Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Може ли да ми дадеш по конкретни насоки (вид специалист) ,не знам може проблема да е и в мен , вероятно аз не подхождам правилно ,няма да се разсърдя на никой коментар .

Трябва ти АВА , поведенчески специалист. Те работят по Приложен поведенчески Анализ.
Проблемът не е в теб. Проблемът е че е трудно да бъдеш родител на дете с дефицити. Нещата не се случват винаги естествено, защото при тях общите принципи на развитие не важат. Ние не знаем в момента защо детето се държи като дете с дефицити, има ли такива или е просто някаква възпитателна спънка. Един поведенчески специалист ще помогне в регулация на поведението на детето и от там ще стане ясно накъде вървят нещата.

Прикачам нещо , което мисля че ще е полезно
Цитат
"
ФУНКЦИИ НА ПОВЕДЕНИЕТО.

ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕ - Привличане на вниманието е една от функциите на поведението.
Вниманието е проявата на отношение между хората - похвали, подаръци, букети с цветя, прегръдки, целувки. Има поведения, чиято цел е точно привличане на вниманието. Чести прояви на такъв тип функции виждаме в училище. Представете си ученик, който говори на висок глас и се шегува в час. Съучениците му постоянно се смеят на шегите му. Как постъпва учителят  в тази ситуация?  Първо му прави многократни забележки и го моли да не пречи на часа и на съучениците си. После, когато търпението му свърши, го наказва като го изпраща при директора да си поговорят. Учителят може да му напише и забележка в бележника и вкъщи ученикът ще получи от родителите си порция каране, а може би и наказание. Факт е , че този ученик всъщност не е силен ученик. Силните ученици са винаги хвалени от учителите, а той как може да получи порция учителско внимание ако не е отличник? Получава се, че с това свое поведение ученикът по най-ефективен начин успява да привлече вниманието и на учителя и на съучениците си. Ако учителят и съучениците не променят реакциите си на това негово поведение, то то може да  продължава до безкрайност. 
Неприемливото поведение при специалните деца е вик за внимание , внимание от възрастен. Когато майката говори по телефона, неприемливото поведение на детето крещи или да се удря в лицето. Така то „казва“ че има нужда от нейното внимание. За него е по-добре е да получи негативно отношение и внимание на майката е по-добро от никакво. Поведението му все едно казва „Имам нужда да обръщаш внимание само на мен, ако ще да ми крещиш и да ми се караш!“. Колкото и странно да звучи в ситуацията, за детето,  липсата на внимание е по-лошо отколкото негативно внимание. 
Какво да правим ако поведението на специалното дете в мотивирано от нужда от внимание?
А) Една от задължителните корекционни стратегии е да научим детето да моли за внимание по приемлив начин. Ако не сме наясно каква е функцията на неприемливото поведение, т.е. не осъзнаваме, че детето всъщност  просто желае внимание, ние ще се чудим защо не можем да коригираме с различни стратегии това нежелателно държане. Примерно, ще опитваме да погасяваме крещенето, автоагресията игнорирайки тези прояви или ще усилваме доброто поведени със някакви стимул. Но ако не започнем да учим детето да моли за внимание по приемлив начин ЧРЕЗ ТРАДИЦИОННИ СРЕДСТВА няма да постигнем положителни резултати.
Б) Втората задължителна корекционна стратегия на проблемното поведение , мотивирано от желание за получаване на внимание е предоставяне на детето колкото се може повече внимание КОГАТО ТО СЕ ДЪРЖИ ДОБРЕ! Какво желае много силно детето? Внимание! Когато ще го получи? Ако се държи добре! Т.Е вниманието, което ние му оказваме, когато се държи добре, се явява усилвател на доброто поведение. Вниманието по принцип е един от най-мощните усилватели.

КАКВО ДА ПРАВИМ АКО НЕРЕДНОТО ПОВЕДЕНИЕ ЦЕЛИ СПЕЧЕЛВАНЕ НА ВНИМАНИЕ ? 
- една от корекционните стратегии е да научим детето да моли за внимание по приемлив начин.
- друга стратегия е корекция чрез мотивирано внимание – това предоставя на детето повече внимание като награда за приемливо поведение. В случая вниманието, което детето така отчаяно желае, се явява като УСИЛВАТЕЛ.
"

край на цитата

Много ти благодаря, наистина е полезна статията. А като мога ли да започна с психолог ?

