинка и по-бързо стават на ново майки. Разбира се, че има мъже, които си търсят половинка и майка на децата им. Какво по-нормално. Най-често в интернет. В Париж в момента има повече от 380 000 млади между 20 и 30 години. Залепени за телефоните. И къде другаде. На работа е донт тъч, в ГТ е ноу уей, в баровете не винаги е полит коректно. Остава само апповете. Естествено блокваш директно тези с "готЕна си", "здравеИ", "здр" и другите съкращения. Аз блоквах и черните, и азиатците. Не са мой тип. След това блоквах претенциозните и тези с нула висше или бакалавър. Бързичко разгонваш идиотите и хопала - остават не малко, които са интересни. Истина е, че не намерих там моята половинка, но би могло. Ако сега си търсех гадже, щях да излизам много. До пълно изтощение. На спорт, на курсове и кръжоци. Не защото там ме чакат мъже с годежен пръстен в левия джоб, а защото това ти дава една определена енергия и излъчване. "Проветрява" те и те прави по-комуникативна. Това действа като магнит. Естествено, че не излизаш всеки ден с решението, че ще срещнеш бащата на децата си в бара. Целта на упражнението е да ти е хубаво с някой. И ако ти е наистина хубаво, ама много хубаво, и нещата сами се случват.

Не съм писала такова нещо. Някой друг разказа историята за шикозната приятелка. Напротив - аз даже се усъмних в реалното съществуване на героинята.
Не мисля, че голямата част от българските мъже живеят толкова луксозно на служебни разноски. Само топ мениджърите си разполагат с подобен на описания безплатен стандарт. Тук-таме някой пилот може да се появи с хотелски начин на живот с включени закуски и вечери, за които той не плаща.
Ясно е, че скучаещите господа търсят компания, но ако не са Ален Делон, трудно се домогват до това, което търсят.

Еsmee, аз я разказах, но за тебе тя се видя супер скъпа и това имах предвид.

Съществува си, реална е и си поживея добре. Е, тя с български мъже без кинти няма да иде. Излизаше с английски бизнесмени. Пилотите нямат толкова пари, нито време. Същите, обаче, никога не ми предложиха подобни издръжки, а бях с десетилетие по-млада от нея. Мене тогава ме загледаха разни женени чичковци, ей такива, разведени с деца, а тя си ходеше с ергени. А като родих 2 деца и на мене почнаха да ми се лепят ергени. Странно ми е.

Приятелка без деца, на 46г се е записала по разни сайтове. Лепят и се мъже с деца, а изрично е написала, че не приема такива.

Ситуации има всякакви. Преди време в предаването на Карбовски имаше случай на едно момиче на 18 год. и дядо на 60 год., за които след няколко години пак срещнах статия, че имали дете. Това си е 40+ години разлика. Друг всеизвестен случай е Еманюел Макрон и съпругата му, където разликата в годините е 24 в полза на съпругата му. Доколкото ми е известно, повечето военни, които са били по мисии си взимат жени от Филипините, защото там изглеждат много малки за възрастта си и са красавици. Военните са напреднали с годинките и трудно биха намерили подходяща партия. Те вече са станали финансово независими и си търсят просто девойка да им създаде потомство. Родителите на момичето с радост биха продали дъщеря си, да се грижи някой друг за нея, без оглед на възраст. Доколкото и знам във Филипините, не е позволен развода.

Интересна тема. Някои мои разсъждения. Това разбира се са обобщения. Изключения винаги има, особено сред присъстващите

- под 22г - бракове сключни когато и двамата съпрузи (или мъжът) са под тази възраст са почти винаги обречени.
- жени 22-28г  - идеална възраст за започване на семейство. Все още пик фертилност + още има качечствени свободни мъже (само) някоко години по-възрастни.
- мъже 29-37г - идеална възраст за започване на семейсто. Все още млади, но вече с повишен социален/финансов статут, т.е. пик "пазарна" стойност => голям избор от жени от предната група.
- жени над 30г - опциите за създаване на семейство с качествени, не-семейни и не-развеждани мъже бързо намаляват. До 40г стигат почти до 0.  В тази възрастова група обикновено има trade-off - възрастова разлика срещу социален/финансов статут и/или семейно положение.
- мъже над 37г - опциите за тях за на-желаните (млади, хубави, без предистория) жени също започват да намаляват, но по-бавно. Намаляват, защото възрастовата разлика с мнозинството такива жени (22-25г) започва става голяма. Бавно, защото социалният им статут (което е най-важната характеристика при мъжете) продължада да се издига.   

Това според мен е реалносста, която е в резултат на еволюционно развити предпочитания. Предпочитанията към жените са свръзани с признаци на фертилност - младост и красота (признаците на красота също са признаци за здраве и фертилност). Предпочитанието към жени, които не са имали много партньори и са моногамни също е еволюционнно развито - увеличава шансовете детето, което мъжът отглежда да е негово (и гените му да продължат). 

