Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

Ами и аз явно затова въобще не съм се усетила, че е този психологически тест (виж по-надолу от твоето мнение и Блонди Ана е писала, че има къща, човек и дърво в част от картинките). Те са смесили теста на Джон Бък с изискването за детайлност на изображението. Казвам го, защото при теста на Бък всеки елемент значи нещо. Например ограда около къщата - значи защита (но зависи как е нарисувана значи още доста неща 🤣). Но и аз се ядосах, че не е нарисувала комин, при условие, че иначе рисува и комин, и пушек, и керемиди даже 🤣🤣🤣 Изрушихме с тези изпити ние. Добре, че децата се забавляваха и независимо от крайния резултат - поне не им беше стресово.

Иначе мернах по-назад някой, може би Andariel пише, че детето трябва да знае, кое е изпит и кое игра и да знае, че е сериозно. Почти съм съгласна. Нека знае, че е изпит и е важно, но е добре да го възприема по интересн начин и да му е интересно какво прави (говоря за деца 5-6 годишни, не за ученици). На моето дете на първият изпит - този в Питагор казах, че това е изпит да покаже колко много знае, но ще бъде забавно, защото ще решава задачки, както ние си решаваме. Това беше първият изпит, на който се явява и за мен беше важен начина, по който го приема.
Аз мисля, че ученето в ранна възраст трябва да е комбинация от задължение и забавление. Например сядаме да  се занимаваме и тя иска първо да рисува (задачите с рисуване), но й казвам, че първо ще учим, после ще се забавляваме. Съгласява се и започваме. Не знам как стои въпросът с оценяването, но аз оценявам и тя очаква оценка. Оценяваме с букви и плюсчета. Виждам, че когато не се е справила и не съм оценила с буква “А” хич не й харесва, но на следващата задача се старае повече. А когато се е справила с нещо трудно много добре и види, че напиша “А+” е голяма радост. Затова не разбирам защо да не се оценяват децата до 4 клас. Според мен трябва да имат, ако не оценки в цифрови изражения, то поне знаци, че са се справили отлично, че са се справили добре и че не са се справили.

Относно дискусията, че психолозите трябва да бъдат на такова ниво, че да забележат заложбите на децата, дори и да не са научили нещо и не го знаят. След това, което научих от изпита тази година на моето дете в Питагор и СС и от разказите на другите родители, както и от прочетеното в темата за предишни изпити и от родители, с които аз говорих съм си изградила мнение, че изпитът е така проектиран, че да отсее умни е ученолюбиви деца, с които родителите са се занимавали. Училището не е видяло например математическите заложби на детенцето на Чача,  защото никой и през ум не му е минало да даде задача за умножение или за смятане с двуцифрени числа. Но все пак преценката е мотивирана от комплексни знания и поведение на детето.


Допълвам се: Наистина е трудно малко дете да бъде оценено много добре по този метод, защото като цяло детето рисува както м е показано. Аз например често рисувам с нея (въобще не рисувам добре) и й показах, че дървото има корени и корона от дебели клони и тя го рисува така. Ако учителката в училище е показала нещо друго, тя го е възприела и другото и после го е интерпретирала по този начин. Нещо повече - рисува мен с обеци и грим. Рядко нося грим напоследък, но тя така ме вижда.

И двете ми деца (момчета) ненавиждат  да рисуват при все, че аз рисувам доста добре. Малкия основно " драска" разни герои от игрите,  които играе на телефона, които приличат на извънземни. Не знам ако мине на обследване с психолог какво диагноза ще му лепнат. Явно миналата година не са го карали да рисува на приемния изпит, иначе най-вероятно  нямаше да го приемат. Това къщи , огради, дървета  - "скучна работа".

Анди, доживях за втори път да се съглася с тебе. Много си права!

ПП Водил съм детето на психолог. От училището препоръчаха - защото не признавала авторитети. Отделно и майка й ходи за съвет при психоаналитик и психиатър.

Треньорката или учителката по пиано не казва, че състезанието е забавно. Нито, че ще е интересно. Забавлението е само в главите на възрастните.  Ученето е работа. Да, има елемент на интересност, но изисква самоконтрол. Това е важното. Дори на собствените си деца съм казвала кое какво е, за да се мобилизират и да знаят кога какво поведение и отношение е необходимо -  репетицията, концертът, кастингът, снимките изискват определено поведение и са работа, макар и интересна. Иначе не става. Пиша го единствено като пояснение, че не си измислям, а е реално и като личен опит.

И двете ми деца на периоди ходят на уроци по рисуване. Учителката идва вкъщи и често си говорим след това. Според нея най-трудното е да извадиш клишетата от главите на децата - като например слънцата, нарисувани в ъгъла на листа, коминчетата и перденцата на къщичките, нарисувани по точно определен начин. Тя все ги кара да гледат и видят, а после да рисуват.