Няма какво да "потъваш" че детето е направило нервен изблик! Не може всяко дете да е усмихнато да де гушне в някой едва ли не защото отстрешния човек му е се е усмихнал.
Второто, което забелязвам от поста Ви, той е едва на 2 г. Как очаквате да се пази от колите? Децата са непредвидими, той просто тича, иска да опознае повече от света в който живее.
Като майка преминала през ужас ама буквално ужас Ви го казвам, целта ми не е да Ви нахокам.
И моят син на 2 3 беше извън контрол,нямаше никаква представа къде отива,просто тича, тича и това. Започнах просто реве или не да го държа за ръка и да го водя където аз реша, а на където е решил той.
Много пъти ставах за смях, коюентари чувах, че едва ли не ще си убия детето, защото не го гушвам, а държа за ръчичка и го уча. Ограничени хора бол....
След 1 месец спря да тича и докато му кажа излизаме сам се хващаше за мен и се научи, кое е опасно и кога, къде какво е позволено! Така, че това, че децата ни са от аустичния спектър, не ни дава правото да  не ги учим на ред, дисциплина само защото, ще се разреват и ще изпаднат в криза. Много кризи преминахме и още преминаваме, пътят е дълъг.
Желая Ви успех.

Опитвам се ,но той просто изпада в нервна криза ,изпуска се от ръката ми абсолютно не дава да го хвана , баща си слуша повече ,не знам мен не ме отразява изобщо . До гаража ходим за ръка да вземем тротинетката ,но ако решим да сменим посоката обръща и газ ,ако го хвана за ръка и му обясня ,че отиваме другаде започва неистов рев и тръшкане ,нареждане каквото си знае ... Просто не знам

Здравейте уважаеми дами! Самотен родител съм на момченце, аутист, на 3 г и 2 месеца. Детето не говори, не сочи с пръст, не си знае името, не изпълнява команди, не може да се храни само, не държи лъжичка, яде само пюрета,никакви плодове и зеленчуци, появиха му се и кариесчета по зъбите, живее си в своя свят и т. н. Много съм притеснен и уплашен. Гледа го моя братовчедка. Диагностициран е, имаме 51% степен на увреждане. От 1 г посещава в малък град център за деца с увреждания, където има терапевт и логопед, но съм убеден че те не се занимават с него, защото няма абсолютно никакво развитие напред. От Пловдив сме. Приемам с благодарност във темата и на лични съобщения, всякакви съвети и напътствия какви специалисти да посетим, каква терапия да изпълняваме, препоръки за доктори, както и техните имена, медицински центрове и т. н. Благодаря Ви.

здравейте леонид
учудена съм че на дете на тази възраст са поставили такава диагноза. Но като чета че сте от малък град не се и учудвам.
Дали е възможно да почна да ви разпитвам различни неща за да ми де изясни ситуацията.

1. Казвате че посещавате от една година терапии.
Защо? Какво се опитвате да подобрите щом казвате че цяла година нямате развитие.При какви специалисти ходите и какви са им целите? какво е работено с детето за тази една година. Какво казват те за тази липса на успех. Как протичат занятията при тях, какви домашни ви дават
2. Има ли споделено внимание детето  и как работите за очен контакт
3. как е със самообслужването - обличане, хранене тоалет, как съобщава за нуждите си. Казвате собствен свят, значи ли че като мигне и вие знаете какво иска.
4. наясно ли сте че терапевтирането е една малка част от общата работа с детето. Всяка седмица нещо си там при някакъв специалист за два часа няма да доведе до никакъв резултат. Има нужда от много домашна работа от човека който се занимава с детето.
5. Детска градина?

