Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...33

Скапан живот, скапани хора, скапано време... Опааа, всичко е наред, намерих водката!

Нямам проблем с това, че сънувам на английски, но много ме дразнят немските субтитри.

Правителството твърди, че причина за увеличаване на цените няма, поради това цените ще се увеличат без причина.

Вчера с дъщеричката ми рисувахме котенце. На сутринта намерихме едно пред входната врата. Днес ще рисуваме къща в Испания, Бентли, Ролекс и каса олио...

Ако се карате и после се сдобрявате, и вече не си спомняте защо сте се карали - това е любов! Макар че де да знам. Тя и склерозата така почва!

- Съседке, вашето куче гони някакъв човек с велосипед.
- Това не е нашето куче, то не може да кара велосипед.

В банката:
- Давате ли кредити на пациенти от психоневрологичния диспансер?
- Даваме, но лихвата е шантава направо.

- Ало, защо Вашите техници не дойдоха на заявката ми от 7:30 часа в събота?!
- Нашите техници се бият за възможността да Ви обслужат. Боят ще продължи през двата почивни дни. От техническия отдел ще обявят победителя в Понеделник в 10:00 часа.

Напоследък всяка сутрин един московчанин си купува вестник от вестникарска будка и веднага го хвърля в коша. Една сутрин, озадачен, вестникарят не издържал и го запитал:
-Защо си купувате вестник и направо го хвърляте?
-Ами, интересувам се само от некролозите.
-Но те са на предпоследната страница, а Вие дори не разтваряте вестника.
-Некролога, който очаквам, ще е на заглавната страница.

В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто:
- Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя --- сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти!
Вторият на третия:
- Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един!
Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия...
Осмият на деветия:
- Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно!
Деветият на десетия, побутвайки го:
- Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство
сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно...
Десетият:
- Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!

Правителство, което посегне на продукти от първа сексуална необходимост на българина като краставици и олио, няма потентно политическо бъдеще...

- Мамо, какво е 69?
- Ох, ами как да го кажа... Ами виж сега, как да ти го обясня...
- Уф бе мамо, кажи ми четно или нечетно е!
- Нечетно. Господи Боже, нечетно....

Жена ми:
- В колко ще се прибереш?
- Крайно време е да запомниш, че в петък се прибирам в неделя...

Влиза мъж в бар с пушка двуцевка.
- Кой е спал с жена ми?!
Чува се глас от дъното:
- Нямаш достатъчно куршуми, пич!

Изневяра има само при мъжете.
При жените е отмъщение или нова любов.

- Тури ми пломбата и вика "Два часа нЕма да ядеш!", ама с неговите цени, нЕма да ям две седмици...

,,Който отвори едно училище, затваря един затвор".
Виктор Юго
,,Който изяде един прилеп, затваря всички училища".
Лао Дзъ

Това е мноого добро.

