СЕДМИ КЛАС 2021-2022 Тема 6

Аз сканирах лично преразказа (детето ми предложи да си го снима сам с телефона, но като знам как си снима пръстите на краката в комплект с домашните отказах) и ми призля като видях колко е драскал и нечетливо е писал. Изобщо не искам да си причинявам мъката да го чета - нито разказа, нито преразказа. Не беше писал заглавие. Не знам висяло ли е някъде заглавието през тези 75мин., за да бъде преписано.

Малко ме е яд, че ще си изпусне другата седмица курса по БЕЛ, заради тази олимпиада по химия. Той не проявява никакъв интерес, няма да кандидатства с химия, но каза, че е задължително да се яви щом се е класирал, за да не се сърди госпожата. Ми той и по физика се е класирал - още една седмица ли ще си изпусне курса?

И моето успя да приключи, мърморейки под носа си по мой адрес. Писал е с левия крак. Нямам идея дали ще му разчетат. Първата част не разбрах дали е имал затруднения, защото беше във фаза "Остави ме на мира!'.

Благодаря,  Ви дами, добре, че сте, Вие...
 ra стискам палци и на ръцете и на краката...

Благодаря за стиснатите палци. Дотук помогна. Дано и за напред.

Ра, Господ да ви помага!

Ханна, дано дъщеря ти се справи с тези силни емоции! Пожелавам го на всички - и деца, и родители! Ще им се не види тия НВО-та, и ПИ-та, и борба да бъдеш рейтингован! Доста е налудно всичко.

Младежът току-що приключи с ПИ-то на Регалия. По принцип на преразказ не пише чернова, иначе няма шанс да му стигне времето. Беловата изглежда като чернова - с поправки във всякакви разновидности, но това е положението. Кой ум е измислил писане на текст с хронометър?! Абсурдно е! Учим децата си да стават роботчета. И се гордеем с това.

Пипилота, и ние се записваме във вашия отбор на мечтаещите да е вече лято и изпитите да са зад гърба ни.

Здраве да е!!!

Ако ти се занимава http://4eti.me/glina/. От тук може да се свали.Главата озаглавена "Стон".

Няма сила ,която да ме накара да й чета йероглифите. Пише грозно и мърляво. Няма оправия с това. Какво ли не опитвах. Погледнах отгоре-отгоре първата й страница. Видях и правописни, и пунктуационни грешки. Питам аз проверила ли е преразказа. Естествено ,че не.  Пак спокойно питам, дали времето не е стигнало."Ааа,не ама Никито и Стилиян ме чакаха отвън да ходим на стадиона да ритаме."
Има по-важни неща от някакъв преразказ.

Някой питаше за упражнения при сколиоза. Имам назначени от лекар на сина ми. Ако на някого му трябват, ще ги изпратя.

Мамзелче, благодаря, тъкмо се облажих, имах нужда, страхотна си. И подаръчето, ако си избрала такова, да ти е честито.

Пюрче, страхотно снежно, носталгично, скоро не съм виждала толкова сняг при нас.

Ра, бъди сигурна и спокойна, нещата ще се наредят, все по - добре и хубаво ще бъде, ще има добър завършек. Там отгоре, каквото и да има, ще помогне също. С вас сме.

Скиорче, не се нервозвай, важни са медалите, а ученето е цял живот. И в него и върви, и от там ти носи успехи и ще продължи да го прави. Таз зодия са хаотични, развеяни, отнесени. От мен един съвет ако позволиш: не и викай, не и се карай, говори и, повтаряй и всяко нещо, през определен период от време, макс пет пъти. В един момент, изобщо няма да разберете и двете, как се случват нещата.

Момичета, за почивките не знам, за грознопис и тем подобни също,
но пожелавам - успешен старт на втория срок, на наборите. Нека всяко едно постигне успех, а накрая да бъдат там където желаят. За тези като мойто диваненце, до тогава да се ориентират, къде и какво ще учат.
Одеве, един собственик на дюнери, чужденец е, вика - а, тя е умна, ще видиш, ще стане лекар. А аз му казвам, ти пък, нищо не каза, то от мързел не може очите да си отвори, лекар ще става. Познаваме се бегло, когато ходим за дюнери при него, и си говорим общи неща. По интересното е, че като беше малка, на 3 - 4 години някъде, една баба във влака, като я видя, каза: тя ще стане адвокат, мигам на парцали, и и отговорих, че такава, надали ще стане, а тя я беше видяла за първи път. А ЛЛ пък и каза и тя, да ставала лекар.
Та се чудя, с тоз мързел, с тез оценки, къде ще ходи да учи, че и някоя от тези професии да избере, и да работи след време. Да сме живи и здрави, пък да дочакаме, да видим какво ще се получи, най - вече аз.

