Бърнаут

Не можете да съдите работодател за Бърнаут. Не можете да докажете вина.

Разбирам сега защо момичето е работило бременно и в деня на раждането - ако човек е над максималния осигурителен праг и вземе болничен, му се плащат 70% от максималния осигурителен праг, а не 70% от заплатата и това може да е много осакатяващо финансово, а когато човек очаква дете и му предстои майчинство иска да се запаси доколкото е възможно. Кофти ситуация. И на мен ми е интересно кой е този работодател, това е нечовешко.

Абе и аз работих в деня на раждането (от вкъщи, доооста преди пандемията) , дори сама се закарах в болницата... Родих в обедната буквално, след обяд си довършва мейлите от болницата, че малко неподготвена ме свари девойката 😁
Това си беше мое решение. Работих и през цялото майчинство, с ненормирано време. Имах и първокласник тогава..
А е забавно беше.
Бърннах не тогава, по-късно ми извря чайника 🙄

според мен не е било без значение за @бърнването по-нататък@

Дам, 9 години по-късно едва ли точно това
Аз си знам конкретната капка, доста далече и от времето, и от ситуацията.
Както и да е.
Но наистина човек има нужда от спирачки, които трудно си налага сам понякога.
Аз просто се изключих за месец - отдадох се на градинарство и строително-ремонтни дейности.. доста добре рестартирах.

Здравейте,не съм бгмама, но минах през същото. Над три години работих в един от телекомуникационните оператори, за тези три години лека по-лека се докарах до бърнаут, не бях мотивиран, не ходех с желание на работа, почнах да пуша прекомерно марихуана за да не мисля само за таргети и накрая взех решението да напусна. Близо месец не съм в компанията в която работех и искам да ви кажа,че вмомента се чувствам прекрасно, с кеф идвам на новото работно място, намалих марихуаната, паник атаките почти изчезнаха.
Според мен друго решение на проблема ви няма, трябва обезателно да смените работата и ще видите колко по-добре ще се чувствате.
НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ !

Здравейте, дали успяхте да се справите със ситуацията?

Иначе по въпросите ви:
1. Смяната на работното място може да не доведе до подобрение, защото зависи каква е причината, която ви е довела до бърнаут. Ако това са проблеми на работното място, лоши взаимоотношения с мениджъри и колеги, най-вероятно ще се наложи да смените работното място.

2. Ако е в резултат на системно претоварване, защото поемате повече работа, отколкото трябва има 2 подхода. 1. да поставите на масата за обсъждане големия обем от работа и преразпределение с други колеги 2. съчетано с това да се научите как да приоритизирате, как да почивате и как да казвате "не"

3. Истинската почивка в подобно състояние помага, но не решава целия проблем. Ако влизането в бърнаут е в стила ви на работа и почивка, то почивката ще ви помогне временно.

4. Ако работите интензивно и такава е професията ви, то ще трябва да полагате волеви усилия по време на целия ви професионален път, за да поддържате достатъчно ниво на психична енергия, за да може да не се стигне до изчерпване.

Представете си, че психичната ви енергия се намира в голям съд, от който черпите, когато работите интензивно, не се храните достатъчно, когато не си доспивате, когато се срещата постоянно с проблеми, които трябва да разрешите и др.
В същото време я пълните, когато поддържате душата и психиката си /добри взаимоотношения, хоби, и др./ и тялото си /сън, светлина, храна, движение, дихателни техники и др./. Обикновено тези, които преминават през бърнаут са в постоянен цикъл и борба с него по време на целия си професионален път. Особено ако са много амбициозни и в постоянно преследване на добри резултати.

Аз съм в бърнаут от децата в момента. Малкото на 1 г.и половина, не ме оставя да спя и е много вресливо, обсебващо... Големият - предтийн, други проблеми. Добри деца са, но ги гледаме без помощ и предимно аз, малката почти изцяло на мен... Физически доста зле съм.

agorgorova, благодаря за отговорите. В момента съм в процес на смяна на работа. Основната причина е прекомерно натоварване, заради  отказ да бъде увеличен екипа, който извършва дадената работа. Давам си сметка, че проблемът е комплексен и включва също поставяне на граници и субективното усещане за стрес, който аз лично изпитвам при несвършена/отказана работа, носейки отговорността за целия екип.

Бърнаут се използва като термин само за работно място, но като цяло няма съществена разлика с изключение на причините, които са довели до това състояние.

