Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 125 400
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 180
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Аз от психолог съм чувала (от 20г се занимава само с деца, сега и специално училище основа), че за свързването на невроните в мрежа, т.е да се образува добра невронна мрежа, бебета трябва да слушат и друг език, но не от ТВ, а когато се говори в семейството. Т.е жива реч и интеракция с детето.

Скоро попаднах на информация, една майка норвежка е издала книга с напътствия как е общувала с дъщеря си, която е била сляпа и глуха.
Това вече е висш пилотаж.

Мозъкът е гъвкав, дори след мозъчен удар може да се възстанови говоренито, друг център поема задачата.
Аз например усещам коя част от мозъка ми се задейства, зависимост кой език говоря.

Друг е въпросът дали мозъкът може да поеме натоварването от постоянното превключване между езиците.

# 181
  • London
  • Мнения: 6 888
Реге не само за моите ....тук сме масово емигранти в Лондон и в нашия район основно са хора от всякъде. На площадката можеш да чуеш 5-6 езика едновременно. Имаме и роми от БГ....ми и те се оправят. Смисъл децата им. За нормално дете не е проблем, те много бързо попиват и ориентират. Разбира се, ще има в началото и водещ език до преди самото започване на училище и вероятно да е езика на майката, но това само по себе си не е фактор някой да изостава вербално или да забавя развитието му и най-вече да има симптоми на аутизъм. Тук това много дълго ме спираше да помисля, че на големия му има нещо, но специалистите тук всички бяха категорични, че това в опита им с емигрантски деца не било фактор и проблем колко езика имало край тях. С останалото съм съгласна напълно.Stuck Out Tongue Winking Eye
Големия например си произнася на БГ много хубаво без акцент, на английски също....разграничава дори той и наистина не мисля, че това с нещо му е повлияло. Той просто си има някакъв неразвит дял при който да обработва разговора, въпроса, отговора....без значение на какъв език е. А набор от речник и на двата езика има.....да говори и да ги помни не му е проблема, разговора обаче е проблем. 😅

# 182
  • Мнения: 1 529
Аз искам да знам как да си поправя грешката. Позната ми каза, че в София се поставяли само тежки диагнози, чакало се по половин година. Страхувам се, че изолацията ще навреди на детето ми и виждам, че точно това се случва. Но в училище не го искат без решение на телк и без ЛА.
Питането е малко старо и може би вече сте намерили друго решение, но има вариант да се явите на ТЕЛК само със становище от детски психиатър и оценка от клиничен психолог. Във Варна за ТЕЛК подготвят документи д-р Дашева и д-р Георгиева, може би има и други. "Обследването" в Св. Марина е пълна порнография. Бяхме там за трети път съвсем скоро, лекарката дори не погледна детето, през цялото време седеше с гръб към нас на едно бюро. Само ме попита има ли нещо ново от последното ни идване преди 4 г.

# 183
  • Мнения: 32
Момичета,
Моето дете от скоро е с много изявени аутични прояви. Исках да попитам това с отварянето и затварянето многократно на врати и чекмеджета дали отминава и горе-долу кога.
Моето момче ту е добре - контактно, комуникативно, учи нови думи, ту е много затворен и иска да прави само неговите си ритуали. Аз съответно съм ту спокойна за него, ту изпадам в отчаяние и притеснения какво да очаквам в бъдеще.

# 184
  • London
  • Мнения: 6 888
Всички са така споко Сорая. Има приливи, отливи....най-вероятно има нужда в тези периоди с чекмеджето и вратата да презареди батериите, да се самоуспокои и събере сили за нови стимулатори и дразнители.Stuck Out Tongue Winking Eye  Но навярно ще си намери други начини с времето, моя ги е сменял милион пъти.

Вчера ни ядоса много в Макдоналдс, за някаква чаша стана патакламата, после за тая чаша повтаряше сума време, но дотам с проблемите общо взето. Изненада ни колко добре кара скутер, досега с нас вечно влачехме и не го караше. Сега грабна на брат му и така го подкара.....явно от зор брат му да не кара.Joy

# 185
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
ice_sparky, за обследването във Варна все едно говориш от мое име. Чакаме в момента за обследване в София. Два пъти в седмицата спортува волейбол, през останалите дни излизаме да играе по площадките. Вече има приятел, обичат се и се търсят. Според мен играта с деца и спорта са най-добрата терапия. Често яде манджите без да му настоявам. Вчера - пиле с картофи и райкин боб, много му хареса! Единствено с "няма" не мога да се справя. Има моменти, в които е неуправляем, всичко е "няма" и бяга, и не дава да го докоснеш.

