Тема 9 - Февруарски мами 2022 г. 🤰

  Писах ви, че всичко започна с повръщането и че вчера преди обяд започна изтичане на води. В 13ч мм ме закара до болницата, по път аз естествено бях супер спаружена, щото водите ми текат, а нищо не ме боли и ревах, че искам да ме боли… 🙄
В болницата, първо ми пуснаха тонове. АГ вика: днес ще е, 29ти, хубава дата, нз си кой си бил роден на 29ти…
Провери разкритие - 2 см. Направо бях в шок как оня ден на прегледа имах 1 см, вчера 2.. Без нищо кой знае какво. Казаха ми да си почивам и това е. От 14:00 до 21ч - нищо. Затишие… Даже и болките които имах, изчезнаха -.- . Пак 2 пъти ми пускаха тонове, навестяваха ме често, аз обикалях из стаята и се друсках на топка. С никой не ми се говореше, освен с докторката и сестрите там. Аз изрично бях и помолила мм да не казва на никой, че е започнало изтичане на води, защото само ми оставаше на напрежението да ми се звъни през половин час и да ми олелейкат и цъкат. С него се чувахме отвреме навреме, но не бяха някакви постоянни разговори, както си го представяхме, защото дори и да ме успокояваше, се напрягах. 😃 По едно време майка ми ми звъня, аз я излъгах, че отиваме на пазар и после ще се обадя.
Цял ден напрежение и очакване в болницата... По едно време си представях как стоя 20 години бременна.. 🙄 В 21ч ФААААЙНЪЛИ някакви по-осезаеми болки. Изкефих се И тогава почна моя ад. Имам чувството, че за 2 мин от леки болчици, заминахме на някакви нечовешки. Чак ми се схващаха венците и ми изтръпваше мозъка. Никога никога никога не съм си представяла, че може да е толкова болезнено.
В 22ч мислех, че ще ми кажат че скоро ще дойде момента да напъвам, а то се оказало, че разкритието е едва 4 см. Направо ми се дорева…. то ако на 4 см така боли, какво остава за повече. Едната сестра ме пита дали искам малко окситоцин, защото правя ужасно бавно разкритие, което като за първо нормално раждане изобщо не е рядко срещано явление. И аз поисках. Знаех преди, че това е грешка, обаче в такъв момент, не може човек мн мн да мисли. Викам добре. 😄 Разбира се, ужасна грешка.  Наистина контракциите станаха още по-болезнени, не знам как можеше накъде повече. Беше някаква агония, дори повтарях как вече искам секцио, да ме водят в операционната и се обвинявах как съм яко зле на своя глава да съм искала да си го причиня.
Някъде в 1ч вече разкритието беше пълно. Намерих сили да кажа на АГ: зааащо ме излъга, че ще е на 29ти… 😂 Упойка не слагахме, може би с нея щеше да е по- добре, но изведнъж от 4см ми казаха, че е 8 см и нямаше как. Към 1ч започнах да усещам напъни, ама не напъвах, защото знаех, че за това поне трябва да слушам когато ми кажат. Бях супер уморена, предната нощ не бях спала, после цял ден чакане… Пълен ужас, а конткракциите бяха нечовешки, по-подходяща дума не мога да намеря. Много ми беше тегаво. В 1:15 ми казаха да напъна. Как да дишам, как да издишам, много ми беше трудно, защото наистина когато най мн ти се напъва, те те карат да дишаш… Но ги слушах де, защото знаех, че скоро всичко свършва и ще си имам бебе… На 3тия напън излезна Ади. Изплака си веднага, дадоха ми я, и беше върховно. Със сигурност цял живот сълзите ще са ми на очите като се сетя за този момент. Не може да се опише чувството, велико е…❤
Без упойка ме шиха после и ми беше гадно, но нали…вече като бебето е родено, живо и здраво, всичко се търпи.
Всеки случай секциото преди 5г ми беше по-добре и ако трябва да избирам, бих си избрала секцио, но….това съм си аз. Просто ми беше ужасно тегаво.
❤❤❤ Но вярвам и, че се забравя. Действително иначе възстановяването ми е адски по-бързо. 2 часа след като родих, можех да стана и да си ходя. А сега си щъкам без проблем.
Ако мога да дам съвет- той би бил да не приемате да ви сложат окситоцин, а да чакате естествено да ви стане пълно разкритие, дори и да отнеме повече време. Аз просто вече тотално се бях уморила от чакане и затова се съгласих...