Здравейте. Пиша тук, защото нямам на кого да споделя, нямам приятели, нито семейство. Преди да започна тази история, искам да подчертая, че НЕ ИСКАМ ЛЮБОВНИ СЪВЕТИ, а чисто и просто обяснявам етапите, или по-точно стъпалата, които ме доведоха до ръба, на който стоя от месец насам. Аз съм на 19 години. Все още ученичка. Когато навърших 18 години, реших да се изнеса от апартамента на родителите ми. Баща ми работи в чужбина от 6 години и се прибира рядко, а майка ми живее с 14 годишната ми сестра. Причината да взема това решение въпреки, че все още не съм завършила средното си образование е, че от малка майка ми ме захранва с болните си амбиции. Това рефлектира върху мен и станах нервна, агресивна и затворена. Тренирах 10 години плуване професионално, всеки божи ден прекарвах часове в басейна, но нито минута от тези години не съм плувала по мое желание. Аз бях кукла на конци на майка ми. Нямах право на мнение, нямах право да се оплача. Нямах право да следвам собствените си интереси. Караниците ми с нея бяха постоянни, често се стигаше до бой и сълзи. Съседи са се качвали притеснени. Друг проблем, който ме "сбърка" също беше, че майка ми се опитваше да ме изкара луда. След скандал, когато се опитам да говоря с нея за това, че ме е обидила с нещо или за това, че ме е заболяло, когато ме е ударила и дори когато потърся помощ от баща си, тя започва да ме убеждава, че такова нещо изобщо не се е случвало, че съм луда, че си измислям. Майка ми беше изключително агресивна и емоционална личност. Баща ми изобщо не слушаше, не взимаше отношение, не говореше с нея, само ме убеждаваше, че всичко това е за мое добро и никой не ми мисли лошото. Миналата година се запознах с момчето Х. Интелигентен, забавен, изискан, сдържан, добре изглеждащ, образован, с престижна работа и много възможности. Е, така изглеждаше...влюбихме се много бързо, отношенията ни бяха повече от перфектни. Ходихме по морета, почивки, пътувахме постоянно. Навърших 18 и се изнесох при него. Това искаше той. Аз също. Преди официално да си изнеса всичкия багаж, аз стоях у тях дори когато него го нямаше. Единствената разлика беше, че не спях с него, а се прибирах вечер. Затова си помислихме, че ще е лесно. Той е на 27 години. Имал е 4 годишна връзка с жена, която също е живяла в този апартамент. Уверих го, че това не ми е проблем, не съм дребнав човек и никога не съм била. Малко след изнасянето ми от нашите, започахме да се караме за пръв път. Нормално е, знам. Ново, различно, абсолютно нормални неща са караниците в подобна ситуация. Започнах да виждам Х в друга светлина. И той мен. Но нещата все пак бяха перфектни. Обичахме се много. И така, с мънички спорове и безмислени караници, лека полека стигаме до сега.
