Великобритания - тема [91] Пролетно - Пролетно Лятна Нековидна

В България изписват майка и бебе заедно след раждане. Ако бебето е изписано, а майката има проблем, бебето чака изписването на майката. И обратното. Изключения има когато се налага дълго оставане на бебето под болнично наблюдение, тогава биха изписали майката само. При жълтеница и в България задържат и двамата в болницата. Болничният престой в България е 3-4 дена при нормално раждане и 5 за секцио. С първото ми раждане бях 5-6 дена, защото бях с изтекли води повече от 12 часа и поради риск от инфекция бяхме на антибиотик. Вторият път малкия беше с нисък хемоглобин и му правиха кръвопреливане, съответно следиха неговите резултати.

На мъжа ми братовчедка му има две деца родени тук последните две години. И двете нормално, подробности незнам много. Но знам, че щом се чувства добре майката и бебето след 6 часа са вкъщи... При секцио 2 - 3 дена пише...
При второто раждане е била сама когато е тръгнало, поискала е линейка да я закара до болницата, те са и предложи консултация по телефона сама да роди у тях... Намерило се е кой да я закара, прекрасни бонбонки си имат. Но не искам да си помислям за такава ситуация , затова някак си дата и час, много ме успокояват... Ще се обсъжда много с мидлайфката, Благодаря на всички, и за линка, ще го използвам... И вече съм тук, имаме време още до така чаканата среща, ще се радвам за други неща, ако мога да бъда полезна и вие на мен.
Скоро ще си кукувам и сама вкъщи, че ми е трудно с 14 часовите смени... Благодаря момичета

Оххххх, че ме насмеша. Това като виц ще го разказвам вече. Мен ме прегледаха гинекологично по телефона вече 3-4 пъти, обаче това телефонна връзка пп време на раждане в домашна обстановка, направо чупи рекорда. Предполагам по някое време биха искали снимка, че да видят как върви процеса? Онзи ден във фейсбук групата на майките в Англия лекар беше казал на майката да снима сливиците на детето. Тя се оплакваше, че каквото и да прави, не успява да ги снима 🤣🤣

Моят опит с NHS също не е особено позитивен. Имам 2 деца родени в България, и двете в началото на 9 л.м, малката ми щерка в 1я ден, с нея бях 1 мес в болница. Околоплодните води ми изтекоха в нач на 8л.м , лежах 1 мес с отворен околоплоден мехур до 36г.с, когато я извадиха със секцио, после изкара още 22 дни в кувьоз, мен ме изписаха. И 2те деца в БГ бяха с тежка физиологична жълтеница, поради Rh несъвместимост, по всяка вероятност и затова са родени рано и с ниско тегло.
Синът ми е роден тук. Аз съм и със желязо дефицитна анемия, все още никой не е открил причината. Та и той беше малък плод с малко количество околоплодни води и бях показана за секцио, но ми дадоха дата в посл седмица на 9л.м. Обясних, че вероятността да износя до тогава е минимална. Увериха ме, че ако се наложи спешно секцио ще реагират. Бременността беше наблюдавана , чести сканове и прегледи, кръвни тестове, заради ниския Hb. Но.., когато водите ми изтекоха в предпосл ден на 36 г.с и отидох в болницата, ме настаниха, поставиха Дексаметазон( кортикостероидите се ползват, за да “узрее” по-бързо белият дроб на бебето и да се подсигурим, че ще диша самостоятелно, когато е родено рано) и нищо, за да купират контракциите. Попитах.., нямали такава практика. 48ч контракции, Парацетсмол и болка. Недостатъчно стаф, нямаше своб АГ, за да провери за разкритие 12ч. Акушерките ме навестяваха често, мили и усмихнати , но това бе ми помагаше. Когато най-сетне АГ се освободи( спешно секцио, каза) и провери разкритието, то беше 10см. Веднага в операционна, епидурална и посл проверка на рофовите пътища… Главата беше прорязала, секцио беше опасно вече. Последва 2.5ч много трудно раждане, което завърши с епизиотомия и форцепс, който бях отказала писмено. За щастие синът ми е здрав, но такъв стрес и страх не съм изпитвала в живота си.
Да се добавя. На 3я ден след раждането и той беше не жълт, направо оранжев, вял, отпуснат… GPто ( поляк) реагира светкавично, веднага го прегледа, обади се в болницата да ни чакат и след 1 час вече бяхме приети. 2 денонощия го облъчваха с УВ лампа, докато билирубинът спадне.