# 186
  • Пловдив
  • Мнения: 1 411
Аз да се похваля и да ви вдъхна надежда. В събота дъщеря ми се дипломира и церемонията беше в огромна зала, пълна със стотици хора. Синът ми издържа два часа на шума и аплодисментите, речите и монотонното раздаване на дипломи. Беше облечен с риза, а като малък режеше де що копче види. Обут с официални обувки и това човек, на който съм купувала един номер по-малки маратонки само и само да са като предишните. По едно време усети, че се превъзбужда и сам реши да излезе и да се успокои. Сега е толкова впечатлен от сградата и церемонията, че само ме разпитва как може да учи там. За съжаление това едва ли ще се случи, но пък му се отварят други врати и дано намери точното място за себе си. Желая го на всички наши деца.

# 187
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
La Catrala, за големите снимки - отваряш снимката, правиш скрийншот и после ги приема системата. Иначе и приложения за намаляне размера на снимки има, но на мен със скрийншота ми е по-лесно и бързо.
The Game, голям напредък, наистина обнадеждаващо! Не знаем накъде ще ни повее вятърът, може нашите деца да са по-щастливи и успешни от други, без диагнози.
Уморени ли сте? Намирате ли време за себе си? Аз съм постоянно уморена и все си казвам, че утре или след два дни, или другия четвъртък ще си отделя 2-3 часа да почета, да си помързелувам сама. И все нещо има - ходим да играе, на волейбол ходим, готвя, чистя, подреждам, уча с него, говорим си, на работа ходя и нямам миг за мен. Надничам тук докато готвя, докато играе на площадката. А няма как да не ги правя тези неща, защото нали храната и социалните контакти са от първостепенна важност.

# 188
  • London
  • Мнения: 6 888
Аз не съм изморена от сина със спец.нужди, защото основно уикенда са вкъщи и двете деца, а тогава е баща им също с нас и той е с големия, аз със малкия. Той на училище е до 16:00 часа, връща се изморен, основно си играе на айпада, къпе, почива, яде, рисува....драми няма. Е понякога настава олелия като се загонят и заиграят ама не ми е проблем. Той си е самостоятелен и така или иначе не обича много да му се моткам. Мен малкия ми е по-досаден....все мами та мами. Но имам доволно време....даже правя домашна тренировка, малкия и той опитва с мен.😅 Правя клипчета,развивам си канала в ютуб за гимнастика. Пиша книга....хобитата ми не страдат.😅

# 189
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
Моят не ходи на училище. Учим в къщи. Всеки миг съм с него, когато не съм на работа. Мога да го оставя сам да играе, но ми е жал, защото ми търси компанията, а и нали трябва повече да му обръщам внимание, за да напредва с развитието.

# 190
  • Сф
  • Мнения: 12 121
Моят не ходи на училище. Учим в къщи. Всеки миг съм с него, когато не съм на работа. Мога да го оставя сам да играе, но ми е жал, защото ми търси компанията, а и нали трябва повече да му обръщам внимание, за да напредва с развитието.
А баби нямате ли, поне за някаква отмяна? Трудно е . Моята приятелка няма миг спокойствие. Детето не я оставя да си почине .  Но може би е и въпрос до правила и режим. Защото пък другата ми позната е трудноподвижна ,с помощни средства ,абе ужас, мъжа и почти го няма. Но пък е в къща с двор и това помогна. Щом тя се справи ...голямо е детето вече и е по- лесно. Тя е тази с помощното училище. Но наистина, ние не сме като Лакатрала в Лондон ? тук за всичко трябва да ръчкаш и да се бориш. И да се занимаваш нон стоп. Това транспорт, помощ външна , и като нямаш и една шапка пари и става сложно..
Ябълкова, трябва да намерите решение с училище. Изчаквате ли? Предполагам е временно това с училището. Така ще се съсипеш, ако само ти се занимаваш.

