Какво е новото при мен:

Аз бях така, но си смених постоянния адрес.

                      Здравейте момичета.Бих искала да благодаря на Април и mts за коража които ми вдъхнаха и се надявам да саумея да се справя  .А за отношението на ОЗД-та е различно не само по регьони а в самите градове.А в моя град две семейства по едно и също време правим документи . При всяко от тях изискванията са различни и всичко е строго индивидоално.Зависи какво впечетление ще направи даденото семейство на служителите.
Успех и много касмет

tara 1,още когато подавахме документите ни казаха,че може да се посочат няколко региона или цялата страна.Ние специално посочихме цялата страна.В началото на февруари 2006 год. пуснахме вече документите,през март и част от април получавахме писма от различните Отдели,че сме включени в списъка на чакащите и през юни/на 18/ ми се обадиха от дома за слеща и виждане на детето.Така че с основание смятам,че шанса е много по-голям ако посочиш всички региони.Отделен е въпроса дали имате кола,защото не се знае откъде ще се обадят.
Аз повече бях възмутена от работещите в дома,защото умишлено криеха от мен информация и след като казах,че смятам да проведа самостоятелно проучване на майката ,изведнъж започнаха да ми звънят и оттам и от Отдела за закрила на детето.Освен това със съпротива се съгласиха да заведа лекар,който да прегледа детето.И накрая,както се кълняха как добре се грижат за децата и т.н. и едва ли не бяха обидени от мен,се оказа че в този дом изобщо не са правени никакви ваксини на децата.Като разбрах,а това стана вече след като бяхме осиновили Цвети и дойде личния му лекар у нас,бях толкова бясна,че исках някъде да се оплача ,да ги наклепам или нещо подобно.Защото ние това дете го осиновихме и до края на януари 2007 год. наваксахме ваксините,ами останалите?Но след това ме завъртя ежедневието и някак си забравих,а не биваше.

Нашият доклад е готов и ако го подпишат днес, от днес ще сме включени в списъка за София-град. Другата седмица вече ще чакаме навсякъде . Ами това е.

Честито, стискам палци чакането да е извънредно късо и много скоро да се съберете с Вашето детенце

Здравейте момичета!Нас ни включиха най-сетне в това прословуто обучение за кандидат- осиновители.На него сме 4 двойки.От всички ние вече сме реални осиновителе.Доколкото разбирам,всички сме от един регион,дори и един социален работник.При нас нещата са  се развили с голяма скорост,но при другите не е така.Разказвам това,за да се разбере,че в повечето случаи се действа според кандидатите и техните качества.Тук всеки казва своята гледна точка,но как изглежда всичко от страни....Соц.работника не ви познава,той ви проучва според някаква схема,която не е еднаква за всички,защото всички сме различни.Водещото е "интереса на детето".
Една моя клиентка ми разказа, че са и отказали включване в регистъра,поради напреднала възраст и за това,че е бременна.Тя е протестирала в централата и е била включена.Когато обаче ги канят за среща с дете,те са отказали,поради причина ,че е бременна.Не ви ли звучи абсурдно.Ще добавя още нещо,че ако аз бях на мястото на този соц.работник също нямаше да ги включа.

Ама прословутото обучение след като осиновяването е факт ли го организират? Нас ни "обучиха" преди. Хем питах защо не го правим в група и то с участието на реални вече осиновители. Отговориха ми - Поради национални особености...Хмм.

Аз вече се убеждавам, че извън София, социалните са по-напред. И по-хуманни.

Първо става въпрос за София(за съжаление тук нещата са най-уредени).Второ ,ние се опитахме да се измъкнем от уроците под предтекст,че няма кой да гледа детето,но психолога беше безкомпромисен.На нас няма кой да ни помага с детето и на обучението ходи само мъжът ми,но психолога и за това ни натиска да бъдем двамата.Ходила съм на две от срещите,няма да отричам много е интересно,а за другите мъжът ми разказва.Прожектирали са им филм,в който се онагледяват разликите между дете растящо в домашна среда и дете растящо в дом.Филмът е правен шестдесет и някоя си година,но изглеждал доста актуално.Целта на обучението е да те подготвят за трудностите при отглеждане на дете взето от институция,като ти покажат дефицитите при тях.Нас ни обучават като кандидат- осиновители по простатат причина,че в тази група са ни включили по време на проучването ни,но понеже много бързо си взехме детенце,така сме реални осиновители сред кандидат-осиновителите.Полезното е,че това което ни показват,можем отчасти да провериме на практика.Казвам отчасти,защото детенцето ни е преседяло по-малко време в дома и съответно има по-малко дефицити.Но в началото ,първите дни ги усещахме с по-голяма сила.Слава богу вече нещата се нормализират.Навкасахме със умението да стои седнала,през нощта спи спокойно не пищи,както в началото.Храним се с лъжица,а в началото смучеше,плюеше.Разпознава ни сред други хора и плаче за нас.Вечер се гушка ту в мен ту в  баща си.Имам чувството,че се страхува да не изчезнем.Ако не вижда единия,го държи за блузата и така е спокойна.Ние пък сме щастливи.Баща и мен не е целувал толкова,колкото нея,а тя все протестира,защото той я боцка.По този повод,започна да се бръсне редовно.С няколко думи,променя се тя,променяме се и ние.
На една от срещите ще ни запознаят със семейство което е осиновило преди две години.Казват,че те са работили с тях.В началото не са искали и да чуят за дете от ромски произход,а по време на обучението  са променили мнението си и са взели дете точно от такъв произход.Та ще ни срещнат с тях и ще имаме възможност да им задаваме въпроси.Явно нещата навсякъде са много различни, а има и нещо друго.Всичко като програми е прекалено ново.Следващите години ще имат повече опит и предполагам тогава ще бъде по-отработено.Но и това е добро.