Иначе отглеждането на деца, без никаква помощ е и един от най-стресовите източници.
Има 3 варианта /в случай, че няма наистина кой да ви подкрепи от близките/, които са взаимно допълващи се:
1. да помислите как да подпрепите психиката си чрез физическата си /въпреки че липсата на сън много трудно може да бъде компенсирана/.
- Например да излизате повече на слънчева светлина, да ходите боса вкъщи, а като има вече трева, да ви отменят поне за час два с отглеждането на дъщеричката ви, които да прекарвате според вашите желания и интереси.
- Храната е голям източник на енергия и можете да прочетете кои храни пряко влияят на настроението. Можете да си вземете и вит Б 12 като най-добре се усвоява този за впръскване под езика като този https://www.zoya.bg/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD-B … _82_20_D0_B1_20-s
- Медитация и дълбоко дишане помагат много и на нервната система и на това да балансирате емоциите си и ако не правите нещо подобно,  ви препоръчвам силно.
- Започнете да включвате баткото и таткото в гледането на малкото, за да може да преминете по-безболезнено през този изтощителен етап. При тинейджърите на тази възраст се случва малко насилствено. /това вече го казвам от личен опит/. Вариант е и с момиче, което да гледа почасово малкото, за да може да си отделите време за себе си.
2. да потърсите детски психолог и терапевт за съня на малкото, за да ви консултира какво може да направите. Бях срещала препоръки за такива преди известно време, но за съжаление не съм ги записала. Но е било в някоя от фейсбук групите за недоносени деца или на майко мила
3.  да подкрепите психиката си - да помислите какво обичате да правите, а нямате време за него и да започнете да си отделяте малко време. И ако не успявате да се справите - колега терапевт може да ви помогне да преминете през този период.

А имайте предвид, че в момента има и леки депресивни състояния, които са напълно нормални през пролетта, защото тези температурни промени винаги влияят на тялото и на психиката ни.

Стискам ви палци по-бързо да се възстановите и да преминете през този период!


В този случай сте избрали най-добрия начин, но трябва да поработите със сигурност върху това да поставяте здравословни граници, да казвате "не" и да не поемате отговорностите на повече хора. Обикновено, когато в един екип се види, че един може да носи повече, той винаги бива товарен повече. Както и често другите просто си вдигат ръцете, като очакват, както обикновено той да поеме работата.
Успех на новото място!

Като човек преминаващ през бърнаута и посещавал психолог в продължение на 4г смея да кажа , че горепосочените методи за справяне със стреса на работното място до някъде помагат, но не съвсем. Решението според мен е в смяна на работното място, ако самата обстановка напряга човека, ако пък е естеството на работа, да се премине към смяна на професията.
Аз съм все още в процес на бърнаут и до скоро бях убедена и решена, че ще напусна работа макар и да нямам нова. Само, че сме в ремонт, купихме си ново жилище и от сметки дали ще се справим почнахме да се караме и да се създава много голямо напрежение в семейството. Реших, че ще карам, докато не си намеря друга работа, иначе просто няма как да се справим с финансите. Горе долу съм на моменти та няма да си поставям срок, а ще карам ден за ден. Не е трагично положението, но съм наясно със сигналите на тялото и психиката си и знам, че имам крещяща нужда от промяна. Аз лично бях започнала да пея на микрофона съб и неделя като сме си вкъщи вечер и си правехме караоке. Това много разтоварва. Също така доста често сме с приятели някъде, или аз каня в нас, за да се разнообразяваме. Доста стари контакти с хора успях да освежа, а на нови също дадох шанс. Това са промените, които направих, за да ми е по-лесно да се справя със стреса, но това е временно решение. Трябва да се направи промяна по отношение на работата и докато тя не се смени, проблема няма да се реши, колкото и вътрешноличностни промени да правим.

Eliza, ако можеш взимай чат пат някой болничен да си починеш. Ако можеш.
Една позната така започна. Винаги си е обичала работата. Уж в голяма фирма работеше, но като я караха да остава след 8-ия час, не и се плащаше.
Ама нали уж съвестна, търпеше.
Ама си смени приоритетие. Роди. И след като се върна след майчинство си спазваше твърдо работното време. Каза ми, че шефа нещо и е направил забележка защо си тръгвала в 17,30. Тя му казала, че работното време по договор и е до толкова. Но ако иска да остане да отиде той да вземе детето, да го нахрани и тям подобни неща. Пък тя и до 9 може да остане. Естествено този път споменала и заплащане за извънредния труд. Млъкнал и повече дума не обелил.
Сега като и се разболее детето с чиста съвест си взима болничен и не и пука.
Шефа искал и лаптопа да взима, ама тя му е казала, че детето е болно и няма да може да е активна.Питала и за заплащане по време на болничния.
Та, трябва да сте директни хора, директни.

Чудих се дали да пиша , защото мен в момента хора и новини най-много ме натоварват. На майката аленмак не мога да помогна. Там си трябва физическа помощ според мен. На TafTaf мога да и кажа един метод, който аз намирам за един от най-успешните за справяне с пренатоварване. Не знам обаче на всички ли действа.

Bella-ciao, това работи, докато има обозрим брой задачи в графа 1. А и нещата в реалността никога не са толкова подредени и точни. В крайна сметка има значение как се чувстваш, а не само какво правиш. Сложих си лимит до колко часа ще работя, заявявам съвсем открито кои задачи мога да свърша и кои - не до даден срок. Това причини доста закъснения, обаждания и мейли с reminder-и от други отдели, охлаждане на отношенията с дългогодишни колеги, реципрочен отказ да дадат приоритет на нещо важно за моята работа - резултатът - няма спад в усещането ми за стрес, въпреки поставените нови граници и при положение, че висшестоящите ми реално ги приеха (неохотно) и нямам пряк натиск от тях. Затова и напускам, ще се постарая на новото място да сложа границите от самото начало.

Задачите са си задачи и че винаги ще ги има . Живота , той е нерестанна динамика. Няма да спре притока на задачи Моята цел е минимално количество за да не станат твърде много при нерестриктивна селекция.