Деца от всички страни, добре сте дошли- 12!

Къти, аз задължително закусвам. На закуска ям или палачинки с мед, или закуска от лидъла( без захар)- спаначени или с домат. На обяд - манджа. Хляб не ям, не обичам. Иначе други тестени неща ям. Вечер по-леко ядене и гледай най- късно до 19 ч вечерта.
Аз спрях да ям захарни изделия, най- вече заради настроението, не толкова заради кг. Това от април месец миналата година. Само по РД на децата си позволявам по парче торта. И по Коледа хапнах сладко, сега пак не ям сладко. Така се чувствам добре. Не ми липсва. Ям банани често. И домати.
Упражнения правех по 5-10 минути на ден за корем, такива има в ютуб. Имаха голям ефект, но трябва да се правят редовно. Последните месеци не съм правила, трябва пак да ги почна.

Ох, Мелина - сладко почти не ям...
Много често съм на зел фасул на манджа - мога всеки ден да ям, ММ се смее и чака да види кога ще ми омръзне. Гледам да се меша храната, ям кис. мляко, плодове, салата. Пусто хляб примен. Тестени не ям. И аз съм на такива упражнения но по 20-30мин. Ще гледам за изключа напълно сладкото. Вечеряма рано, та това също е добре.
Как сте вие? Децата как са? Надявам се имате слънце...

Къти, лесно отслабвам само като се разболея . Иначе, сериозно, основно от сладко наддавам и спирането му винаги помага. Другото е много движение, по 10на хил. стъпки на ден. Поне при мен няма никакъв друг начин. Иначе и хляб ям, и тестени, от тях не ми е такъв проблем като със сладкото.
П.С. Оставянето да готви сама беше шега във връзка с Монтесори детските градини. Не вярвам някой да е толкова луд, че да остави малко дете в яслена възраст да вари вода например, предполагам става дума за елементарни сандвичи с вече нарязано всичко.

Къти, добре сме, благодаря! Децата са добре и доволни, харесва им тук. С езиците посвикнаха, справят се. Вкъщи четат книжки на испански, като не знаят някоя дума- питат. Слънце имаме, не мога да се оплача. Сутрин е доста хладно, но следобяд е топличко. Бадемите цъфтят. Нямам чувството, че е зима.
В Норвегия имах колело- тренажор вкъщи. Понякога докато гледах филм го карах. Беше ми удобно така и не ми доскучаваше.

Сноуче, това с радиаторите ме уби, никога не съм чувала подобно нещо.
Колкото до това, че италианците живеят до 40  закачени за полата на майка си, това е някакъв много остарял стериотип. Aз имам доста приятели италианци и под 40 и над, включително и много такива, които са дошли от Южна Италия в северна да учат и работят и никой не живее с родителите си. Даже моето впечатление е че тук майките се справят изключително сами, без помощ от баби, които често са далеч. Това някои да живее с родителите си на 40 е по-скоро изключение или евентуално ако имат фамилна къща. Моят мъж например е излезнал от къщи на 18 години. Сам се е оправял. Всички негови приятели също. Бившият ми приятел, който също е италианец също. Така че абсолютно не съм съгласна с това твърдение.

Колкото до държавните градини и училища, аз съм изключително доволна досега. Дъщеря ми е била и в държавна ясла и в държавна градина, има страхотни учителки. И не е въпрос само за пари, тя ходи в частна градина, която затвори, сто пъти съм по-доволна от това, което правят сега. Това че приемат всякакви деца, ами да много ясно, всяко дете има право на образование и шанс за интеграция. Оставаше и да не ги приемат.

Колкото до оставането в къщи аз мога да говоря за деца до 6 години, предполагам, че дете на 10 може да остане известно време само без проблем, но е факт, че ако нещо се случи родителят носи наказателна отговорност затова, че детето е останало само. Няма повече да споря по темата, просто моето мнение е различно в случая.

Изпуснах коментара с радиаторите, сега ми стана любопитно...

Къти, намаляване на количествата храна също е от значение. Много движение също. И едно е да ги свалиш, по-трудно е да задържиш едно ниво.

Нашата детска градина явно е имала елементи на Монтесори, защото децата имаха възможност да режат плодове и зеленчуци, които им слагаха за закуска, отсервираха си, миеха си чинийките. Чат-пат имаха по някоя инициатива да приготвят нещо с учителките - например есента ходеха до близката ферма, събираха картофи, от които на друг ден правеха картофени талери(не знам точната дума на български). Тоест имаха интересни занимания.

Малкият Бибитко беше в понеделник да изпробва няколко профилни курса в бъдещото му училище, което му е фаворит. Радвам се, че тази година се проведе, защото миналата година този тип опознаване отпадна. Бяха в малки групи, с маски, родителите не ги допуснаха вътре. По изкуство бяха направили по една значка с името си, която той доволно закачи на блузата, като се прибра.

