Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 125 379
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 135
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Ифка, води си записки: дата/възраст и какво може или не може, какво ти прави впечатление.

Детето е много малко. Напълно несериозно е да се търси диагноза.
Обикновено когато се диагностицира детето, родителите ретроспективно откриват “сигнали”, които сочат към такава диагноза.
Но подобни заключения в обратна посока са опасни.
Не може 10-мес. бебе да се диагностицира като аутистично!

# 136
  • Мнения: 1 213
Ифка, води си записки: дата/възраст и какво може или не може, какво ти прави впечатление.

Детето е много малко. Напълно несериозно е да се търси диагноза.
Обикновено когато се диагностицира детето, родителите ретроспективно откриват “сигнали”, които сочат към такава диагноза.
Но подобни заключения в обратна посока са опасни.
Не може 10-мес. бебе да се диагностицира като аутистично!
Разбира се, че може един наблюдателен родител да забележи странностите още на тази възраст. Аз на същата възраст вече ги виждах. Малко по-късно започнах да се ровя в нета и странностите се оказаха маркери за аутизъм. Друг е въпроса, че до тогава не знаех какво е това. Бях го чувала, но мислех, че е модерен термин с който съвременните и свръхвзискателни  майки наричат отрочетата си, които не могат да отговорят на високите критерии на своите амбициозни майки. След като прочетох за аутизма, се сетих за 3-4-ма зубъра, които ми се вписваха в описанието и си викам - няма лошо, ще е като тях. Ми не, няма нищо общо с тях. В обществото се създава съвсем грешна представа за аутизма. Едва ли не, че това са нормални деца, и че не са различни от другите. Абсолютна бутафория! Само ние си знаем какво е да гледаш такова дете. Имам  предвид с тежък аутизъм в съчетание със сериозна умствена изостаналост.

# 137
  • Мнения: 467
Ифка, води си записки: дата/възраст и какво може или не може, какво ти прави впечатление.

Детето е много малко. Напълно несериозно е да се търси диагноза.
Обикновено когато се диагностицира детето, родителите ретроспективно откриват “сигнали”, които сочат към такава диагноза.
Но подобни заключения в обратна посока са опасни.
Не може 10-мес. бебе да се диагностицира като аутистично!
Разбира се, че може един наблюдателен родител да забележи странностите още на тази възраст. Аз на същата възраст вече ги виждах. Малко по-късно започнах да се ровя в нета и странностите се оказаха маркери за аутизъм. Друг е въпроса, че до тогава не знаех какво е това. Бях го чувала, но мислех, че е модерен термин с който съвременните и свръхвзискателни  майки наричат отрочетата си, които не могат да отговорят на високите критерии на своите амбициозни майки. След като прочетох за аутизма, се сетих за 3-4-ма зубъра, които ми се вписваха в описанието и си викам - няма лошо, ще е като тях. Ми не, няма нищо общо с тях. В обществото се създава съвсем грешна представа за аутизма. Едва ли не, че това са нормални деца, и че не са различни от другите. Абсолютна бутафория! Само ние си знаем какво е да гледаш такова дете. Имам  предвид с тежък аутизъм в съчетание със сериозна умствена изостаналост.
Мога ли да попитам вие какви странности виждахте на тази възраст?Ако искате ми пишете на лични,ако не желаете да споделяте тук.

# 138
  • Мнения: 6 166
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.

# 139
  • Мнения: 16 111
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.

Другият вариант, който не е по - добър е да преминат към нов вид все такава "неприемлива" самостимулация. Примерно моичикия имаше нужда да се самостимулиране като смучеше яките на блузите и циповете на жилетки якета. Тъжна картинка. Реших да го преборя, като махнах всички дрехи с яки и ципове. Като отговор той откри че има пръсти и нокти и от там почна ужаса на гризането на нокти. Две години го изкоренявахме този "вреден навик".

Последна редакция: сб, 30 апр 2022, 19:03 от _re_ge

# 140
  • Мнения: 309
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.
При нас всичко беше изчезнало да миналото лято, но ето че пак се появиха.
Обърквам се много и аз за това, лекарите също не могат да кажат с точност.

# 141
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
mmm75, разбира се, че могат да се забележат маркери, но те автоматично не водят до диагноза в по-късна възраст.
Има много отсенки, има и други “състояния”, които да провокират появата на маркери.

Всеки аутист е различен и не всеки различен е аутист.

# 142
  • Мнения: 32
Здравейте!
Нова съм в темата и бих желала да се представя. Моето момче е на 2 г.и 1 месец. От месец имаме подозрение за аутизъм, което бе потвърдено от детски психиатър.
Моето момче не се вълнува от книжки и играчки, освен да ги къса или чупи. "Играе" с всякакъв вид шишенца, тубички и картонени кутийки. Има и други особености, но няма смисъл да ги изброявам.
Чудех се дали тази пристрастеност към този вид предмети минава и при вашите деца как и кога е минало? Ако на някой му се споделя, бих била благодарна.

