Към съветите от другите бих добавила да не отвръщаш на агресията с агресия. Или с други думи не се превръщай в това, което ти самата не харесваш. Естествено, не може и да се оставяш на тормоза, така че, виж наистина нещата от линка към Pravatami.bg. Аз лично си правя извода, че с приказки няма да се оправите и каквото и да направиш тя няма да започне да те харесва... или пък да те остави на мира. Решението на проблема трябва да дойде от ръководството. В крайна сметка ако нищо не се получи, абсолютно никоя работа не си заслужава подобен психически тормоз.
- Публикувана: 24 ян. 2022, 12:18 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2022, 20:24 ч.
Проблем с колега на работното място
Почни да и́ отговаряш остро, фиксирайки погледа и́. Поставяй я на място пред всички, а не насаме. Не изяснявай отношения! Не се отпускай да ставаш пак жертва. Ще видиш колко бързо ще ти се присламчи да ти става приятелка. Но с нея приятелка не бъди. Лицемерно малко - добри отношения, но да се знае, че ти си отгоре.
Аз бих се обърнала отново към мениджмънта с настояване да вземат отношение към ситуацията и мерки спрямо въпросната служителка.
Лично аз също бих прекратила всякакво общуване с нея, както Есме е предложила. За мен не е проблем да започна война - така ми е натурата, но като се занимаваш с прасета и ти влизаш в калта, а такива емоции са отровни.
Лично аз също бих прекратила всякакво общуване с нея, както Есме е предложила. За мен не е проблем да започна война - така ми е натурата, но като се занимаваш с прасета и ти влизаш в калта, а такива емоции са отровни.
Според мен мениджмънта ако можеше щеше да е взел мерки досега - сигурно не им се занимава или се страхуват да не изгубят служител ако му направят забележка. Съгласна съм с Ябълкова - директно и безкомпромисно трябва да се действа. На работа не е нужно да се харесваме, но уважение трябва да има и ако отсрещната страна не го проявява, трябва да се научи.
И с по неприятни екземпляри съм работила за съжаление. Разбирам че си харесваш работата и тя не зависи пряко от въпросната колежка. Затова съветът ми е кратък: върши си работата и не се занимавай с нея. Не й обръщай внимание, едно "здравей " и до там. Демонстрирай че си там да работиш и толкова. Явно си сравнително млада и още смяташ че в офиса всички ще са приятелски настроени само защото ти си такава. Човек към 40те окончателното разбира че не е така и нещата стават много по лесни.
Просто има такива хора. На тях им е добре, дори изпитват удоволствие и удовлетвореност, че някой се спешва и сдухва покрай тях, защото ги кара да се чустват така сякаш са повече, чустват превъзходство. Което ги прави да са по-силната позиция. Дръжте се огледално на поведението и на тая жена. Не демонстрирайте че ви влияе. Постепенно ще започне да се чуди. Това е териториялно животно и е извоювало,, власт,, сред равните. Да, ама не е кралицата на бала. И какво ако ви мрази?! Нека. То си я яде нея. Чуства владт, че може да,, омете,, всеки с държанието си. Разбира се, че НЕ ТРЯБВА да си напускате работата. Приемете фактите, когато някой или група хора са насочили внимание към нещо, то съществува. Когато го лишиш от внимание-разгражда се, стопявА се.
Тя в лицето ти ли ги говори тези неща, зад гърба или ги говори сякаш не си там? Ще споделиш ли някоя конкретна ситуация? Отдел Човешки Ресурси имате ли? Може да не съм права, но аз на лошото бих отвърнала с лошо особено ако хората, които би трябвало да вземат позиция, не го правят.
Смятам, че в конкретната ситуация си прекалено дипломатична и добронамерена към разрешаването на конфликта, подобни хора не разбират такъв тип отношение, даже ги настървява допълнително.
Смятам, че в конкретната ситуация си прекалено дипломатична и добронамерена към разрешаването на конфликта, подобни хора не разбират такъв тип отношение, даже ги настървява допълнително.
