Здравей, октомври родих с екипа и останах очарована от отношението.
Съжалявам, че не се следих при тях от самото начало, но не знаех още за тази болница и Олга. На мен ми я првпоръчаха и близки и случайни жени от лятната ни почивка. Не вярвах на някакво чудо, но получих инвагинална херния и раширени вени всеки казваше - секцио. Бях много против. За късогледството ми също ме плашеха за секцио навсякъде. Първо си взех книгата й после отидох и да консултация. Само там, Олга ми даде надежда, че мога да родя естествено, и това не са проблеми, който са влияят на раждането.
Така и стана. Всичко мина много гладко и бързо. Екипът е там, но не се намесва, ако не вижда нужда от намеса. Дават ти кураж, че се справяш добре. Аз и не чувах много какво ми се говори и май малко ми се протичи активното раждане. В рози момент нямаш ясна представа за времето.
Голямо предимство за мен беше, че съпругът ми можеше да присъства дори в родилна зала. След като бебе се роди го поставиха на гърдите ми, като стана време клампираха и съпругът ми отряза пъпната връв. След краткия преглед той гушна бебето. Шиенето мина добре, възстонових се бързо и без проблеми.
По време на престоя си минаваха всеки ден по веднъж, винаги можеш да им пишеш. Бяха много натоварени - 3 раждания в един ден, повечето продължителни.
По време на престоят си разбрах, че се провеждат интервюта за още акушерки, които да се присъединят към екипа скоро (сега може и да е факт, не знам).
Препоръчвам ти да се срещнеш с тях и след това да взимаш решение дали това са твоите специалисти или не. При всеки лекар и акушер има случаи с не толкова добър край.
Как ще протече раждането ти - обърни се към жените в семейството ти, майка, баби, често е генетично. Как те са родили децата си, как ти си се родила? Това много акушерки ми го казаха. Организмът помни процеса на своето раждане, много вероятно е и ти да родиш по същия или сходен начин.
Само ти знаеш кое е най-добро за теб и твоето бебе. Желая ти успех!
Съжалявам, че не се следих при тях от самото начало, но не знаех още за тази болница и Олга. На мен ми я првпоръчаха и близки и случайни жени от лятната ни почивка. Не вярвах на някакво чудо, но получих инвагинална херния и раширени вени всеки казваше - секцио. Бях много против. За късогледството ми също ме плашеха за секцио навсякъде. Първо си взех книгата й после отидох и да консултация. Само там, Олга ми даде надежда, че мога да родя естествено, и това не са проблеми, който са влияят на раждането.
Така и стана. Всичко мина много гладко и бързо. Екипът е там, но не се намесва, ако не вижда нужда от намеса. Дават ти кураж, че се справяш добре. Аз и не чувах много какво ми се говори и май малко ми се протичи активното раждане. В рози момент нямаш ясна представа за времето.
Голямо предимство за мен беше, че съпругът ми можеше да присъства дори в родилна зала. След като бебе се роди го поставиха на гърдите ми, като стана време клампираха и съпругът ми отряза пъпната връв. След краткия преглед той гушна бебето. Шиенето мина добре, възстонових се бързо и без проблеми.
По време на престоя си минаваха всеки ден по веднъж, винаги можеш да им пишеш. Бяха много натоварени - 3 раждания в един ден, повечето продължителни.
По време на престоят си разбрах, че се провеждат интервюта за още акушерки, които да се присъединят към екипа скоро (сега може и да е факт, не знам).
Препоръчвам ти да се срещнеш с тях и след това да взимаш решение дали това са твоите специалисти или не. При всеки лекар и акушер има случаи с не толкова добър край.
Как ще протече раждането ти - обърни се към жените в семейството ти, майка, баби, често е генетично. Как те са родили децата си, как ти си се родила? Това много акушерки ми го казаха. Организмът помни процеса на своето раждане, много вероятно е и ти да родиш по същия или сходен начин.
Само ти знаеш кое е най-добро за теб и твоето бебе. Желая ти успех!
Здравейте, изчетох цялата тема. Една история на дама с VBAC, която е била оставена сама над час и половина и е загубила бебето много ме докосна. Отделно историята на Евгения... Бях се спярала на екипа Ла Вита Нова, но започвам да се разколебавам. Не че очакванията са да няма и такива случаи, при толкова много родилки, все ще има и не добри истории. Също след прочита изпитвам колебания, зашиването след нормално раждане дали е добро. Моля ви, споделете повече истории
English version below.
