Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 125 437
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 16 112
Всички, на които някой някога е помагал - големи сте късметлии. Когато ни дагностираха  ( детето на три) бабите и дядовците преживяха шок от който не излязоха десетина години. Никога не са го вземали, нито са оставали с него насаме за този период до махане на диагнозата. Никога не е спал у родителите ми и до сега. Свекърите го взеха без нас за пръв път когато станат 3 клас и махнах всички диагнози. Звучи ужасно, грубо, жестоко  но поне е откровено - мисля че се страхуваха от поведението му ако останат с него насаме. А той никога не е бил агресивен, проявява силна емпатия, душица е. Самооблужва се напълно от 4 годишен. Обаче диагнозата е страшно нещо. Оставиха ни съвсем сами с мъжа ми да се борим. Свекърите са в друг град и много удобно се покриха. Моите родители се правеха на разсеяни. На молбата ми само да заведе детето на логопед майка ми отговори - всичко друго ме помоли, само не това. Интересно какво друго тогава мога да я помоля. Баща ми така и не прие диагнозата му. Чувстваше се виновен че странеше от внука си и ни помагаше финансово за терапиите, защото това са непосилни за едно семейство разходи. Всичко свършихме само аз и мъжа ми. Не исках да моля дъщеря ни да ни помага, тя сама се спускаше защото виждаше че изнемогваме. Играеше с него, четеше муе, учеше го. Нямах време да се уморя. Но пък  май съм единствената тук която е ползвала помощ от психолог, защото имах остра нужда.
Сега, от опита, след толкова много години, си мисля че ако трябва още един път да премина през всичко това с внук или внучка - няма да издържа.

# 196
  • London
  • Мнения: 6 888
Реге с лека ръка тези ваши роднини като станат трудно подвижни ще им кажа да вървят на....майната си с извинение. Старчески дом, каквото решат....чаша вода не бих им подала. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 197
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Реге, да се излезе от семейната травма коства много усилия, за този дето излиза.
Поне няма да я “предадеш” на децата ти, а това е огромен скок напред!

Аз също сама се занимавам с децата, разбирам те напълно.
Аз не се сърдя на никого.
Казвам си: толкова могат, толкова правят!
Благодарна съм колко мога аз.

# 198
  • Мнения: 32
Реге, не ти е било лесно и за мен си майка героиня!
Ако имаш желание, много бих се радвала да разкажеш какви прояви на аутизма е имало твоето дете, колко тежки и как стигнахте/какъв път извървяхте до махането на диагнозата?

# 199
  • Мнения: 16 112
Някак не мога да се сърдя на свекърите и моите родители за поведението им в ситуацията. Неприятно ми е, но не го мразя. Тази тема за децата от спектъра е много деликатна. Много хора почнаха да странят от нас тогава , истинските приятели обаче останаха. Дори се шегувахме с мъжа ми че за случай ако ни се случи нещо трагично бихме избрали за попечител на децата ни  нашите кумци, а не бабите и дядовците. Аз възприемам случващото се като личен урок, какво не трябва да правя, как да не постъпвам. Затова изпадам в паника че ако се случи нещо такова наследствено на някой внук или внучка няма да имам душевни  сили да помагам ефективно, защото съм някак  изхабена от усилията, които трябваше да вложим в нашето дете.

# 200
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Може би и родителите ви да са нямали тези душевни сили. 🤷♀
Аз на подобни ситуации гледам по-скоро положително и си казвам: дали пък не е по-добре, че се дистанцират и ми оставят на мен пространство за решения, които те никога не биха могли да вземат...

Отстрани изглежда често като улеснение да имаш баба и дядо под ръка, но при по-деликатни ситуации, помощта от роднини е просто още една страна, с която да се съобразяваш.

Единственото, което ме дразни, е когато има отказ да се занимават с детето, но очаквания, че детето ще им гостува, когато им е удобно. Те децата усещат много добре кой ги приема и интуитивно се ориентират.

# 201
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Дори се шегувахме с мъжа ми че за случай ако ни се случи нещо трагично бихме избрали за попечител на децата ни  нашите кумци, а не бабите и дядовците.
Ние оставихме като попечители други хора, не баби и дядовци. Децата ни вървят пакет, и отиват при хора, които могат адекватно да ги поемат. Някои го приеха лично, но ни беше приоритет дребните да са добре ако нещо стане с нас...

# 202
  • Мнения: 16 112
Може би и родителите ви да са нямали тези душевни сили. 🤷♀
Вероятно. Но аз съм помолила да заведат детето на логопед един път и след отказа повече не съм молила нищо. Дали само да заведеш внука си на логопед, по време на занятието да пиеш кафе и да го върнеш обратно трябва да се проявят чудеса на душевни сили? Не говоря за терапии, занятия, игри... А молбата е особено понеже дъщеря ти е възпрепятствана здравословно да го направи, а зет ти хем трябва да работи хем се грижи и за двете внучета. Но вероятно това наистина не е усилие за всеки. Да се грижиш необременен от баби и дядовци  за дете от спектъра носи своите свободи, но какво правим с явлението баби, дядовци и внуци по принцип. Или бани и дядовци имат право да имат само здравите деца? Болните внуци и техните родители да се оправят, бабите и дядовците имат право да не излизат от зоната си на комфорт.

