Когато минават през труден период, много родители полагат какви ли не усилия да скрият този факт от децата си.
Стараем се да отвличаме вниманието им с развлечения и дребни подаръци, а ако се осмелят да ни попитат в прав текст какво има, казваме: "Няма нищо, всичко е наред!". Защо обаче тази тактика е погрешна и как в действителност вреди на децата? В блога на BG-Mamma психологът Людмил Стефанов говори по темата и дава изключително полезни съвети.

Препоръчваме ви да прочетете целия текст тук. Ще ви даде успокоение, че не е нужно да се преструвате като войник и да криете от детето, когато сте тъжни, имате проблем на работа, притеснявате се за бъдещето или за свой близък и други подобни!
Споделете ни какво мислите по темата!
Изкушавате ли се да "предпазвате" своето дете, като никога не говорите честно с него за проблемите си? Или имате различен подход? А как се държаха родителите ви, когато вие бяхте дете?
И все пак трябва да се има предвид, че дори и адекватни обяснения може да не са достатъчни за детето и да се наложи да се прибегне до помощта на специалист. Но това зависи изключително много от родителите, а често техният егоцентризъм и неприятни преживявания от миналото блокират всякаква помощ - и за тях самите, и за децата им. Децата са различни - едно и също по характер преживяване може да се превърне за някои в сериозна психическа травма, при други то няма да има такива последствия. Това се вижда, когато вече възрастни хора дойдат с психологически и житейски проблеми за разрешаване - тогава изплува от подсъзнанието всичко от детството, включително и случки, за които не са предполагали, че са там и че са ги тормозили толкова много, а на възрастния понякога му изглеждат дори смешни.