В момента чета ... 74

  • 42 164
  • 745
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 11 784
Ясно, много благодаря за мненията за “Зад нейните очи”, по-добре е като се избира, да е нещо, което си заслужава. И аз ще я пропусна, толкова много заглавия съм харесала, че не искам да губя време вече в книги, които могат да се прескочат.
Бих взела за подарък и “Дървесна история”, но се съобразявам с жанровите предпочитания.

# 511
  • София
  • Мнения: 26 359
Приключих "Absolvo te" на Георги Бърдаров. Категорична 5-ца. Рано е още, но мисля, че това ще е една от номинациите ми за книга на годината.
Беше чисто съвпадение, че започнах да  чета книга за войната точно сега. Много тежка, много силна книга. Има трима главни герои, които разказват историите си и накрая се вижда по какъв начин всъщност са свързани. Разказва се основно за лагерите в Аушвиц и за конфликта в Палестина.
Аз съм си голяма ревла, ама на книги много рядко плача, някак си успявам да се абстрахирам, но на тази пророних няколко сълзи.
Знам, че не всички отзиви за книгата са добри. Аз трябва да призная, че като цяло не чета книги на подобна тематика и нямам голяма база за сравнение. Вероятно има и по-добри, но тази много ми хареса и успя да ме докосне.
Продължавам с "Крехко равновесие".

# 512
  • Мнения: 2 990
Може ли малко мнения, допаднаха ли ви книгите на Добри Божилов - Задругата и Заветът? И за "Куцулан" българска авторка, не й помня името обаче. Напоследък ме заливат реклами на тези книги.

# 513
  • Мнения: 547
Здравейте!
От доста време не съм писала, но и аз все по-често попадам на книги, които не са ми интересни.
Последната, която прочетох беше  Аз още броя дните.
Напомняше ми на "Да дойдеш на света.
Очаквах много по-задълбочено описание на двамата влюбени.
Целият роман ми стоеше като събирани истории от Интернет . Нещо като чернова .
Липсва ми " душата " на писането.

В момента чета От онези, които заслужават да бъдат убити.
Голямо разтягане на локуми. Почти по средата съм и нищо интересно не се случва.

От библиотеката взех книги на Колийн Хувър-Верити и Жестока любов.
"Да дойдеш на света" не съм я чела още. "Аз още броя дните" я започнах и нещо не ме грабна, ще я продължавам друг път, в личната ми библиотека е. Не успя да ме докосне сякаш, но не съм я отписала съвсем.
"От онези, които заслужават да бъдат убити" я изчетох и имам приятно усещане, макар че не си я спомням, като всеки трилър, разбира се.
С "Верити" не се спогодих, много трябва да е грабваща една любовна история, за да успея да я дочета. Сега се мъча на аудио с "Винаги" на Сара Джио, ама голяма мъка е.

# 514
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 096
"Аз още броя дните" не е много за четене точно сега...

# 515
  • София
  • Мнения: 1 884
Приключих Харем, много ми хареса. Смятам, че с друга корица и заглавие би била много по-голям хит. Дадох и 5, защото имаше много действие, интрига и се четеше много лесно. Но аз обичам подобни сюжети разказващи интригите в кралските дворове и цената на властта.

Започвам Тайните убежища.

# 516
  • Мнения: 1 570
Аз за два дни глътнах "Камък, ножица, хартия". Страхотен page turner се оказа. Мрачен, изоставен параклис в Шотландия, зима, буря, студ - атмосферата беше много добре пресъздадена. Семейство Райт разчитат на спокоен, усамотен уикенд, за да скрепят брака си, но... разбира се всичко се обръща на 180 градуса.
Имаше някои малки детайли, които не бяха изяснени, някои дреболии ме подразниха в стила на писане, но като цяло книгата ме държа в напрежение и не ме "остави" през целия уикенд, 4/5*.

Снощи късно започнах "Морска порта".

# 517
  • Мнения: 1 003
"Аз още броя дните" не е много за четене точно сега...
Съвпадение беше.
И след като я завърших, си дадох сметка, че историята се повтаря.
С датите 24-25. 02.  За съжаление.....

# 518
  • Мнения: 2 635
Много харесвам Бърдаров и ми беше в номинациите за 2021,а от тези дни в любими бг автори се нарежда и Камелия Кучер с “Дом”-напълни ми душата тази разказвачка,толкова хубава книга,че буквално е изядох за един ден и сега ще поръчам и другите й две книги.Заедно с Аристократа,това са двете ми първи номинации за 2022.

