Познай коя е книгата - тема 17

Активната загадка от предишната тема ☺️


Благодаря за новата тема 💐

Опс, май едновременно сме писали.
Все пак:
Линкове с текст: (навсякъде махаш интервалите, слагам ги, за да се виждат служебните думи)
[ url=http://ТУК–СЛАГАШ–ИСТИНСКИЯ–ЛИНК]ТУК ПИШЕШ ТЕКСТА, КОЙТО ИСКАШ ДА СЕ ВИЖДА[/url ] - и махаш  интервалите преди ] и след [

Благодаря за новата тема! Нека загадките бъдат интригуващи и интересни.
Нека новата тема почне с нова загадка!Книгата е "Книга за лятото" на Мишел Гейбъл, автор на "Парижкият апартамент".
Моля друга съфорумка да пусне нова загадка.

В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.

Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“

Много ми е познат този откъс от някъде и по тона на разказвача ми прилича някак като на някой от американските класици... Но не мога да включа кой точно е 🤔

Стайнбек
Тортила Флет

Любимо, нали!

загадка ?

Докато се обадя, тя се измъкна през френския прозорец, заобиколи басейна и пое към океана. Гмурна се в първата вълна и изчезна навътре.

Предположих, че като се върне, няма да й се пие вино. Отидох в кухнята, която беше холандска, в убито бяло и небесносиньо, видях, че машинката за еспресо работи на пълна пара, и усетих силния аромат на кафе, готово за началото на новия ден. Погледнах евтиния си часовник: близо един след полунощ. Налях кафе за двама и го отнесох да я чака на верандата над невероятно яркосиния басейн.

— Да! — възкликна, когато изтича да се отръска като куче на керамичния под.

Грабна кафето и като отпиваше, едва не се опари. Задъхана изрече:

— С това започва моят ден.

— Кога си лягате?

— Понякога при изгрев слънце като вампирите. Пладнето не е за мен.

— А къде почерняхте толкова?

— На ултравиолетова лампа в приземието. Защо ме гледате?

— Ей така — отговорих. — Съвсем различна сте от онова, което си представях. Смятах, че сте като Норма Дезмънд в оня, първия й филм. Гледахте ли го?

— Не, изживях го! Половината от филма — това съм аз, останалото е глупости. Тази тъпачка Норма иска все повече да се прослави. А пък аз искам само да мога да се скрия и да изчезна. До гуша ми е дошло от похотливи продуценти и режисьори-свалячи, от свенливи писатели и пъзливи сценаристи. Ах, простете! Вие май бяхте писател, нали?

— Да, аз съм писател.

— Наперен си, момчето ми. Пази се от киното. То ще те смаже. За какво говорех? А, да, подарих повечето от пищните си тоалети за благотворителните разпродажби в Холивуд, и то отдавна. Отивам най-много на една премиера в годината и на два бенефиса. Веднъж на два месеца обядвам с някой истински стар приятел в изисканите ресторанти „Сарди“ или „Дарби“, после пак се уединявам. С Фани се виждам веднъж месечно, обикновено в тия часове. И тя е нощна птица като теб.

колко познато....

Булевардът на Залезите?
Ако трябва да съм честна го познавам само от филма и МНОГО любим мюзикъл, ама... Норма Дезмънд няма как да е от друго нещо?

Поправка. Чудех се защо не отговаря на представите ми за Норма... Друго е, срам, че не го разпознах. Няма да казвам истинското, намерих го, само, че е голям срам, че точно това не разпознах.

Норма Дезмънд не е героиня в книгата, само е спомената в този диалог.

Автора е много известен американски писател. Казва за себе си - „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Нямам право на предположения, ама беше и рано за жокери... сигурно някой щеше да се сети и така. Е, не и аз, срам, срам, срам...

Рей Бредбъри