В момента чета ... 74

  • 42 294
  • 745
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 5 008
Идвам да си посипя главата с пепел, че писах глупости преди седмица за Симон на Нарине Абгарян. Не знам къде съм блуждаела докато съм чела в началото, но сега с напредването на страниците и преди финала… искам да споделя, че книгата е много уютна, пряма, приятна и стопляща душата. Написана деликатно и с неподправена точност и наблюдателност за перипетиите на женствеността.
Всяка история е среща с различна героиня, която понякога плахо, друг път решително, но винаги достойно, в един момент “започва да бродира по платното на живота си нови шарки”.
Препоръчвам я. Мен ме докосна и ме трогна.
Може би ми напомня стила на Гузел Яхина, а може би за да не подвеждам с такива сравнения ще кажа, че е един чудесно написан роман.

# 301
  • София
  • Мнения: 717
Записах "Камък,  ножица,  хартия" и "Морска порта" в километричния ми списък "to read".
Завърших "Мирис на смърт" на Саймън Бекет. Добре си прекарах в компанията на Д-р Дейвид Хънтър Simple Smile Прекрасен трилър.
По препоръки от темата започнах "Песен за Ахил". Гледала съм филми по темата, но не бях чела нищо до момента. Харесва ми, но не мога да се отърва от деформацията да си представям Ахил като Брад Пит Wink

Последна редакция: чт, 17 фев 2022, 09:34 от ДюДю

# 302
  • Мнения: 4 728
Записах "Камък,  ножица,  хартия" и "Морско момиче" в кшлометричният ми списък "to read".
Завърших "Мирис на смърт" на Саймън Бекет. Добре си прекарах в компанията на Д-р Дейвид Хънтър Simple Smile Прекрасен трилър.
По препоръки от темата започнах "Песен за Ахил". Гледала съм филми по темата, но не бях чела нищо до момента. Харесва ми, но не мога да се отърва от деформацията да си представям Ахил като Брад Пит Wink
Може би Морска порта имаш в предвид?

# 303
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 821
Прочетох "Априлската вещица" - Майгул Акселсон, но може би тръгнах към нея с по-големи очаквания. Затова и не останах много доволна от прочита ѝ. Не можах да схвана цялата идея на авторката. Незавършена ми се стори.
В момента започнах "Дума срещу дума" - Ерин Кели и се надявам с нея да пооправя горчивия привкус останал след неразбраната от мен Вещица.
Интересно започва, държи в напрежение, надявам се така да е до края.
Скрит текст:
Моля, ако някой има "Камък, ножица, хартия" в електронен вариант да ми я изпрати. Много моля! Разпалихте и моето любопитство. Дез, ти си виновна! 🤗

# 304
  • Мнения: 3 197
Оле, изпуснала съм новата тема... направо проспала Simple Smile
 Чета още разказите на Щонова "Хвърчило в рая", не зная как да ги опиша: хем увличат, хем малко разтегнати и "украсени", пък с по-малко динамика...
Орлина, защо не си харесала "Петрови..."? Имам я, но още не към стигнала...

# 305
  • София
  • Мнения: 717
Записах "Камък,  ножица,  хартия" и "Морско момиче" в километричния ми списък "to read".
Може би Морска порта имаш в предвид?
Да, благодаря. Редактирах.

# 306
  • София
  • Мнения: 12 041
Приключих "Злодеянието" на Стефани Робел. Дадох ѝ 5* .. Малко щедро, но не прекалено, защото книгата ми хареса много, а издателство "Кръг" се нарежда сред любимите ми издателства!  Simple Smile

Откачена и мрачна история за сложните отношения между една майка със синдром на Мюнхаузен и носеща товара на собственото си тежко детство и дъщеря ѝ, станала нейна жертва и увредена физически  и психически в резултат на дългогодишното и систематично тровене.
Романът е интересен, четивен, смразяващ и много динамичен. Историята е за дълго обмисляно отмъщение, осъществено със хладен ум и преднамерена жестокост. Разказана е от две гледни точки - на майката и на дъщерята и отново се развива в любимите ми две времеви линии - преди и сега.
Наистина чудесен психологически трилър! Препоръчвам го на любителите на трилъри и на романите за дисфункционални семейни отношения.

# 307
  • Мнения: 43 098
Аз дочетох Долината на ужаса. Преди това четох Знакът на четиримата и някои разкази за Шерлок Холмс, но не всичко (не си спомням последните - тези, в които "се съживява" след падането от водопада, трябва да ги потърся).
Не ги помнех много добре - чела съм ги преди години (с изключение на тези в илюстрованата книга, която четох миналата година, но тя не е пълно издание).
Всъщност разбирам всички тези вицове за Холмс и Уотсън - много е близко до ума - докато Уотсън обръща внимание на красивите дами и в един момент се жени, Холмс направо заявява, че не е почитател на нежния пол, не обича да общува с жени и ги определя като незаслужаващи доверие по природа.