# 519
  • Мнения: 4 989
Завърших Орикс и Крейк, която за мен беше трудна, дори направо тежка за четене. Повлияна бях за заглавието от темата за номинациите и реших да пробвам.
Признавам, че не съм фен на жанра и не мога да оценя нито таланта, нито маниакалния характер на писателското призвание, което има Атууд. За стила не мога да напиша нищо, защото лично аз не го открих никъде. Интересни са пророческите попадения на авторката, поместени на с. 463, 464 и с. 465, но не е единствената с такива, ако може така да се изразя…
За мен това е генномодифицирана литература и много си мечтая за някои произведения да можеше да подадеш заявление или да отидеш на гише, където любезно да кажеш: Моля, върнете ми времето за тази книга! В този конкретен случай искам и награда за ПауърМакс търпение и упоритост при прочита. Четох с напъни, които за мен не си струваха.

Предвид, че това е само старта на трилогия, категорично ще е първата и последна част от нея, която ще захвана.

Нямам търпение да прочета нещо по-ведро, за да се отърся от нея.

# 520
  • Мнения: 2 635
Аня,просто не си губи времето с книги,които усещаш,че ще те измъчат…аз така действам и никое мнение не може да ме накара на инат да довърша книга,филм или каквото и да е в личното ми свободно време,ако не ми допадне…е,ако ми плащаха за това😀,друго щеше да е….

# 521
  • Мнения: 42 987
И аз така - и сериали, и книги зарязвам, когато усетя, че ми е неприятно да се занимавам с тях.

Сега чета Стаена смърт и се дивя колко е различна книгата от екранизацията. Няма театрална трупа, братът и сестрата не са брат и сестра (има разлика между кръвни роднини и доведена сестра, чиято майка е била по-млада от така наречения "брат"), мис Марпъл не е наета като частен детектив (което ми се видя много странно в сериала), а се внедрява по друг начин в разследването.
В този сериал за мис Марпъл има три инцеста, за които вече подозирам, че изобщо не са в книгите (един отпадна - остава да проверя за още два). Вече си мисля, че сценаристът много "харесва" сестра си и му е фикс идея да вкарва в работата си такива взаимоотношения.

Книгата е свежа, но непрекъснато сравнявам. Чудя се как щях да я възприема, ако не бях гледала сериите наскоро.
Записала съм си още няколко от тази поредица на четеца, но и мисля този месец да пазарувам доста книги (от Сиела и вероятно от Озон) - може би след тази ще изоставя за малко Агата Кристи.

# 522
  • София
  • Мнения: 2 229
Аз не знам защо се опитвам да харесам масово харесвани автори. Все си мисля, че сигурно не съм подхванала правилната книга в точния момент. Ей така на инат съм чела Стайнбек като ученичка. А "На изток от рая" започвам и зарязвам на всеки 7-8 години.
Обаче вече имам прекалено много нови и интригуващи заглавия, та съм си обещала да не пробвам никога повече тези зарязаните.

# 523
  • София
  • Мнения: 7 514
Аз им дава обикновено 100-200 страници, но без угризения зарязвам после. Така зарязах "Битието" на Влзадимир Зарев - хем ми беше интересна (семейна сага), хем стилът на писане е много тегав. С много повторения.
Обаче с "Един джентълмен в Москва" се заинатих и сега се радва, чак след 30% ме грабна и не мога да я оставя.
На мен Атууд ми е една от любимите авторки. Трилогията за Орикс и Крейк я четох на английски, сега мисля и на български да си я купя. Третата част е най-яка, но може би юом първата не Ви е харесала няма смисъл.

# 524
  • Мнения: 4 683
Аз не знам защо се опитвам да харесам масово харесвани автори. Все си мисля, че сигурно не съм подхванала правилната книга в точния момент. Ей така на инат съм чела Стайнбек като ученичка. А "На изток от рая" започвам и зарязвам на всеки 7-8 години.
Обаче вече имам прекалено много нови и интригуващи заглавия, та съм си обещала да не пробвам никога повече тези зарязаните.
Никога не съм се притеснявала, че не харесвам масови автори. Рядко се влияя, а ако чета нещо “популярно”, то е чисто информативно за тенденциите. Аз нямам проблеми да споделям непопулярни мнения.

Дочитам “Камък, ножица, хартия” - прилича ми слабо на стил, имитиращ Антъни Хоровиц и сигурно съвременни псевдоготически автори, за които не знам. Книгата е изключително зле преведена на български език, да си призная, дори на моменти ме досрамя. Все повече се убеждавам, че всички , които поназвайват някакъв език се приемат насериозно и за преводачи.

Иначе, Столична библиотека е като Машината на времето.
Взех си и “Материалният живот” - разговори с любимата ми М. Дюрас. Ще е следващата.

Общи условия

Активация на акаунт