Книги, които промениха живота ми!

Пипи дългото чорапче  - любима книга през детството , четена и препрочитана много пъти . Принцесата от калта - Александър Томов , не съм фен на българсите писатели , може би ми е загнездено от досадните часове по български език в които ни принуждаваха  да изучаваме  куп български класици. Като се почне от Вазов и се мине през всички знайни и незнйни след него. Така и не намерих своя български автор , пробвах с други книги на Александър Томов , но тази остави ярки спомени в мен любима , най - вече отразява една тъжна действителност в бъгарския живот.
Томас Харис - притежавам всичките му книги , без тези за отглеждане на деца . Четирилогията за Ханибъл Лектър е велика , най добрия психо трилър писан някога . Много автори с годините са пробвали да напишат нещо подобно , но нищо ама нищо не се може и да наподоби дори  малко стилът на автора. Другите му две книги , черна неделя е прилично четиво , а последния му роман Кари Мора за мен е провал , не знам явно след Ханибъл Лектър каквото и да напише , хората ще очакват доктора човекоядец. От историческите книги трилогията Викинг на Тим Северин , лично мен ме запали да чета и търся книги за викинги. От фантастиката метрото на Глуховски ,  за мен той е съвременния крал на фантастиката , нареждам  го до  Айзък Азимов , Франк Хърбърт и другите велики в този жанр.  От тиийн романните Предимствата да бъдеш Аутсайдер , в малко страници е казано много . От фентъзито рицарят на седемте кралства , това книжле съдържащо 3 новели ме запали по фентъзито изобщо. Много приятели са ме питали за игра на тронове  и другите от поредицата , дали си заслужава да се прочетат и винаги съм им отговарял еднакво , прочети рицарят на 7 кралства и ако ти хареса се захвани с книгите на Мартин .

Мисленето на Даниъл Канеман и Балада за Георг Хених на Пасков, велики!

Произведенията не Умберто Еко - осезаемо усещам как поумнявам след всяка прочетена страница, толкова много символизъм и послания.

Книгите на Айрис Мърдок, имам всичко, излязло на български език. Много са ми ценни, защото някои са стари и вече изключително трудно могат да се намерят. Аз съм ежедневно четящ човек от години, минала съм през чужди и български автори, но дълбочината на чувствата, описани в книгите на Мърдок, не съм открила другаде. Увлекателни, описателни, но завладяващи, диалози, в които няма излишна дума. Разтърсващи като истини за живота, живи и трогателни. В книгите й открих за себе си описанието за любовта, тъгата, поривите на сърцето, мечтите и разочарованията. Изключително ме интригуват онези романи, в които Мърдок говори от името на главния си герой-мъж. Препоръчвам на всеки да се запознае с тази авторка!

Човекът в търсене на смисъл на В. Франкъл . Доста преобърна вижданията ми за много неща и като цяло начина, по който гледам на живота.

Доста голямо влияние са ми оказали и почти всички книги на Ървин Ялом.

Древногръцката митология, Йордан Йовков разкази, Железният светилник, един тъничък оранжав сборник с български народни песни, Отнесени от вихъра, Стрихнин в супата, Майстора и Маргарита , 12 стола ... Изобщо не мога да ги изброя всичките .

Габровски шеги

Много ми е мило, че толкова хора оценяват творчеството на Йордан Йовков. Израснала съм с "Вечери в Антимовския хан". Толкова човечност и човеколюбие са събрани в страниците на книгите му. И толкова много сълзи съм проляла над тях. Вярвам, че това ме е направило по-добър човек.

На все повече хора препоръчвам тази книга: The Diving Bell and the Butterfly от Jean-Dominique Bauby и Jeremy Leggatt
Открих я тази година и я прочетох в същия ден, когато научих за нея. За съжаление, не е преведена на български език, но ако нямате против да четете на английски, силно я препоръчвам на всички.
Това е автобиографията от главния редактор на френския Elle, но в нея не се говори за списания и мода, а вместо това за една много тежка съдба.
Авторът претърпява инсулт, който го парализира завинаги. Единствено може да комуникира, като мига с едно око. Цялата книга е написана, като пред него се показва азбуката и му асистират посочвайки всяка буква. Когато достигне буквата, която иска да комуникира, той мига. И така буква по буква той пише мемоарите си, за да разкаже една едновременно сърцераздирателна и много вдъхновяваща история.
По книгата е направен и филм, но все още не съм го гледала, защото все още не съм събрала емоционалната сила след мемоарите. Такава история наистина те кара да се замислиш за маловажността на ежедневните проблеми и да оцениш живота.