В момента, в лицето на Х аз виждам един манипулативен, разлигавен, смешен, нелеп, груб егоист. Изведнъж без ясна причина спрях да искам да го целувам, доближавам. Не исках да правя с*кс със него вече, а когато се случваше, мислех за напълно различни хора, преживявания, спомени. Срам ме е да го запозная с познатите си, защото той е просто нелеп. Дървен философ. Всичко знаещия, всичко можещия. Никога не е виновен за абсолютно нищо. Заклето мамино синче. Майка му разбира за всяко нещо, което му кажа, и след това ми се чете конско от нея. Х е мъжът с най-голямото самочувствие и его, което съм виждала дори и по филмите. Изпитвам агресия към него. И въпреки това, се държа с него както и преди. Усмихвам се, правя се на щастлива. А гния. Аз готвя, чистя, пазарувам, пера и подреждам. От 3 месеца се опитвам да си намеря работа, тъй като когато се изместих му казах точно и ясно, че имам 200 лева помощ от баща ми на месец и това е всичко, което имам. В отговор, той ми се усмихна и ми каза, че всичко е наред и иска да уча, за да вляза в искания университет. Успокои ме, че той ще покрива по-голяма част от домакинските разходи. Та работа-няма. Мога да работя само след 15ч през седмицата и никъде не искат да ме вземат. Х започна да се държи с мен отвратително. Постоянно ми натяква, че заради мен сметките му са двойни, разходите му са двойни (никога не ми е купувал нещо, харчи се само за храна, сметки и неговото гориво), няма пари. За последен път излязохме някъде като бяхме на почивка началото на септември. Нямаме приятели. Нямаме социален живот. Понеже той се опитва да изгради собствен бизнес, след като е бил 9 часа в офиса, се прибира и сяда на компютъра да си върши другата работа. Внимание не ми обръща, а когато се караме реве и обяснява колко ме обича. Психически не издържам нито него, нито навиците му. Мнението му относно излизането навън е, че е загуба на време и се заробва със стотици семинари и книги за личностно развитие. Младостта у него си отиде. Нямам приятелки. Не говоря със семейството си. Стоя по цял ден сама вкъщи и не говоря с никой. Телефона ми не вибрира, а имам всички социални мрежи...не искам да съм с този човек повече, но няма шанс да се върна у майка ми. Нямам къде да отида. Не мога да си намеря работа, не мога да изляза на квартира. Нямам пари, не ми стигат. Нито ходя по маникюри, нито по козметици, всичко си оправям сама вкъщи. Не си купувам дрехи и обувки. С каквото съм взела от майка ми, с това се обличам. В никакъв случай не искам да кажа, че съм неподдържана, зле облечена или непривлекателна, това го зачерквам като възможна причина за рязката промяна в неговото отношение към мен. През по-голямата част от живота си бях към няколко модни агенции, започвайки едва на 5 годинки. Той започна да ми натяква, че съм мързелива,че съм човек, който си губи времето, защото съм си пуснала филм следобед, след като съм сготвила и изчистила всичко. Родителите ми не желаят да ми помогнат финансово. Започнаха и големите ми здравословни проблеми-Язва на дванайдесетопръстника, синдром на раздразненото дебело черво, поликистоза и съответно от октомври съм без цикъл. Винаги съм тежала между 55 и 59кг. За 2 месеца качих 10 килограма и това ме кара да се срина. Не ми се яде. Постоянно ми се спи. Х ме прави на жълти стотинки, обвинявайки ме за обидите, които той отправя към мен, за това, че нямам работа, пари, за това, че заради мен не може да си постигне мечтата, че заради мен не издържа финансово. Единственото, което го интересува е той самия и парите му. Неведнъж в яда си го е признавал. Сладката, романтична любов, която имахме я няма отдавна. Тръгна си заедно с прекрасния човек, в когото се влюбих. Всичко това ми се струпа на главата, включително факта, че не знам дали ще вляза в искания университет, ако не вляза къде ще ходя, какво ще стане и т.н. започнах да имам депресивни епизоди, повлияни от пълната липса на щастие и нормалност в живота ми. Още по-зле станаха нещата, когато спрях да плача, да се смея, да ми пука. Единственото, което усещам, е агресия. Ако сте стигнали до тук, моля, оставете коментар. Искам да разбера какво е живота ми в чужди очи-наистина ли имам проблем или просто преувеличавам...
