Какво е новото при мен:

Това е чудесна новина, Дар за Мен, много се радвам. Представям си с какво нетърпение чакаш другата сряда.

Ние сме почти готови с документите. Планираме в петък да занесем заявлението с копията от личните карти и акта за граждански брак в социалната служба, дано не ни мине котка път, а комплектът с останали документи ще е готов другата седмица.
Не знам това дали се води за новост, но аз нямам търпение да дойде петък .

Благодаря ви от сърце, момичета и момчета

Уж стегната жена, а се чувствам като 5 годишна "пикла"...имам нужда да ми "държите" ръчичката!

La vita non è semplicemente bella, ross_bull, delle volte è bellissima!

DarZaMen , стискам палци и аз

тепърва ще има да се "разтапяш"

тук те чакат много протегнати ръце

DarZaMen,държим ти ръчичката и стискаме палци-ох....ох...ох....чакаме новини 

DarZaMen,

сърдечни поздравления и от мен!

Прекрасни мигове! В тези дни има много  -issima ! Ще ги запомниш!

Разбирам те! С теб съм и аз! 

Първо да благодаря на kremmy и Април за милите думи  и после да споделя новото при мен.
На 15 ноември мина и втората среща със социалния ни работник и доколкото разбрах от нея остават още само две.
Все още не сме разговаряли за самото осиновяване, още сме на етап проучване на историята на нашето семейство и уточняване на всички роднини до девето коляно / моят съпруг е от голям род, има две сестри - съответно племенници цели четири броя, едната племенница- омъжена с детенце/. Имам чувството,че объркахме горката жена с имена,фамилии, години и прочие подробности
Говорихме само за пола и произхода на детето.
Момичета във форума бях чела,че е хубаво да се пише предварително декларация за отказ от дете от ромски произход,            Вярно ли е  Нищо такова не ни казаха! / Аз по принцип нямам нищо против, за мен всички деца са си просто деца, а не българчета и небългарчета, но моят съпруг е категоричен... /
Сега чакам вече трета среща на 28 ноември. Тогава може би ще говорим вече за самото осиновяване...
DarZaMen - стискам палци това да е твоето детенце  На 22 - сряда, чакам с нетърпение да пишеш за срещата!
Поздрави и целувки на всички   

При нас новото е, че току-що се върнахме от социалната служба и подадохме заявлението. Другата седмица ще ходим пак, защото останаха още някои документи за даване. На нас ни казаха, че щяло да има поне четири срещи с нас, отделно с препоръчителите и една разширена с родителите. Чудя се не се ли престарават малко?

и още как

ДарЗаМенр
Поздравления и от мен!!!
Това е чудесно... Върна ме назад в годините и напълни душата ми с нежност, ума ми със спомени и очите ми със сълзи .... на щастие.
И аз видях моята Надежда в сряда .... Само че преди повече от 12 години 
Сега вече е голяма и красива. За името не мисли, като я видиш, ще знаеш как да я кръстиш. Ние имахме само два дена между телефонното обаждане и деня, в който я видяхме. Изобщо не ни беше дошло на ум да мислим за име. Но когато я видяхме - толкова мъничка, с големи очи и когато ни се усмихна, знаехме, че ще я наречем Надежда.

Кураж!
Стискаме палци и чакаме новини
Дефи

kakayaka: Престарават се - срещите са 3, зависи от социалния работник. Дадоха ли ти входящ № на документите - много е важно да започва да тече 3-месечния срок.
Успех!

Да, взех входящ номер, но се опитаха да минат метър и да не ми дадат. Питаха ме дали много държа да го получа, с много небрежен тон и аз, понеже вече го знам от тук, им казах, че бих искала да го имам и ми го дадоха. Нещо не ми станаха много симпатични, а мъжът ми никак не обича да го размотават и да му се месят много и сега само му повтарям как не трябва да се кара и да се дразни. Караме кратък курс по временно превъзпитаване.

DarZaMen, как мина срещата днес? Моля те сподели.
 

тонни, не ме шашардисвай така! Утре е срещата, не е днес! Леле, подскочи ми сърцето! 

А утре, след като "слезна на земята", ще пиша и още как!

Иска ми се само да взема отношение по горните постинги. Относно срещите, броя и други подробности. Не се плашете от 4, 5 срещи със социалните. Това е бял кахър, стига разбира се, да са свестни. Аз имах 4 срещи със соц. работничка, 7 с психолог, 2 с поръчителите и отделно ходих на среща извън определените, за да обсъдим "проблема" свързан с това, че нямам брак с партньора си. После ходих да нося, взимам, давам...документи и подобни, имам предвид...спрях да броя.