Родих тук, не леко раждане със супер адекватно отношение. Наложи се детето да има вливка на антибиотик плюс жълтеница. Сложиха ни в самостоятелна стая и ни задържаха седем дни  като ни изписаха чак след като показателите на детето се подобриха.
Нямам опит в БГ, но ако сравня с опита на познати от там се радвам, че родих тук. Инфото е от преди 6 години

Magic, наслаждавай се на бременността си и мисли само за хубавото, което те очаква.
Моето раждане (секцио - планово, платено, с показания, безпроблемно и за двете с дъщеря ми) беше отдавна и в България, та база за сравнение нямам. Но съм сигурна, че тук секцио по НХС по избор Е разрешено и то поне от 2 години. Говори с акушерката си следващия път, за да си по-спокойна. Чудесно е, че роднините ти са тук и ще имаш подкрепата им.
Всичко ще е наред!

И аз се прибрах в България за да родя, имах доста тежка бременност и не ми вдъхваше доверие факта  че специалист те гледа на скенер и докладва на доктор, който дори не виждах всеки път, но "опитът е лъжовен" просто различна практика. В България родих по спешност заради високо кръвно,  каквото никога не съм имала и тук никой, никога не ми беше мерил.
Също не разчитам на здравната система тук, за всичко сериозно се прибираме в България.
Лека и спокойна бременност

Всеки има различен опит с двете системи.
Блу е права, успокой се и се наслаждавай.
Ако те е страх иди и роди в БГ.

И аз съм с две тук, едното в болница, другото само с акушерки в родилен център. По- положително ми беше второто и след него след 4 часа се прибрах. Но и аз се съгласих на това. Иначе още на следващия ден акушерка идва и са на разположение 24/7 в първите дни.

Аз съм с едно секцио в България и VBAC тук. И двете преминаха чудесно, нормалното тук беше като по учебник.

 И моят съвет е да помислиш къде би се чуствала по-спокойна и така да избереш.

 Само да допълня за следенето на бремеността, тук ми мина в пъти по леко и спокойно. В Бг постоянно правех някакви изследвания, кръвни, урина пък 3Д, пък , 5Д незнам още какво. Тук ми направиха само един допълнителен скан да видят дали имам сраствания след секциото и едни допълнителни кръвни заради инжекцията с гама глобулин. Знам, че за някой това е минус, но за мен цялата дандания е абсолютно излишна.

Аз родих тук, със секцио по мое желание, именно заради страх от подобни истории( вакуум, 2 дена раждане и спешно секцио)  и съм много доволна от грижите и отношението, което получих. Възстанових се бързо и нямах усложнения.
Харесва ми това, че на бремеността не се гледа като на болест, не се ходи постоянно на изследвания и не се изписват един куп неща, ако няма нужда. Докато бях на почивка в България отидох на ултразвук за ранно определяне на пола и лекарката ме наплаши, абсолютно неоснователно, изписа ми сума ти лекарства и ме ожали как ще пътувам в такова състояние. В резултат на което ме беше страх да стана от леглото, ходих 4 пъти на частно на ултразвук и гинеколог + един път през нхс, след като споделих с акушерката, докато успяха да ме убедят в сгрешената и диагноза.
Имам приятелка, която избра да роди в къщи. Тя ми се чуди на акъла, че искам доброволна операция, аз на нея се чудя, че избира това в 21 век. Общо взето, няма универсален вариант за всички. Важното е да се чувстваш комфортно със избора си, а ако не тръгнат нещата по план, да си спокойна, че ще получиш адекватна помощ. Ще мине по-бързо отколкото очакваш и не толкова страшно, колкото си го представяме.

Сега видях написаното от ДД. На мен на всяка консултация ми мереха кръвното.
Веднъж се прибрах за преглед (не по време на бремеността), защото не ми се чакаше 2 месеца за часът чрез нхс и ми сгрешиха диагнозата... Изчаках си 2та месеца и получих адекватно лечение.

Гледам, че доста сте изписали... Аз съм болна вече над месец от някакъв вирус, не ковид и ме изпращат на снимка. Освен това ми е доста стресово и нямам време дори да поболедувам на спокойствие.

