Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

Mom_mi, фактът, че питаш каква би била по-добрата алтернатива, сам по себе си сочи, че не си могла да направиш избор при достатъчно информация и съзнаване на последиците от избора.

Ами наистина не знам каква би била. Исках да вляза в училището с най-висок бал и влязох. Тогава се водех от това и от факта, че искам да науча перфектно език.
Няма как да знаеш дали ще ти е трудно, лесно, интересно и тн, докато не пробваш.

Език не се учи само в езикова гимназия. Ако целта е била езикът, е можело да съчетаете курсове по него с друга гимназия, където да не кретате.
При образованието е важен резултатът. Първо трябва да е ясно какво се цели (да се научат 2 езика, да се овладее занаят, да има добра подготовка по мат, за да има шанс за технически уни....), а след това да се търси пътят до него. При Вас е било обратното - ще правя нещо си, пък ще видим къде ще стигна.

Да,  така беше. Кой да ти мисли толкова напред

ами ако е вярна тази фраза?

Според мен всяка амбиция идваща от родител унищожава способността на детето да се бори за неща, които му харесват. И умният родител го знае това едва ли би заставил детето да покрива чужди амбиции... И все пак това не трябва да се замества с "подкрепата" за връщане половин година назад за да се учи в незнам си  какво училище.
Децата имат нужда от граници. И правила. Иначе нищо добро не ги чака.... дори да им дадем да  намерят "свободно" пътя си..... на 50. Та родителят трябва да си държи кормилото и да решава бдително по пътя откъде и накъде отива.
Смятам за правилно да кажа "не" на разни моди в учението. Бяха и пуснали муха на едната щерка каква кариера и слава я чака на ........ певица. Да бе да. Има случаи когато е валидно такова бъдеще. Мне и при нас поради ред фактори.
Да се подкрепят деца е яко, стига да не е за сметка на техният бъдещ добър живот. Що за егоизъм бих проявила, ако спазя "галене на егото си" колко як родител съм да се съобразявам изцяло с детето, и да не допусна, че това ще е срещу него?!

Принципно допълване на пост със съществена нова информация час-два-ден след първоначалното му пускане не се толерира. Допустимо е при оправянето на правописни грешки например.
Случайно се върнах да прочета и о каква изненада.
Та да кажа: своенравието на децата е обратно пропорционално на възпитанието, което родителите им дават.
Вгорчаването на живота на родител от дете дори няма да го тълкувам и анализирам. Подобно поведение на дете се дължи на липсата на адекватен родител - подпомагащ, съпричастен и разбиращ.

Това забележка към моя пост ли е? Нямаше как да не го допълня, защото щеше да стане през пост.

Мен ме дразни незаинтересоваността на родителите оносно къде, как и колко учат и се справят децата им. Като чуя или прочета неща от сорта как родителите не са се интересували, дори когато разбирам защо децата оправдават родителите си и смятат поведението им за донесло полза на тези деца, пак няма да се съглася, ама никак не мога да се съглася. Веднага в главата ми възниква въпросът "Оправил си се въпреки родителите си, а представяш ли си къде можеше да дръпнеш напред и колко можеше да постигнеш повече, ако родителите ти не бяха бляли в нищото и не бяха заети само със себе си?".

Не вярвам в "своенравни деца", особено когато им се слага ореол на "силен характер". Повечето такива своенравни не стават по-добре с времето, а стават по-зле, докато не стане някоя голяма беля. Своенравните деца стават своенравни възрастни, те са също толкова импулсивни, колкото и като деца, но се научават да го прикриват.

За мен сигурно са я предупредили. По мое скромно мнение няма лошо да обсъждаш който и да е, стига да не се прекрачва границата на добрия тон.

А колкото до среднисти срещу отличници, аз съм на мнение, че ако на детето се даде добър начален старт, после няма да има нужда детето да прави чудеса от храброст, за да постигне нещо в живота.

Ако си нямате работа заповядайте при мен, имаааам колкото искате!

Умният потребител чете между редовете и си вади необходимите изводи! А другият и в челото да му ги треснеш -все тая!

Каква работа ни предлагаш ? Аз се замислям да стана учител понякога.

Темата много страда напоследък. Благодаря на хората, които споделиха конкретен опит от кандидатстване.

Както някой каза преди, другите ще мине време и ще разберете защо “академичност” не е мръсна дума.