# 143
  • Мнения: 16 111
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.
При нас всичко беше изчезнало да миналото лято, но ето че пак се появиха.
Обърквам се много и аз за това, лекарите също не могат да кажат с точност.
Подчертавам най-важното е черно. Както казах това е проява на СИД а не на социално повдение. При сензорно дразнене, с ниво по-високо от това, до което е повдигнато детето, е нормално самостимулацията да са се завръща. И така, докато не стигнете или до подобряване на разбирането, което изключва инстинктивния автоматизъм на самостимулацията, или до ниво достатъчно високо за да може дразнителят да не бъде дразнител. Ясно че първото е много по-ефективно от второто.
 Давам груб пример. Ухапва ви комар. Много ви сърби.
-Ако не разбирате, че чесането няма да помогне, ще се чешете   докато не се разкървавите.
- Ако разбирате че чесането няма да помогне ще потърпите и след 5 минути сърбежът ще мине.

# 144
  • Мнения: 309
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.
При нас всичко беше изчезнало да миналото лято, но ето че пак се появиха.
Обърквам се много и аз за това, лекарите също не могат да кажат с точност.
Подчертавам най-важното е черно. Както казах това е проява на СИД а не на социално повдение. При сензорно дразнене, с ниво по-високо от това, до което е повдигнато детето, е нормално самостимулацията да са се завръща. И така, докато не стигнете или до подобряване на разбирането, което изключва инстинктивния автоматизъм на самостимулацията, или до ниво достатъчно високо за да може дразнителят да не бъде дразнител. Ясно че първото е много по-ефективно от второто.
 Давам груб пример. Ухапва ви комар. Много ви сърби.
-Ако не разбирате, че чесането няма да помогне, ще се чешете   докато не се разкървавите.
- Ако разбирате че чесането няма да помогне ще потърпите и след 5 минути сърбежът ще мине.
На мен ми каза психоложката, че децата с невротизъм също правят тези странни движения,тя твърде, че дори и да не иска нещо да прави, да карам на сила дори ако ревам, ми ако отключи пък друг проблем тогава...?!

# 145
  • Мнения: 16 111
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.
При нас всичко беше изчезнало да миналото лято, но ето че пак се появиха.
Обърквам се много и аз за това, лекарите също не могат да кажат с точност.
Подчертавам най-важното е черно. Както казах това е проява на СИД а не на социално повдение. При сензорно дразнене, с ниво по-високо от това, до което е повдигнато детето, е нормално самостимулацията да са се завръща. И така, докато не стигнете или до подобряване на разбирането, което изключва инстинктивния автоматизъм на самостимулацията, или до ниво достатъчно високо за да може дразнителят да не бъде дразнител. Ясно че първото е много по-ефективно от второто.
 Давам груб пример. Ухапва ви комар. Много ви сърби.
-Ако не разбирате, че чесането няма да помогне, ще се чешете   докато не се разкървавите.
- Ако разбирате че чесането няма да помогне ще потърпите и след 5 минути сърбежът ще мине.
На мен ми каза психоложката, че децата с невротизъм също правят тези странни движения,тя твърде, че дори и да не иска нещо да прави, да карам на сила дори ако ревам, ми ако отключи пък друг проблем тогава...?!

Сериозен въпрос - психоложката какво разбира от нерви та да използва думата невротизъм? Те не са лекари . На невролог ходили ли сте  за да ви каже че няма такова нещо невротизъм ако детото няма проблеми от неврологична гледна точка. Ние сме ходили и такова нещо като  невротизъм , според доц. божинова няма. Или има проблеми чисто медицински проблеми или няма проблеми от чисто медицинска гледна точка. Невротизъм е някава абсолюно мъглив термин на неразбиращ човек.

# 146
  • Мнения: 309
Светослава
Пърхането с ръце е самостимулация. Тя е израз на Сид провокиран от невъзможността да бъде вербално изразено емоционалното състояние. Същото е като ходенето на пръсти когато са притеснени, превъзбудени, удряне то с ръце на главата, запишването на уши. Това е емоция, която намира да се излее в нещо физическо. наблюдава се при деца от спектъра или някои такива със Соп, когато са  със Сид и неверблни.
Подобрявасе или изчезва с подобряване на разбирането, "изваждане" на реч, понижаване праговете на дразнимост.