# 191
  • London
  • Мнения: 6 888
Аз си мисля, че за самото дете е добре да е извън домашна среда и да е с други хора. Тук нашето училище е до 21 години като ги учат занаят по натам дърворезба, фотография, както се вика някаква тапия за работа. После от общината има програми и който не е съвсем неадекватен набързо му се намира работа.😅 Например нашия пощальон разнася писмата с един такъв човек, който прави същото разбира се под егидата на колегата си. Има и в чистотата.....много и във верите супери и за бързо хранене., градинарство и тн. Идеята е да имат рутина и чувстват полезни. Висене в къщи без ясна програма е най-лошото според мен. Тук има програма и уикенда да го давам на ....институция с идеята родителите да си починат, но той не е някакъв чутовен проблем, че да го ползвам това, но има някои агресивни младежи, които родителите пращат за да отморят малко от проблемите. Да ...очевидно е, че в родината направо нищо не правим, но то ако не се задейства някаква делегация която да посети и поиска среща с министър,  институция ангажирана с тези неща няма и да се промени нищо.

# 192
  • Пловдив
  • Мнения: 1 411
Много зависи от детето, но аз държах синът ми да общува с максимално количество хора. Баби, дядовци, прабаба, лели и всякакви роднини и приятели. Всеки един от тях му е давал обич и различен модел на комуникация. Съзнавам, че съм имала страхотен момент с близките си, всички са ме подкрепяли, никой за нищо не ме е упреквал и всеки се е стремял да помага според възможностите си. Ако детето позволява, не се затваряйте вкъщи. Сред обществото ще се случват неприятни моменти, ще има кофти коментари и многозначителни погледи, но стискаш зъби и продължаваш. Децата трябва да общуват, да пътуват, да изпитват различни преживявания.

# 193
  • Мнения: 32
Момичета,
Много сте ми полезни като ви чета. Благодаря ви!
Имам 3 въпроса.
1. Приятели ме канят за 3 дни на палатка с тях и много искам да отида, но никога за тези 2 години, откакто малкия се е родил, не съм се откъсвала от него и той от мен. Притеснявам се да не го изживее зле и да му се засили аутизма. Ще бъде с татко си и бабите постоянно, но все пак....в момента сякаш е по-привързан към тате, но колко точно е привързан към мен не знам, защото не сме се разделяли. Като ида до магазина вече не плаче обаче. Имате опит повече от мен и ви моля за мнение и съвет.
2. Второто ми питане е следното. Той напоследък се съпротивлява за елементарни неща - да го облека, да му сложа памперс, да заспи дори когато си личи, че му се спи (нещо което досега не е правил) и се чудех това от бебешкия пубертет ли е или е заради аутизма?
3. Днес гледаше някаква книжка и го извиках по име. Не реагира. Извиках го втори и трети път и на третия леко се поусмихна. Едно такова дяволито. Личеше, че ме чува, но не ме поглежда нарочно, за майтапа. Извиках го четвърти път и чак тогава ме погледна ухилен. Това от аутизма ли е или е от инатлив характер? Много се обърквам. Той понякога ме поглежда като го викам, друг път все едно говоря на стена.

# 194
  • Пловдив
  • Мнения: 1 411
Ако докато те няма детето е в позната обстановка и спи в дома си, мисля че ще се справят. Както казах, синът ми е обикалял много по къщите на роднините и през деня не е имало големи проблеми, но вечер беше невъзможно да спи другаде. Помня една вечер го оставихме на моите родители и те към 11 часа ни се обадиха да си го приберем. Отиваме, той стои на вратата, прибрал си багажа в раничката и чака на пост:laughing:. Другото, което си спомням е, че въпреки огромното желание на бабите и дядовците да помагат, много ги изморяваше. За наш късмет живеехме всички близо едни до други, та след 2-3 часа си го предаваха на щафета. Оставяй го щом имаш желаещи помощници. И за теб и за него е полезно да се разделяте. Със сигурност ще се притесняваш, защото като за първа раздяла три дни не са малко, помисли за вариант, ако нещата не се получават как да се прибереш.
   За дрехите аз реших проблема, като му давах да избира между няколко варианта. Ако искаше да носи само една блуза, купувах по няколко бройки еднакви. Една цяла година си ходеше облечен само с тениска с Маккуйн. Не е хубаво да се затвърждават стереотипите им, но се научих да си подбирам битките. Понякога ми е било по-важно да излезем и да стигнем до училище, отколкото да се боря два часа да облече нещо, което аз съм решила.

Общи условия

Активация на акаунт