Инвестиции - къде, как, какво? - Тема 2

Ели, много благодаря, баш това ми трябваше . Аз си представях, че като при взаимните фондове, има необозрим брой ETFи в щ.д. , които са UCITS. Е, явно ще си инвестирам там в евра, пък доларите ще ги мисля.   Определено ще разгледам и сайта, и други видеа. Мерси!

Ели, благодаря за статията! То можело да се говори и на човешки език 😀😃🙂 Макар, че заспах на средата но ще се връщам да препрочитам 😀
Криси, благодаря за старанието да поясняваш! Оценявам го!

Естествено, че може в долари, ако има USD retail share class съответния фонд. Има безброй много такива листнати на европейски борси, как така не можело да се купуват продукти в долари?!

За 2000 лв. - случаят на Джина, не бих се затормозявала изобщо да чета за борси и индекси.
Бих си открила безплатно и без такси разплащателна сметка в TBI , с дебитна карта neon/VISA, лихвения процент на която е 2.1. Ще си оставям по 50/100 лв. месечно в картата, от всяка заплата. И ще ми бъдат сигурно спестени и гарантирани.
Спестовните планове, на Елана гледам, но и на другите са така, нямат гаранция на вложенията. Което е изключително важно да се знае. Може да имаш доходност, но може и да изгубиш част от инвестираните средства.
На мен ми е интересно да чета и благодаря за инфото, което споделяте.
Имам Револют и ще поразуча някои неща. На БФБ имам една позиция, другите 5 ги продадох, слава Богу съм на плюс 10%, но там просто се пробвах, с малка(за мен) сума, която бих могла да прежаля.
Не съм рисков играч, като ЧС. Сума за един апартамент не бих понесла да изгубя.
Доволна съм от жилищните инвестиции. Едната ми е почти изплатена, а стойността ѝ в момента е удвоена, в случай, че реша да продавам.

Златото го следя по-изкъсо.
Доста излетя по време на пандемията, беше малко паднало преди НГ, сега пак е на пик.

Поздравления за всички пишещи и споделящи тук. Джина и всички като нея, които искат да се "гмурнат" в света на финансите трябва да са много доволни от споделените знания, опит и идеи. В крайна сметка това е едно от предимствата на този форум. Продължавайте да дерзаете и бъдете здрави.

Че то и аз не съм, изобщо не гоня рискови инвестиции. Целта ми винаги са били заветните 7% годишна чиста печалба, не 70% На моята възраст човек гледа да опази, а не да забогатее със спекулации.

Не всеки има суми да ги сложи в апартамент. Първо, и второ благодарение на третирането на имотите като инвестиция, сега по цял свят има балони на цените и нашето поколение да му мисли под размахания пръст на бейби бумърите. Тби кредит каква доходност предлагат? Аз видях нещо за 1.6% по спомен пак по-добре от кеш, наистина, в краткосрочен план. В дългосрочен, не знам. Има етфи, които изплащат дивиденти, за сектори, които имат по-ниска доходност при добър пазар от индексите, но и си запазват тази доходност и в днешни времена. Например уолмарт, такива като всекидневни стоки, храни, които и в криза се потребяват.

По този въпрос съм на мнение, че дори и да можеш, не навсякъде си струва. От една страна са балоните, които може попринцип да възникнат навсякъде, но извън това също и данъчната система на съответната страна. Следя имотния пазар само в Германия и на уж изгодните за покупка места, инвестицията се изплаща за около 35 години. Говорим обаче за, по мое мнение, инвестиция с висок риск, малки градчета в източна Германия с ниско предлагане на жилища, около които обаче се обезлюдява... В по-големите градове, едно жилище се изплаща за 50+ години (от наеми говоря)... Не съм сигурна каква е ситуацията в България, като се включат и инфлация, поддръжка, данъци, както и амортизации, вероятно малко по-добре все пак, но за мен дори 20 години са абсурдно много с оглед така бързо променящата се в момента демография на много места в света. Отделно доходността не е непременно това, което аз лично за себе си търся.

Мисълта ми с горното беше, че дори и да можеш, може да не искаш да купиш имот за инвестиция.

Сигурно има ситуации, в които си сигурен защо го правиш, но тези, които купуват "за децата", ама то детето още на 5 и не се знае още къде ще живее, също са ми малко странни. Отделно, че родителите са се лишавали много, че "да има за нас" някой ден, но стойността на един имот в България например в Мюнхен не стига дори да направиш първа вноска за семейно жилище... Може би около 150 000 евро ще ти стигнат да започнеш с много стриктен бюджет, но и далеч не всяко жилище в България струва толкова. Разглеждайки само и единствено България, т.е. ако детето остане там, може би било друго.