Аз си имам не едно, а пет на ум относно Бг-системата, та дори не ми мина през ума да ходя там да раждам. И това - на фона на проблемните NHS
Болницата беше супер, неонатология са адекватни, грижите ми бяха точно, и като цяло не виждам проблем с раждане тук, напротив.
И аз много препоръчвам да се ражда където се чувства спокойна майката. За мен това беше нашата болница, за приятелка беше Бг, а колежката ми предпочете домашно раждане. Който каквото го успокоява и му дава сигурност

И аз ще те посъветвам да споделиш всичките си притеснения с акушерката. Иди на отворените вратите на родилните отделения, запознай се с екипите, задай си въпросите кога как реагират и прецени къде ще се чувстваш най-спокойна. Запиши се и на предлаганите курсове за родилки.
Аз за себе си избрах болница с всички екстри и екипи, със самостоятлена стая за родилките. Обсъдихме и варианта домашно раждане, защото първото ми беше бързо и се очакваше още по-бързо второ. Да, на телефона си с екип, но само до пристигане на линейката с акушерка, мед сестра и цялата нужна апаратура. Просто спри да вярваш във всевъзможни градски легенди, а обсъди нещата с професионалистите.

Аз имам по една проблемна бременност в двете държави. И като гледам приятелки тук и там с всевъзможни проблеми, на 100% препоръчвам следене и раждане в Англия, заради хващане на проблемите по-рано, по-адекватното отношение и по-добрата грижа във всяко едно отношение.

Секциото няма да ти избяга, ако се наложи. Обсъди всички възможности пред теб и се довери на екипа, който избереш. Аз го направих и двата пъти - резултът е две естествени раждания с две здрави деца и буквално възстановяване за часове при мен.
Синът седмица след термин беше високо. Дори не можеха да ми предизвикат раждане. Само защото избрах частна болница и лекар, обучил се и практикувал в Германия, имах шанса да мина през 2-часово много приятно естествено раждане. Тук бях между живота и смъртта първите 23 седмици. Гледаха ме като принцеса. Взеха предвид всяка незначителна подробност от първото раждане. Детето вървеше на долна граница, но нито са ме тъпкали с протеини и инжекции, нито са го вадили по-рано каквато е практиката в Бг. Имах много спокойна бременност в постоянна връзка с болницата и акушерките. Предвид, че първото е преносено, почнаха да вземат мерки още в 36гс...пак преносих де 😂 Само, че този път бях спокойна и ми беше разяснено на всяка стъпка какво ще се случи и ми искаха разрешението за всяко най-елементарно нещо.

Ммда, и като не ми напрсвеха кръвни изследвания в 6 ти месец, как щяха да установят че хемоглобина ми беше паднал под 100? Нито съм ходила на фетални морфологии, нито съм правила изследвания за Даун, никой не ме е и убеждавал. По мое желание не ходих.
За липсата на преглед с размера на бебето в девети месец няма да коментирам. Да не знаеш какво бебе очакваш, да се скъпиш на видеозон и да оставиш нещата да те "блъснат" чак на магарето, а после да предприемаш спешна операция е много адекватно решение. Да, пести ресурс на NHS, но за конкретния човек не се мисли. И кой определя размер на плода със сантиметъра? Когато има видеозони? Както с цитонамазките на 5 години.
Нали наскоро разбраха, че Прогестерона помагал за задържане на плода. Ми, честито.
За диагнозата ми със щитовидната жлеза да не говоря. За две години нямам нито веднъж пуснати контролни изследвания тук. Записана е в картона ми тук, уведомени са.

Аз си карах цялата бременност почти в Англия. Решаващият момент за раждане в Бг беше когато посещаващата ни акушерка ме запита къде съм избрала да ми е nesting place в къщата.


Обясних, че не бих родила вкъщи при първо и въобще раждане с дула и казах, че изпитвам неописуем страх от нормалното раждане и бих искала планирано секцио.
 Изсмя ми се и каза, че нямам никакви показания за такива и да си избера място в къщи, за всеки случай.

Тогава спиделих, че ще раждам в Бг с планирано секцио и тя ми каза, че тук не бих get away with that 😊 и да си върна книжката с преглееите в болницата преди да замина.
Ходих на последен преглед за да получа разрешение да пътувам в 34 г.с. със самолет и си заминах 5 седмици преди да родя, защото в Бг ми изтеглиха термина със седмица почти напред след прегледите и скенера.