Родих с екип на Олга Дукат и Паликов. По време на контракциите Олга не влезе нито веднъж в стаята; комуникацията с нея беше само чрез Viber и чрез съпруга ми. Поставена ми беше епидурална упойка почти при пълно разкритие. По-късно други лекари потвърдиха, че поставянето на епидурална в такъв етап не е препоръчително. Считам, че това доведе до затруднения в периода на напъни.
Преди раждането нито Олга, нито лекарят прегледаха ултразвукови изследвания или скрийнинги от бременността ми (която наблюдавах в друга клиника). При приемането беше направен единствено бърз ултразвук за проверка на позицията на бебето.
По време на напъните усещанията ми бяха отслабени заради епидуралната. Олга първоначално казваше, че напъвам добре и че има напредък, но след около 20 минути съобщи, че бебето не се придвижва. През това време тя стоеше настрана и работеше на телефона си.
В един момент ни беше казано, че сърдечната дейност на бебето спада и ще бъде приложено „избутване“. Когато аз и съпругът ми отказахме, ни беше зададен въпросът: „А какво предлагате?“ В крайна сметка манипулацията беше извършена с аргумент, че сърдечната дейност спада и алтернативата е спешно секцио. По време на напъните ми беше поставена инжекция без уточнение какво съдържа, въпреки че предварително бяхме обсъждали с Олга всички манипулации да се обясняват.
След раждането бебето беше поставено върху гърдите ми за около 10–15 минути, въпреки че предварително беше обещан един час контакт кожа до кожа.
След опит да седна на леглото изгубих съзнание. Съпругът ми отбеляза, че е имало значително количество кръв. В продължение на 24 часа не ми беше позволено да ставам. Кръвни изследвания бяха направени едва в деня на изписването, три дни след раждането. Хемоглобинът беше много нисък. При изписването подписах документ, че клиниката не носи отговорност, ако състоянието ми се влоши след напускане, без да ми бъде предложено да остана. След моя молба ми беше поставена венозна терапия с желязо.
След раждането и аз, и съпругът ми имахме впечатлението, че Олга и Паликов избягват контакт с нас.
Беше направена епизиотомия. При преглед в друга клиника по-късно получих информация, че разрезът не е на типичното място и че е зашит твърде стегнато, което в момента причинява болка.
По отношение на грижите за бебето два пъти поискахме педиатър да прегледа детето в стаята поради въпроси и притеснения. Никой не дойде; беше ни казано да си запишем час след изписването.
Положителни моменти:
Персоналът в послеродовото отделение беше внимателен и грижовен — дежурните лекари, медицински сестри и санитарки. Стаята беше удобна, храната — добра. Съпругът ми присъства на раждането и остана с нас през нощта.
English version
Родих с екип на Олга Дукат и Паликов. По време на контракциите Олга не влезе нито веднъж в стаята; комуникацията с нея беше само чрез Viber и чрез съпруга ми. Поставена ми беше епидурална упойка почти при пълно разкритие. По-късно други лекари потвърдиха, че поставянето на епидурална в такъв етап не е препоръчително. Считам, че това доведе до затруднения в периода на напъни.
Преди раждането нито Олга, нито лекарят прегледаха ултразвукови изследвания или скрийнинги от бременността ми (която наблюдавах в друга клиника). При приемането беше направен единствено бърз ултразвук за проверка на позицията на бебето.
По време на напъните усещанията ми бяха отслабени заради епидуралната. Олга първоначално казваше, че напъвам добре и че има напредък, но след около 20 минути съобщи, че бебето не се придвижва. През това време тя стоеше настрана и работеше на телефона си.
В един момент ни беше казано, че сърдечната дейност на бебето спада и ще бъде приложено „избутване“. Когато аз и съпругът ми отказахме, ни беше зададен въпросът: „А какво предлагате?“ В крайна сметка манипулацията беше извършена с аргумент, че сърдечната дейност спада и алтернативата е спешно секцио. По време на напъните ми беше поставена инжекция без уточнение какво съдържа, въпреки че предварително бяхме обсъждали с Олга всички манипулации да се обясняват.
След раждането бебето беше поставено върху гърдите ми за около 10–15 минути, въпреки че предварително беше обещан един час контакт кожа до кожа.
След опит да седна на леглото изгубих съзнание. Съпругът ми отбеляза, че е имало значително количество кръв. В продължение на 24 часа не ми беше позволено да ставам. Кръвни изследвания бяха направени едва в деня на изписването, три дни след раждането. Хемоглобинът беше много нисък. При изписването подписах документ, че клиниката не носи отговорност, ако състоянието ми се влоши след напускане, без да ми бъде предложено да остана. След моя молба ми беше поставена венозна терапия с желязо.
След раждането и аз, и съпругът ми имахме впечатлението, че Олга и Паликов избягват контакт с нас.
