В момента чета ... 74

" - Разбираш ли какво е да си благ, Питър?

- Не съм сигурен дали разбирам, татко.

- Е, ще ти кажа. Да си благ означава да премахваш пречките по пътя на онези, които обичаш или се нуждаят от теб."

И, да, той разбра добре баща си. Той стана благ...

***
Не знам какво точно очаквах от романа, но ще кажа какво намерих, прочитайки го, а именно една абсолютно брутална психологическа драма.
Отдавна не бях попадала на толкова брилянто написана книга, нелека за четене, изискваща внимание към към всяко изречение и всеки детайл.

Историята, мрачна и навяваща студ, е предадена привидно пестеливо и обрано, разгръща се бавно, пласт по пласт в застиналата реалност на голямо ранчо в Монтана през 20-те години на миналия век.
Още първото изречение е преднамерено ярко, категорично и предизвикателно, без увод, без някаква подготовка на читателя за това , което го очаква:

"Фил винаги бе този, който извършваше кастрирането: първо отряза торбичката на скротума и я метна встрани, след това изкара единия, после и другия тестис, резна дъгоцветната мембрана, която го обвиваше, извади го от нея и го хвърли в огъня, където сияеха железата за жигосване".

Постепенно разбираме, че Фил и Джордж са двама братя, поели след оттеглянето на родителите си ("Стария господин" и "Старата дама") управлението на най-голямото и богато ранчо в Монтана. Повече половинки от едно цяло , отколкото братя, те цял живот са били заедно - делили са една стая, заедно са вършили работата в ранчото, отглеждането на добитъка и т.н. И докато Фил е висок, мъжествен, енергичен и умен (завършил колеж), то Джордж е тантурест, флегматичен, мълчалив и затворен в себе си. На привидната рутинна идилия идва краят, когато Джордж - "дебелакът", "тъпата чутура" , както го нарича често Фил - сключва брак с вдовицата Роуз и когато в ранчото пристига тя заедно със сина си Питър, наричан презрително от Фил "женчото" и "Госпожица Нанси"...

Всички герои в романа са самотни и трагични, но никой от тях не може да се сравни по самота и трагедия с Фил, чиято подтисната хомосексуалност резултира в агресивна хомобия, извратено отношение на презрение и омраза към хората като цяло. Дали Фил е познал все пак физически любовта с легендарния каубой Бронко Хенри остава загадка. Вероятно да, съдейки по някои детайли в романа. И загубата на това, което е имал в младостта си и невъзможността да сподели "срамната" си тайната с никого в мъжкия свят, който обитава, го превръща в озлобения и антипатичен човек, от когото всички се страхуват, човек, мразещ всички - индианци, евреи, "женчовци", но мразещ най-вече себе си. И така, както кастрира добитъка, той е кастрирал и самия себе си от всички човешки качества като обич, любов, състрадание... Наистина страдах заради него, заради този, който "презираше света, за да не може светът да го презре първи."
Но все пак "човек е такъв, какъвто е, прави това, което трябва и краят му е винаги заслуженият."

Забележителен във всяко едно отношение роман! Умопомитащ! Препоръчвам го!