Фенове на тениса - тема 7

И аз гласувах за Рафа и Ига, то е ясно.
Но букмейкърите не си научиха урока, хаха. Надал го дават чак трети фаворит на Ролан Гарос' 2023 г. И му дават някакви астрономически ставки за Уимбълдън и US Open. Нека, нека, ще губят още парички.

Лейла получи контузия на Ролан Гарос и пропуска целия сезон на трева.

3-ти фаворит след кого? Джокович и Алкараз?
Надал така както си разправя, че всеки мач може да му е последен, ще откара участия на РГ до 2025г., бас ловя!

Edit: Сега прочетох. Възнамерявал да прави радио-честотна аблация на нервите на стъпалото, които провеждат усещането за болка към мозъка, и с това да прекъсне хроничната болка. Това е неоперативна интервенция с висок процент на успеваемост (70-90%), при нужда може да бъде повторена! Ако това не помогне, а то най-вероятно ще, има и оперативна намеса, но при нея възстановяването е по-дълго. Чудесно е, че няма да му се наложи да живее с постоянна болка и най-вероятно ще може да продължи да си играе, но за какво е цялото това театро и драмите с последните мачове, при условие, че той дори не е започнал да изчерпва терапевтичните възможности?!

Ами неговото е лотария. Не знаеш кога ще ти се падне лошия зар. С обезболяващи не става и е опасно за организма. Ако това с нерва проработи Ок, ако ли не, ще се наложи операция и поне година аут от тура, а и няма никаква гаранция, че операцията ще е успешна.
Надал е герой! На 36 г. и на куц крак ги пердаши!

Ами да, трети фаворит заРГ' 2023 след двамцата цитирани от теб. Джоко и Карлос са с равни ставки и доволно след тях Надал. Безумци и идиоти! И дават 1.90 на Джокович да спечели Уимбълдън, колкото даваха на Швьонтек малко преди да започне Ролан Гарос. Т.е. на 90% е сигурно, че Джокович ще спечели Уимбълдън според букмейкърите.
Но за Надал не смятаха така преди Ролан Гарос. Даже го пратиха с 5.50 четвърти фаворит след Джокович, Алкарас и Циципас.

ИДИОТИИИИИИИИ, хахахахахха, халал да им е сега, защото знам много хора, че са залагали за Надал, заради коефициента подарък.

Театро ? Малко е прекалено да се каже при тази травма.
Не знам колко от вас са чели биографията на Агаси, но тя започва с болката, която го изважда завинаги от тениса. Тази книга ми преобърна всичко, аз го заобичах този човек от все сърце, макар да съм гледала само откъслечни кадри от неговите мачове... Та който не я е чел му я препоръчвам горещо, даже мога да пратя електронен файл ако някой иска.

Имам я в аудио формат, заедно с тази на Сампрас, Рафа и други за тенис психология.
Времето само ще си покаже. Имам сериозни подозрения, че изказванията на Рафа за последен мач тн., тн. няма да "остареят" хич добре!

Александър Зверев пропуска Уимбълдън.
Ще отсъства минимум 2 месеца. Очаква се да се завърне за някои от турнирите преди US Open и за последния ГШ турнир, но не е 100% сигурно.