Беше направена епизиотомия. При преглед в друга клиника по-късно получих информация, че разрезът не е на типичното място и че е зашит твърде стегнато, което в момента причинява болка.
По отношение на грижите за бебето два пъти поискахме педиатър да прегледа детето в стаята поради въпроси и притеснения. Никой не дойде; беше ни казано да си запишем час след изписването.
Положителни моменти:
Персоналът в послеродовото отделение беше внимателен и грижовен — дежурните лекари, медицински сестри и санитарки. Стаята беше удобна, храната — добра. Съпругът ми присъства на раждането и остана с нас през нощта.
English version
Скрит текст:
I gave birth with the team of Olga Dukat and Palikov. During contractions, Olga did not enter the room even once; communication with her was only through Viber and my husband. I received an epidural almost at full dilation. Later, other doctors confirmed to me that epidural anesthesia at this stage is not recommended. I believe this contributed to difficulties during the pushing stage.
Before the birth, neither Olga nor the doctor reviewed any of my ultrasound scans or screenings from pregnancy (which I had done in another clinic). Upon admission, only a quick ultrasound was performed to check the baby’s position.
During pushing, my sensations were significantly reduced because of the epidural. Olga initially told me I was pushing well and that everything was progressing, but after about 20 minutes she said the baby was not moving down at all. During this time, she was sitting aside and using her phone.
At one point we were told that the baby’s heart rate was dropping and that a fundal pressure maneuver would be used. When my husband and I refused, we were asked: “What do you suggest then?” Eventually the maneuver was performed anyway, with the justification that the heart rate was decreasing and the alternative was an emergency C-section. During pushing, I was also given an injection without being told what it was, despite having previously agreed with Olga that all interventions would be explained.
After birth, the baby was placed on my chest for about 10–15 minutes, although I had been promised one full hour of skin-to-skin contact.
When I tried to sit up on the delivery bed, I fainted. My husband said there was a significant amount of blood. I was not allowed to stand for 24 hours. Bloodwork was done only on the day of discharge, three days after birth. My hemoglobin was very low. Upon discharge, I had to sign a document stating that the clinic would not be responsible if anything happened after I left. I was not offered to stay longer. After I asked, I received an iron infusion.
After the birth, both my husband and I felt that Olga and Palikov were avoiding us.
I had an episiotomy. During a later check-up in another clinic, I was told that the incision was made in an unusual location and that the stitches were too tight, which is causing pain now.
Regarding newborn care, we twice asked for a pediatrician to come to our room because we had concerns about the baby. No one came; we were told to schedule an appointment after discharge.
Positive aspects:
The postpartum staff — doctors, nurses, and assistants — were attentive and caring. The room was comfortable, and the food was good. My husband was allowed to be present during the birth and stay with us overnight.
Before the birth, neither Olga nor the doctor reviewed any of my ultrasound scans or screenings from pregnancy (which I had done in another clinic). Upon admission, only a quick ultrasound was performed to check the baby’s position.
During pushing, my sensations were significantly reduced because of the epidural. Olga initially told me I was pushing well and that everything was progressing, but after about 20 minutes she said the baby was not moving down at all. During this time, she was sitting aside and using her phone.
At one point we were told that the baby’s heart rate was dropping and that a fundal pressure maneuver would be used. When my husband and I refused, we were asked: “What do you suggest then?” Eventually the maneuver was performed anyway, with the justification that the heart rate was decreasing and the alternative was an emergency C-section. During pushing, I was also given an injection without being told what it was, despite having previously agreed with Olga that all interventions would be explained.
After birth, the baby was placed on my chest for about 10–15 minutes, although I had been promised one full hour of skin-to-skin contact.
When I tried to sit up on the delivery bed, I fainted. My husband said there was a significant amount of blood. I was not allowed to stand for 24 hours. Bloodwork was done only on the day of discharge, three days after birth. My hemoglobin was very low. Upon discharge, I had to sign a document stating that the clinic would not be responsible if anything happened after I left. I was not offered to stay longer. After I asked, I received an iron infusion.
After the birth, both my husband and I felt that Olga and Palikov were avoiding us.
I had an episiotomy. During a later check-up in another clinic, I was told that the incision was made in an unusual location and that the stitches were too tight, which is causing pain now.
Regarding newborn care, we twice asked for a pediatrician to come to our room because we had concerns about the baby. No one came; we were told to schedule an appointment after discharge.
Positive aspects:
The postpartum staff — doctors, nurses, and assistants — were attentive and caring. The room was comfortable, and the food was good. My husband was allowed to be present during the birth and stay with us overnight.