Ok. Филма и аз го гледах. Струва си определено.
А тъй като споменаваш психолог, а не психоложка, май знам и кой е. Надявам се,  взел си е поука относно похватите си след нашето "обучение" - да не я кара на конвейр, а да вложи малко индивидуален похват.

Значи в София нещата може и да са уредени, но отношението, което срещнах във Враца от социалните е на светлинни години напред в хуманен аспект. Било по отношение на децата, било по отношение на осиновителите.
Когато познанието измести човещината, започвам да си мисля, че сме по-щастливи невежи...

Хубаво е, че виждате вече промените при малката. Радостни дни ви желая!

А знаете ли как се казва този филм? 
При нас нямаше никакво обучение, нито преди, нито след. И никакви срещи с психолог не сме имали, но ще ми е интересно да гледам този филм. Така че, ако знаете как се казва, ще се обадя да питам нашия соц.работник.

Хайде майче,весело изкарване на тържеството.
Днес и аз съм на тържество.И също нямам търпение да си чуя стихчето.
Тъй като Боби обаче е болничък ще го заведа към 15,00 часа а тържеството ще им е от 16,00 часа.
Сутринта милият седнал до мен на спалнята,докато спя и го чувам повтаря ли повтаря стихотворението.
Дойде при мен по-едно време,целуна ме за добро утро и каза:Мамо,честит празник днес(след като ще празнуват празника на мама във домчето днес останал с впечатлението,че мама днес има празник)научих си стихчето без грешка,и ти ще си най щастливата мама,като ти го кажа.
Еййй момичета разтопи ме напарво,нацелувах го едно хубаво ама място не му остана,после последва и Преславка и така нацелувани и щастливи седнаха да закусват.

"Маминият ден"

Буди ме със усмивка
мартенска зора
Добро утро моя
майчице добра.
СВих ти росна китка
в пролетният ден
Мила моя мамо слънчице за мен.
П.П.Научи стихотворението си точно за 10 мин.след две повтаряния
Това ще бъде първото ми тържество,за осми март на което ще присъства и ще се ежа,като горда мама.
Миналата година беше болен,със пневмония точно тогава и пропуснахме празника но мама направи празник у дома и Боби и тати заедно със мама бяха предоволни.

И аз утре за първи път ще бъда на тържество. Голяма емоция.


Вчера направих нещо, което никога досега не съм правила и има защо. Преведох стих, а това не е работа за всеки. Не можах да предам мелодията, може би и доста от емоцията се губи, но поне се надявам да съм уловила идеята. Моя приятелка е цитирала оригинала в друф подфорум на бг-мама. Каза ми, че не е могла да се отлепи десет минути от плочата, върху която бил гравиран стиха и седяща на входа на детска площадка в Италия.

Ето какво ни казва Джорджо Габер и това е моето посвещение на дечицата ви и вас:

Не учете децата

Не учете децата
не ги учете на моралa ви
толкоз уморен и болен
би могло да им навреди
може би е лошо неразумие
бавачка да му бъде фалшивото съзнание.

Не възхвалявайте мисълта
която е все по-рядка
не чертайте за тях
пътища познати
но ако толкова искате
покажете им единствено магията на живота.

Балона се надува, надувайте момчета…

Не учете децата
не разпространявайте обществени илюзии
не запълвайте бъдещето им със стари идеали
единственото сигурно нещо е да ги предпазим
от нашата култура.

Не екзалтирайте таланта
който е все по-блед
не ги насочвайте към пеенето, към театъра
към танците
но ако толкова искате
разкажете им за мечтата
на една древна надежда.

Не учете децата
а развивайте себе си, сърцето и мисълта
стойте близо до тях
дайте им вяра в любовта, останалото е нищо.


Балона се надува, надувайте момчета…
Балона се надува, надувайте момчета…

Отделих постингите, свързани с Първичната рана в отделна тема. Така, че вече си имате място за дискусия по книгата.   
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=170928.0