Проблем с колега на работното място

Малко по диагонал прочетох темата....
Да попитам защо не се опитате да обърнете репликите в шега? Така хем ще им покажете, че не ви пука от тяхното мнение, хем ще ги затапите?

На въпроса "Ами не си само ти, и аз трудно дойдох, да не мислиш, че съм се спуснала от небето?!" бих казала нещо от сорта: "Ама не беше ли ти тази, която кацна с хеликоптера на покрива....Хммм, заблудила съм се!" Или пък: "А, като те гледам май от снощи си опънала кънките, мислех, че с тях ти е по-лесно...." или някаква подобна глупост..... След няколко такива реплики, които показват, че няма да се свиваш пред нея, току виж те оставила на мира.

Преди много години имах една колежка, бахме двете в една стаичка. Та, тя се смяташе за голямата работа и ми подхвърляше някакви обидни дори фрази. Един ден като я насметох... С равен тон ѝ казах да си мери приказките, че не е нищо повече, дори и тя да си мисли така, и трябва да ме уважава. Така, както аз се държа с нея, така и тя да се държи, иначе ще обърнем другата страна на монетата. Първо беше шокирана, на другия ден все едно е нов човек. Нямах пробеми оттогава...

Човек! Бъди по-отгоре на нещата. Вземай ги на подбив, май ако попиташ тая жена какво мисли за тебе ще изрази отвратително мнение, само саради факта, че и е дадена трибуна. Знаеш ли кога ще позволя чак до там, че да ми гледат у паницата какво ям и да ми коментират, да ми секват яденето бе човек! Да ме накарат да ми стане зле че съм дръзнала да ям! Всичко си има граници. Сериозно - рефлекси трябват. Като ми каже някой,, гледам доволно си си сипала ядене,, изобщо няма да изпадам в оправдателен режим. Ше я питам,, ти ли го плащаш, в мойта ли паница се угледа!? Знаеш ли какво ще ти кажа, едно наблюдение имам аз. Често пъти такива хора са катализатор, който те вади от зоната на комфорт. Може да се стигне ди там, че да се премесриш в друг отдел, дс смениш изобщо работата, дори дс се замислиш това ли е твоето нещо. И стане ли, това е страхотно. Дори може да се каже, че тоя съсел, който те хейтва нон стоп промени живота ти. Вчера водихме такъв разговор с моя приятелка. При нея е същото, че и по-зле. Мести се сега на друго място, различно е, установява че май май.. не и е топ работата това, щастлива стана изведнъж, докато говорихме. Казах и,, тая женица те довежда до там, че да си зададеш кардинални въпроси, да ти прелепи релето и да се размърдаш, крачка напред и встрани, да избухнеш, излезеш от зоната си на комфорт и да тръгнеш към друг път. Иначе нямаше да е възможно да живееш друга опция, път, новости в живота. Мисли, търси плюса от ситуацията, в която се намираш. Нищо не е на всяка цена. Имаш 2 опции-да отвръщаш с еднакъв интензитет или да тръгнеш напред,. То е знак, че трябва нещо да направиш.

Тази жена с коментара за снежната обстановка всъщност не е казала кой знае какво. Само че едно, че тонът й е бил груб, и второ, че ти си уязвима в момента.
Аз си представям, че след като ти си чувствителна по принцип, а в момента и още по-емоционална заради загубата на близък, ще ти е по-трудно да отговаряш с шеги.
Помисли от нейна гледна точка. Тази жена може да си има неприятности, груб съпруг, язва, болна майка, син-наркоман. Идва в офиса и вижда лъчезарното ти младо личице. Еее, не е ли дразнещо да слуша наивните ти забележки, след като тя не е млада, не е свежа и има куп проблеми?
Според мен ти би могла да се опиташ да промениш позициите, като се доближиш към нея със съчувствие и разбиране. Ако не можеш да измислиш бърз отговор, можеш да кажеш например "Сигурно и ти трудно си се добрала, как беше при теб?" - тоест просто да повториш нейните думи и да й дадеш думата, ако желае да разкаже за своите трудности.
Или да започнеш да се отнасяш към нея майчински, като я кажеш съчувствено - "О, Стефанке, сигурно и ти си се намръзнала!"
Ако не може да предизвика твоето раздразнение, тя ще си изгуби смисъла и мотивацията да те нагрубява и може би ще покаже човешко лице.

А дамите с диетите и килограмите просто завиждат на Витаминчето. Гордей се, това не е мобинг, завист е, а и дистанция на годините в твоя полза. Те отреагират така собствената си фрустрация и си мислят, че незлобливо се шегуват. Аз бих им казала, че ме притесняват и бих предпочела да не ми коментират храненето.

Извинявай, ама личните проблеми да си ги държиш вкъщи, не си изливаш негативните емоции върху колегите.
Някой пита ли авторката тя какви проблеми има....?!?! Пък и ще търпи някаква си смотла да ѝ се репчи.... Айде, моля ти се!