Рени, я не говори така, твоята девойка си пиши много красиво.
Казваш така, защото не си видяла на моята, хем ситно, дребно, хем сбито, и за капак, някои букви, не може и ги разбереш, дали е ,,а", дали е ,,о", или други такива, даже и ,,с" го докарва на моменти като тях. Някакъв ужас е. С очила, лупа и микроскоп, едвам се разчита.

Ra,стискам палци за щастлив финал!Кураж,сили,всичко най-най,от сърце желая!🥰
На пробен не съм го пуснала,сменихме г-жата по БЕЛ,натрупа бая уроци през ваканцията,направи тестове ,отделно по л-ра и бълг.език.Резултатите са от преразказите,средно 27-29т.,от тестове -между 86-92%.Не е трагично положението,но иска учене,постоянство,концентрация,старание...
По мат имаше доста домашни,заложен и преговор.Крещях,няма да лъжа.
За грознопис....сигурно е на върха на класацията.
За почивка-както и да се представи,ще го възнаградя ,я с море ,я с планина..Още не съм мислила датите,чакам и баща му да съобщи възможните варианти за отпуска.От сега съм горда с него,трудно му е,муден е,но полага усилия,иска му се да успее,иска му се и да играе на комп.Борбата е жестока,но така е във всичко.Сякаш израства диването..

Ще използвам терминологията на Гери. Девойката пише с ляво задно копито, ама примирих се. Никакви награди няма да има като почивки  ,всичко се върти около двете сватби на сестра й. Съответно те са съобразени пък с изпити и класирания. Та за море май време няма да има. Периода от 23 юли края на месеца е свободен, нали?

Да дам и аз отчет запробния. Първи модул го направи на 30-35 мин. Тезата била "тъпа", нищо не можело да се напише съществено, освен обичайните глупости. Обаче не си спомняше каква е била - "нещо за Странджата". Тесктът за редактиране бил елементарен, рядко намира всички грешки, а сега твърди, че ги е открила. Преразказът го написа за 40 мин, директно на белова. Молих я да го прешише с разширение, защото имаше време, а беше написала по-малко от 2 страници. Е, не пожела. Нямало какво друго да допълва. Ще видим.
Всъщност, тя  първоначално на чернова (един допълнителен лист беше този път) си пише имена на герои, тук някакви родствени връзки беше отбелязала (име - голям брат). Беше написала "майка плаче" - означавало, че майката се разплаква на финала. Струвало ѝ се важно, а до края можела да го забрави, та си го записала. Добре, че няма да четат черновата, че не знам дали друг ще схване тези "подсказки" по същия начин. Докато сканирам, го прочетох - имаше тук-там лисващи запетайки, но не видях груби правописни грешки. Вървеше гладко мисълта, без повторения, без много редакции. Но не ѝ беше харесал текста, каза, че не ги разбира тези времена, когато не можеш да кажеш на баща си, че не ти се прави това, което той ти заповядва. Добре, че се въздържа от подобни коментари в самите преразкази, защото елементите на разсъждение се санкционират.
Като цяло тенденцията е, БЕЛ го прави "за норматив", а очаквах да има проблем да се вмести във времето. Тя по принцип има право на удължено време, защото е дете със СОП. Но явно за БЕЛ няма да се използва. За математиката, обаче, и тройно време да ѝ дадат, все ще е тая.
Притесненията бяха в рамките на нормалното за нея - по принцип от всичко се шашка, много иска да се представи добре и умира от страх "да не се изложи".
От утре - първа смяна. Аз, лично, ужасно я мразя. Не мога да ставам рано, до обяд съм на половина КПД. Често вечер набирам инерция и работя по нощите. Но пък има повече време за учене така. Абе, крайно време е училищата да станат едносменни и да започват в 8,30, а защо не и 9:00, ама само си мечтаем... Добре, че започва онлайн, за малко адаптация. Така сега ще става в 7:15, вероятно. Иначе, за да иде в 7:15 в училище, при условие, че някой я закара, пак се излиза в 6:50 (ако не я кара трябва да излезе в 6:15 ) Само докато го пиша и потръпвам от ужас.
Ра, често се сещам за вас и се моля за здраве 

из "Стон"

Когато първата капка роса се плъзна по тънкото стъбло на цветето жадната земя я пое с благодарствен стон, сякаш чул това. Боян отвори очи. Днес беше денят, в който щеше да иде при стадото и чичо си Захари. Вчера селото изкара овцете на паша за първи път. Изпълни се планината с гласовете на девойките, свирнята на кавалите и блеенето на агнетата. Събраха се хората на мегдана пред черквата за благословия. Честваха деня, в който животът се раждаше отначало. Празникът бе двоен, защото на следния ден много от мъжете потегляха да продават стоката си из близки и далечни земи, та сега и тях изпращаше селото. Затова всички се веселяха освен Захари, който след благословията на попа се сбогува и нетърпеливо подкара стадото надалеч из ливадите. Искаше му се на Боян веднага да го последва, ала знаеше, че не може да тръгне пред очите на цялото село.