За другите държави не знам, но в Италия всички градини имат елементи на Монтесори. Не казвам, че са напълно по този метод, но много от практиките се използват, без дори да се знае, че идват от там. Аз харесвам Монтесори, но някои неща ми идват прекалено, особено за домашна обстановка. За мен е по-важно мнението на детето, отколкото правилата според които по Монтесори трябва да е боядисана стаята или мебелите и какви играчки да използва детето. Аз съм голям фен на горските детски градини. Това са градини, където децата са постоянно навън, независимо от времето, хранят се навън, мисля че си носят даже някакви палатки. Не знам дали имат някаква база-сграда, най-вероятно да, но ми се вижда много яко да са постоянно сред природата.

Точно, както казва Якамоз, много от нещата, които виждаме днес в мейнстрийм градини е Монтесори, но не го знаем. Например, тя е била иноватор като е въвела малки столчета и маси в нейните училища, защото дотогава дори съвсем малки деца е трябвало да седят на големи маси и столове. Много от нещата за "домашно Монтесори" нямат нищо общо с метода и са ми направо смешни като знам за какво иде реч в нейната философия. Иначе да кажа за 2-годишните - режат си сами снака - било то ябълка, хляб, банан, яйце. От година и половина им се дават ножове (от онези малките назъбените, с които не могат много да се порежат), в класната стая се използват само стъклени и керамични посуди, идеята е да разберат децата, че нещата се чупят и да бъдат внимателни. Те са много неща, не мога да ги изброя.

За частните и държавните, е все едно да сравняваме ябълки с круши. Няма база за сравнение. Аз под 1000- евро на месец за дете не съм плащала, много се учудих на тези 55 евро за частна градина или училище Даже на София в Москва плащахме по 2500 евро на месец. Но в никакъв случай не бих си пратила детето, било то в държавно или частно, училище само по удобство. Човек като започне да обикаля вижда разликите между различните места. Аз избирам мястото, където най ми харесва програмата, има най-съвременни и адекватни академични занимания и са редувани със свободно време и игри.

За радиаторите - мисля, че е в самата къща има проблем, тя е със самостоятелно газово отопление... (За който не е прочел, като някой се къпе в цялата къща - понеже има няколко апартамента в нея, спира парното )

Якамоз, ама никак не е мит. Лично познавам на по 35-38 години, имат си дългогодишни приятели или приятелки и работят, но живеят с мама и папа. От на ММ родата поне за 4 се сещам на прима виста. Сестра му също до 33 си живя с техните макар и да имаше приятел от години. Чак като се ожениха и се преместиха да живеят заедно... А даже на ММ единия му братовчед от Калабрия ( на 35) има приятелка от 10 години и миналата година обявиха, че ще сеженят след 2 години Много ми беше смешно, егати обявата, все едно кралска сватба ще правят и трябва две години напред да предупредят гостите. Не живеят заедно, разбира се, и дума да не става там на юг преди сватбата да се местиш заедно с половинката...

Аз казвам каквото виждам около мен. Никой не живее с родителите си, повечето ни приятели от южна италия, които са дошли да учат и работят тук се прибират даже 2-3 пъти годишно. Не казвам, че няма и такива, които живеят с родителите си, но не виждам да е чак толкова масово явление. Поне аз където живея. Всъщност имам една приятелка, която живее още с родителите си, но тя учи медицина и завърши тази година, съответно още не работи. Не виждам нищо лошо в това, аз също бих живяла с родителите ми в някоя голяма фамилна къща и те да ми помагат за децата Има и други фактори, като например безумно високите цени на наемите, много е трудно ако си сам и туко що завършил да плащаш за двустаен апартамент в Милано например, където минимум наема е 700 евро на месец, това преди години, сега може и да е повече, при заплати от сорта на 1200 каквито са горе долу началните. Даже стажовете са още по-ниско платени. Иначе за южна италия съм съгласна, че има някои особености.

За училището по удобство съм съгласна, не може само това да е фактор при избор. Аз също не съм го избрала по удобство, а по това, което предлага като програма. Само за сравнение питах в близкото училище как преподават математика, дали ползват само сметало или и други фигури и отговора беше, че не могат да ми кажат, защото всеки учител си решавал как да преподава. Много полезно, мерси, но в училището, което съм харесала ни показаха нагледно какво правят децата по матемтика и по италиански. Ами много ясно, че ще ме интересува каква им е програмата и самата сграда вътре, а не само колко часа седмично ще седи детето там. Иначе сигурно пак учителите са добри, чувам позитивни неща от много родители, но аз не искам да си пратя децата някъде така на сляпо.
За сравнението между частни и държавни училища не съм съгласна. Аз съм голям привърженик на държавното образование по ред причини, изобщо не става въпрос за пари. Единствено съм абсолютен противник на религията като часове, които се провеждат в училище (има и алтернатива, но все пак съм против изобщо да има такова разделение).

