Имиграцията преди 1989 година (по време на комунизма)

В семейството ми я има класиката да отидеш да изнасяш концерт и да не се върнеш.

Имам 2 роднини,  единият успя да стигне до ФРГ, беше в бежански лагер, после успя да си намери работа и жилище. Върна се години след падането на стената и се изнесе в САЩ. Втората ми леля отидоха уж до Сърбия на екскурзия, същинската им цел е била австралийското посолство, взели визи и до днес живеят в down under. Тогава бях хлапе и помня,  как майка ми каза   ако някой нещо ме пита, да казвам, че нищо не знам. То толкова ми е разбирала главата...но усещах, че се е случило нещо забранено.

Имиграция имаше  преди 1989г. Комунизъм нямаше. Имаше социализъм. Явлението, за което питаш и което се наричаше изселване го имаше и съвсем легално при дадени условия и се нарича емиграция.

През 80те доста мои познати заминаха през летище София. Уговаряха се с чужд гражданин и купуваха 2 билета, които тогава се купуваха в агенция на БГА Балкан. За западна дестинация искаха паспорт и изходна виза, дори от чужденците!!!!! Чужденецът си купуваше билет до Лондон, примерно или до Лагос през Лондон, а българският гражданин до Прага, примерно, за където не се искаше нищо особено и даже паспорт. Важно беше полетите да са в сходно време, в един и същ ден. Влизаха с билета и паспортите в чакалнята. Тогава на входа на самолета никой не гледаше паспорт или лична карта, а само билет. В чакалнята българинът разменяше билета си с чуждия гражданин и се качваше в самолет за западна Европа, а чуждият гражданин отлиташе към Прага, за където предвидливо беше взел виза, ако беше от визова държава и откъдето се връщаше с автобус или влак. Българинът слизаше в Лондон, Париж, Виена и искаше политическо убежище, което получаваше 100% тогава.

Можеше човек да се изсели чрез Червения кръст ако има родители или деца в чужбина. Можеше да пътува и да иде където си иска ако се оженеше за чужд гражданин.

Гърция тогава връщаше избягалите и никой не бягаше чрез Гърция. То затова и в Гърция не беше трудно да се иде. Бягаха през Сърбия или Турция, Сърбия най-често.

Имаше и доста невъзвращенци - заминали да работят или учат някъде и не върнали се. За тях нямаше кой знае какви наказания.

Да, имаше нелегална емиграция. През съседни държави и после в лагери. Хората в моето семейство бяха заминали от Либия, невъзращенци ги водеха. Имаше доста проблеми за роднините в България, но това се дължеше на работата на единия член на семейството.

И доста убити по границите или хванати и прибрани в наши лагери.
Рисковете са били огромни.

Нямаше лични карти.Поради крехката си възраст нямах паспорт,но за пътуване в чужбина ми направиха международен.След пътуването,родител трябваше да върне паспорта ми.Проверяваха ме,паспортен контрол.За 80те години става въпрос.Как соц.държава няма да си проверява кой излиза?И наистина с разрешение се излизаше от страната,изходна виза.Документите се подаваха на бул.Г.Димитров,сега ''Мария-Луиза'',където е паспортно,отдел миграция и подобни.
В зап.Европа оставаха хора пуснати на екскурзия.Винаги ми е било странно,кой ги пуска на екскурзия?Мой роднина много пътуваше като треньор на нац.отбор.В Швейцария му остана една състезателка.Месеци наред писа обяснения в сградата на ''6ти септември''.

Лични карти имаше. Бяха едни тефтерчета с размер на половин паспорт, със зелени корици и вътре снимка, име, след 1976г ЕГН, семейно положение, адрес, даже май жителство, но не съм съвсем сигурна. Пишеха и имената на децата до 18г. С тези лични карти можеше да се пътува в повечето страни от социалистическия лагер, без Куба и някои други. Личните карти на временно пребиваващите чужденци бяха сини.

Паспортен контрол имаше на летището, но само на влизане в залата и при предаване на багажа. При влизане В самолета се показваше само билета, който представляваше книжка, дълга около 10 или 15см и висока около 5 и вътре отпечатани билетите. Нямаше паспортен контрол на 2 или 3 места както има сега. Влезеш ли веднъж в залата с билета и паспорта, можеш да се отправиш към който самолет си искаш. Просто това малко хора го знаеха. Разбира се трябваше да имаш билет за пътуване в чужбина, а не Варна или Бургас.

В западна Европа можеше да се ходи супер лесно на екскурзия ако човек е женен и отива сам. Така обиколи Европа баба ми. Пускаха и двойки без децата им. Можеше да се иде при деца, братя и сестри, но не винаги пускаха цялото семейство заедно. Моя позната в Лондон береше срам, че майка и, баща и и брат и не отиват заедно. Всичките ги пускаха, но не заедно 🌞.

На червените аспорти за пътуване пишеше, че са за всички държави без ЮАР, Израел и добавяха и други. На нашите, примерно пишеше, че са за всички държави без тези 2 и без Канада и САЩ ☹.