И по някога се връща. Уж е изчезнало а с най-малкото нещо и си се връщат към старите и познати неща. Тъкмо спрат с някое и без да искат се върнат към друго.
При нас всичко беше изчезнало да миналото лято, но ето че пак се появиха.
Обърквам се много и аз за това, лекарите също не могат да кажат с точност.
Подчертавам най-важното е черно. Както казах това е проява на СИД а не на социално повдение. При сензорно дразнене, с ниво по-високо от това, до което е повдигнато детето, е нормално самостимулацията да са се завръща. И така, докато не стигнете или до подобряване на разбирането, което изключва инстинктивния автоматизъм на самостимулацията, или до ниво достатъчно високо за да може дразнителят да не бъде дразнител. Ясно че първото е много по-ефективно от второто.
 Давам груб пример. Ухапва ви комар. Много ви сърби.
-Ако не разбирате, че чесането няма да помогне, ще се чешете   докато не се разкървавите.
- Ако разбирате че чесането няма да помогне ще потърпите и след 5 минути сърбежът ще мине.
На мен ми каза психоложката, че децата с невротизъм също правят тези странни движения,тя твърде, че дори и да не иска нещо да прави, да карам на сила дори ако ревам, ми ако отключи пък друг проблем тогава...?!

Сериозен въпрос - психоложката какво разбира от нерви та да използва думата невротизъм? Те не са лекари . На невролог ходили ли сте  за да ви каже че няма такова нещо невротизъм ако детото няма проблеми от неврологична гледна точка. Ние сме ходили и такова нещо като  невротизъм , според доц. божинова няма. Или има проблеми чисто медицински проблеми или няма проблеми от чисто медицинска гледна точка. Невротизъм е някава абсолюно мъглив термин на неразбиращ човек.
При невролог бяхме, обясних подробно всичко дъщеря и е детски психолог и тя бяше същия ден там. Казах всичко храни се сам,облича се, съблича се, тоалетна ползва, няколко думички казва, очноя контакт винаги е бил добър при детето, обръща се на името си!
Пратиха ни на ЯМР, направиха му е нма нищичко всичко е наред.
Върнах се с разултатите, казаха ми нищо му няма и предписа да пие Ноотропил, който така и на успях да купя и казаха да си ходим на логопеда и това е. Логопеда също твърди, че той има симптоми на невротизъм нервен е инати се, хапе ръчички като го накараш да свърши нещо.

# 147
  • Мнения: 16 111
Нито  невролог, нито психолог са медицински лица. Щом неврологът казва че от нервна гледна точка няма отклонения, значи всички тези приказки са невротизъм са смешни. Доц. Божинова го нарече - специфика на характера. Приложи и термин - характеропатия.

Дописвма се, има си нормални  деца, които са инатливи, такива дето се блъскат по пода, хвърлят неща по родители и прочие. Тези хора вашите - логопед и психолог от Марс ли падат. Аз няма смисъл няма да ви убеждавам вкаквото и да е. Вие си знаете в какво искате да вярвате и кое приемате за достоверно.

# 148
  • Мнения: 309
Нито  невролог, нито психолог са медицински лица. Щом неврологът казва че от нервна гледна точка няма отклонения, значи всички тези приказки са невротизъм са смешни. Доц. Божинова го нарече - специфика на характера. Приложи и термин - характеропатия.

Дописвма се, има си нормални  деца, които са инатливи, такива дето се блъскат по пода, хвърлят неща по родители и прочие. Тези хора вашите - логопед и психолог от Марс ли падат. Аз няма смисъл няма да ви убеждавам вкаквото и да е. Вие си знаете в какво искате да вярвате и кое приемате за достоверно.
Ми аз ако им бях повярвала, нямаше начини да търся и консултации с други "професионалисти" нали писах вече работя си с него аз, чета проучвам, съвети тук от вас чета и прилигам 😊. Приемам си го такъв какъвто си е, друго за сега нямам избор, не разполагам и с добри доходи и така. Старая се всеки ден, да давам най-доброто от себе си за него.

# 149
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Какво е невротизъм?

Има деца и възрастни с по-възбудима нервна система. Но си има друго име.

Наблюдавай и си записвай кога е нервен, инатлив и отказва да прави нещо.
Трябва да откриеш дали е при умора, глад, сензитивно дразнение. Следи средата: шум, светлина, много/малко деца, отношение към него (дали подхождат с разбиране или с досада напр). Държи ли се с всички възрастни по този начин или само с някои. Има ли предпочитания към някого, ако да - наблюдаваш и анализираш защо.

Въобще намери първопричината.

Винаги ми е било странно защо веднага лекарите се хвърлят към “големи” изследвания като ЯМР.

Някои психолози дават едни и същи съвети на килограм без да “видят” индивидуалните нужди на детето. Това го намирам за безотговорно.

Общи условия

Активация на акаунт