Сноуче, тези обобщения са също толкова дразнещи като това, че който прати детето си на ясла го мъчи. Точно въпрос на приоритети е, аз не искам на тази възраст да има академични занимания. Аз си я уча да яде в нормална посуда постепенно и не се виждам какво постижение е това например. И много други от изброените.
За живеенето заедно, явно аз не познавам никой на юг. Нищо че ММ е от там, нищо че родата и много приятели са от там или там. Нищо че живяхме и ние две години заедно преди да се омъжим.
Иначе според Евростат италианците се местят средно на 30 години. В България муъжете - на 32, за разлика от жените, които на 25. Та толкова с обобщенията. И това е положението във всички южни И източни страни в ЕС. Културни различия, това е положението.

Академични занимания има във всяка възраст. например на 2-3 години академични занимания са везане, рязане с ножица, лепене с лепило, пеене на песни, рисуване. Това са академични занимания и всяко училище, градина ги има. Те са организирани, за разлика от свободните игри и спомагат за усъвършенстването на някакви умения, най-често на фината моторика. Както и да е.

Якамоз, точно това, което описваш е и най-важното за мен.

Сноуче, ще ти кажа само, че аз на градина не съм ходила. Директно предучилищна на пет години. В първи клас знаех повече от почти всички деца в класа, беше ми супер скучно. Просто се бяха занимавали вкъщи с мен. Не, не домакиня майка ми, работеше на пълен работен ден. Не е огромна философия да научиш детето на подобни неща, плюс цифри, букви и т.н. Сега е още по-лесно с целия достъп до информация и услуги. Ето, при нас има библиотека за деца, със секция за до пет години. С изключително съобразена с децата среда - малки мебели, книги разположени така, че да може сами да ги вземат, седмични четения по възрастови групи. Дъщеря ми я обожава съответно, като гледам и останалите деца. Това безплатно и общинско. Около нас на до 20 Мин пеша има три градини, не е като да няма избор. Жилището И по този критерий сме го избрали - да има достатъчно услуги. Иначе ако беше само за нас и да ни харесва естетически, щяхме да сме в къща доста по-далеч. Та удобно е относително, за да има тези удобства, сме направили компромиси с други неща. Всичко в въпрос на приоритети както казах, аз избрах например да не я пусна на ясла и активно да се занимавам с нея. Плащам си цената за това. Друг избира друго, няма проблем, въпросът е да не се обобщава, защото понякога е много дразнещо.

Разбира се, че можеш и от вкъщи да го направиш. Моята голямата тръгна на 3 години чак и аз също много се занимавах с нея. На две години вече държеше химикала правилно. Но като имаш втори, трети деца става по-трудно. А това, което ти правиш, се казва хоум-скулинг. Аз тогава в Япония си я водех всеки ден да игае в една безплатна стая детска, разказвала съм много за това. Там имаше играчки, книжки, стая за арт (рисуване и рязане, лепене), столова част. Не съм си лишила детето от нищо и пари не съм давала. Но като тръгна на 3 годинки в най-невероятната градина на света и видях щастието в очичките й да ходи всеки ден та, да си опрвя сутрин раницата, а през уикенда да пита кога ще стане понеделник, осъзнах че има места, които са като детски рай и оттогава винаги търся такова място за децата си - където да бъдат преди всичко щастливи и да ходят с удоволствие.

Къде зачезна Калалили?

Да коментиpам за държането на химикалка на 2 години, примерно. Определено не е само до занимаване с детето , а до общ мускулен тонус и общо развитие. Моето голямо дете пишеше и рисуваше много, особено от 3 до 6 години, обаче правилното държане на химикалката не му се получаваше. Той има сравнително нисък мускулен тонус в рамките на нормалното, много гъвкави стави, все още си извива пръстите по начин, по който никой у нас не може.  Ходеше и на ерготерапия, там се работеше специално и над правилно държане на молив, химикалка. Е, детето просто в един момент узря за идеята и на 7 изведнъж почна да държи правилно молив, химикалка.
Хубаво и ползотворно е да се занимаваш с детето си, но си има и дадености, които не зависят от нас.

Сноуче, това са бомбастични цени за частни училища и градини!
Разликите в цените в различните държави може да идват и от държавни субсидии или финансова подкрепа от други организации. На 17 км от нас има частна гимназия, в която приемът е много ограничен и цените са доста по-ниски от това, което ти споменаваш.

Ние се спряхме на квартално(държавно) основно училище . Имаме 2 за избор в квартала ни, избрахме това, което беше с по-добро реноме и с по-високи изисквания. Големият е в (държавна) гимназия, която също е относително близо до нас. Почти не познаваме деца в обкръжението ни в частни училища, голяма рядкост е някое да е записано в такива.

Много си права за захвата. Малката ми е точно, както описваш - с едни дълги и много гъвкави пръсти и все още няма правилен захват, макар че е на 3 и половина. Но упражненията за фина моторика спомагат много за това.