Ето и нещо ново, от любим автор.
Женски празник – мъжка радост

Вечерта на 8-ми март жена ми се прибира – цял ден е блъскала на работа. По пътя за вкъщи с колата поне трима са я засекли, като минимум двама са я обидили. Минала е през магазина. У нас труполясва торбите в коридора, разтривайки изтръпналите си пръсти. Набързо ѝ бутвам една роза в ръцете, че да не си отърва мача по телевизията: „На, честито”. Запъхтяна почва да готви, като намира време да почисти свинщините, направени от мен през деня (аз лежа на дивана като сом). Мусаката е във фурната, влиза да се къпе. Излиза и веднага почва салатата (аз лежа на дивана като акне на бузка). Порязва се – може би е уморена, но пък трябва да ме черпи, нали е неин празник. Още недопревързана търчи да ми носи бира, та да оплакна бурето преди ракията. Забързана пуска кюфтетата в тигана, а олиото я опръсква по ръцете: „Да идвам ли?” „Не, ще се оправя.” Включва пералнята, обира котешките косми, майонезата и трохите от пода. Чисти с мокра кърпичка лаптопа, щото кихнах отгоре му сирене. Аз си играя с котката Ивелина (тя получи кокиче, но отдавна го изяде). Отпушва канала на мивката, щото го задръстих с фиде от супа. Всички манджи най-сетне са готови. Любимата слага масата (междувременно е направила още една салата), аз мъкна бутилката с ракия. Наздраве – първо отпивам, че ми е важно, после я целувам. „Искаш ли да гледаме мача, Норче?” „Да.” Разбира се, джентълмен съм, ще ѝ обърна внимание – разказвам много интересна история как през деня ме заболя кръстът, докато вадех тенджерата със супа от хладилника. Споделям и други разочарования от мъжкото ми ежедневие. Убеден съм, че не я натоварвам. Хм... май момичето ми заспива. Защо!? „Норка, да ти вадя ли най-хубавия подарък!?” „Вади.” Разголвам я – аууу... с ново бельо е (прозрачно, братче), сърцето ми препуска! Светкавично си свалям тениската и гащите. Ъ... че тя окончателно е заспала. „Нора!?” Няма звук. Е, бива ли такова нещо? Аз цял ден да се приготвям за празника, а то накрая... За нея го правя, за нея мисля... и какво получавам – неуважение!
***
Естествено, никога не бих се държал така тъпанарски с момичето ми – познавате ме. Но в много връзки точно това се случва и всеки го е виждал. Та, ето как реално премина 8-ми март при нас:
Жена ми се прибира утрепана от работа. Не е ходила до магазина, защото ходих аз, но пък на идване са я псували безмозъчни тарикати, тип джигити. „Норка, коя дума стои винаги пред думата тарикат?” „Селски.” „Да.” Усмихва се. Влиза в банята. Излиза. „Я, Норче, дръж тeз закачалки”. Още в коридора си върша мъжката работа. Огън е това момиче! Омаляла я полагам на дивана. Наготвил съм ѝ пържени филийки (два пъти се изгорих) и зелена салата (не се изгорих изобщо). Наливам ракия. Наздраве – целувам любимата, после отпивам. Разсмивам я с щуротиите си. Казвам ѝ, че я обичам, защото е така. Прегръщаме се както домат и чушка в лютеница. Нещо ми боде отзад... тууу... забравил съм розата под мен си, за малко да бъда обладан от роза. Подарявам я, макар и да прилича на питка с бодли. Жената ще излиза с приятелки. Карам я до ресторанта (пил съм половин глътка ракия) и се връщам. Обратно вкъщи котката Ивелина меучи неистово. Мхм... чуди се, що няма бира тая вечер. Отливам ѝ в паницата, все пак е женичка милата и има празник. За мен нищо, нали трябва да върна Нора с колата. Затварям гумената бира, без да си налея, прибирам я в хладилника, а той ме гледа изумен... Мъжка сълза тупва на пода... С тоалетна хартия забърсвам накихания лаптоп, доколкото ми позволява интелигентността. Към един часа телефонът ми звъни: „Жв жвну звжд!” Да, напила се е благо. Прибирам си жената дома. У нас я събличам и меко я слагам да си легне. Захърква като таралежче. Гледам я... Мисля за нея... Прошепвам в ухото ѝ, че я обичам... защото е така!

Никола Крумов 2022 г.

- Как се нарича човек, който има много олио?
- Олигарх.

- А как се нарича човек, който се презапасява с олио?
-  Олигофрен.
****
При тези цени на горивата сега, много хора ще си стъпят на краката.
****
Той беше толкова богат, че можеше да си позволи,когато се удари, да намаже удареното място с олио, за да няма оток.
****
Продавам 20 литра олио. Възможен бартер за Toyota RAV4.
****
Гледам в магазина - олио 7 лв. До него водка - 10 лв. Па си мисля, "аз мазнини няма да трупам!"
****
Купих си книгата "Как да се предпазим от онлайн измами", но така и не ми я доставиха!