Различните хора харесват различни неща.
Няма полза да се правиш на слаб/силен, какъвто не си, защото само ще привлечеш погрешния човек, който търси друго, различно от истинското ти аз. После трябва да поддържаш илюзията. Трудна работа.
Затова истината и кот такоа.
Няма полза да се правиш на слаб/силен, какъвто не си, защото само ще привлечеш погрешния човек, който търси друго, различно от истинското ти аз. После трябва да поддържаш илюзията. Трудна работа.
Затова истината и кот такоа.
Ние всички сме различни, обаче сме с равни шансове в любовта. И това е най-хубавото. Мъжът ми ми е казвал, че винаги е харесвал жените с уравновесени жестове, спокойните, усмихнатите, балансираните, тези които внасят спокойствие и уют. Винаги е бил с такива допреди мен. Обаче, любовта просто се случва. Признава, че не знае защо е обикнал мен. Нещо повече, твърди, че никога не е харесвал неуравновесените и истерични жени, каквато съм аз. И като го питам защо тогава се е влюбил в мен, той само клати глава и казва "не знам, нямам никаква представа, но ако теб те няма, животът няма да има смисъл"
ние стигнахме до този извод, че така е най-добре, защото и двамата сме доминиращи и командващи, ама и двамата не се поддаваме на команди, даже напук правим ако някой се опита. Та, стигнахме до извода /с годините, де, не веднага 
/ че няма смисъл някой да се опитва да се налага, а е съвсем нормално всеки да се включва в неотложните неща без нужда другия да нарежда. Важните решения се вземат след обсъждане, спорене ако трябва,ама накрая имаме общо решение след консенсус. Абе научихме се да спорим качествено и продуктивно 