Много хубаво си го написала и много човешки. Само с това горното нещо имам проблем. Хайде стига сме мислили за гледните точки на грубияните, невъзпитаните и невъздържаните. Нямаме време на работа да се анализираме и да мислим какво му е на всеки. Трябва да се държим нормално, възпитано, а не да очакваме, че някой ще ни влиза в положението и така ще смила по-лесно грубостите и пропуските във възпитанието ни.

Soul Free, писали сме едновременно и горе-долу смисълът е същия.

Хах, да. Само, дето аз съм се изказала доста емоционално......

Uncommon,
Много мил коментар наистина. Но ми се струва, че подобно поведение ще оценят възпитани и емпатични хора. Подозирам, че нито в моя случай, нито в този на авторката има налични такива

Точно несгодите в живота и реакцията на хората след това  издават що за човеци са. Едните стават още по-големи злобари, а другите по- хрисими.

Имаше най-различни съвети - да се отрежат грубияните, да се отговори с шега, да се игнорират, да се смени работното място. Моят коментар е само още един вариант. Хора разни, реакции разни и никога не се знае какво може да е решението за конкретния човек, само той си "преценя".

Е, да, няма универсален отговор, който работи за всички ситуации.

Добре де, имало проблем в работата, всички били заедно и авторката казала, че заради снега трудно се е придвижила. Няма никакво реално описание на ситуацията - ако въпросната жена е на по-виска позиция и нтиска за оправяне на конкретния проблем е върху нея и всички обсъждат този проблем, за мен е малоумно ти да обясняваш, как си стигнала до работа днес. Ако е свободен разговор и това има общо с темата - ок, ама дори и свободен разговор да е, ако няма общо с темата, пак не е ок.
Погледни от друга гледна точка, не всеки е длъжен да ходи напръсти защото ти си чувствителна. Ако тя трябва да си лекува нервите, ти защо да не трябва да си лекуваш прекомерната чувствителност. Имал съм такива колежки, тотално неадекватни, но винаги наранени и онеправдани. Доколкото съм запознат с развитиет на кариерите им, сменили са по няколко работни места и все има по някой детто ги мрази и им прави живота черен.
А за да сме честни, за нея се обяснява, как трябва да си остави личния живот вкъщи и той да не и влиае на настроението, ама всички трябва да ходят напръсти, понеже ти имаш тежък момент в личния си живот. Да гадно е в такива моменти, но и на теб никой не ти е длъжен.

Не съм Ice queen, но аз бих отговорила- да, опитвам се да кача малко, но нещо  не ми се получава... С усмивка.
А на авторката- пълен игнор. Ако ме заговори въпросната  вероятно просто ще и обърна гръб. Ако това не е възможно, ще съм адски мила.
Но никога не бих коментирала личния живот или външноста  на хората. Държание от подобен род ще ме предизвика да се държа като колежките ви. На работа сме не за да се харесваме, а да си вършим задълженията.

Както би казала една моя приятелка всичко се обяснява със секс. Т.е. не е намерила кой да я уважи на съотв. ден или мъжа и се радва на друга и пропуска .
Т.е. аз както гледам ти сама се поставяш в ролята на жертва и то основно заради собствен комфорт. Т.е. избягване на конфликт. Не е зле, важно е да го осъзнаваш и да си знаеш какво печелиш и какво губиш и да си направиш правилната равносметка. Т.е. заслужава ли си според собствените ти критерии. При двама напълно равнопоставени служители не може единия да се оплаква като в детската градина да го защитават и да му решат проблемите. той или хваща да си реши проблема очи в очи, като ако не ти хрумва директно на място какво да кажеш си прецени повтарящи се ситуации, направи си списък и си напиши подобни на нейните отговори. Ако настане хаплива ситуация отвърни.
Или ако не ти се занимава си купи едни тапи за уши и не я слушай.
Както ти изнася така направи. Но според мен не занимавай хората с глупости.
Докато всяка от вас си върши работата и проетите вървят и клиентите са доволни , то началството няма работа .

Някой да те защити ??? Колкото по-бързо се откажеш от подобни очаквания толкова по-ще ти е елсно. Не само никой няма да те защити, ами и ако седнеш насред пътя да се оплакваш ще минат отгоре ти и дори няма да те жалеят след това. Във всички области на живота. Да те защити ...само майка ти и баща ти.
това според мен

Много свободно време имате на работа, бе 😅 Аз като влетя в офиса, главата ми пуши, не поздравявам и почвам да се разпореждам кое-къде, само се въртят белтъци и разменят погледи, ама аз съм пълен непукист, работа да се върши. На първото парти за Коледа бях в настроение, голям хилеж падна, на другия ден ми докладват, че обсъждали колко готин човек съм била извън офиса 😂