# 308
  • София
  • Мнения: 26 366
Миж, чакам да видя как ще се оправдаеш, че заради теб имам вече 20 книги в списъка и много, които съм купила, но кой знае кога ще сигна до всички. 🤔🤣😊

# 309
  • Мнения: 5 008
Може ли препоръка за заглавия на Нарине Абгарян? Набелязала съм:
Да живееш нататък;
Хората, които са винаги с мен;
Зулали


Много ще ми е полезно коментар за всяка от изброените.

# 310
  • Мнения: 2 257
"Хората, които са винаги с мен" е много мрачна, тягостна и безнадеждна. Аз не можах да я дочета. След нея не съм чела друго от авторката, но съм решила да опитам с "Манюня".

# 311
  • Мнения: 862
Миж, чакам да видя как ще се оправдаеш, че заради теб имам вече 20 книги в списъка и много, които съм купила, но кой знае кога ще сигна до всички. 🤔🤣😊

Хахаха и аз съм така. Миж и още няколко дами оказват голямо влияние върху месечния ми бюджет. Мъжът ми вече като чуе, че чакам нещо от Озон примерно и пита “Пак ли темата в бг мама си чела?” 😆

Аз за пореден път установих, че не мога да чета две книги едновременно. В момента на теория чета една на хартия и слушам друга в Сторител. На практика само слушам тази в Сторител. Не мога да се съсредоточа в две различни истории и това е.

# 312
  • Мнения: 1 042
Приключих "Злодеянието" на Стефани Робел. Дадох ѝ 5* .. Малко щедро, но не прекалено, защото книгата ми хареса много, а издателство "Кръг" се нарежда сред любимите ми издателства!  Simple Smile

Откачена и мрачна история за сложните отношения между една майка със синдром на Мюнхаузен и носеща товара на собственото си тежко детство и дъщеря ѝ, станала нейна жертва и увредена физически  и психически в резултат на дългогодишното и систематично тровене.
Романът е интересен, четивен, смразяващ и много динамичен. Историята е за дълго обмисляно отмъщение, осъществено със хладен ум и преднамерена жестокост. Разказана е от две гледни точки - на майката и на дъщерята и отново се развива в любимите ми две времеви линии - преди и сега.
Наистина чудесен психологически трилър! Препоръчвам го на любителите на трилъри и на романите за дисфункционални семейни отношения.

Ако правилно помня, това даже е по истински случай и беше екранизирано, ама айде да не издавам спойлери. 🤪 Наистина зловеща история. И за да не съм тотален спам, почнах най-после Елена Феранте “Тягостна любов”.

# 313
  • Мнения: 3 374
Аня, чела съм "Да живееш нататък" и "Хората, които са винаги с мен", а "Зулали" съм си отбелязала за прочит. И на двете съм дала три звездички в Goodreads от възможни пет.

За "Да живееш нататък" съм си отбелязала:

Смърт на едва ли не всяка страница, непоносими болка и мъка, ужас, който създава усещането за самоцелност. На мен ми дойде твърде много... С което в никакъв случай не искам да омаловажа кошмара на войната, просто си мисля, че гледната точка можеше да бъде малко по-различна. Липсваха ми задълбоченост и надежда, героите ме объркваха с чуждите за мен имена и с някак нелогичната си поява из страниците на книгата, карайки ме непрекъснато да се питам дали поредното име е ново или вече споменато.
И все пак - Абгарян пише красиво, простичко и вълнуващо и грабва сърцето ти. Обича персонажите си и те кара да ги чувстваш близки и скъпи, да милееш за тях. Книгата трогва и вълнува.


Много харесвам поредицата й с книгите "Манюна". Държа си ги под ръка за моментите, в които имам нужда да се разведря и разсмея.

За последната прочетена книга от тази поредица за юбилея на Ба съм си записала:
Най-добрият лек за всякакви тегоби, грижи и ежедневни проблеми. С мирис на лято, с вкус на детство, поръсена с един куп щуротии за разкош. Вълшебна книга!

Misery, права си - има мини сериал за случая - The Act. Много ми хареса, когато го гледах преди години. Сега, естествено, си отбелязвам "Злодеянието" за четене.

# 314
  • Мнения: 11 784
Имам навик да чета две ( че и повече) книги едновременно, но понякога се оказва не толкова добра идея- случи се сега да прочета пак Стиг Ларшон, докато чета “Ангелски данък” и към средата на последната взех да гледам по друг начин на тази книга. Май тези скандинавци ще се окажат за мен закъсняло литературно пристрастяване към тях. Следващата книга, която съм набелязала е “Архивът на Стиг Ларшон”, Ян Стокласа, нищо че е повече публицистична. Едновременно вероятно ще потърся с нея и още нещо от Итало Калвино, или пък нещо, което да чета на друг език.

Общи условия

Активация на акаунт