Здравейте Реге, много Ви благодаря че ми обръщате внимание, от Пловдив сме, но детето е при моя братовчедка от малък град в Хасковска област с 2000 жители. Детето е водено при детски невролог и детски психиатър преди 1 г. в Ст Загора. Диагнозата е истинска, реална, потвърдена е и от детски център Спектър в Пловдив. Посещаваме ежедневно общински детски център за деца с увреждания, идват със служебния бус, вземат го и след няколко часа си го връщат, в центъра има терапевт, и два пъти е посещаван седмично от логопед,но съм убеден че те индивидуално не се занимават с децата, в центъра няма друго дете с аутизъм, там децата са с различни проблеми и на различна възраст.Убеден съм че нямат никакъв опит за работа и терапия на деца аутисти.Вътре е забранено влизането,какво е работено с детето не зная, нищо не ми е казано за липсата на успех, не знам как протичат занятията и изобщо има ли такива. Детето с всички нас се държи все едно сме предмети, не ни обръща внимание. Само си бута камиончетата и количките, подрежда ги в редица, интересно му е да гледа как им се въртят колелата, разхвърля всички играчки из стаята, не ги събира. Ние искаме да се занимаваме с детето, но не знаем как да го направим. И педиатърката му, тя е от Свиленград и личния ми лекар не знаят нищо за аутизма и не ни дават никакви препоръки. Детето не може да се само
 обслужва, то не говори,не казва нито една сричка или дума, не казва че е жадно и гладно, че има чиш или ако, детето не е нямо, издава вокализми, не имитира,ходи,изправи се още на 9 месечна възраст. По никакъв начин не мога да разбера какво иска. Често пърха с ръце, не стои на едно място, има си столче и масичка, но не иска да седи, от доста месеци вече не спи през деня. Не посещава детска градина.
Наясно сме че терапевтирането е малка част от общата работата с детето. И че има нужда от много, много домашна работа от човека който се занимава с детето.
Но няма кой да ни обясни в какво се изразява тази домашна работа уважаема Реге. С благодарност приемаме всякакви съвети, информация и насоки как да работим с детето. Нямаме позната дама с дете аутист която да ни посъветва. От Закрила на детето също не ни помагат с информация.

leonid123, не чакайте друг да свърши вашите задължения, като родители и най - близки до детенцето! Започвайте да се интересувате незабавно какво трябва да правите с него, четете в интернет има много материали и клипове, там където го водите в ДЦ, има специалисти, но потребителите са много и няма как през цялото време, специалист да е с детето ви, още повече и като не заплащате услугата от джоба си, не чакайте всеотдайност!
Казвам ви го приятелски, не ме разбирайте погрешно!
Няма да ви е лесно, но вие сте в основата на развитието на вашето дете. Започвайте и не губете времето! Успех!

Уважаеми Леонид.
Щом ще си говорим на уважаеми така да бъде
няма да мога всичко да обхвана наведнъж, то няма и как да стане. Темата е много дълга и динамична, процесът за набавяне на информация е сложен и изисква анализ - ще поясня долу защо  и въобще вие ПРЕДИ ВСИЧКО имате нужда от израстване – информационно и родителско (!) което дори всичката информация  ей сега, по чудо, някой да ви снесе (при което адаптирана за вашето дете наготово инфо) вие не сте готов, не разбирате абсолютно нищо в момента, вие сте току прохождащ.  

Така че по  темата - търсещите и помагащите трябва да вървят един срещу друг в набавяне на информация (!) , при което търсещите трябва направо да тичат защото нямат време, защото те са заинтересувани и защото както казах голяма част от нещата започват да се вършат от вкъщи.

Трябва да седнете и да започнете много много активно да четете по темата , всичко, абсолютно всичко което ви попада, както можете да почнете И от темите на бг мама тип архив паралелно с другото. Не очаквайте че някой ще ви каже кое как трябва да стане стъпка по стъпка за да има шанс детето ви да се измъкне от ситуацията. Има някакви начални принципи, има някакви основи, има някакви направление, но за да може разберете терапевтично  КАКВО  се прави, трябва да разберете ЗАЩО  се прави, което изисква полагане на база.

Беничка56 е била изключително точна. НАписаното е малко като шамар, но повярвайте той е само с добри чувства и вие имате нужда от него. Вие някак си сте си мислил че някой друг ще ви даде вълшебното хапче или вълшебната терапия и нещата ще се оправят, но Уважаеми Леонид трябва да ви разочаровам че това не е така. Наличието на дефицити е уникално състояние което създава уникален индивид с уникални проблеми.

