С мъжа ми сме заедно от 15години и имаме дете на 10г. Голяма любов, почти 5 месеца след като се запознахме заживяхме заедно. За съжаление още от началото се наложи да живеем при неговите родители,като идеята беше след време да се изнесем.Това така и не се случи, много компромиси съм направила през годините, с много неща трябваше да се примиря. Не стига че, ние се опознавахме и трябваше да градим нашата връзка, но и трябваше да живея с други хора. Аз съм от друг град, близките ми не бяха на близо, имах само него. Така минаха няколко години,аз направих компромис и реших да изчакам нещата са се случат от само себе си, като при повечето хора, вярвах, че рано или късно ще си създадем собствено семейно гнездо. Всичко беше прекрасно в отношенията ни, постоянно излизахме, забавлявахме се, в къщи се прибирахме само да спим. Но се появи детето, а с него и грижите и необходимостта да си стоим повече в къщи. Постоянното съобразяване със ситуацията, че живеем с неговите родители, започна осезаемо да ми тежи и да ме натоварва. Напрежението ме изяждаше вътрешно. Започнах по често да му споделям , че искам да живеем самостоятелно, да се отделим,но така и не срещах неговата подкрепа,нямало да ни стигат парите, щяла съм да мрънкам, че няма да можем да си позволим почивки, екскурзии, нови дрехи и т.н. С годините се промених, станах по студена и рязка, изнервена и мрънкаща, сигурно и досадна. Тежеше ми, че той не ме подкрепя в желанието ми да живеем отделно и му го казвах. Той пък ми казваше:ами хайде де направи ти нещо, защо не се задействаш, аз какво да направя. И двамата сме сложни характери, карали сме се много, но и много се обичахме. След една случка с негово напиване, където се държа грубо и арогантно с мен, пред наши близки приятели, с което ме за засрами и изложи пред тях, охладнях към него. Беше си грозна гледка и ми отне няколко месеца да го преодолея и забравя. Чувствах се нещастна и неразбрана, имаше дни в които си мислех, че не го обичам вече. Той отричаше да се е държал грубо, за него щом човек не бие и удря като се е напил, значи нищо не се е случило. След моето отдръпване, мина известен период в който той се опитваше да оправи нещата, позакрепихме отношенията. Междувременно аз реших да се задействам и намерих желания дом,нали нищо не съм правела, теглихме кредит... той не беше ентусиазиран, предвид, че ни предстои да го изплащаме 20г, но каза че ще ме подкрепи и ще ми помогне да сбъдна мечтата си. Но същевременно се отдръпна, вече не ми казва, че ме обича, не ме прегръща и целува. Оказа се, че опитвайки се да сбъдна мечтата си за собствен дом, съм изправена пред реалността да загубя любовта си. Опитах да поговорим, да ми обясни поведението си, споделих, че съм мислила въру проблемите и съм осъзнала моите грешки, работя върху себе си и още го обичам.... предложих му вариант и с раздяла в случай, че вече няма чувства към мен... отговорът му беше, времето ще покажело как ще вървим заедно напред. Сега ни предстои ремонт и преместване, а аз не мога да се зарадвам....извинявам се за дългия пост, просто исках да споделя....
- Публикувана: 22 ян. 2022, 00:06 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2022, 11:28 ч.
Охладнели отношения
Според мен всичко се дължи на това, че не сте били самостоятелни и между вас се е натрупало недоволство. Сега имате шанс да изградите заедно своя дом и да започнете всичко отначало. Сигурна съм, че ще успееш 
Всяко начало е трудно и стресиращо, идващо с куп въпроси и чуденки. Един голям кредит, един нов дом, едно отделяне от родителите на вече голяма възраст създават страх. Не се отчайвай. Не тръгвай да се разделяш. Дай му време, дай си време, дай и на двама ви време. Оправете си ремонта, нанесете се. След това, всичко ще се промени. Ще бъдете вече сами, отговорни, не само към детето, но и дома. Ще се преопознаете, ще си се разхождате голи (когато детето е при баба и дядо, нали 
), ще си говорите глупости и ще слушате музика толкова силно, колкото ви се иска. А едното води към другото.
), ще си говорите глупости и ще слушате музика толкова силно, колкото ви се иска. А едното води към другото. 
Не е добре човек, който желае самостоятелен дом, да се събира с такъв, който иска при мама и тати. Мъжът ти сега недоволства и се опитва да те накаже. От друга страна, ти също си била недоволна години, а на него не му е пукало. Та и на теб да не ти пука. Радвай се на новия дом, не му позволявай да ти съсипе кефа. Туко виж пък оцени самостоятелността и вземе да му хареса в даден момент.
С годините се промених, станах по студена и рязка, изнервена и мрънкаща, сигурно и досадна. ------------вече не ми казва, че ме обича, не ме прегръща и целува. -------------Сега ни предстои ремонт и преместване, а аз не мога да се зарадвам....
Важното в случая е, че сте взели правилното решение, вече сте и майка, а не само съпруга, така че трябва да мислите и за детето, а на него ще му е по-добре в една спокойна среда. Винаги може да ходи при баба си и дядо си, но преди всичко трябва да живее с вас.
