Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 492
  • 460
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 2 183
Не е тя. Автора е мъж.

# 436
  • София
  • Мнения: 21 291
Това трябва да е "Двама в степта" на Джералд Даръл.

# 437
  • Мнения: 2 183
Точно така, тя е. 🤗

# 438
  • София
  • Мнения: 21 291
Рембранд и ножиците го издадоха, иначе нямаше да се сетя, много отдавна съм го чела Даръл. Но се радвам, че успях да се включа, след като ме изпревариха за Корине Хофман и Анди Уеър. Blush

Новата загадка:

И днес, след толкова години, ми е трудно да мисля за майка си и за онова, което осъзнах в онзи ден. Прозрях с болезнена яснота, че за нея бях незначителна. Бях третото й дете — втора безполезна дъщеря, при това твърде малка, за да си губи времето с мен, преди да стане ясно дали ще преживея млечните години. Гледаше на мен, както всяка майка гледа на дъщеря си — като на временен посетител в дома, още едно гърло за хранене и още едно тяло за обличане, докато накрая отиде в дома на съпруга си. Бях на пет, достатъчно голяма, за да осъзнавам, че не заслужавам вниманието й, но внезапно закопнях за него. Зажаднях да ме гледа и да ми говори така, както на големия ми брат. Но дори в онзи момент, когато у мен се пробуди първото истински дълбоко желание, бях достатъчно умна, за да зная, че не би й се харесало да й се натрапвам сега, през тази заета част от деня, при положение че често ме хокаше колко съм гръмогласна и току ме пъдеше, размахвайки ръце из въздуха, когато й се пречках. Вместо да се поддам на чувството, аз се зарекох да бъда като голямата ми сестра и да помагам възможно най-тихо и внимателно.

# 439
  • Мнения: 9 114
Някаква китайска работа ще да е това.

# 440
  • Мнения: 1 866
На мен ми прилича на нещо от по-близкия изток...

# 441
  • София
  • Мнения: 8 643
Лиза Сий със сигурност. Но, не помня дали е Снежно цвете или от другите й книги.

# 442
  • София
  • Мнения: 21 291
Точно "Снежно цвете" е, Артемис. Знаех си, че няма да ви затрудня много.

# 443
  • София
  • Мнения: 8 643
О, прясно ми е, защото скор четох "Чаеното момиче". За разлика от другите й книги, от тази съм разочарована.

Новата загадка:

"Асансьорът е отлично нещо, казвам си. Има куп поводи да се възхищаваме от асансьорите.

Когато пътешестваш по хоризонтала, винаги знаеш къде ще попаднеш.

Когато се придвижваш по вертикала, можеш да се озовеш къде ли не.

Посоките като че ли са само две — нагоре и надолу, но никога не знаеш какво ще видиш, когато крилата на асансьора се разтворят. Безкрайни офисни зоопаркове — чиновници в клетки, пасторална идилия с безгрижни пастирчета, ферми за скакалци, хангар със самотен грохнал Нотр Дам, вонящи гета, в които на един човек се падат хиляда квадратни сантиметра жилище, басейн на брега на Средиземно море или просто плетеница от тесни сервизни коридори. Някои от равнищата са достъпни за всички, на други асансьорите не отварят вратите си за случайни пътници, а за трети не знае никой, освен онези, които са проектирали кулата."

# 444
  • Мнения: 2 912
Тази съм я чела, "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски.

# 445
  • София
  • Мнения: 8 643
Браво, Пепси. В десятката.

С теб ли коментирахме Граничен пост?

# 446
  • Мнения: 2 912
Сигурно аз съм била. Прочетох я вече.

Пускам следваща загадка, от много забавна за мен книга:
— На, смешно му е — процеди недоволно бащата. — Боже опази! Цял живот учиш децата си на ред, а полза никаква. Всичките до един, като се съблекат, си хвърлят панталоните на пода. Ще им паднат ръцете, ако оправят покривката на леглото след себе си. Пък за пране да не говорим. Единият си изпере ризата и я сложи да съхне, а другият му я открадне от тела, та накрая се сбият.

# 447
  • София
  • Мнения: 8 643
Сигурно аз съм била. Прочетох я вече.

Хареса ли ти?

Съжалявам за офф-топика.

# 448
  • Мнения: 2 912
Да, хареса ми. Само методът на заразяване ми звучеше крайно нереалистично, но кой да знае? Човешките саморазрушителни способности са безгранични май.

Последна редакция: пн, 13 яну 2025, 22:47 от pep_si

# 449
  • Мнения: 2 912
Пускам следващият цитат:
— Досега не съм го споменавал, защото не бях сигурен — каза той, — но вече от доста време си мисля, че трябва да сляза долу в града да си намеря жена.
Всички стояха като втрещени след думите му, но дори не гъкнаха. Само Домагой, най-малкият и най-чувствителният от тях, любимецът на покойната им майка, която го отгледа почти като момиченце, след като скъпият Бог не я дари с дъщеря, скри засрамено лице в мръсното перде и зарида безутешно.

Общи условия

Активация на акаунт