Последна редакция: чт, 12 май 2022, 23:15 от _re_ge

# 203
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Реге, синът ми няма диагноза, много е напаснат, пред хората е ангелче. Свекърва ми постоянно предлагаше да го гледа. Един път го оставихме, за да идем на кино и тя каза, че повече не иска...
Беше го оставила да заспи на пода от изтощение, защото му казвала да си легне пък той не лягал 🤷♀
Тогава беше на 2.5г... той команди не изпълнява, ама нейсе.

Когато ми предизвикваха второто раждане, тя пак си предложи услугите (да го взима от училище и да стои при него). Отказах и той ходеше в съученици след училище, докато мъжът ми се върне от работа...

Просто на някои хора не им се занимава.
Откак очакванията ми спрямо нея ги снижих към нула, съм много по-спокойна.

# 204
  • Мнения: 70
Здравейте!
Пиша за съвет, утеха или просто да споделя с някой.
Имам син на почти 2 години, прекрасно дете, много обичливо и гушливо. Все още не говори целенасочено, преди казваше тати, но спря, сега казва неща, но по-скоро без да го мисли. Само като чуе пате и започва па-па. Изключително активен, не се спира на едно място, обсебен от въртящи се предмети, ходи на пръсти често , често си пипа ушите. Иначе има мгн добър очен контакт, усмихва се първи на хората, но често не се обръща на името си и като го питаш неща не отгаваря с да или не.
Бяхме при логопед, тя каза, че има известно изоставане и трябва да работи с него. Посетихме също психолог, който работи в аба център и тя каза, че вижда доста притеснителни неща, сега ще му прави оценка и после план за развитие.
Според вас като го почваме толкова рано дали има надежда да навакса? Четох за метода, че е доста добър на световно ниво. Чудя се дали да го заведа в свети Никола за обстоен преглед или е много малък?
Благодаря Ви!

# 205
  • Мнения: 4 076
В Св. Никола изключителен специалист беше д-р Бистриан, но за жалост тя почина, дано попаднете там на добри диагностици! Успех!

# 206
  • London
  • Мнения: 6 888
Звучи си бая извън нормата, но как ще върви напред никой не може да ви каже. Зависи от това каква даденост има самото дете....

# 207
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
Имам три въпроса, моля за отговори!
1. Ако кандидатстваме за личен асистент (това ще е лице извън семейството), и отпуснат примерно 10 часа, тези часове как се разпределят? - в 5 учебни дни на седмица докато е на училище или лицето трябва да има занимания с детето и през почивните дни?
2. Вярно ли е, че личният асистент е препоръка? Тоест, че нищо, че пише в епикриза и телк, че има необходимост от ЛА, аз ако реша мога да го пращам на училище и без да е назначен такъв.
3. Към какъв адвокат трябва да се обърна за консултация по втория въпрос?

# 208
  • Мнения: 6 971
niksha, аз съм от Бургас. Не бих си завела детето на психолог, защото точно психолог ми каза, че всичко е наред и детето е разлигавено. Само, че по-късно се появиха проблеми, които ме накараха да потърся детски психиатър. Ако искаш съвет - заведи детето първо на детски невролог, но само във Варна или София! Пътят до Варна не е чак толкоз дълъг и скъп. Второ - детски психиатър - отново Варна или София. От много места ми се предлагат много добри психолози, страшни професионалисти! Всеки предлага близък или познат. Посещенията са скъпи, а ефект - йок, дето се вика. Колко е голямо детето ти?
Сега видях, че е мъничък. Щях да ти предложа да ги срещнем с моя, той е много игрив и контактен. Но е на 8г, няма да им е интересно заедно.
Невролозите не се занимават с аутистични дефицити.
На нас работата с психолог много ни помогна. И след обследването в Св. Никола точно да се продължи работата с психолога беше единствената препоръка на психиатърката. Само че е важно детето да приеме психолога. С първия не се получи, защото психолога плашеше и отблъскваше детето. Но с втория се харесаха взаимно и работиха много добре. Имаше голям напредък в областта на общуването с други деца. От Св. Никола препоръчаха в училището даже да не казваме че е с диагноза, закото има потенциал да се справи и така и стана. От Бургас сме.
От това което написахте преди за вашето дете има голяма вероятност детето да си реши проблемите, но това зависи от вас и баща му. Във випуска на моето дете в първото училище имаше няколко деца с аутизъм в различна форма и тежест и нито едно не беше с личен асистент. С тях се занимаваха ресурсен учител и психолог. Заради физически дефицити при моето дете го придружавах в училище и видях как децата с аутизъм се извеждат от съответните специалисти при нужда и учебния процес не се нарушаваше. Ако във вашето училище няма ресурсно подпомагане може би е добре да потърсите такова училище.

# 209
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
Рори72, откак тръгна на волейбол и почна да излиза сам на площадката до блока, където се събират по 15 - 30 деца между 17:00 и 19:30 часа, му се промени и говора, и по-спокоен стана, моментите тръшкане ги няма. Съжалявам, че не правехме тези неща миналото лято, преди първи клас! С надежда чакам да ни дойде реда за "Св. Никола"!
Иначе в нашето училище има ресурсно подпомагане, има изготвена програма и прекарва само няколко часа седмично с класа си, от което страда. Иска да играе с тях, да учи с тях, да е един от тях. Психологът е ок, но не разбирам защо е ресурсното подпомагане, след като той няма проблем с ученето, учи лесно и с желание.

Общи условия

Активация на акаунт