Ще ви споделя моята тайна: как измайсторих техника за преодоляване на този период ( с мене работи, знам ли, ако пасне на някой да си я "взима"). Та, имайки предвид, че едновременно с това работех на пълен работен ден (значи излизам, те ме гледат накриво, уж разбират, ама не съвсем, оставам до късно да наваксам и т.н.), учех за изпити (с намерението да преместя работата от дома), погребах мой близък след дълго боледуване и тичане по болници, от агенцията все ми изискваха нещо, някакъв документ, който липсвал...изобщо, за да не полудея, реших, че ще приема действията по осиновяването като работа.
Просто работа за вършене. Има работа - върша я. И не мисля повече. Не, че не мислех, особено когато започнаха срещите с психолога...Тук ще се въздържа от коментар. Започна добре...и някъде по средата нещо се обърка. Изпитах много болка, защото аз пред този човек се отворих изцяло. Откровено, без резерви. Доверих се...отговориха ми...с друго. Но това е друга тема.

Идеше реч, че по времето на срещите, доста активни, които продължиха почти три месеца и някои, от които доста изцеждащи, аз си забраних да изпитвам емоции...да се надявам, да очаквам...

Опитах се да взема от тези хора опита им, малкото, но ценни неща, които аз няма откъде да знам. Опитах се "крадейки" идеи от тях да науча максимално много. Изрових литература, българска и чужда, четох, мислих, обсъждах...пак четох. Но подхода (колкото и не присъщо за мен), който избрах беше сламка по сламка...сламка по сламка...се гради мравунякаааа.

Затова, когато ми се обадиха, сякаш метеорит ми падна на главата! Но за себе си, оценявам това като добро, а може би никога не сме достатъчно подготвени за ОБАЖДАНЕТО...

Иначе, някой горе пита дали трябва специално да посочат, че не искат дете - ром. Ако не сте писали все още молба (свободен текст), там се упоменава какво дете очаквате да осиновите: пол, възраст, произход и т.н., посочвате дали искате молбата ви да бъде изпратена във всички регионални дирекции за социално подпомагане или в определна и с това, би трябвало да сте що-годе спокойни относно избора ви.

Утре, с треперещи пръстчета ще ви пиша...целувки на всички ви...е, много обичлива съм станала тези дни! 

Ето ме - нахилена като тиква и все още невярваща! Имам си дъщеряяяяяяя!
Е, още не е официално, но пу-пу да не е уроки, днес я видяхме и след... (и хабер си нямам колко време сме седяли заедно) веднага се върнахме в Регионалната Дирекция, попълнихме молбата, внесохме таксата, заверката пред нотариус и олеееееее!

Искам безкрайно много да благодаря на прекрасните социални работнички във Враца! Невероятни жени! Дейни, мили, от вратата се почуствах някак...като прегърната! А как се радваха с нас за решението! Фантастични дами!

Та така. Сега чакаме да ни се обадят за номер. Аз междувременно вече планирам следващото ми ходене до дома

Тя (моята дъщеря) е прекрасна! Не, прелестна! Приятелят ми така се размекна, че за малко да пусне сълзите...след това не спря да повтаря "Ох, много е сладка, ама много е хубава!".

Докато се осъзная и вече я въвеждаха в стаята...мъничка, спретната, сериозна. Директорката ни предупреди, че е срамежлива. Но въпреки това ни изпя песен за жабите...ехехе. Ще си имам конкуренция за шоколадите скоро - яде сладко на килограм без да й мигне окото!
И за да не идеализирам ситуацията, ще ви кажа, че детето беше доста мълчаливо, въпреки постоянните ни опити да я раздумаме. Отвличаше си вниманието, но пък, когато я гушнах да й измия ръчичките оцапани с шоколад - не се дръпна.
Накрая сякаш се умори. Все пак там бяхме ние двамата, две социални работнички и директорката, всички втренчени в нея...трябва да е притеснително. Като се замисля, мъничето се държа геройски.
Директорката ни успокои, че единствения друг път, когато е "гледана" се е държала по-затворено от сега, та да си го броим за точка
Тъжното е, че детето е събрало до момента 4 отказа, а е срещало кандидат осиновителка само веднъж. Заради уж ромския си произход. Уж, защото не е сигурен.

Благодарение на социалните работнички и директорката на дома, детето е задържано там до четвъртата си годишнина, иначе е трябвало да го преместят. И слава Богу! Дома е много хубав и поддържан, жените са невероятни, грехота, че го казвам, но чак не е за вярване! Подели са и една прекрасна инициатива - водят по-големите деца на детска градина. Там се виждат и си играят с деца, които имат дом и семейство, следователно имат възможност за социални връзки.

Не знам какво още да пиша в момента. Малко съм превъзбудена.
Ами освен - имаме си дъщеря на 4 години, казва се Ирина!

Чаках те, както и да ти прозвучи.

Радвам се много за вас!