Израелския сериал Фауда Fauda

Тези дни прехвърлям пак втори, трети сезон, и сега някои неща ми допадат, които преди ми бяха безразлични.
В началото Абу Махер ми се струваше някакъв шмекер, един такъв лукав, дяволит, и с Аюб като се срещаха, все едно се надлъгваха взаимно, но вече ми харесва като герой ,жалко, че умря нелепо и набързо. Сред любимите ми моменти са тези с Махерчо и баща му, когато Габи разбира, че малкият е замесен в тероризъм и се чудеше как да го съобщи на приятеля си, когато Абу Махер отиде със сина си на кафе в Рафа, как Джуниър трепереше като лист на пропускателния пункт да не го разпознаят, защото вече беше минавал оттам с аверите, разговорът в кафенето, дълбокомислените думи на Абу Махер, сякаш бяха намек, че вече се досеща с какво се занимава малкият. Беше супер и че Аюб се ангажира емоционално, поради приятелството си с Абу Махер, как освободи Махерчо, даде му вода и го заведе при баща му. Драмата на един баща, който не спира да обича сина си, но все пак го предава на правосъдието. Как го прегърна за последно, и му прошепна, ти ме посрами, не ми се подчини, замеси се с хора, с които не трябваше, опозори ме, посрами семейството. Не можа да не ми стане обаче леко забавно, въпреки сериозността, когато каза на малкия, аз също бях в затвора, там ще стане мъж от теб, и ми изникна в главата, попаднал на хора в затвора и станал човек, от Вапцаров. Не беше изобщо зле и как Аюб също умишлено наплаши Махерчо, че ще го предадат на йорданците за разпит и нямало да бъдат толкова деликатни като Шин Бет. Все едно предварително с Абу Махер са се наговорили да накарат малкия да се поизпоти и изплаши, защото Аюб омекна, когато Махерчо сам изяви желание да признае всичко. Милинкото, как се разплака накрая, осъзнал грешката си. Но реално пак получи шанс да се измъкне сравнително лесно, заради влиянието на баща си. Колко младежи в реалния живот се забъркват с тероризъм и свършват или на два метра под земята, или доживотно в затвора. Бих гледала определено сериал, в който основната тема е именно тази, как влиятелен светски ислямски политик или важна фигура, който не желае да има нищо общо с тероризъм, радикализъм и такива, осъзнава, че детето му е станало терорист. Тази тема е само загатната във Фауда, а в моята история включих такъв мотив, как най-малкият брат на палестинеца антитерористичен агент от Шин бет попада в мрежите на Хамас и неволно едва не погубва големия си брат. А щеше да е супер, ако бяха дали как Махерчо реагира на смъртта на баща си, да носи доживот тази вина, че непряко е отговорен за това, и Аюб да го успокоява на погребението, или нещо такова.

Хишам Сюлиман, боже, този човек е много хубав и готин, да му се не види. Поне аз не мога да му се наситя.





Нищо чудно, че ме вдъхнови толкова. Гледах вече доста клипове с него, и изненадващо, сякаш поради някаква интуиция, се е получил сходен с героя ми в някои отношения, чийто първообраз е той, преди още да разбера биографията му. Идва от голямо семейство, даже огромно, с 14 деца, поне така четох някъде, дълго време се е борил, за да се утвърди, един арабин в израелската развлекателна индустрия, както героят ми е палестински антитерористичен агент, поправка, не от МОСАД, а Шин Бет, и е нещо като еквивалента на Аюб, само че ако Аюб не беше брутален, а по-състрадателен. Гледах интервюта, как благодари за нещо, сигурно на последователите си, естествено, нищо не разбирам от арабски или иврит, но по интонацията предположих за какво говори. На клипа носеше очила, с които изглеждаше дори още по-сладък. Направо, нищо общо със Пантерата, а мил, сладък човек. Как е успял да изиграе терорист, сигурно не е било лесно. Да си добър и морален човек и да се превърнеш пред камерата в пълна противоположност.
И колко сладък и трогателен е моментът, когато Тауфик се вижда отново със съпругата си, след като тя го е мислила за мъртъв, и как нежно й сваля забрадката. Аз пък първите секунди помислих, че проверява дали й е добре сложена, като съвестен мюсюлмански съпруг. Много ласкав, нежен.
Актьорът на Макдаси също ми е вдъхновение за герой. Много е сладък и той, прави едни муцки. Малко и за индийче може да мине, ако си сложи червена точка на челото и се облече в шалвар камиз, от традиционната дреха, която носят и араби, и индийци, широката дълга риза и панталони.

Чак сега схващам символиката на постера, на който Дорон и Пантерата стоят един до друг, но Тауфик е полупрозрачен, нали защото когато започва действието, е уж мъртъв. Внушението, че е точно като дух, навсякъде и никъде. Хвани ме, ако можеш.