В момента, в лицето на Х аз виждам един манипулативен, разлигавен, смешен, нелеп, груб егоист. Изведнъж без ясна причина спрях да искам да го целувам, доближавам. Не исках да правя с*кс със него вече, а когато се случваше, мислех за напълно различни хора, преживявания, спомени. Срам ме е да го запозная с познатите си, защото той е просто нелеп. Дървен философ. Всичко знаещия, всичко можещия. Никога не е виновен за абсолютно нищо. Заклето мамино синче. Майка му разбира за всяко нещо, което му кажа, и след това ми се чете конско от нея. Х е мъжът с най-голямото самочувствие и его, което съм виждала дори и по филмите. Изпитвам агресия към него. И въпреки това, се държа с него както и преди. Усмихвам се, правя се на щастлива. А гния. Аз готвя, чистя, пазарувам, пера и подреждам. От 3 месеца се опитвам да си намеря работа, тъй като когато се изместих му казах точно и ясно, че имам 200 лева помощ от баща ми на месец и това е всичко, което имам. В отговор, той ми се усмихна и ми каза, че всичко е наред и иска да уча, за да вляза в искания университет. Успокои ме, че той ще покрива по-голяма част от домакинските разходи. Та работа-няма. Мога да работя само след 15ч през седмицата и никъде не искат да ме вземат. Х започна да се държи с мен отвратително. Постоянно ми натяква, че заради мен сметките му са двойни, разходите му са двойни (никога не ми е купувал нещо, харчи се само за храна, сметки и неговото гориво), няма пари. За последен път излязохме някъде като бяхме на почивка началото на септември. Нямаме приятели. Нямаме социален живот. Понеже той се опитва да изгради собствен бизнес, след като е бил 9 часа в офиса, се прибира и сяда на компютъра да си върши другата работа. Внимание не ми обръща, а когато се караме реве и обяснява колко ме обича. Психически не издържам нито него, нито навиците му. Мнението му относно излизането навън е, че е загуба на време и се заробва със стотици семинари и книги за личностно развитие. Младостта у него си отиде. Нямам приятелки. Не говоря със семейството си. Стоя по цял ден сама вкъщи и не говоря с никой. Телефона ми не вибрира, а имам всички социални мрежи...не искам да съм с този човек повече, но няма шанс да се върна у майка ми. Нямам къде да отида. Не мога да си намеря работа, не мога да изляза на квартира. Нямам пари, не ми стигат. Нито ходя по маникюри, нито по козметици, всичко си оправям сама вкъщи. Не си купувам дрехи и обувки. С каквото съм взела от майка ми, с това се обличам. В никакъв случай не искам да кажа, че съм неподдържана, зле облечена или непривлекателна, това го зачерквам като възможна причина за рязката промяна в неговото отношение към мен. През по-голямата част от живота си бях към няколко модни агенции, започвайки едва на 5 годинки. Той започна да ми натяква, че съм мързелива,че съм човек, който си губи времето, защото съм си пуснала филм следобед, след като съм сготвила и изчистила всичко. Родителите ми не желаят да ми помогнат финансово. Започнаха и големите ми здравословни проблеми-Язва на дванайдесетопръстника, синдром на раздразненото дебело черво, поликистоза и съответно от октомври съм без цикъл. Винаги съм тежала между 55 и 59кг. За 2 месеца качих 10 килограма и това ме кара да се срина. Не ми се яде. Постоянно ми се спи. Х ме прави на жълти стотинки, обвинявайки ме за обидите, които той отправя към мен, за това, че нямам работа, пари, за това, че заради мен не може да си постигне мечтата, че заради мен не издържа финансово. Единственото, което го интересува е той самия и парите му. Неведнъж в яда си го е признавал. Сладката, романтична любов, която имахме я няма отдавна. Тръгна си заедно с прекрасния човек, в когото се влюбих. Всичко това ми се струпа на главата, включително факта, че не знам дали ще вляза в искания университет, ако не вляза къде ще ходя, какво ще стане и т.н. започнах да имам депресивни епизоди, повлияни от пълната липса на щастие и нормалност в живота ми. Още по-зле станаха нещата, когато спрях да плача, да се смея, да ми пука. Единственото, което усещам, е агресия. Ако сте стигнали до тук, моля, оставете коментар. Искам да разбера какво е живота ми в чужди очи-наистина ли имам проблем или просто преувеличавам...