„Отварям очи и нито знам къде съм, нито кой съм. Познато усещане. Половината си живот съм изживял без да знам нито къде съм, нито кой съм. Познато е, но не съвсем. Объркването е примесено със страх. И е по-всеобхватно.
Вдигам поглед. Лежа на пода до леглото. Припомням си полека. Посред нощю се преместийх на пода. Почти всяка нощ е така. На моя гръб му е по-добре на пода. Дългите часове на меки матраци ми докарват болки, които граничат с агония. Броя до три и с бавни усилия започвам да се изправям. кашлям, стена. лягам на една страна, посе се свивам в поза на зародиш, а след това се изпъвам по корем. И дълго чакам кръвта ми да се раздвижи.
Все още минавам за млад мъж. На тридесет и шест години съм. А се събуждам на деведесет и шест. Сл;ед трийсет години спринтове, внезапни спирания, резки отскоци и тежки приземяваниявече не усещам тялото си като мое. най-вече сутрин. не усещам като свой и разума си. В първите мигове след пробуждането съм си най-чужд и непознат. Също познато чувство. Мисълта ми минава през важнирте факти. казвам се Андре Агаси. Името на съпругата ми е Щефи Граф. Имаме две деца - син на пет и дъщеря на три години. Живея в лас Вегас, Невада, но в момента участвам в Откритото първенство на САЩ за 2006 година и сме отседнали в луксозен апартамент в "Четири сезона", Ню Йорк. Моето последно участие в в Откритото първенство на САЩ. Всъщност моето последно участие в турнир. Печеля парите си, като професионален тенисист, въпреки, че ненавиждам тениса. В моята родила се отдавна ненавист към тениса, има мрак и тайнствено настървение.
Нам,естило се и последното парченце от личността ми, сатавам на колене и нечуто се моля "дано е последният мач". После прошепвам: "Не искам да е последният ми мач."
Чувам Щефани и децата в съседната стая. Закусват, говорят си, смеят се. неудържимото желание да ги видя и да ги погаля, ведно с кофеиновия глад ми дават сили да се надигна и да се изправя на крака. Мразя да съм на колена, обичам да стъпвам здраво на краката си.
Поглеждам към часовника до леглото си. Седем и трийсет. Щефани ме е оставила да поспя. изтощението от тези пследни дни е нечовешко. Предстои ми да сложа край на кариерата си като тенисист и оттеглянето предизвиква емноционална буря, която увеличава и без това огромното физическо натоварване. Първият пристъп на болка се надига от самата сърцевина на преумората. Впивам ръце в гърба си. А болката се впива в мен. сякаш през нощта някой ме е издебнал и е заклещил гръбначния ми стълб в менгеме. Такова е чувството. Как мога да играя в турнира с притиснат от менгеме гръбначен стълб ? Последният ми мач със слуъжебна загуба ли ще завърши ?
Родил съм се със спондилолистеза, което ще ре1е изместване на един от поясните прешлени спрямо останалите. Имам разбунтувал се и излязъл от мястото си прешлен. (Походката ми с обърнати навътре пръсти на краката се дължи на него.) Заради този прешлен в гръбначният ми стълб хем няма място за нервите, хем при най-малкото движение се оказват още по-притиснати един към друг. Двата разместени диска на прешлена допълнително усложняват положението заедно с костта, която прораства  в безплодно усилие да предпази уязвимото място на травмата и притиснатите нерви  получават пристъп на кластрофобия. Започнат ли нервите да надигат вой срещу теностията и да разпращат сигнали за ненормалното си положение, болката се устремява нагоре и надолу по крака ми с такова настървение, че дъхът ми спира и почти губя разсъдъка си. Едиснвеният начин да укротя донякъде мъчението е да легна на пода и да чакам. Случва се травмата ми да се пробуди по време на мач. Тогава единствения лек срещу нея е да променя изцяло стила си на игра - разл;ичен замах, различно стигане до топката, напълно различен стил на игра. След това са на ред мускулните спазми. Мускулите ми получили информация за непосилната за тях промяна вкупом се възпротивяват и на свой ред се присъединяват към моя развилнял се срещу положението гръбначен стълб. За няколко мига цялото ми тяло тръгва на война срещу самото себе си.
Твоето тяло настоява да сложиш край на тениса, това ти казва, така обяснява тази война Гил, моят треньор, приятел и втори баща.
Тялото отдвана иска да сложа край на тениса, казвам на Гил. иска го толкова дълго, колкото го искам и аз.
От януари насам обаче цялото ми тяло крещи и настоява да спра да играя. То не иска да се оттегля, ами вече се е оттеглоло. Пресело се е във Флорида, купило си е апартамент и бели спортни панталони и се е отдало на заслужена почивка след дългите години труд. Аз пък прегховарям с него да се откаже от пенсионирането си за няколко часа, докато мине този или онзи мач. Голяма част от преговорите се въртят около инжекцията кортизон, която притъпява за известно време болката. Само че преди да подейства инжекцията трябва първо да ми я поставят, която е истинско изтезание.
Инжекция кортизон ми биха вчера, така че тази вечер мога да изляза на корта. Третата за тази година, тринайсетата в кариерата ми и и е най-опасната досега. Докторът - не беше личният ми лекар, не го увърта изобщо и ми заяви, че трябва да приема положението. легнал съм по лице в кабинета му, а сестрата дърпа надолу късите ми панталонки. лякарят ми обяснява как трябва да стигне с дългата почти осемнайсет сантиметра игла възможно най-близо до възпалените нерви. Костният израстък на гърба на прешлена и разметените дискове препречват достъпа до тях и затова иглата не може да се вкара направо. Опитите му да ги заобиколи, за да освободи стегналото ме менгеме ме пратиха в ада на болката. най-напред вмъкна иглата. След това разположи грамаден апарат над гърба ми, за да види с негова помощ колко близо е до нервите. Кортизонът трябва да се инжектира съвсем близо до нервите, обясни ми той, без да ги докосва. Докосне ли ги, болкта просто ще ме изпепели и ще се сбогувам с турнира. А можеше да има и други опасни , съдбовни последствия. Притиска и вади иглата, премества я докато очите ми не плувнаха в сълзи. Накрая откри мястото. Право в целта, както сам каза...“