Предпочитанията към мъжете са свързани със способноста им да осигуряват партньорката и нейните деца. Затова жените харесват мъже, които имат висок социален статут, власт, пари. Също така такива, които са физичеси силни и дори агресивни (ние не сме еволюирали в съвременното общество).  Ако се съмнявате в последното, погледнете историите на известни убийци; всички са имали фенки а са получавали любовни писма от тях в затвора. Коментарите в бг-мама по сериала "Братя" също са показателни

Аз не съм съгласен за тези под 22 год. които са, че винаги са обречени. Смятам, че тогава именно се взимат с любов, а не с материални облаги. Тук доста често има и първи любови и няма обременености от връзки. Връзката до голяма степен зависи от това, колко добре се познават партнъорите и до къде са склонни да правят компромиси. За жените до една възраст се целят главно в пари и сила. Забъркат се с някой паралия или престъпник и после се чудят, как да се отърват.

morisay Много хубав пост, по доста точки съм съгласна. Аз се чудя друго обаче: сред моите познати и приятели е пълно не просто с несемейни, а с необвързани. Много свестни хора, и от двата пола, лоялни с желание за сериозна връзка. Липсата на партньор ги потиска. И мъжете, и жените да питам какъв точно човек търсят, чувам общо взето еднакви и разумни неща. Искат честен, верен, свестен човек, с когото да могат да общуват пълноценно и на когото да могат да разчитат. Външният вид не бил толкова важен.

Жените: приятелки имам няколко на по 37-8-9, ами те все за някакви алкохолици/безработни/депресари/психопати се хващат. Или пък, в един случай, с барман, с когото са се запознали тя като е била на почивка, и щели да водят връзка от разстояние. И после се чудят защо не става. Същевременно ги харесват (според мен) добре изглеждащи, успели мъже на техните години и със сериозни намерения, но момичетата отказват. Причини - май Е започнал да оплешивява, нисък е (винаги мъжете са били по-високи от тях), допълнено от по-фрапантни случаи като “Той не е бил дори в Щатите, аз харесвам светски хора”, “Къщата му е страхотна, но е на 20км от града, няма да живея на село”, “Нямам капацитет за връзка в момента”. За тази последната се оказа, че тамън била взела книжка и веднъж седмично си правила екскурзия с колата, но шофирането я натоварвало. Не се шегувам.

Мъжете пък - той мил и свестен, но не се е подстригвал неизвестно от кога, станал е 120 кила, ходи със смачкани тениски и прокъсани дънки не от немотия, а от мързел. Ама тя трябвало да се поддържа, че каква щяла да стане след 2 деца. Той - в панела с мама и тате на 33, пак не от немотия (с добри доходи е), ами и той не знае защо.

Ами не става така. Според мен от една възраст натам човек си свиква на неговото си, не приема друго, не е готов на компромиси, но и не иска да се прежали да задраска някои критерии. Та немалко хора, от тези, които са останали сами, са на тоя хал от претенции, не задължително от липса на опции. То е ясно, че всеки иска да е привлечен от партньора си, но все пак човек трябва да вкара и доза реализъм какво предлага. И естествено, всеки трябва да се замисли на един етап дали не е време да си пренареди приоритетите и желанията, ако все пак иска връзка и семейство.

Конкретно към авторката, според мен на 26 е твърде рано да се отчайваш! Съжалявам, че се чувстваш притисната и натоварена от приказките на роднините. Може би трябва ясно да им се даде да разберат, че не е твой избор да не си в момента с голямата си любов, затова ако обичат да проявят малко емпатия и разбиране.

Мисля, че просто има хора, които не искат да са във връзка. Всичко друго са извинения за аудиторията, която няма как да ги разбере.

Я кажи как става, като така не става.
И кой  би искал да се прежали и да заживее с някого прежален!? Това ли е любовта и идеята на създаването на връзка  - да се прежалиш? Да не подбираш, да нямаш претенции, да те вземе, който те иска, важното е семейство да има, деца да се родят... Мислене малко като от 20 век, но в началото на 20 век. Всеки навършил 20 е подканян от бабите си да не подбира много-много, за да не осъмне сам.
В  наши дни обаче мисленето се е обърнало и е еволюирало до по-добре сам, отколкото с лошо подбран партньор, без ангажименти и чувства и с усещането, че си се прежалил, че си направил големия компромис или самият ти си голям компромис.
И с това "кой какво предлага", все едно сме на сергията, на взгляда - нали така са му казвали на село в стари времена.
Аз предлагам 100 овце и крина жито.  Ти какво предлагаш?

Минималният критерий, е да си влюбен в човека. Ако няма влюбване, какво значение има кой стои пред теб, какви качества има и как изглежда? Не става насила.
Много "претенции" отиват в коша, когато се влюби човек, та на думи може да е едно, но реално може да се окажеш влюбен в човек, който не отговаря много-много на постерните представи в главата.

Ами това е думата - влюбване. И си съгласен на всякакви компромиси.  И нищо да не ти предложи, си мислиш, че целият ти свят е концентриран в този човек, всичко важно е връцете му.

Може би е прозвучало грешно. Нямам предвид да се прежали за когото и да е, аз съм последният човек, който така ще действа, не го подкрепям и не вярвам в това. Дори имам романтична представа за любовта. Имах предвид, че такива неща, че на един мъж му е оредяла косата, ако това му е единия кусур, се преживява. А и тя на 40 вече не изглежда като на 20.

По въпроса за кой какво предлага, смятам, че е наивно, че и лицемерно, разплут млад мъж на 32-3 години да обяснява как жена му трябва да изглежда от корица на списание. Иначе всички можем да си мечтаем.

Прави сте, като е влюбен човек, не мисли. Струва ми се от разговорите с разни от гореизброените, че имат много конкретни представи в какъв човек трябва да се влюбят и не дават шанс (да опознаят) никой, който не отговаря на повърхностните им представи.

Само не бива да определяме чуждите представи като повърхностни.
Ако някой ме пита защо не те харесвам, при положение, че не те познавам добре, даже изобщо не те познавам, ще посоча причини като коса, крака, грозни тениски...
Ако ме питат защо се развеждам и не искам вече съпруга си, няма да кажа, че е заради тениските му.

Това е дефиницията на повърхностно. Едно е някой да не те привлича, друго е да си градиш цялостно мнение на тази база.