Бе решил да отиде в планината тази сутрин. Трябваше бързо да стане, да се умие, да пъхне в торбата малко хляб и да избяга. Не го свърташе у дома. Миналата година така стана - отиде при чичо си да му помага с овцете, и не се завърна у дома цяло лято. Баща му месеци наред се сърдеше, не искаше да му приказва, накрая го оправда с половин уста:

- Чичо ти нали си няма мъжко чедо... Добре, че се е намерило кой да го отмени поне малко.

Така Боян получи прошка за своенравието си, но знаеше, че това лято семейството му нямаше да го благослови да иде овчар. Беше решил да тръгне още преди мъжете да са потеглили, но когато отвори очи и се огледа, видя, че братята му не бяха в стаята. Облече се и отвори тихо вратата. От двора долитаха гласовете на мъжете:

- Ще го викам вече-чу да казва най-големият му брат.

И преди да се досети какво са наумили баща му и братята му, в къщата влезе Исай

- А, станал си. Хайде, потегляме вече! - рече той припряно на Боян.

- Много рано тръгвате, бате - с пресъхнало гърло и още сънено рече момчето.

- И ти идваш с нас. Отиваме да продаваме стоката. Ще обходим близките села, ако трябва и по-далеч ще стигнем. Знаеш, трябва да се върнем с прехрана.

Боян усети как го прободе нещо в корема. Мъжете го бяха обмислили и искаха да го вземат със себе си, но не му бяха казали, за да не избяга като миналото лято. Беше хванат в капан - железен и задушлив. Сърцето му запрепуска лудо, той започна да диша на пресекулки, лицето му се зачерви и очите му се окръглиха, ужасени от картината, която се очертаваше все по-ясно пред него - да тръгне сега по прашните пътища с тази кола, вместо да тича свободен след стадото, да диша тревите, да топи коравия хляб в топлото мляко всяка вечер, да се къпе в реката сутрин.

Той се хвана с две ръце за главата и се опита да се съвземе. Насреща брат му го гледаше укорително, от което на Боян съвсем му премаля. Горещ огън пламна в цялото му тяло.

- Аз няма да дойда! - изрече твърдо Боян.

- Що думаш? Чуваш ли се? Татко така каза. - в гласа на Исай се долови нотка колебание. Изненадата от думите на най-малкия му брат подкопа предишната му увереност.

Боян се огледа. Взе торбата и калпака си, стисна ги с две ръце и изправяйки ce Лице в лицe c Исай, застанал на прага на вратата, рече:

- Стори ми път да изляза, бате!

В тази хлапашка решителност, подхранена от искрената почит, която Боян изпитваше към най-големия си брат, Исай видя нещо, което знаеше, че никога няма да притежава - чувството за свобода. Таеше скрита възхита към непокорността на брат си, но и ревнуваше, че не може да я има, защото бе най-големият и всички отговорности в семейството падаха на него. Затова след миг колебание Исай направи крачка настрани да пусне момчето, а от гърдите му се отскубна дълбока въздишка. Минавайки край него, Боян се опря в широките му здрави рамене, погледна го в очите дълбоко, хвана ръката му, целуна я и излезе на двора. Баща му тъкмо сядаше в колата, а майка му подаваше торба с хляб. Боян застана пред конете и рече припряно на баща си, сякаш бързаше, за да не изгуби смелостта си:
- Аз няма да дойда с вас, тате. Отивам при чичо с овцете.

Гневът кипна като горещо мляко в гърдите на бащата. Как смееше най-малкият да му говори така? Без капка уважение, без следа от срам в очите.

- Тръгнеш ли от тук, никога повече не се връщай! Забрави, че имаш майка, баща и братя. Забрави, че на земята има покрив, под който си добре дошъл.

Сълзите на Боян бликнаха от тежката клетва. Той се обърна към майка си, сякаш да я измоли за прошка, но тя закри лицето си, като се тресеше от неудържим плач. Чу само стъпките на момчето, което бягаше надолу по пътя,

По „Глина“, Виктория Бешлиска

Речник: мегдан-площад

Ооо, море след 2ро класиране. Не мога да мисля и редя желания на плажа. Т.е. мога, но не щЪ.

Няма да казвам, че къмто 19-19 и нещо се започна презентация по география. Оммм...

Според моето мнение и Регалия залитнаха по модата тип "Костилки от череши"... Какво ли схванаха децата от този откъс? Нека да не забравяме, че пишат деца, а не ние.