Това е от автобиографичната книга на Агаси, нали? Е, тя е, чел съм я.
Много е силна.

Оф, започна тревния сезон и вечния проблем със скапания дъжд. Ей за това не мога да го понасям. Има дни в които чакаш и чакаш и няма никакъв тенис. Хем тревата е капризна и не бива дори леко мокра да е, хем турнирите се провеждат в Европа в този период от годината в който си вали доволно.

Никога не съм била фен на Агаси на корта, но, след като изслушах автобиографията му, човекът Агаси ми стана изключително симпатичен. Доста открит е, заглавието Open си е точно на мястото, с което печели читателите. Затова, най-вероятно, книгата му е най-четена и добре оценена от всички подобни за тенистисти, другите са някак си по-стерилни.

Какъв живот обаче, като роман!
Книгата е истински шедьовър, чела съм и тази на Рафа. Опитах няколко пъти биографията на Джокович, но просто е написана много скучно.

Да, книгата увлича дори и нетенис феновете. Агаси доста смело повдига завесата върху личността и живота си за всички. Спомням си, че все едно съпреживявах с него тенис мачовете така, както описваше състоянията си. Сложен и колоритен човек.
Повечето автобиографии на спортисти са написани скучно, но като тенис фен се жертвам.
За Бум Бум Бекер ми беше харесала една книга, но тя беше от перспективата на немските му фенове, по-раздвижена.

Аз също преживявах всичко написано, мразех баща му, а после жена му...
Ох, май ще я препрочитам.
В БГ я няма тази книга за Бекер ? Джоковата опитвах, даже се предизвиквах, тъй като не съм му фен, исках да го преоткрия в по-човешки план. Не успях. Убийствена скука.

Той не спря да повтаря колко мрази тениса. Аз не знам дали бих могла като него цял живот да се занимавам с нещо, което открито ненавиждам, колкото и талант да имам и да ми се отдава.
Книгата за Бекер дори не съм я купувала. Много стара е, от 1996г. Някой я беше изхвърлил на улицата, аз си я прибрах и прочетох. Не я намирам в амазон, сега като погледнах.

Рафа е получил аблацията. До няколко дни ще стане ясно дали е подействала, възстановяването е за 2-3  дни.
https://twitter.com/settenisok/status/1534269641853390854?s=20&a … xp-iWp6O_EtjzT8Uw

Nadal visited yesterday the doctor in Barcelona to start pulsed radiofrequency treatment on left foot to temporary block nerve.
He will stay at home for 3-4 days doing normal physical activity and then, depending on evolution, will receive a second treatment.

Няма как нещата да се случат толкова бързо, че да започне тренировки за Уимбълдън. Ще да е някакъв хипер бърз и иновативен процес. Нека всичко е наред. Има още много турнири пред Рафа.

Зверев е със скъсани връзки и няма да участва в Лондон.