Тези проективни тестове са пълен булшит според мен и зависят от това доколко е буквалист този, който ги интерпретира. Без разговор с детето докато рисува, стойността им е идентична с прогнозната стойност на вестникарските хороскопи.

Нотарис, ако е удобно, може ли да споделиш какво каза психологът по въпроса с непризнаването на авторитети?
С голямото ми дете видяха този "проблем" в България. Говореше на малки имена (иначе в учтива форма и без простащини), спореше, дори и по преподавания материал, и беше много чувствително на тема "честно-нечестно".

Чета ви само, защото основно дискусията е за началните ЧУ, а моите бяха в ДУ, но за пушека се сещам една смешка.

  В ДГ имаше едни "луди" учителки, дето много ги готвеха децата. Всичко, каквото обяснявате, го правеха- букви, звукови модели, цифри, срички. В 4-а група се пробваха да ги карат да пишат и ръкописно-ченгели и лули- и родителите изроптахме и спряха. Освен с "Моливко", се занимаваха по "Азбука на мисленето" . Предполагам, не много легално, принтираха листа и им даваха.

  Та караха ги да рисуват къща, дърво и т.н. Отивам да го прибирам и те ми се оплакват, че не искал да нарисува пушек на комина. Аз не бях убедена, че знае какво е комин и какво пушек, но те твърдяха, че знае и отказва да го рисува. То всъщност по-скоро беше драсканица, не рисунка, но пушек нямаше. Викам го аз и питам що тъй ся с тоя пушек, а той ми отговаря: " Ми щото дървото е зелено и има трева, а коминчетата пушат когато има сняг." Не подозирах, че знае песничката, но явно са я учили, знам ли каква асоциация му е минала през главата. И така си остана без пушек тая къща. За друго  не помня, не ми е било важно какво и колко учат в детската градина, но с тия коминчета много се смяхме.

Аз се радвам, когато разпозная, че детето е нарисувало къща, никога не ми е хрумвало да влагам толкова размисли относно завеси, пушек и т.н

Далечният ми опит с ПУК в Св. София. Никак не му потръгна там на детето - не зачитал авторитети, събувал си пантофите, търсел внимание на всяка цена, не отстъпвал люлката, пререждал се на мивката, попълвал си напред в тетрадката по английски, децата не го канeли на рождени дни. Всяка седмица ми звъняха от училището и ми се оплакваха от него, а той постоянно наказан - в най-добрия случай в ъгъла на стаята, най-често в коридора. Стаята им беше срещу кабинета на секретарката, бяха си станали приятели с нея. Отделно от това го пращаха на редовни срещи с психоложката, където трябвало да й рисува. И той ми обяснява - сложих черни облаци, защото знаех че все за нещо трябва да си говорим. После тя ми звъни - да нямате семейни неприятности, много са му мрачни картините От този период са бисери като "днес не ме наказаха по английски, но тя и госпожата остсъстваше",  "днес много слушах госпожата по физическо, даже когато ни остави за малко". Към днешна дата си мисля, че не е бил емоционално зрял, но също никак не му е харесвало мястото. Още преди края на учебната година се разделихме с училището. И това няма нищо общо с интелектуалните възможности. Затова, дори да не е прието детето там, не го приемайте като лоша оценка за него,  нито приемът е показателен за потенциала на детето.

Обожавам го този тест, защото единия ден си се упражняваме да прерисуваме една картинка и там си има коминче с дим и без прозорци и без врати. На другия ден - естествено : нарисувай нещо и детето си рисува каквото се е упражнявал предишния ден. И сега го мислят за несоциално и с конфликти вкъщи Яко.

Та, рисуването е и до това какво си упражнявал и колко можеш към даден момент и как са те научили да ги рисуваш нещата.

Оф, много станаха психолизте в темата.
А защо всъщност ги карат в Н-училища да рисуват къща и т.н. така и не е ясно на широката публика.

Защото психолозите така са ги учили и това е много лесен тест.  Само че е като във вицовете за психолозите и логопедите - влизаш в кабинета на психолога - психолог и дете редят пъзел; влизаш в кабинета на логопеда - логопед и дете редят пъзел. Психолозите се опитват да извлекат някакви проблеми, а логопедите гледат зрително-пространствените параметри. Впрочем, аз не редя пъзели с децата или много рядко. Има и други начини.

Прави и криви линиии - фина моторика.

Иначе теста е хубав, но ако можеш да ги правиш всичките тези елементи и ако някой не те е научил да го правиш по друг начин.

Бабата беше тествала щерката да нарисува семейството като животни. Аз бях лъв 🤨
и естествено бабата не пропусна да ми  натяква, че тормозя детето 🙄

Е какво лошо има? Детето от рано е идентифицирало шефа у вас.