Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...33

Благословена съм със страхотен характер, готин задник и красиво лице. Просто нямаше да бъде честно спрямо другите момичета, ако Господ ми беше дал и големи гърди.

Двама седят на една маса в кръчмата и си говорят:
- Вчера жена ми така ме разстрои, че вече втори ден пия!
- Мдаа... скъпо ни излизат, тия жени!

- Докторе, винаги преди сeкс ми се вие свят.
- Странно. А какво точно правите с жена си преди сeкс?
- Как какво?! Надувам я.

Всички омъжени жени твърдят, че са омъжени за боклуци. Всички неомъжени жени твърдят, че свестните мъже вече са женени.

Шефове споделят опит:
– Как така твоите служители никога не закъсняват?
– Много просто – при мен работят 60 души, а местата за паркиране са само 20.



Хората са странни същества: когато са в детската градина, се женят, а когато са на 25 години смятат,
че още е рано.

Вчера си купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам:
- Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага!
А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика:
- Това е, толкова е дневната ми доза.
А аз му обяснявам:
- А-а-а, не, не, приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза - яж ги всичките!
Изяде и петте плесенясали мандарини тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде! Накрая го похвалих:
- Юнак! ...А сега повикай главния мениджър!
Идва мениджърът, а аз му казвам:
- Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?

.

На работа постъпва нова секретарка и пита колежка:
-Шефа дей, бе?
-Ааа, мене на дивана. За тебе не знам.

- Мамо, мамо - плаче Червената шапчица.
- Тръгнах към баба през гората, а там едни дървари като видяха моята шапчица и започнаха да ми отправят сексуални намеци и да ми се натискат...
Майката сваля от момиченцето Червената шапчица:
- Дървари, а? Я ти постой вкъщи, а мама ще си сложи твоята червена шапчица и ще изтича да ги види тези дървари...


Върви Червената шапчица в гората и си мисли:
- Егати живота! На 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търчането, и с жилищния ми проблем...
По същото време върви Вълкът и също си мисли:
- Малеее, колко съм гладеееен. А пък и ми се чукаааа, та две не виждам. Що не взема аз да изям Бабата и после да се направя на нея в леглото, та като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене - Аууууу...
Речено-сторено, изял Вълчо Бабата, легнал в леглото и се направил на заспал. Влязла не след дълго Червената шапчица, извадила една бейзболна бухалка изпод пелерината и му разбила главата.
Поука:
- Ако искаш секс никога, ама наистина никога, не се прави на заспала баба!

На вратата на адвокатска кантора се чука.
Преди да каже "Да" адвокатът грабва тел. слушалка, казва "Влез" и започва да каканиже: Не, невъзможно, следващите два-три месеца съм толкова зает с дела, че не мога да поема вашия проблем"!
Оставя слушалката, и се обръща към влезлия клиент: "Слушам ви, какъв е вашия проблем".
"А, нямам проблем, -отговорил влезлия, - дойдох да свържа телефона ви"!?

Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни по домофона.
Мъжът, псувайки, отива до домофона и пита "Кой е?".
Отдолу се чува глас на очевидно пийнал мъж:
- Ало, братле, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, кой си ти бе! Луд ли си?! Знаеш ли кое време е?! Разкарай се веднага!
Връща се ядосан мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв откачен, искаше да го бутна. Теглих му една майна..
- Е що? Май не помниш как ни изгасна колата в големия дъжд и един човек ни избута? Толкова ли не можеш да помогнеш!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слезнал на двора, а там пълен мрак - нищо не се вижда.
- Ей, братле! Къде отиде бе?
От тъмнината се чул глас:
- Тук съм! Ела насам!
- Къде насам?
- Тука бе, на люлките!

Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само ако питам....

Никола Крумов, нали?

Него трудно можеш да го сбъркаш наистина.