Най-често говори така, сякаш не съм там, но има и коментари директно в лицето ми. Отдел Човешки ресурси нямаме. Да, ще дам пресен пример направо от тази сутрин. Бяхме всички в една стая. Имаше лек проблем на работа и в хода на разговора се оплаках, че трудно съм дошла днес до работа, защото има много сняг. Никой нищо не каза, а тя ни в клин, ни в ръкав с груб тон: " Ами не си само ти, и аз трудно дойдох, да не мислиш, че съм се спуснала от небето?!"
Според мен мениджмънта ако можеше щеше да е взел мерки досега - сигурно не им се занимава или се страхуват да не изгубят служител ако му направят забележка. Съгласна съм с Ябълкова - директно и безкомпромисно трябва да се действа. На работа не е нужно да се харесваме, но уважение трябва да има и ако отсрещната страна не го проявява, трябва да се научи.
Прости и неудовлетворени хора има навсякъде, те си търсят кого друг да тровят, за да компенсират личните си липси. Затова на такива не трябва да им се дава "храна" под формата на лична саморазправа и влизане в тона.
Мениджмънта може да се намеси ако става дума за злоупотреба с работата- например колега се опитва да прецака работата на другия. Но за такива лични неща между колегите няма какво да направят толкова, не са учители от детската градина, че да превъзпитават. И извън работата се срещат такива екземпляри - тогава кого ще викаш, мама и тате? Ако бяхме на запад можеше лесно да я съди за тормоз.
Срещат се такива екземпляри, но не си длъжен да прекарваш 9 часа с тях на мястото, от което ти зависи хляба. Мениджмънтът е длъжен да осигури здравословна работна атмосфера не само във физически, но и в психически план. Ако откаже и бях на мястото на авторката, наистина бих отнесла въпроса към Инспекция по труда.
Мениджмънта може да се намеси ако става дума за злоупотреба с работата- например колега се опитва да прецака работата на другия. Но за такива лични неща между колегите няма какво да направят толкова, не са учители от детската градина, че да превъзпитават. И извън работата се срещат такива екземпляри - тогава кого ще викаш, мама и тате? Ако бяхме на запад можеше лесно да я съди за тормоз.
Dania1, заради подобни притеснения от типа "ами ако..." в България върлува разбирането, че институциите не си вършат работата. А голяма част от тях не я вършат, защото работят основно по сигнали. А сигнали няма, защото се връщаме на първото ми изречение. Човек не трябва да се примирява, ако не иска да влиза в директен конфликт, който няма да доведе до нищо в случая на авторката. Това е моето лично мнение и не обвързвам с него никого.
Dania1, заради подобни притеснения от типа "ами ако..." в България върлува разбирането, че институциите не си вършат работата. А голяма част от тях не я вършат, защото работят основно по сигнали. А сигнали няма, защото се връщаме на първото ми изречение. Човек не трябва да се примирява, ако не иска да влиза в директен конфликт, който няма да доведе до нищо в случая на авторката. Това е моето лично мнение и не обвързвам с него никого.
За мен единствения начин е да се оплаква редовно на управителя и да покаже доказателства, докато е прясно, за да може да му писне и да предпреме нещо. Другият начин е ако колежките й също не я харесват да се обединят.
Не помня подробни примери, но последният беше за това колко трудно й било на авторката да стигне до работа, тогава като отиде да се оплаче на ИТ или мениджъра, даде този пример, че лошата колежка отговорила грубо "не си само ти", и какво от това? Всеки може да си го тълкува, че се е шегувала или никой не помни.
Проблемът тук в България е, че за да се предприеме нещо трябва да е сериозно, да носи материални и финансови щети и да стига до медиите.
Не знам колко работа върши агенцията, но лично съм разочарована от полицията. Бяха ми откраднали телефона и ходих да подам оплакване, с подробно описание на човека и ситуацията. Изсмяха се и казаха, че нищо не могат да направят.
Така, че не знам до колко ще й помогне инспекцията ако не представи доказателства.
За съжаление тук не се обръща голямо внимание на психическото здраве, така, че не се учудвам.