Пазарът в БГ все още е много различен. Тук нямаме концентрация на имигранти, търсенето на жилища под наем е в пъти по-ниско от Западна Европа и концентрирано само в няколко града, нямаме натрупване на капитал с поколения, подобие на класово разделение се формира от едва 30 г. и при това  по един доста неестествен начин с мутри, сенчеста приватизация и т.н. в началото. Някаква нормализация и формиране на средна класа на база образование, специфични професионални умения и т.н. имаме от не повече от 20 г. Сега  реално е първото поколение средна класа - сегашните 40-50 годишни, които успяват да закупят второ жилище с изкарани от тях пари, най-често в големите градове, с немалка част на кредит.  Идеята е да се дава под наем и да държи стойност, а после в повечето случаи да се ползва от децата или да дава допълнителен доход след пенсиониране. Преживелите 96-та знаят много добре как се нулираха тогава всички спестявания и как те или родителите им са започнали буквално от нулата.
В последните години се възроди пазара на селски къщи, но за мен по-скоро там целта не е толкова инвестиционна, колкото желание за друг тип живот извън града.
Все още българинът чисто културно се чувства отговорен да помогне на децата си с образование и жилище, като е голяма рядкост, тези, които имат такава възможност, да предпочетат да не инвестират спестените си средства точно в това. Така че, Spring Blossom, голяма част от закупените инвестиционни имоти отиват именно към вашето поколение, поне тук или ще служат за издръжка на сегашните 50-годишни след пенсия. Baby boomer-ите в БГ са с пенсии по 500-600 лева, често са дали имотите си на децата или те просто не представляват реален актив, съответно поколението Х в много случаи ги подпомага, за да не живеят в крайна бедност.
При сегашните условия, все още си струва закупуването на имот в голям град или в околностите му, като начин за съхранение на стойността на парите, вкл. и с теглене на кредит от хора със стабилни доходи.

Така е, но далеч бе всеки ще завари наследствено жилище, и който трябва трпърва да купува, е изправен пред пъти по-голямо поскъпване на имотите спрямо увеличаването на доходите, и тук България не е изключение от останалия свят. И там също сравнително по същото време е започнала мобилност на хората, поява на ипотечни кредити, промени в изискванията за размер на кредитя спрямо дохода и иттам балон на цените.

В България 95% от хората живеят в собствени жилища към настоящия момент. В Германия, например, доколкото си спомням процентът е около 50%. Има общи тенденции със сигурност, но все още има и много различия. Тук цели сгради под наем изобщо не съществуват, това все още не е бизнес сфера, не знам  дали ще стане и кога.
В момента цените на имотите в СФ спрямо доходите все още не са достигнали нивото от 2008. Аз очаквам да има задържане в ръста на цените им, а в същото време заплатите ще догонват и изпреварват инфлацията, така че у нас не е толкова невъзможно да се купи жилище сега. Двама възрастни със заплати около 2500-3000, които са стандартни в outsourcing компаниите за хора с опит 5-6 г. са достатъчни за взимане на кредит от примерно 180 000 евро за апартамент в София и нормален стандарт, без големи лишения, вноската ще е около 1500лв. за 30-годишен кредит. В Германия мисля, че би било много по-непосилно за град като Мюнхен, Берлин и т.н.

При плаваща лихва заключена за малко на брой години както се прави в България (доколкото ми е известно) и кредит взет сега при растящни лихви въобще няма начин да се знае каква ще им е вноската.

Мнението ме накара да проверя съотношението на цена на апартамент към среден доход и не откривам столица с по-ниско такова съотношение от София. Дори Киев, Минск, Прищина, Белград са по-скъпи, да не говорим за държавите от ЕС. А пък Пловдив е дори в топ 30 на най-евтините разгледани градове в Европа (общо 148).

https://www.numbeo.com/property-investment/region_rankings.jsp?t … e=2023®ion=150

The index looks at how many annual median family salaries (1.5 full-time salary) it takes to purchase a median sized apartment.

Любопитна статистика.

Само че освен "хоризонтална" статистика по локации, сравнете някъде "вертикална" по години, ако има. Баба ми и дядо ми са си изплатили апартамента за няколко години, със сигурност преди пенсиониране, само от заплатата на баба ми. Тогава не е имало кредити от банки. Не са имали и спестени или да са продали нещо, или някой да им е помогнал. Сега, ако ми предложат такава заплата, с удоволствие... сигурно е възможно и има, но би било по-скоро изключение. С това темпо на нарастване на София, за всеки е ясно, че пазарът е на строителите. А колко празни жилища има - значи не са купувани всичките с цел живеене в тях... понеже нямаме като нация много силна култура по финансови инструменти, всеки, който има пари и се чуди къде да ги сложи, ги слага в имот, това масово съм го чувала. Няма лошо само по себе си, но идеята ми е, че тази тенденция е в основата на имотните балони по света, и също исках да кажа, че си е много нашенско.