И, разбира се, слушам напоследък до откат всички възможни арабски песни, дори ислямски молитви, като песни, които са, защото музиката и тук вдъхновява много. Луда съм вече по един палестински традиционен танц, дабке, ето,прилагам любим мой клип. Това дабке е толкова омагьосващо, зарибяващо.

Този вид облекло вече съм го виждала и другаде, явно арабските бойци са го носели често в миналото.
И няма как просто напоследък и да не правя донякъде паралели между Дюн 2 и тематиката на сериали като Фауда, за Близкия изток, тероризъм и прочие. Фремените са си точно и те вдъхновени от арабските федаини, или както там се наричаха. Дори основната музикална тема на ДЮн 2 си е доста ориенталска и източна.

Сори отново за фермана.

Излишни са извиненията за "фермана". Увлекателно си го написала (явно е, че си го можеш) и с удоволствие го четох , даже си го "запомних" да си го чета отново. Беше ми интересно да си припомня подробности и нюанси.
  Чакам още !

И още ще има, много вероятно, стига да се сетя какво да пиша.
В сезон 3, когато Ели получава паник атака, докато гонят Джидах, много му съчувствах, защото и аз имам такива проблеми. И ме кара да се чудя, дали често не се среща при израелските войници, предвид къде и как живеят, непрекъсната бойна готовност. Определено в моята история има немалко такива моменти, когато героите са пред срив, паник атаки, посттравматичен стрес, депресии, тревожности и други. Една част от героите ми са доста по-млади от Дорон и екипът му във Фауда, с немного жизнен опит, поради което преживяват травмиращите събития по-драматично. Особено, когато действието се развива в регион с насилие и несигурност, в Израел, където военната служба е издигната в култ, но да кажем, че ми се иска да обърна внимание и на негативните страни. Как млади войници, уж здрави и прави, могат да се срутят в един момент, след сблъсък с бруталната реалност на тероризма.
Осъзнах, че доста съм се повлияла и от Homeland, там имаше също доста брутални сцени, и като че ли се е получило отчасти такъв вариант, само че главната героиня не е зряла жена, а много по-млада, едва излизайки от тинейджърска възраст, но вече с опит срещу тероризма. Трябва да уточня, че има някои мистични елементи, на места е и като  Arrow. Абе, миш маш, но го прави по-интересно, според мен.
Пак от Homeland, заех малко от мотивите от някои сцени, когато Питър Куин го хванаха терористите и изпробваха върху него смъртоносен газ, когато разярена тълпа в друг по-ранен момент в сезоните извлича един агент от колата, Кери и Куин също бяха там, и тази сцена я запомних, друг мой персонаж е на косъм от подобна участ, след нелеп инцидент,  в който застрелва палестинско момче, но без да иска, разбира се, защото тогава не е на себе си, и после дълго време не може да си прости. Дори с риск да се получи идеалистично, искам да включа много позитивни сцени на взаимодействие между евреи и палестинци, как героите преодоляват предразсъдъците си и се доверяват едни на други. Особео важи за героите, които идват в Израел, след като години наред са слушали за тероризъм и какво ли не, но например, налага се да ги лекуват палестински доктори, каквито със сигурност има немалко по израелските болници, а когато си в уязвимо състояние особено, несъмнено е плашещо да се довериш на човек от етнос и вероизповедание, за което си чувал непрекъснато по телевизията, че е свързано с тероризъм и жестокости. И когато лекар палестинец мюсюлманин те връща от онзи свят, с невероятна всеотдайност и грижовност, започваш да си променяш мнението. Ако не изцяло за палестинците, поне на принципа, че не всички са терористи и немалко просто живеят скромно и достойно, опитвайки се всеки ден да са най-добрата версия на себе си. Гледам много по тик ток как се справят в Газа бедстващите и някои видеа показват сякаш точно това, няма омраза, а стремежът въпреки трудностите да останеш човек. Преодоляването на предразсъдъците определено води до красиви, затрогващи моменти.
И неусетно пак стигнахме до любимият ми герой, пак във връзка с по-горе за лекарите палестинци, от същия етнос и вероизповедание, представяно като изцяло зло и покварено по телевизията, но борещ се с него. Капитан Ахмад Боаз от Шин Бет, роден като Ахмад Хамдан, с кодово име Уриел, като един от ангелите от Библията, значещо Божия светлина. Съответно в един момент започват да го наричат Ангелът, поради репутацията, която си изгражда, че успява някак да въздейства на терористи и всякакви такива, достатъчно, за да се предадат. Той влиза в битка с тероризма със състрадание и емпатия, не само с оръжия и насилие,  и си спечелва уважението на мнозина в Шин Бет и извън него.Рядко себеотрицателен и раздаващ се се, него го е грижа както за палестинци, така и израелци. Но пътят му до прознището Ангелът на Шин Бет е много мъчителен и труден, защото той самият  страда от депресия, тревожност и панически атаки, взимайки лекарства, но с годините е придобил устойчивост и твърдост. Още на 15, точно насред бурната тинейджърска възраст, той гледа по телевизията за атентата от 11 септември, което го травмира, а на 20 вече прави опити за самоубийство, мислейки, че никога няма да бъде приет в този свят. В един момент той осъзнава, че сам трябва да стане част от промяната в света и бавно, с усилие и постоянство, се превръща в Ангелът, но не обича да го наричат така.
Пак спирам, извинявам се, че отиде малко оф топик. Ще продължа, щом ти е интересно, и дано и други пак се включат.