Дали е детето ви е аутист никой не знае, даже тези от Пловдив. Вие сте поредния тук в темата, който пише нелицеприятни неща за тях. И за начина на диагностика и за терапевтиране и за времето което минава без резултат, както и за този който ръководи центъра, Все неща каквито сте казали и вие. Бързо слагане на диагноза, Телкчето заради паричките, нещо си там се прави на конвеер.  
Детските центрове за специални деца не целят да научат детето ви на нещо. Те целят да ви освободят времето понеже според тях с детето нищо друго не може да бъде направено. Вас това дали ви устройва. Мен не ме устройва, както и повечето родители тук

Обяснете ми се сега, като интелигентен човек, как някой ще ви каже че детето ви е зеленчук и вие няма да потърсите второ мнение и да се зачетете какво е това аутизъм, какво е характерно за него, няма да потърсите друго медицинско становище. Обаче ще направите ТЕЛК с 51 %. И цяла година някой нещо ще прави с детето ви а вие няма да виждате че няма напредък ... и пак няма да четете нито ще търсите друго мнение. Приемаме че това са постъпки на неопитността, но все пак разберете че от тука нататък (!) ако наистина вие искате да помогнете на детето си ( и имате тези шансове!) няма как да проявявате същата незаинтересованост и летаргия. (!)
Ние ще тръгнем насреща но вие трябва да тичате срещу нас , няма как да чакате всичко наготово.
Както казах всяко дете с дефицити е уникално и това е така защото говорим за една цялостна система от много компоненти която някъде дава накъсо и това продуцира различност. Както казват няма един с един еднакъв аутист.  Сега на тези деца им казват ДЕЦА ОТ СПЕКТЪРА.

Аз не бих нарекла синът ви аутист в момента. Дали вашето дете е от спектъра не знам, повярвайте ми никой не знае. Моето беше по-зле от вашето на три, но в момента е в нормално училище и трудно отличим от връстниците си. Което го давам като пример само за да разберете, че ние говорим за аутистично /спектрално поведение но дали детето е от спектъра ще покаже времето и терапиите. Има вероятност да е има вероятност да не е. Вие като родител и вашите амбиции са от значение. Вас трябва да ви крепи надеждата че с много работа и навременни мерки може да се окаже че не е, но дори и да е, в този много ценен период до 7-8 г вие имате възможност да го издърпате максимално нагоре.
За момента всяка диагноза казва „КАК СЕ ДЪРЖИ ВАШЕТО ДЕТЕ. ПОВЕДЕНИЕТО МУ КАКВО НАПОДОБЯВА“. Дали пловдив дали софия, те правят това. Казват какви са пропуските, какво е изоставането какво трябва да се прави. А вече на всяко реобследване след година две и така циклично ,  според това какво е постигнато И така тяхната диагноза е някакво обобщение на това какво е направено до сега и какво  трябва да се направи.  По отзи начин името на диагнозата може да сменя според напредъка. Аз не мога да ви кажа нищо за капацитета на вашето дете но от каквото чета и знам че сте в добър период на работа ( само тази загубена година терапия без напредък - много ме боли за нея) имате много какво да направите и ако обстоятелствата са добри ( възможности на детето, родител специалисти) то детето може да прогресира. Вече до къде времето ще покаже.  

Представете си една дупка и детето ви е в дупката. Задачата е да бъде измъкнато максимално нагоре, пък вече колко нагоре въпрос на много фактори : самото дете, специалистите които работят с него, интензитета, добре подбраната терапия, колко навременно са взети мерки и последно, но не на последно място, колко родителят участва в цялата тази работа, защото неговото участие както казах е също толкова изключително важно.

Ще се дописвам в рамките на деня че трябва да прекъсна за малко  и  в последващи мнения ако някой не се включи преди мен.
Ние вече ви помагаме, макар че не ви изглежда точно така, вие сега трябва да разберете какво се случва с детето ви и защо то е такова и защо може и да е и може и да не е аутист. което всъщност е най-маловажното в ситуацията. трябва издърпване от дупката.

п.с. като съм се сетила да питам - какво ще ми кажете за екранното време на детето?

