Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

МисЧичи добра дискусия
Веднага контрапример.
Има колектив и прегледа е задължителен, хипотетично. За да има обективизъм трябва доста дълго наблюдение, няма как да, стане с една визита. Но дори да приемем, че това е възможно, всички в колектива са много и интуитивни и добри хора и специалисти. Стигаме до друго много важно -  мнението на специалиста винаги може да бъде отречено от родителите, защото това не е салам да отмериш 500 гр. Дори специалистът да алармира за проблеми, докато родителя не си отвори очите и поеме инициативата детето е в канала. Около мен примери безброй. Всички  виждат че детето е с дефицити, но родителят не желае да си го и помисли, понеже чичото по свакова линия проговори на 5.
Така че отново всичко опира до родителя. Няма закон който да го принуди да предприеме нещо, нито да му търси отговорност за пропуснати време и ползи. Аз вече това съм го преживявала сто пъти, съжалявайки че не мога да помогна на някое детенце понеже родителят му е щраус. Всяко дете е отговорност на родителя. Значи родителят е този, върху който трябва да въздействаме превантивно.който и да е родител не само на спектрални или различни. Той трябва да се образова, да има познания, да възпитава децата. Да забелязва проблеми, да търси помощ. Ако той е образован да види различията и знае че ранната терапия носи огромни ползи, то Ето го отива при социално-медицинския колектив - специалисти използвайки И родителските наблюдения по-точно ще определят проблемите. Социалните кадри ще помогнат за намиране на терапевти и включване в системата, както и за подпомагане родителя да се, справи със стреса и приемането.

А сега за момента,  Не можем да очакваме училищата и ДГ да свършат всичко това. Въобще не може родителят да очаква че някой друг ще свърши всичко. Встрани от темата - да се изсипва детето ( дори в норма)! в ДГ и да се чака да го научат на неща като култура на хранене, хигиена, такт, емпатия, дори да е без памперса - това е тотално абдикира е от родителската роля. Каквото е наистина страшна съвременна тенденция.

Всичко е точно така, както казвате. Обаче аз съм песимист за нашата държава, то за здравите хора положението е трагично, няма мед. сестри и всичките специалисти за концентрирани в 2 града.
Учителките в детските градини са застаряващи и соц-мислещи, скоро и там няма да има кадри.
Същевремнно разцъфтява бизнеса с “вливания на стволови клетки”, конференции, реклами, че лекуват аутизъм…

Ре-ге, съгласна съм. Но това звено, позиционирано в повече населени места, би било достъпно, не само за един преглед, но и за проследяване след това. Единствено проследяване в период на време и действие на родителя по определени проблеми сега, биха били полезни за избягване на повече проблеми в бъдеще.
Ние в началото сме били и на невролог. Една година всеки месец - той ни прати и на физиотерапия, преди навършване на годинка. Още в онзи момент разбрах какво значи навременна намеса и подпомагане. То и това беше причината да настоявам за ергото на по късен етап и пак много по-добре се развиха нещата, а сега и за логопед, което ще спести по големи проблеми и тревоги в бъдеще. Предпочитам на 2г и половина да ходи 1 час или 2 часа седмично, отколкото на 6 години преди училище да се усетя, че има проблем и да се налага да ходи всеки ден. Но това не ни е на нас работа да обясняваме в бг мама. Ние сме лаици, "любители" на материята, читящи и умуващи, но не може да се каже, че сме специалисти. Понякога ме е страх да пиша, защото мога да подведа някого.
Когато се сблъскаш челно с проблем и почнеш да разпитваш при другите как е еди кое си, виждаш колко родителите понякога неглижират и колко голямо е неразбирането. Лавината от коментари "ама еди кой си, проговорил еди кога си" е монументална.  Когато се записвахме за физио свеки не искаше, защото било дом за деца и щели да ни вземат детето, а пък ММ се страхуваше от корона вирус все едно е черната чума. Дори и единия родител да вижда нещата под натиск от другия родител и от роднини, не се предприема нищо.
И още един голям проблем. Целта на всяка цена детето да е щастливо. Така родителя зорлем се вкарва в ролята на приятел, а не на родител. Ще яде каквото иска, все ще прояде, ще проговори когато е готов, сам ще реши кога да се махне памперса. А пък сакън да не се скараш. Повишавам тон признавам се и се случват нещата. И лиготиите спират и се изпълнява повече. Вярно, че после аз го мисля 5 дни, защо съм се скарала и дали не съм наранила крехката детска психика, докато малкия вече е направи още 200 бели и ич не помни, че съм му се скарала. И този проблем задълбочава другите проблеми и в един момент ситуацията е извън контрол и се налага специалисти да се намесят. И се намесвят при деца, които по презумция не би трябвало да имат проблеми, а поведенческите такива са придобити.
Когато ходихме на първоначален преглед при логопед ни направиха въпросник. Всичко беше отметнато освен говора /ние си знаем, че сме зле там/ и самостоятелното хранене. Но за много от нещата съм работила да са отметнати, но не винаги само по моя инициатива, но и по настояване на ергото. Ергото в моя случай изпълняваше ролята на специалиста, който следи развитието и дава напътствия за работа в къщи.
Сори, че пак е дълго.

Добър ден.Ако някой знае от къде мога да си закупя Пантогам сироп, моля да ми пише.

Моля за мнение за добър логопед във Варна.

Моля за мнение за др.Антоанета Неделева детски невролог от Пловдив. И за терапиите,които провежда.