Иначе навремето и аз отхвърлих Питагор защото нямат стол, а ползват детска кухня. Сега ми е леко смешно колко наивна съм била.

Да, това е наивността да се смята, че има идеално училище, още повече пък като ще се плаща за него. Е..няма такова. Има добри, по-добри и кофти.

Не бях чела темата известно време (около 35-та страница на юбейната 50-та тема) и тези дни наваксвах. Видях няколко спорове да се зараждат, ескалират и потушават. Мярна ми се поезия (Татко Мецан чудесно е стихоплетствал 🙂) и няколко много обстойни поста за изпити и мнение за училища, за които не се пише много.  

Видях, че се споменава на няколко от изпитите за различни училища психологическия тест КДЧ или къща, дърво, човек (хора). И се сетих, че и на изпита в СС малката е трябвало да рисуват къща, дърво, човек и още нещо, което в момента ми се губи. Но понеже бяха четири неща за рисуване тогава не направих връзката с този тест, който е доста старо обследване на типичната клинична психология и е доста стар - някъде от средата на миналия век, ако не се лъжа. На изпита в СС (ще помоля и други потребители, чиито деца кандидатстваха миналата и тази година да ме подсетят кола ли беше четвъртата картинка от изпита) точно четвъртата картинка ме обърка и не разпознах теста. Тогава смятах, че преценяват уменията на децата да рисуват детайлно, защота попитах дъщеря ми дали е нарисувала комин, прозорци, врата, дим от комина, а на човека дали е нарисувала пет пръста, уши, обувки, защото смятах, че това е важното. Тя ми отговори, че не е нарисувала комин, защото е рисувала перденца на прозорците и забравила комина, а на човека не нарисувала уши, защото човекът бил жена с дълга коса, от която не се виждат ушите. Но все по-сигурна съм, че освен да видят как рисуват децата в детайли са приложили и теста на психолога Джон Бък -  КДЧ. На мен са ми правили този тест преди много години в седми клас една психоложка - рускиня, която ни гостуваха с мъжа й. Тя ми обясни подробно тогава принципът на теста и ме запали по психология и философия.
Реално оценката е много специфична и ужасно комплексна, защото има значение дори натиска на молива, колебанието преди да се нарисува някой детайл, вида на дървото - (дори ако е нарисувано плодно дърво - кой плод е), има ли ограда къщата, има ли път към нея и т.н. За не ви отегчавам. Тестът е приложим, както за малки деца (над 3 години), така и за възрастни и е доста точен, ако психолога е добър в разчитането.
Тази информация ми дава нов поглед на втори кръг от изпита в СС. Мислих, че си е предимно изпит на знанията, а психологическият тест е бил, когато децата са си подавали топката в кръга и са отговаряли на въпросите на психолога, но явно е по-различно положението.
Благодаря за сподената от Слеър информация, защото тя ми даде друг поглед върху изпита в СС.

Аз лично, няма идея защо родителите се концентрират толкова върху знанията на вхидните тестове, а не върхо психологическата оценка.
Защото ако едно дете е будни с логическа мисъл тези знания ще ги навакса бързо. А и все пак това ще се случва през целият учебен процес. Докато наученото преди ПУК ще бъде употребено в рамкире само на следващите няколко месеца.
Затова и изпита в ИЗЗИ много ме изненадва. На тази възраст наученото по англйиски би трябвало да може да се навакса за месец-два.

На мен тия изисквания за владеене на чужд език в ПУК ми се струват голямо изхвърляне. Какво точно искат, В2 ли?
Понякога подозирам, че някои ЧУ, когато реално нямат места, не го казват директно, а казват, че детето не се е справило. Така хем им излиза името, че са на високо ниво, хем симулират сериозна дейност по приема. Тъп маркетинг.
Кандидатствали сме в няколко училища в чужбина и винаги съм оценявала почтеното "съжаляваме, нямаме места" или "съжаляваме, квотата ни за Вашата националност е запълнена", без да стигаме до препитване. Никой не ми е губил времето с изпит, който категорично няма да доведе до прием, и после да ми е обяснявал колко несправящо се е детето.

Не родителите диктуват правилата на играта, а изпитващите. Всяко училище може да направи какъвто си иска входен изпит и нагласата на изпитващите. Никой нищо не може да им каже, а и те не са длъжни да дават обратна връзка защо искат това или онова.