Реге, изчетох те и си абсолютно права за всичко! Не знам дали детенцето на Леонид гледа телевизия,но аз отчитам ,като огромна, да не кажа непоправима грешка гледането на телевизия на моето дете, оставяйки разни клипчета от ютуб нон стоп през деня, само ,за да свърша нещо вкъщи и той да е мирен . Може да ме линчувате ,но абсолютно никога не ми е идвало на ум ,че това нанася голяма вреда . И резултатите са на лице ,към днешна дата постоянно повтаря би ти ви плюс , емаг и т.н ,а вече си иска и телефона, защото може да говори

Всяко едно дете се учи по един и същи начин - с говорене и показване. Децата в норма може да се научат от 1 или няколко пъти, за тях е интуитивно. Децата с някакъв дефицит може да трябва повече време, а за деца от спектъра още и още и още повече време. А за последните може да има и непостижими неща /то и децата в норма не са еднакви, едни постигат повече, други по малко и така/. Трябва да сте като китайска капка - непрекъснато на едно и също място, докато "скалата" поддаде.
Добриана твоята задача е да започниш да водиш КОМУНИКАЦИЯ с детето си. Това, което не трябва да се прави обясняваш защо не се прави отново и отново. Това, което е добро поведение, хвалиш и награждаваш отново и отново. Може да използваш и разсейване за да ангажираш детето да направи каквото искаш. Оставяй го и сам да взема решения, когато е възможно за да може детето да се заяви. Днес бяхме в парка. По едно време му доскуча, метнахме се на влакче до центъра. После на прибиране, той избра маршрута, но целта беше да се върнем в парка. Без мрънканици, без рев, без сцени, без лигавене в прилично време бяхме там където трябваше, като просто го оставих да се забавлява по пътя. Сега в парка поливат и има локви, на всяка една повтарям, че там е кално, да не влиза и има резултат. Но аз имам история на противодействие на неприемливо поведение и сега е по лесно. За теб ще е по трудно, но ще стане. Добриана, просто скриваш телефона и толкова. Ще се потръшка, потръшка и ще спре. Тъкмо момент да обясниш, че телефон няма да се гледа.
Леонид, твоята задача е когато детето ти стане пълнолетно да може да се справя колкото е възможно по добре сам. Това, което трябва да почнете абсолютно веднага е самообслужването - самостоятелно хранене, обличане, събличане, махане на памперса. Това са и неща, които няма как специалист да ги направи, трябва вие. Останалите неща, върху които да работите, ще ви ги дадат читави специалисти. Но при тях е по скоро придобиване на умения и работа чрез игра, а основния товар за напредване е за вас.

Китайска капка е отлично казано. Упоритост и здрави нерви като корабни въжета. Не спирате да поставяте границите и да поощрявате правилното поведение, колкото и да се вижда отчайващо, в един момент капката пробива. Минах през същото като беше на две, получавах болки в стомаха само при мисълта за излизане с него-беше кошмар. Но сега нещата са почти нормални, трудно е, но има надежда.

Леонид, казвате, че го гледа ваша роднина детето, в какво се изразява това “гледане”? Тя също незабавно трябва да започне ограмотяване по темата, ако в с детето целодневно.

Преди време работех в център за деца с увреждания. При нас дойде момченце на 3г ,което не говореше и много трудно вкарвахме в центъра и трудно задържаше внимание .В последствие детето тръгна на градина и паралелно при нас. След това ,беше мой ученик в 3-ти клас,  и да ви кажа имаше затруднения с материала ,но  социализацията му беше на ниво дете в норма.  Така ,че си давам кураж донякъде

Здравейте! Много благодаря и за критиките и за съветите. Детето от 1 г сме го лишили от телевизия и телефон. Моята братовчедка която се грижи за детето, полага не малко усилия. Опитваме се да работим с детето, да подрежда елементарни пъзелчета, да нанизва колички, да натиска клавишите на детско пиано,да търка с мокра четка и отдолу се появяват картинки, говорим му, четем му приказки, даваме му в ръцете молив и химикал да се опитва да драска и т н. Снощи ми препоръчаха барока мера, има такава в МБАЛ Св Георги, да ми кажете колко сеанса да направим? В течение на 1 месец ще сме в Пловдив и в някой детски център ще посещаваме психолог и логопед, ежедневно ли трябва да бъде? Вчера ми препоръчаха книгата на Джонатан Леви, Децата аутист, ще четем нейния електронен вариант и ще гледаме да приложим написаното в нея върху момченцето. Ще изпълняваме и съветите на психолога и логопед. Ще търсим и детски гастроентеролог, детето не яде нищо освен пюрета. Безкрайно съм благодарен за написаното от Вас и критиките които получавам.