Паспорт е зеленото

Най-неприятно беше за роднините на невъзвращенците. Имахме такъв съсед избягал още шейсет и някоя
година. На родителите така и не разрешиха да си прокарат телефон. Много малка бях и не знам много
подробности, но помня, че веднъж получиха някакво колетче с разни чужди джунджурийки.
Дали му е провървяло там /в Германия/ нямам представа, но след като се завърна 90-та година тук, почти
на пенсионна възраст, си построи нов дом и си създаде ново семейство.
Беше женен преди да избяга и с детето му бяхме връстници.
Наскоро разбрах, че е починал.
Говореха, че работил на кораб и така забегнал. Не знам по-лесно ли е било по този начин.

Не е паспорт, защото с него можеше да се пътува само в соцлагера и даже за това не съм сигурна. Точно ролята на днешната лична карта играеше - документ за самоличност в страната. Паспортите си мязаха на сегашните. Те са си по международен стандарт.

delpel, някои семейства бяха репресирани, а други не. Всъщност точно репресията над семейството спираше повечето хора да духнем. Майка ми ми е казвала, че не би могла заради баба и дядо.

Намирането на работа на кораб, като стюард в авиацията не беше трудно. Вземаха и студенти лятото поради многото туристи. Оставането някъде също не беше трудно. Имаше много работещи в чужбина, особено в арабските страни и Африка. Стотици хиляди работеха като строители, в нефтената индустрия, учители, медицински персонал. Повечето, които останаха се ожениха за чужди граждани и така никой не закачаше родителите им. Веднъж заминали, никой не ги търсеше повече. Само губеха право да притежават имот в България ако получат чуждо гражданство и ако наследят нещо трябваше да го продадат, та затова много хора не си сменяха гражданството. Двойното гражданство не беше разрешено.

Интересни са нещата, които разказваш и се замислих. Понеже пътувам непрекъснато, и за това смятам, че си права - веднъж минал паспортна проверка оттам насетне показваш единствено билет.
Имаше не толкова отдавна случай на майка извела детето от България си без позволение на бащата по този начин. Купува два билета - един за Варна и един за друга държава. Минава проверка с билет за вътрешен полет, но отпрашва за чужбина.
Зелените паспорти са били документ за самоличност, но не мисля, че са ставали за пътуване.
В соца съм пътувала веднъж в чужбина с майка ми и сестра ми - издадоха ни един “паспорт”, в който(забележете) на снимката пак бяхме трите.

Не сме наивни, а наистина беше така. Даже по-малките деца само се добавяха като имена, без снимки. Aerin са пътували към място, където вероятно местните са изисквали някакъв паспорт. Знам, че понякога паспортите са ги държали екскурзоводите, точно с цел някой да не духне.  До някакво време, което беше около 2000г, децата нямаха нужда от собствени документи за пътуване. Това си беше бизнес. Хора от визови държави водеха децата на други, уж са техните. В паспортите бяха написани имената на техните деца, но без снимка. Пак съществува, но вече трябва детето да има паспорт и детето, което водят да прилича на детето на снимката.

В Европейската общност не е нужен паспорт ако детето е малко и акт за раждане, в който придружителя е записан като родител е достатъчен. Приятелка осинови в Алжир и доведе бебето само със съдебното решение.

На по-малките ви е трудно да повярвате, но така си беше.

Аз имах паспорт, но за да пътувам сама.

Тогава нямаше сканиране на багаж по летищата и в някои авиолинии можеше да се влезе с 2 куфара ръчен багаж. Ограниченията за вода, течности, тегленето и мерене на багаж, сканирането, минаването през рентген ги въведоха след атентатите от 111.09.2001 и някъде към 2005. Преди това сме пътували със сина ни и не се минаваше през скан, нито събувахме обувки и включвахме телефони.

Сега тук се минава паспортен контрол 2 пъти - веднъж при влизане в зала за чакащи и веднъж преди качване на самолета.

А паспортните изисквания не са само едностранни. Между Франция и съседните държави почти никога няма контрол. От Сан Диего като се влиза в Мексико пеша никой не гледа документи, но от Мексико към САЩ е друга бира. Допреди десетилетие американците можеха да ходят в Мексико със шофьорска книжка. Сега не зная как стоят нещата.

Е как да не е паспорт като пише паспорт на корицата 😂 С него се пътуваше навсякъде, дори дипломатическите и морските бяха същите, но в друг цвят и вътре пишеше че важи за целия свят. Сегашния тип паспорт излезе през "демокрацията", тогава вече се разделиха на международен и вътрешен. Старите паспорти отвътре:
http://detstvoto.net/daskalo/pioner/2328-grazhdanin-na-nrb.html

Пътувала съм до ГДР 82 година. Издадоха ми просто двойно картонче с данните, които бяха сгрешени. Така ги поправиха, че се съмнявах,че на летището ще ме пуснат. Вероятно, след връщането са ми върнали и зеления паспорт. Имах право на валута за 300 лв.