Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през февруари

  • 100 916
  • 3 179
  •   1
Отговори
# 1 635
  • Мнения: 2 176
Буенас ночес, ми амигас Heart  Бъръльо гуш, толкова си позитивна и толкова ми е хубаво да те чета, винаги ме караш да се усмихвам, стягай се  и бъди отново себе си Heart
Лейла, толкова да те разбирам като се самобичуваш, за съжаление не мога да ти помогна, мога само да съм с теб...виртуално Heart
Аз съм от мърлите на които ВИНАГИ са помагали и продължават да  ми помагат. Основно мама, но с отглеждането на Халапеньо активно участваше и тате, включваше се и свеки, лека й пръст! Признателна съм, без тях нямаше да оцелея!
Нахлува Халапеньо с крясъци - ИДВАЙ БЪРЗО, ДАВАТ ТЕ ПО ТЕЛЕВИЗОРА! И ме влачи към стаята си, тече някакъв сериал, главната героиня мисис Марпъл е на достолепната възраст 80-90. Ето, това си ти, злорадства диването. Да, почти сме набори, отговарям уморено и си приличаме като  еднояйчни близнаци. - ОО, НЕ! Контрира ме той, само на възраст го докарваш, иначе мисис Марпъл има самоуважение, облечена е прилично, има поддържана прическа и леко червило. После  ме влачи към огледалото, а аз упорито си затварям очите, щото от там ме гледа една раздърпана мърла по пижами и провиснали кичури... Днес изхвърлих боклука по пижами и хвърлих в смут съседското общество. Толкова за мен...
Измислих си питие за наспортване - уиски с мед, прилича на карамелена и ми се услажда, замезвам с АД. Някой ден ще изплувам почти го вярвам.

# 1 636
  • София
  • Мнения: 10 837
Бър, гуш!

Лайла, теб не знам да те гушкам ли, или да помагам на Уиш с пироните. Засега те гушкам, но ако продължаваш да говориш такива абсурди, тичам за голееееми пирони.

Споделете, моля, качамакът голямо бъркане ли иска? Спомням си мама и бабите до печките с големите дървени лъжици как бъркат ли бъркат до откат. Ама много вкусен крайният резултат! Такъв, който се реже не съм яла.

Още щях да пиша, но котката се позиционира между ръцете ми и пречи на процеса. Ще я погушкам малко и после ще почета книга .

Лека и мека!

# 1 637
  • France
  • Мнения: 16 054
Италианската полента се реже, но ми се прияде точно бг варианта с мръвчици... мммм....

# 1 638
  • Мнения: 900
Споделете, моля, качамакът голямо бъркане ли иска? Спомням си мама и бабите до печките с големите дървени лъжици как бъркат ли бъркат до откат. Ама много вкусен крайният резултат! Такъв, който се реже не съм яла.
Баба ми бъркаше здравата, първо на печката и после още по-енергично, като го свали от огъня. Казваше, че като ти се намокри дупето от пот, качамакът е готов. Аз не го бъркам толкова, става ядлив доста бързо. Сигурно преди много години брашното е било друго. То какво ли не е било друго..

# 1 639
  • Мнения: 16 848
Фил, Мързел, утре у нас и те така.
Панди, бърка се, колко да се бърка. Нищо време.  Баба все казва: Мързел благо не яде. Т.е. ще ядеш вкусно, като се потрудиш над печката.

# 1 640
  • София
  • Мнения: 12 306
Дядо ми бъркаше качамака с една голяма точилка за кори за баница. Ех, спомени. С пръжки, или със задушено сирене, с препържено масълце с червен пипер отгоре.

Утре е ясно какво ще се яде.

Момичета, ще ми мине, благодарско. Утрото е по-мъдро от тази събота вечер.

Последна редакция: сб, 12 фев 2022, 23:11 от бъръльо-бъръльо

# 1 641
  • Мнения: 14 403
Няма начин. Няма да се учудя, ако утре отида в магазина и ми кажат: царевичния грис свърши. Вие сте поредната, която пита". Wink
Иначе за брашно на Оберон имам, ама не ми е останало повече от стотина грама от него. За пържене на кюфтета е перфектно.

Лека от мен.