Здравейте, преди една година бяхме при нея, за да направим ЕЕГ. Не успяхме, нищо не направи, просто си платихме прегледа. И лека корекция д-р Неделева не е детски невролог,  а само невролог. Личното ми мнение е, че няма опит с деца, а още по-малко с деца в спектъра. Опита се да ни предложи въпросните терапии(засъжаление много хора виждат само парите в силната вяра и желание на родителите да помогнат на децата си), добре, че не сме от града, защото щяхме да вложим средства в нещо, което няма да ни помогне. Отново лично мнение, при невролог се ходи просто, за да направи ЕЕГ за всеки случай, всичко друго са глупости. Деца в спектъра имат нужда от поведенческа терапия, това помага наистина.

Има ли и други деца буквално залепени за майките си ? Вече тотално не издържам . Почти само аз го гледам , много рядко да го оставя на някой по -често баща ми за много малко и това вече не е възможно. Чак като мия чинии стои залепен за мен ,ако някой звънне на вратата започва неистов рев и да казва хайде чао ,мислейки ,че ще го оставя . На улицата в триколката е и заговоря ли се с някой или спрем започва да пищи и недоволства, направо вече ме е срам да срещна познат човек на улицата, а скоро ни предстои детска градина,а аз на работа. Направо не знам как ще го оставям ,иска постоянно да го нося ,аз и само аз дори и с баща си рядко стои. Как да се справя

Да го отлюспваш. Да престанеш да бъдеш неразделна част от него. Да разбираш че пищенето е защото мама ще хвърли всичко и ще е само за него. За да го прави, значи след като пищи получава много внимание. За да иска да го носиш значи ти го правиш независимо чр не го смяташ за правилно.

Правя го наистина и то вече инстинктивно

Нормално да иска най-доверения си човек. Знам, защото минавам и аз през това. Просто ще свикне.

Иска майка му да е негов придатък. А тя може да му доверен човек без да е част от него, като примерно негова дясна ръка. Привързаност и обсебване са две различни страни на една и съща пръчка. Първото допуска самостоятелност. Второто тотално  я ограничава.

На колко е ? Принципно и нормално 2-3 годишно понякога преминава през тези периоди. Моя малкия имаше някои наченки на такива моменти като описания да ме иска само за себе си. Да прекъсва, ако имам гостенин....да казва " не искам лелите на кафе, искам да игАеш с мен". А като имам гост гледа да се махне и се дразни, но например като опознае някоя приятелка после се почва....май Рени и тн.... И да се залепва пък за нея. Децата са особено като малки, имат много периоди. С аутистичния син имаше само ревност от баща му като съвсем малък и не бе за дълго. Сега не му дреме къде съм аз специално та и това ще мине не се тревожи. Малкия също не е фен да ходи на градина, но имаше пробен ден.... септември почват и мърмореше през цялото време преди да влезем и се гушеше и криеше зад мен, че нещяло скуул, но влизаме и ме пусна и си влезе и беше изкарал чудесно. Играл с децата, разказа ми какво са правили и тн. Та периоди и ситуации да щеш....

Не съм ви разказвала какво направи големия в БГ ваканцията ни сега.... Отишъл до съседното населено място без да разберем, "купил" си сладолед ( взел разбирайте от външните хладилни камери ) на морето и се връща пак обратно към нас със сладоледа.... Ние разбрахме като беше изминал вече половината и повече път наобратно, че го няма ...и веднага аларма с няколко коли и веднага го намерихме той си се беше почти прибрал. Не се е лутал изобщо ....това го е направил, защото го изгонихме от масажния стол за да седне брат му и той слязъл на двора и му хрумнало да ходи за сладолед в съседното населено място. И после ходих с опаковката да плащам сладоледа.  Това разбира се е дело само на факта, че познава мястото и отива с цел и идея да се върне.... Доказа ни, че го може, расте и той бре.

Малкия на е на 2 г ,направи ги миналия месец.Много ме притеснява поведението му,особено навън на моменти е нетърпимо,има му нещо на това дете и това си е ,и отново съм в едни от дните,в които не знам каква крачка да предприема. Днес отново , спирайки се със случайни две жени да си кажем 2 думи и опитвайки се да му кажат нещо отговора беше нервен изблик ,като на свирепо куче ,вярвайте ми в такива моменти потъвам и не знам как да реагирам . Отделно няма водене за ръка ,пуска се и тича напред ,при опит да обясня,отново се тръшка и да вика и  вече не знам какво да правя. Единственото решение и разходка е в триколката, иначе просто не мога да му осигуря безопасно място,  където няма да изскочи автомобил или друга опасност, той щъка като пружинка за секунди изчезва. Днес искаше да слезне от триколката(бяхме на тротоара) викам си ок ще го водя за ръката ,не пожела да го водя ,изтръгна се и побегна към шосето с коли  и в опит да го спра го взех ,за да му обясня ,започна да се извива назад и да ме скубе ,с 300 зора го качих ,отново в триколката ,за да се преберем .Насочила съм се към двама добри логопеди , защото той е и с ехолалия,но и двамата са на по 300 км от тук ,а и не знам дали онлайн би могла да се проведе някаква терапия

вероятно имаш нужда от поведенчески специалист, защото ми се струва че проблемът не е само в детето. Не те обвинявам, имаш нужда от истинска помощ. Не съм сигурна че логопед ще работи с дете, което е неуправляемо.