Още в началото сте допуснали грешката да останете при родителите му, едно е да теглиш кредит, да се местиш, да ремонтираш докато си все още без дете, друго е сега, но така или иначе станалото, станало. Все още нищо не е изгубено, а когато направите ремонта и заживеете тримата, покажи на мъжа си всъщност колко по-хубаво е така. Гледайте филми заедно, гответе си, докажи му, че сега всъщност ще сте много по-свободни и спокойни.
Още в началото сте допуснали грешката да останете при родителите му, едно е да теглиш кредит, да се местиш, да ремонтираш докато си все още без дете, друго е сега, но така или иначе станалото, станало. Все още нищо не е изгубено, а когато направите ремонта и заживеете тримата, покажи на мъжа си всъщност колко по-хубаво е така. Гледайте филми заедно, гответе си, докажи му, че сега всъщност ще сте много по-свободни и спокойни.
Съжалявам да го кажа, но на мъжа едва ли ще му хареса самостоятелното жилище. Все пак в момента е при МАМА.... Той няма драми да се съобразява с чужди хора, сготвено, изчистено, изпрано, изобщо без да се напряга.
Предстоящите промени за него ще са натоварващи откъм пари и ангажименти. Едва ли му е ок това.
Предстоящите промени за него ще са натоварващи откъм пари и ангажименти. Едва ли му е ок това.
Според мен има сериозна вероятност ситуацията да се влоши с преместването, ремонти, ново място, промяна на навици и т.н. Имам известен опит.
Това е основата на проблема - излизане от рутината и нови отговорности, а човек има нужда и от малко спокойствие, затова половинката е напрегната. Тия подмятания, че мъжът искал при мама са глупости. Ако мама е на 50-60 г. може и да му е хубаво. Ама после, старите хора с кривотията на възрастта, дразнят и собствените си синове.
Авторката да не се стяга толкова, ако е убедена в правилността на решението си. Не мъжът е инициатор и все още е малко напрегнат в какво са се забъркали Частта с "заради дома може да изгубя любовта си" не я разбирам - такъв риск се оценява предварително и тогава се действа, а щом си взел решение назад не се обръщаш. Аааа, фактът, че вече не казва на глас "обичам те" и не прегръща толкова често, не означава, че те е разлюбил. (след 15 години връзка се случва понякога, но колко здраво те притиска до себе си, когато го прави, това усети)
Не виждам проблем. И двамата сте охладнели. Ти се мъчиш отчаяно да влезеш обратно поне в семейния коловоз, сигурно си търсиш някакъв пристан покрай нервите с жилището. Няма да намериш. По-скоро се разделете и всеки по пътя си.
Това, че нямало да си позволите почивки, нови дрехи и пр., ако си купите жилище... Явно приоритетите ви са били незрели, въпреки че сте станали родители, щом сте предпочитали нови дрешки, гарнирани с нерви, вместо самостоятелност.
Това, че нямало да си позволите почивки, нови дрехи и пр., ако си купите жилище... Явно приоритетите ви са били незрели, въпреки че сте станали родители, щом сте предпочитали нови дрешки, гарнирани с нерви, вместо самостоятелност.
Ако в новото жилище, се усети пренатоварен откъм нови ангажименти по обслужването му, може да му се отрази зле. Сметките ще са само ваши, кредит, а и чистене, поддръжката, грижите за един дом... Ще трябва да поемаш голяма част от тези неща, за да не се усети липсата на мама и тати.
Ако не адаптацията към новия ви живот не се получи, дано и ти да се разочароваш и да приемеш по-леко решението му да се върне при родителите си.
Има и един още по-гаден вариант - да не тръгне да ходи никъде, а да живееш с незаинтересован хрантутник само и само да сте заедно в отделен дом.
Може да се окаже, че си имаш жилище, изплащате го заедно, а ти се чувстваш сама. Много сълзи са проляти заради сбъднати мечти. Казвам го шеговито. При вас нищо не е свършило и предстои нещо ново и различно. Въпросът е как ще постелеш новото жилище. Ще се чувства ли той притиснат и с извити ръце в него или ще усети свободата да си има нов и различен живот с тебе.
Ако не адаптацията към новия ви живот не се получи, дано и ти да се разочароваш и да приемеш по-леко решението му да се върне при родителите си.
Има и един още по-гаден вариант - да не тръгне да ходи никъде, а да живееш с незаинтересован хрантутник само и само да сте заедно в отделен дом.
Може да се окаже, че си имаш жилище, изплащате го заедно, а ти се чувстваш сама. Много сълзи са проляти заради сбъднати мечти. Казвам го шеговито. При вас нищо не е свършило и предстои нещо ново и различно. Въпросът е как ще постелеш новото жилище. Ще се чувства ли той притиснат и с извити ръце в него или ще усети свободата да си има нов и различен живот с тебе.
При проблеми с мъжа наблегни на секса, ще се разведри. 
Разсмя ме много, да знаеш! 😅👌
Ама нещо като е истина, истина си е😅
И аз не бих се тормозила толкова заради преместването.
Нанесете се, поживейте си, въведете си новите правила и ежедневие и отговорите за връзката ви сами ще дойдат, според мен. ✌️