Последна редакция: нд, 13 фев 2022, 09:56 от 💙 Clo 💙

# 1 642
  • Мнения: 4 571
Карамелка, мила, радвам се да те видя. Мъчно ми е за тебе, че се чувстваш недобре. Аз съм чувствителен човек и буквално всичко ме ранява, та мисля че те разбирам. Аз просто с годините си изградих една по-дебела кожа и самочувствие, и малко по-леко ги приемам нещата. Не е лесно да си жив.

Лайла, моят син пи АБ за първи и предпоследен път като беше на 3 години. Къде го пи, къде го повръщаше, а аз си изплаках очите, че съм допуснала детето да стигне то АБ. Чувствах се като развалина, провалена майка, като тия дето си оставят децата направо.
Да не говорим, че опита за пръв път шоколад като беше на 4, защото една приятелка му натъпкала в устата, през двете минути докато се кача вкъщи да взема нещо. Да казвам ли, че развалихме дослука с тая приятелка още на място.

Сега си се чудя на акъла, колко съм била неадекватна. Ако мога да се върна и да си ударя два шамара, бих го направила.

Качамак мога да ям всеки ден, без пропуск. Със запържен бекон обаче не съм яла, тоя пропуск трябва да поправя.

Ей, Тарти, предполагам, че бизнес започвате, стискам всички палци и много успех ви желая. Винаги съм искала нещо собствено, аз съм работохолик, и въпреки, че съм темерут, умея да се разбирамс хората. Емирантството ми провали тая мечта. Докато дойдем, език да научим, да се закрепим, това - онова и годините си минаха.

Голям ферман написах, ама умна глава - много има да каже.

Айде, лека на всички и горе главите!

# 1 643
  • Мнения: 1 192
Панде, едно време и баба го бъркаше с точилката, а татко държеше тенджерата. Като съм пробвала преди и аз да правя, докато сипя брашното и разбъркам и то веднагя стягаше, та наистина голям зор трябва, както е казала Safiren,  ядлив е, но все ми се струваше суров да е останал. По рецептата от пакета, водата и млякото са повечко и в началото си е гола вода, но постепенно се сгъстява (като крем ванилия, после си става гъст, както трябва), лесно се бърка и има време да се сгъсти и свари добре. Първия път, като пробвах си викам, леле каква чорба забърках, но стана и то отлично.
Карамелче не ми харесваш, не заради пижамата и кичурите, а заради АД и заради това, че не си обръщаш внимание, самоиронията е хубаво нещо, но няма да те извади от дъното. Вземи мерки, моля те!

# 1 644
  • Мнения: 3 915
Благодаря ви.
Аз помолих да ни изпишат. Направиха проверки там, каквото трябваше и айде. Ами исках да си измия косата, да си легна малко в мойто легло, д а се почувствам бял човек. Движа се, бавно, но гледам да не се залежавам. Даже аз като лежа ми е по-неудобно, че нали всички тръби, упойки и нам си там кво, отива в гърба и отделно от инжекции съм цялата надупчена.
Дърпа, опъва, чувства се голяма тежест в корема ама знам, че няма как. Болкоуспокояващи - пия парацетамол, друго не са ми изписвали. Дадоха ми инжекции за тромби и казаха да ги слагам 10 дена. Просто ми се иска да съм по-мобилна и органите да се наместят, за да не чувствам тая тежест ама ще трябва време.

# 1 645
  • Мнения: 13 603
Чета ви с качамака и се чудя у дома що така не се е ядал. Никакви спомени нямам някоя от бабите ми да е правила.
Аз и не харесвам, може и да не съм яла добре приготвен, де, ама предпочитам така, че иначе щях да се чудя да правя ли да не правя ли Grinning

Адриана, не е случайно това с 40те дни след раждане, малко търпение. Тялото ти има нужда от време докато всичко се намести и върне както е било, раждането си е един рестарт. Сега се концентрирай върху бебето, гушкане, кърмене, ако си избрала да кърмиш и свикване една с друга. Всичко друго прехвърляй на мъжа ти и май майка ти е при вас.

# 1 646
  • София
  • Мнения: 12 306
Добро утро, поспалани! Направих кафе за всички, идвайте!

Лека и прекрасна неделя!

# 1 647
  • Мнения: 16 848
Добро утро!
Очаквах и за днес слънце, но не би.

# 1 648
  • София
  • Мнения: 20 204
Аз се чудя да спя ли още или не.

# 1 649
  • София
  • Мнения: 12 306
Ако можеш, лягай. Аз тръгвам по задачи. Тодей ис анадър дей.

Общи условия

Активация на акаунт