Уриел означава Божи огън, не светлина.

Моя грешка, сори, не съм прочела правилно. Може да е било сбъркано и на сайта, където го видях.
Нещо, надявам се, което ще ви развесели.
















Дорон изглежда много готино в трети сезон с камуфлажните панталони и фанелка. Всички са супер с тези униформи, докато са в Газа след Башар и Джабари. А Саги, изглежда особено мъжествено, когато предрешени отидоха където тренираше Башар, да арестуват баща му, със зализаната коса и коженото яке.

Хехе, представете си, Габи и Абу Махер, седят и си говорят, като българи:
-Съсипаха я тая държава, капитан Аюб!
-Да бе, некъв ужас, пълен ташак, хабиби!
-Гледам го и моя тиквеник Махер, само на телефона виси, и през ден, тате, дай пари. Уж учи нещо там в университета...
-Ооо, моите са абсолютно същите, хабиби,какво учат, какво не учат, все, тате пари дай!
-Нищо не знаят, днешните млади. Или терористи стават, или инфлуенсъри и ютубъри.
И още пародийки мога да измисля, ако искате.
Още търся заглавие за моята сага, вече знам, че искам да е нещо древнобиблейско, свързано с ангели. Уриел, че е Божи огън, също е супер като значение, огънят като стихия, помитаща злото.
Направих още мемета, дано ви харесат.
Дори може да направя и видео за ал джабари и хила. Не знам защо, но тия двамата ги шипвам. Не разбирам защо хила не участваше в преследването му лично, нали беше много нахъсана да го хване?А той, след като поради нейна грешка убиват цялото му семейство, не би ли искал да си отмъсти и на свой ред да тръгне да я преследва? Щеше да е готино, освен всичко друго, и нея да я спасяват, джабари да я беше хванал и затворил. Пропуснат потенциал, според мен.

Снощи гледах Гладиатор 2 и лицето на "Дорон" приятно ме изненада в един от второстепенните герои, не бях проверила подробно каста предварително. Много добър актьор е Лиор.

Доста голям скок от Фауда и онзи филм за преследването на Айхман. Браво.

Ели е душичка, много сладък. Хайде, сезон 5 чакаме!

Днес Лиор Раз има рожден ден, Рона (Нурит) е качила 10 снимки с него 😆.

Много са готини! И във Фауда Нурит и Дорон явно се обичкаха. Но имаше една сцена, след смъртта на Морено, когато Нурит много му вика. Също и когато Габи го отвлякоха, Дана го насмота. Темперамент, нищо лично, предполагам.

Колко е хубаво жената, когато се нагласи и е женствена. 😊

❤️

Ох, хайде де, искам пети сезон, поне да разбера умряха ли всичките в края на четвърти, онзи леко кринджав финал, плеснаха с ръце, прегърнаха се и си полегнаха лежерно на земята.
Не искам да прозвучи укорително, но тази тема наистина замря след последния сезон. Хайде, да обсъждаме пак! Например, за Абу Махер и синът му, според вас в кой момент започна да подозира малкия? когато го хвана да му тършува из кабинета, върна се посред нощ вкъщи, и всъщност, не разбрах, как и кога точно Аюб му съобщи? Май първо само му каза, че са заподозрени група млади палестинци, учещи иврит в университета. Абу Махер сам ли си направи извода, предвид това, че и Махер учи там?
Неволно си представих, ако Нурит вземе, че роди в пети сезон, как с бебето в кенгуро, размахва оръжие срещу терористи. Това би било яка сцена. Типично за млада майка, ежедневието й е скучно и в един момент й се удава възможност пак да си докара малко тръпка. И си представям как се обажда на Саги, и говорят, и тя небрежно споменава, заедно с това бебето какво е правило, а, да, и сгащих един терорист, и Саги, едва не изпуска телефона, КАКВООО!!!

Днес Яков Даниел/ Ели има рожден ден 🥳😊

Наскоро го гледах в един филм, в роля доста по различна от тази във Фауда, добре се справи Яков Даниел 
Ето го филма, ако някой се интересува, на MAX го има за гледане:

Valeria Is Getting Married
https://www.imdb.com/title/tt21379186/?ref_=nm_flmg_job_1_cdt_t_11